№ 354
гр. Севлиево, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Биляна Д. Коева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100300 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно пасивно субективно съединени искове от Р. К. Р., С. Ц.
С., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. срещу П. Д. П., с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във
вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 93 от ЗС за сумата от 3 653 лв. представляващи
левовата равностойност по средни пазарни цени на 1/5 ид.ч. от добитата и извозена от
съсобствените им имоти дървесина, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици заедно с ответника на недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Добромирка, общ. Севлиево, както следва: ПИ с
идентификатор 21628.364.9 по КК и КР на с. Добромирка, общ. Севлиево, находящо се
в местността РАЗБОЙНИК, с площ 25 995 кв.м. с трайно предназначение на
територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг вид дървопроизводителна
гора, ПИ с идентификатор 21628.335.5 по КК и КР на с. Добромирка, общ. Севлиево,
находящо се в местността БУРЕНСКИ ЯЗОВИР, с площ 5 298 кв.м. с трайно
предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг вид
дървопроизводителна гора, ПИ с идентификатор 21628.352.57 по КК и КР на с.
Добромирка, общ. Севлиево, находящо се в местността САРПИКА, с площ 5 499 кв.м.
с трайно предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг
вид дървопроизводителна гора.
Съсобствеността върху процесните имоти била придобита чрез наследяване от
общия им наследодател С.И.М и завършена реституционна процедура с Решение №
62/07.07.2000 год. на общинска служба по земеделие гр. Севлиево.
Твърди се, че ищците притежават собственост върху имотите - гори, в общ
размер на 1/5 ид. части , като наследници на П.С. Ц. - едно от петте деца на С.И.М , а
по отделно в следните идеални части:
Сочи се, че ищците узнали, че П. Д. П., като един от останалите наследници
на С.И.М, без тяхно знание и съгласие през 2022 год. и 2023 год. се разпоредил със
дървесината в горските имоти описани по - горе, като е упълномощил „Плам 019“
ЕООД да извърши сеч в общите наследствени имоти.
1
От справка в ИАГ - дирекция Велико Търново, ищците са научили, че от
съсобственият горски имот упълномощеното търговско дружество е извършило сеч на
общо извозени от горите 140.5 плътни куб, м. дървесина, като добитата дървесина се
явявала естествен граждански плод, което пораждало правото на ищците да
претендират за пазарната й стойност.
Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че оспорва частично претенцията на ищците. Поддържа, че
действително е налице съсобственост между страните, оспорва посочените квоти на
ищците Ц. Ц. и Г. Ц..
В отговора се излагат съображения, че през пролетта на 2022г. ответникът
имал намерение да бъде извършена сеч в наследствените горски имоти, поради което
се свързал с част от останалите наследници, с които тогава имал връзка и данни за
контакт, и ги уведомил. При започването на сечта ищецът С. С. също разбрал и
поискал да получи първоначално пет кубика за неговия дял. Сечта в трите имота била
извършена съобразно издадените позволителни за сеч и приключила съгласно
протоколите за освидетелстване. У говор ката с фирмата-изпълнител на сечта била
след приключване на сечта в имотите, да се приспаднат направените от нея разходи за
изготвяне на съответните горскостопански програми, трасиране, маркиране,
осъществяване на сеч, подвоз, извоз и транспорт, след което на наследниците да се
изплати остатъчната стойност на добитата дървесина на корен, съобразно вида на
дървесината и трудността на сечта във всеки от имотите. Ответникът сочи, че не е
получавал парични суми за дървесината, като на някои от наследниците на С.М. по
другите колена била платена стойността на добитата дървесина съобразно дела им. На
ищецът С. С. съгласно желанието му, му били предоставени 5 пространствени
куб.метра /2.75 плътни куб.м./, а той заплатил общите разходи за дърводобива на
полученото количество дървесина. След като разбрал за заведеното дело, ответникът
свързал с ищеца Р. Р.. Заявил му, че не отрича, че има право да получи стойността на
дървесината от извършената сеч в имотите съобразно дела му, но не в този размер,
който претендира с исковата молба. Предложил да му се заплати реалната стойност на
дървесината след приспадане на разходите, но той не се съгласил.
Ответникът счита, че стойността на действително добитата дървесина от сечта
в процесиите три имота /140.5 плътни куб.м./ след приспадане на разходите за
дърводобива, възлизала на сумата от общо 8110 лева, която следвало да се разпредели
между всички съсобственици съобразно разпоредбата на чл.30, ал.З от ЗС, или по 1622
лева за всеки един от петте наследствени дяла от наследството на С.М.. Съответно
сумата от 1622 лева съставлявала стойността на ползата от съсобствената вещ, която
наследниците на П.С. Ц., притежаващи 1/5 идеална част, между които са ищците,
следвало да получат. Освен тях, наследник била и Д. П.а С.а, притежаваща 1/60
ид.части от съсобствеността.
Ответникът заявява, че признава предявения иск до размера на сумата от
1486.84 лева, от която дължи плащане на ищците по делото съобразно делът им в
съсобствеността, както следва: на ищеца Р. К. Р. за 2/20 ид.части - сумата от 811 лева,
на ищеца С. Ц. С. за 1/20 ид.части - сумата от 405.50 лева, и за ищците Ц. П. Ц. и Г. П.
Ц. -за притежаваните от тях общо 2/60 ид.части -сумата от общо 270,34 лева /по 135.17
лева за притежаваните от всеки от тях по 1/60 ид.части/.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове над признатия размер.
Претендират се разноските.
Районен съд Севлиево, като взе предвид становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
2
Не е спорно по делото, а и от представените решение № 62 от 07.07.2000 г. на
ОСЗГ гр. Севлиево, удостоверение за наследници № 09/01.04.2022 г. на общ. Севлиево,
удостоверение за наследници № 09/7/ от 01.04.2022 г. на общ. Севлиево, удостоверение
за наследници № 09/3 от 01/04.2022 г. на общ. Севлиево, удостоверение за наследници
№ 10-00-15 от 24.01.2022 г. ма общ. Бургас, удостоверение за наследници № 94 ГГ-
127-1 от 15.05.2024 г. на Община Велико Търново се установява, че страните по делото
са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на следните недвижими
имоти: ПИ с идентификатор 21628.364.9 по КК и КР на с. Добромирка, общ. Севлиево,
находящо се в местността РАЗБОЙНИК, с площ 25 995 кв.м. с трайно предназначение
на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг вид дървопроизводителна
гора; ПИ с идентификатор 21628.335.5 по КК и КР на с. Добромирка, общ. Севлиево,
находящо се в местността БУРЕНСКИ ЯЗОВИР, с площ 5 298 кв.м. с трайно
предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг вид
дървопроизводителна гора; ПИ с идентификатор 21628.352.57 по КК и КР на с.
Добромирка, общ. Севлиево, находящо се в местността САРПИКА, с площ 5 499 кв.м.
с трайно предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг
вид дървопроизводителна гора, при следните квоти: Р. К. Р. - 2/20 ид. части, С. Ц. С. -
1/20 ид. части, Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. - 2/60 ид. части.
По делото е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че
ответникът П. П. е упълномощил дружество „Плам 019“ ЕООД да извърши сеч в
общите наследствени имоти. Не е спорно и че сечта е извършена, като по делото са
приложени: позволително за сеч№ 0703063 от 08.01.2023, протокол за освидетелстване
на сечище № 0707263, позволително за сеч № 0673543 от 4.07.2022 г., протокол за
освидетелстване на сечище № 0663425 от 06.11.2022 г., позволително за сеч № 0705867
от 13.01.2023 г., пртокол за освидетелстване на сечище № 0703137 от 02.05.2023 г. ,
позволително за сеч № 0668120 от 25.05.2022 г., протокол за освидетелстване на
сечище № 0656638 от 15.09.2022 г., писмо с изх. рег. № 1949/23.02.2024 г. при РДГ –
Велико Търново.
Според заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено: Добита и извозена дървесина по
документи е 140,5 пл. куб.м дърва или 255,45 пр. куб. м. Средната пазарна цена на
дървата за периода май 2022 г. - края на 2023 г. е 130 лв./пр. куб. м дърва за огрев
франко клиента получател при разстояние до 20 км. Вещото лице посочва, че
стойността на дървесината и печалбата от добива е както следва: разходи - 255,45 х 35
лв. за собствениците = 8940,75 лв.; 255,45 х 60 лв. = 15327,00 лв. всички разходи от
маркиране до транспортиране франко клиента – купувач; общо разходи за 255,45 пр.
куб. м - 24267,75 лв.; приходи - 255,45 х 130 лв. = 33208,50 лв., чиста стойност -
печалба - 33208,50 лв. - 24267,75 лв. = 8940,75 лв., а според дяловото участие на
съсобствениците, както следва: Р. К. Р. за 2/20 ид. части - 894,00 лв. Ц. Ц. и Г. Ц. за
притежаваните оттях общо 2/60 ид. части - 298,00 лв. общо/по 149,00 лв. за
притежаваните за всеки от тях 1/60 ид. части/
С. Ц. С. за 1/20 ид. части - 447 лв. - същият е получил и заплатил 5 пр. куб. м
дърва х 80,00 лв. = 400 лв. Разликата между продажната цена франко клиент и
заплатената авансово сума е 5 пр. куб. м х 50,00 лв. = 250,00 лв./ 130,00 лв. - 80,00 лв. =
50,00 лв./, или крайна сума за получаване 447 лв. - 250 лв. = 197 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Д Д.. Съгласно показанията на свидетеля била извършена сеч в гората от
баща му през 2021 година в землището на село Добромирка. Сечта била извършена от
негов колега, който се занимава с дърводобив. Свидетелят разбрал, че лицето С. Ц. е
ходил в две дърводобивни фирми, за да предлага общите гори за сеч. След като
разбрал уведомил баща си, защото знаел, че е собственик на тези гори, той се съдил с
част от другите наследници и споделил тази информация. Свидетелят разяснил на част
от съсобствениците, че сумата варира около 50,00 лева на пътен кубик до 70-75 лева
3
на пътен кубик. Условието със С. Ц. било да му се закарат дърва, не е говорил за пари,
даже му бях закарал тези пространствени кубика, като трябвало да заплати само
разходите по дърводобива. С. заплатил само разходите за дърводобива. Тези пет
пространствени кубика били от гората № 364.9 от Добромирка, на която той също бил
съсобственик. Свидетелят и сина му закарали дървата на С.. Предоставили му билети
за дървесина и лично там пред тях на тефтера сметнали разходите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., като с оглед преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, ги намира за пълни, логични и кореспондиращи с приетите по
делото писмени доказателства и със заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-лесотехническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи: Уважаването на иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС вр. чл. 57,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване, че съществува
съсобственост, да бъде проведено доказване, че някой от съсобствениците реализира
добиви от съсобствената вещ, при което в полза на другите съсобственици възниква
право да претендират съответно припадащата се част от добивите от вещта. С исковата
претенция се цели да бъде избегнато неоснователното обогатяване, при което само
някои от съсобствениците да реализират приходи от съсобствена вещ или имот за
сметка на останалите съсобственици и с уредбата на иска се предоставя защита на
съсобствениците, лишени от ползите от съсобствената вещ.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен несъмнен извод, че страните ищци и ответница са съсобственици на
възстановени имоти – гори, като правото на собственост върху всеки от
възстановените имоти съществува в полза на всички съсобственици - на ищците и на
ответника, имотите не са поделени, при което всеки от съсобствениците притежава
идеална част от правото на собственост върху всеки от отделните имоти. Наличието на
неподелени имоти означава, че всяко служене с вещта или с част от вещта, с което се
достига до реализиране на приходи, поражда право да получат припадаща се част от
приходите за всеки от съсобствениците. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства може да бъде направен и несъмнен извод, че ответната страна е
реализирала добиви от съсобствените имоти.
При наличието на получен добив от дървесина от съсобствени на страните
недвижими имоти ответникът дължи по смисъла на нормата на чл. 30, ал.3 от ЗС да
предаде съответно припадащата се част от добивите на всяка от другите две
съсобственици. Следователно от значение за преценка дали предявената искова
претенция е основателна е дали ищците са получавали приходи от служенето със
съсобствените имоти. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се
установява в полза на ищците да е предоставена част от добитата дървесина с
изключение на ищеца С. Ц. С., който се установява, че е получил 5 куб.м. Наличието
на добита дървесина представлява полза от съсобствените имоти и поражда правото на
всеки от съсобствениците да получи съответстващия на правата му дял от
реализираните ползи. Така мотивиран, съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 30, ал.3 от ЗС вр. чл. 57, ал. 2 пр. 2 ЗЗД са доказани по основание.
