Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на деветнадесети януари две хиляди и двадесет
и първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕАНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3144 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
8245а-354 от 25.02.2019 година на Началника на Второ РУ Стара Загора, с което
на Б.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 30 лева за нарушение по чл.7, ал.1, във връзка с чл.81, ал.2, т.2 от
Закон за българските лични документи, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Б.В.Б., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Стара Загора ЕИК
**********, по сметка на ОД МВР Стара Загора в „Уникредит Булбанк АД“ клон
Стара Загора – IBAN: ***, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева представляваща
юрисконсултско
възнаграждение за процесуален представител по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 8245а-354 от 25.02.2019 година на Началника на Второ РУ Стара
Загора, с което на Б.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 30 лева за нарушение по чл.7, ал.1, във връзка с чл.81,
ал.2, т.2 от Закон за българските лични документи.
Жалбоподателя
счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено изцяло. По делото е постъпило писмено становище от
страна на процесуален представител в което се излагат доводи за допуснати
процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление.
Ето защо се моли съда то да бъде отменено, като се претендира за направените по
делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител, но чрез писмено становище,
взема отношение по така подадената жалба. Смита същата за неоснователна а
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и поради това моли
съда същото да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено
следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА. По отношение на
срочността на жалбата съдът намира, че същата е в срок, тъй като не е
реализирана правилно възможността заложена в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
На
Б.В.Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 18.02.2019
година, за това, че на същата дата, около 11.40 часа в сградата на Второ
районно Управление Стара Загора, при проверка на документите за самоличност от
компетентните органи се установило, че Б. не е опазил от повреждане, документ
удостоверяващ самоличността – лична карта № *********, издадена на 30.12.2013
година от ОД МВР – Стара Загора. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.7,
ал.1 от ЗБЛС. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото
си на възражение, включително и от това визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, извършено от Б.В.Б.
е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание
чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛС е наложено административно наказание – „глоба” в минимален
размер от 30 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.1 от ЗБЛС, гражданите, притежатели на български лични документи са
длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или изгубване. В
тази връзка в разпоредбата на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е предвидено
административно наказание – глоба в размер от 30 до 200 лева за лицата, които
допуснат да изгубят, повредят или унищожат български личен документ.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя е допуснал при това виновно нарушение по чл.7,
ал.1, във връзка с чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Същият се е явил в полицейското
управление с повреден личен документ и не е изпълнил задължението си по закон
да положи усилия за опази документа от повреждане. Това се установява по един
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – съставения АУАН и
показанията на свидетелите Р.К. и Я.И.. За противното доказателства не
представиха и събраха по делото. Административно-наказващия орган правилно е
приел, че Б. не е изпълнил задължението си по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Жалбоподателя
е бил длъжен да положи необходимите усилия по опазване от повреждане личния
документ, както му са вменени по силата на закона.
Предвид
гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително виновно
е допуснато нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБДС. В тези случаи по реда на чл.81,
ал.2 т.2 от ЗБДС е предвидено наказание – „глоба” в размер от 30 до 200 лева.
Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно
наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към предвидения в
закона минимален размер - 30 лева.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед
заявената претенция от страна на процесуалния представител на
административно-наказващия орган, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и предвид законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът присъди в тежест на жалбоподателя сумата от 120 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител по
делото от страна на въззиваемия.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: