№ 62
гр. Ихтиман, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200732 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба срещу Електронен фиш серия Г
№******* на ОДМВР София, с който на „С“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на
чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Твърди се, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като за посочения автомобил има
действаща задължителна застраховка гражданска отговорност, липсва надлежно
описание на нарушението, нарушението е неправилно квалифицирано и е следвало да
бъде съставен АУАН, респ. издадено НП, а не да бъде издаван ЕФ.
Жалбоподателят не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт. В конкретния случай ЕФ е връчен на 23.11.2021г. (видно от справка на л.
39 от делото), а жалбата е депозирана на 30.11.2021г. (видно от отбелязване върху
същата), поради което е подадена в срок.
1
Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия Г № ******* на
ОДМВР София, с който на „С“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховане е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Според описанието в ЕФ извършеното нарушение се изразява в това, че на
**.**.****г. в 13,34. в област Софийска, общ. Ихтиман, АМ Тракия, км 53+300 с
посока на движение към гр. София при въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с
пътен знак В26 с АТСС TFR1M №507 е установено нарушение на МПС АА С с рег.
№********. Посочено е, че е установено „нарушение на Кодекса на застраховането
(КЗ), заснето с автоматизирно техническо средство/ система TFR1M №507“.
Нарушението е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като на основание
чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв..
Съдът намира че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за
това са следните.
На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което : притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т. 1 или т.2
от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага глоба от 250 лв. - за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2000 лв. - за
юридическо лице или едноличен търговец.
В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на
чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ неправилно е приложена съответната на нарушението
санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на
основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Посочената в ЕФ санкционна норма- чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по
вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко
управление на МПС, за което няма сключена застраховка ГО. Същевременно при
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в ЕФ) „управлението“ не е част от
изпълнителното деяние. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно от
нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638,
2
ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка ГО на автомобилистите. За
съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът
се управлява. За съставомерността по чл. 638, ал. 4 от КЗ обаче е необходимо
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не
е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил.
С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционната
норма остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното
нарушение и се стига до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан -
дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма
сключена задължителна застраховка ГО или за това че е налице управление на МПС, за
което няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две различни
нарушения- в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма
сключена задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия случай е за
лице, което управлява МПС без сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност
при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочена като нарушена в
процесния ЕФ) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от
чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез издаване на ЕФ. От друга страна, когато се касае
за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите се
прилага процедурата, регламентирана в чл. 647, ал. 3 от КЗ. Този ред е приложим само
по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от
общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се
посочва, че е налице управление на МПС и наред с това като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не предполага управление на МПС.
Следователно в случая неправилно е издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ.
издадено НП.
В подкрепа на горните два извода са Решение № 168 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 181 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 1492 от 03.11.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1760 / 2020 г. на Административен съд – Бургас, Решение от
02.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 10214 / 2020 г. на Административен съд - Велико
Търново.
На трето място нормата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща за условията и реда за
издаване на ЕФ към правилата на ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП в
съдържанието на фиша следва да има данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
3
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й
заплащане.
В случая липсва задължителен реквизит на ЕФ- описание на нарушението.
Отсъства съставомерното за отговорността по чл.638, ал.1, т.1 или т. 2 от КЗ
изпълнително деяние и предвидените в санкционната норма обективни предели на
обвинението. Практически не е ясно за какво деяние е наложена имуществената
санкция. В ЕФ се съдържа констатация, че е „установено нарушение на КЗ“, но
липсва описание в какво точно се изразява самото нарушение чрез посочване на
неговите съставомерни признаци. Посочената в ЕФ правна квалификация не може да
замести липсата на описание на нарушението, тъй като същата има значение на
самостоятелен реквизит и от нея не могат да се установят конкретните за случая
съставомерни елементи на деянието от обективна страна. Допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото е в невъзможност да разбере за извършването
на какво точно нарушение на КЗ е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Констатираното процесуално нарушение лишава и съда от възможност да
извърши проверка за законосъобразност на издадения ЕФ в съдебната фаза на процеса,
доколкото е недопустимо да се извлича по тълкувателен път волята на наказващия
орган от представените по делото доказателства. В горния смисъл е и Решение № 3280
от 26.06.2020 г. по адм.д. № 1956/2020 г. на Административен съд – София.
На последно място, дори да се приеме, че не са налице горепосочените
пропуски при издаване на ЕФ, то нарушението не е доказано. В тежест на
административнонаказващия орган е да докаже фактическите констатации, изложени в
ЕФ. От представената на л. 9 от делото полица за ЗЗГО се установява, че към датата на
твърдяното нарушение- **.**.****г., за процесния автомобил е имало действаща
ЗЗГО. Следователно не се доказа нарушение на посочената в ЕФ разпоредба на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №******* на ОДМВР София, с който на
„С“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховане е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание
чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4