По отношение размера на предявените искове, съдът намира следното:
Отчитайки правата в съсобствеността, както и с оглед кредитираното
заключение по приетата съдебно-лесотехническа експертиза, стойностите, които
следва да получат ищците за реализираните от ответника приходи от общата вещ са,
както следва: Р. К. Р. за 2/20 ид. части - 894,00 лв. Ц. Ц. и Г. Ц. за притежаваните от тях
общо 2/60 ид. части - 298,00 лв. общо/по 149,00 лв. за притежаваните за всеки от тях
1/60 ид. части/, С. Ц. С. за 1/20 ид. части - 447 лв. - същият е получил и заплатил 5 пр.
куб. м дърва х 80,00 лв. = 400 лв. Разликата между продажната цена франко клиент и
заплатената авансово сума е 5 пр. куб. м х 50,00 лв. = 250,00 лв./ 130,00 лв. - 80,00 лв. =
50,00 лв./, или крайна сума за получаване 447 лв. - 250 лв. = 197 лв.
4
Съдът намира, че не може да бъде възприет доводът на процесуалния
представител на ищците, че С. Ц. С. получил 5 куб.м. дърва от ответника по друго
правоотношение и същите не са от процесните гори. На първо място ищецът С. С. е
бил задължен на основание чл. 190 ГПК да представи превозни билети за тези 5 куб.м.,
като с депозирана молба от 17.05.2024 г. процесуалният му представител заявява, че
ищецът С. не съхранява превозните билети. На следващо място вещото лице изясни в
проведеното о.с.з., че процесните 5 куб.м. дърва са изсечени именно от общите имоти
предмет на делото, което кореспондира напълно и със събраните по делото гласни
доказателствени средства. Недоказан остана положителния факт, от който черпи права
ищецът С., че получените от него дърва за огрев са изсечени от други гори по друго
правоотношение, което не било предмет на настоящото дело.
Следва да се посочи, че освен част от ползите съсобствениците имат
съответния дял и в тежестите на общата вещ, съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - разходите по
добива, по транспорта на дървесината и др., които в случай на присъждане на
стойността за дървесина неоправдано ще бъдат понесени еднолично от ответника. В
посочения смисъл е и съдебната практика по искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и други искове
свързани с принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. В този
смисъл е Решение № 88 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 1487 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение, съобразно което от добивите представляващи
дървесина, следващи се на собственика/съсобственика съгласно чл. 93 ЗС, при
основателност на иска, по възражение на ответника се приспадат разноските за тази
дейност.
Изричното изявление на ответника в подадения от него отговор на исковата
молба, че следва да бъдат приспаднати разходите извършени в процедурата по
реализиране добив на дървесина, представлява по своята същност възражение за
прихващане. Действително, сторените разходи за добив на дървесината не са такива за
запазване на вещта, но са такива за реализиране на добива, като ако се приеме, че не
следва да бъдат приспаднати, това ще доведе до неоснователно обогатяване за
съсобствениците, които биха получили стойността на добивите от общата вещ, без да
заплатят разходите за получаването на тези добиви. Налице е съдебно евентуално
възражение за прихващане с неликвидно вземане на ответника, което е допустимо, ако
са налице останалите предпоставки на прихващането - страните да си дължат взаимно
пари, за да може ответникът да прихване вземането си, какъвто е и настоящия случай.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че възражението за
прихващане с разходите за добИ.е на дървесната маса е направено от ответника в
преклузивния срок – с отговора на исковата молба, което е допустимо, ако са налице
останалите предпоставки на прихващането - страните да си дължат взаимно пари, за да
може ответникът да прихване вземането си, какъвто е настоящият случай.
Съобразно изложеното, съдът, в настоящия си състав, намира, че така
предявените искове са основателни до размерите посочени в приетата и неоспорена
лесотехническа експертиза, по която вещото лице е съобразило извършените разходи
за добИ.е на дървесината, а именно: Р. К. Р. за 2/20 ид. части - 894,00 лв. Ц. Ц. и Г. Ц. за
притежаваните от тях общо 2/60 ид. части - 298,00 лв. общо/по 149,00 лв. за
притежаваните за всеки от тях 1/60 ид. части/, С. Ц. С. за 1/20 ид. части - 447 лв. -
същият е получил и заплатил 5 пр. куб. м дърва х 80,00 лв. = 400 лв. Разликата между
продажната цена франко клиент и заплатената авансово сума е 5 пр. куб. м х 50,00 лв.
= 250,00 лв./ 130,00 лв. - 80,00 лв. = 50,00 лв./, или крайна сума за получаване 447 лв. -
250 лв. = 197 лв., а до пълните предявени размери /с оглед направеното и допуснато
последно изменение на така предявените искове в проведеното на 24.10.2024 г. о.с.з./
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78,ал.1 и ал.3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Доказателства за извършени разноски от ищците са
5
представени за заплатена държавна такса в размер на 146,12 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и депозит за вещо лице в размер на
200 лв. Съразмерно на уважената част от исковата претенция на същите следва да се
присъди сумата в размер на 284,11 лева.
Доказателства за извършени разноски от ответника са представени за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и депозит за вещо лице в
размер на 200 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на същия
следва да се присъди сумата в размер на 771 лева.
Във връзка с изменението на така предявените искове в последното проведено
о.с.з. страните остават съразмерно задължени да довнесат в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата държавна такса на осн. чл. 77 ГПК, а именно ищците
следва да заплатят сумата в размер на 75,18 лв., а ответниците сумата в размер на
22,22 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ж.к. „Митко
Палаузов“ № 5, вх. А, ет. 7, ап. 20 да заплати на Р. К. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ж.к. „Зорница“ № 40, ет. 2, ап. 12, сумата от 894,00 лв. /осемстотин и
деветдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за добита дървесина през 2022
г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор № 21628.364.9, № 21628.3335.5, №
21628.352.57 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащата му се част в
съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на
предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.
30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над уважения размер от 894,00 лв. до пълния предявен
размер от 3 320,84 лева.
ОСЪЖДА П. Д. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ж.к. „Митко
Палаузов“ № 5, вх. А, ет. 7, ап. 20 да заплати на С. Ц. С., с ЕГН **********, с адрес с.
Добромирка, общ. Севлиево, сумата от 197,00 лв. /сто деветдесет и седем лева/,
представляваща обезщетение за добита дървесина през 2022 г. и 2023 г. от поземлени
имоти с идентификатор № 21628.364.9, № 21628.3335.5, № 21628.352.57 по КК и КР
на гр. Габрово, съответстващо на припадащата му се част в съсобствеността, ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на предявяване на настоящия иск до
окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
уважения размер от 197,00 лв. до пълния предявен размер от 1 660,42 лева.
ОСЪЖДА П. Д. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ж.к. „Митко
Палаузов“ № 5, вх. А, ет. 7, ап. 20 да заплати на Ц. П. Ц., с ЕГН **********, с адрес
гр. Велико Търново, ул. „България“ № 33, ет. 1, ап. 4 и на Г. П. Ц., с ЕГН **********,
с адрес гр. Велико Търново, ул. „България“ № 33, ет. 1, ап. 4, сумата от 298,00 лв.
/двеста деветдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за добита дървесина през
2022 г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор № 21628.364.9, № 21628.3335.5,
№ 21628.352.57 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащата им се част
в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на
предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.
30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над уважения размер от 298,00 лв. до пълния предявен
размер от 1 106,95 лева лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П. Д. П., с ЕГН **********, да
6
заплати на Р. К. Р., с ЕГН **********, С. Ц. С., с ЕГН **********, Ц. П. Ц. , с ЕГН
********** и Г. П. Ц., с ЕГН ********** сумата в размер на 284,11 лв. /двеста
осемдесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Р. К. Р., с ЕГН **********, С. Ц.
С., с ЕГН **********, Ц. П. Ц. , с ЕГН ********** и Г. П. Ц., с ЕГН ********** да
заплатят на П. Д. П., с ЕГН **********, сумата в размер на 771 лв. /седемстотин
седемдесет и един лева/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК П. Д. П., с ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево сумата в
размер на 22,22 лв. дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Р. К. Р., с ЕГН **********, С. Ц. С., с
ЕГН **********, Ц. П. Ц. , с ЕГН ********** и Г. П. Ц., с ЕГН **********, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево
сумата в размер на 75,17 лв. дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7