РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000733 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №232/19.08.2022г., постановено по търг. д. №1335/2021г. по
описа на Окръжен съд С.З., е отхвърлен предявеният иск от М. В. К., с ЕГН
********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от
180 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
М. В. К. неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дъщеря му Н. М.а К.
при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърлен е предявеният иск от М. В. К., в качеството му на баща и
законен представител на малолетния Д. М. К., ЕГН **********, както и на
малолетната К. М. К., ЕГН ********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК *********
за заплащане на сумата от по 30 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Д. М. К. и К. М. К. неимуществени вреди, в
резултат на смъртта на сестра им Н. М.а К. при ПТП на 15.07.2018г., ведно
1
със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до
застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане.
Отхвърлен е предявеният иск от К. М. К., ЕГН ********** против ЗАД
„А.“ АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 40 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от К. М. К.
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на внучката й Н. М.а К. при
ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното
изплащане.
М. В. К., ЕГН ********** лично и в качеството му на баща и законен
представител на Д. М. К., ЕГН ********** и К. М. К., ЕГН ********** и К.
М. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ЗАД „А.” АД, с ЕИК
********* направените по делото разноски в общ размер на 1105лв.,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищците в първоинстанционното производство. Твърди се, че решението е
неправилно, необосновано, вътрешно противоречиво. Изложени са подробни
съображения и доводи за постановяване решението в нарушение принципа на
справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД. Изразено е несъгласие с изводите на
съда за недоказаност на създадена близка емоционална връзка между ищците
и починалата тяхна дъщеря, сестра и внучка. Иска се решението да бъде
отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
С постъпилия отговор от насрещната страна – ЗАД „А.“ АД в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК въззивната жалба се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
2
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – от М. В. К., М. В. К., в
качеството му на баща и законен представител на малолетния Д. М. К., ЕГН
**********, както и на малолетната К. М. К. и ищцата К. М. К. са изложили
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 15.07.2018г., около 14:00ч. в района на км.218+300 от
Автомагистрала „Т.“, област С.З., при управление на моторно превозно
средство товарен автомобил марка „О.“, модел „М.” с рег. №*********,
А.Я.П., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и е
допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. „С.”, модел „И.” с рег.
№*********, управляван от М.Н.И., ЕГН **********, вследствие на което
последната е получила телесни наранявания, и е настъпила смъртта на
возещата се на задна лява седалка пътничка Н. М.а К., ЕГН **********,
починала на 25.07.2018г. За събитието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, рег.№ 1228р-11766/16.07.2018г. по описа на ОД-МВР
- гр. С.З.. Образувано е досъдебно производство №***/2018г. по описа на ОД-
МВР - гр. С.З., което е приключило с влязла в сила присъда №39/24.10.2019г.,
постановена по НОХД №321/2019г. по описа на ОС - С.З., изменена с решение
№68/30.04.2020г., постановено по ВНОХД №624/2019 г. по описа на
Пловдивски апелативен съд, потвърдено с решение №173/04.12.2020г.,
постановено по н.д. №679/2020г. по описа на ВКС. Подробно е описан
механизмът на ПТП.
Изложени са факти относно съществувалите отношения между
починалата 13-годишна Н. и ищците по делото – нейни баща - М. В. К., брат и
сестра – малолетните Д. и К. К.и и баба - К. М. К. и относно негативни
емоционални последици за четиримата ищци от трагичния инцидент. Бащата
М. К. е съкрушен от загубата на малолетното си дете по такъв нелеп начин.
Цялото семейство страда от загубата на детето. Към датата на ПТП детето Д. е
на 6 години, а детето К. - на 2 години. След инцидента малкото дете плаче и
3
търси кака си постоянно, неутешимо е. Цялото семейство е покрусено, тъжно
и унило и детето се стресира освен от липсата на кака си, така и от
цялостното напрежение в отношенията между близките. Сочи се, че по-
голямото дете страда от липсата на сестра си, от нейните грижи и обич, с
които е живяло неизменно досега. Децата са си играели заедно и каката ги е
гледала заедно с бабата К. К.. Към датата на ПТП ищцата К. К. е на 60 години.
Твърди се, че бабата е съкрушена от нелепата загуба на засмяното си внуче,
което е отгледала от малко. Двете са имали изградена връзка на споделеност и
детето е търсело компанията и съветите на баба си, когато се чувствало
неразбрано от родителите си. Освен загубата по внучката си, бабата е
притеснена и за възстановяването на малолетните си внуци. Посочено е, че
целият им свят се е преобърнал и ежедневието им никога няма да е същото.
Ищцата К. К. твърди, че страда и като гледа мъката на собствено си дете -
ищеца М. К., който не е същият човек след смъртта на детето си.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №***************** със срок на действие на застрахователния
договор до 22.08.2018г. На 18.12.2018г. ищците предявили застрахователна
претенция пред ответника, но получили отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Ето защо предявяват пред съда претенция за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва: Сумата от
180 000лв. - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
М. В. К. неимуществени вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на писменото уведомление -
18.12.2018г.; Сумата от по 30 000лв. - представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от малолетните Д. и К. К.и неимуществени
вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 18.12.2018г.; Сумата от 40 000лв. - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от К. М. К. неимуществени
вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 18.12.2018г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАД „А.“ АД е оспорил така предявените искове за
неимуществени вреди. Оспорени са всички фактически твърдения, изложени
в исковата молба относно наличието на близка емоционална връзка между
4
пострадалото лице и ищците, съответно – наличието на претърпяна от тяхна
страна вреда. Оспорена е материалната легитимация на малолетните ищци Д.
М. К. и К. М.а К., както и на ищцата К. М. К. да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Н. М.а К.. Оспорени са твърденията,
изложени в исковата молба, във връзка с механизма на осъществяване на
пътнотранспортното произшествие. При условията на евентуалност е
въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
М.Н., по отношение на вменените й задължения по смисъла на Закона за
движението по пътищата. Твърди, че към момента на произшествието същата
не е спазила изискванията за използване на системи за обезопасяване на деца,
съобразени с ръста и теглото на детето, посочени в нормативната уредба,
както и че неизползването на такава система е допринесло за настъпване на
леталния изход; Не е осигурено поставянето на обезопасителен колан на
детето, в съответствие със задължението й по чл.137а от ЗДвП. Оспорен е и
размерът на предявените искове за неимуществени вреди. В тази насока
ответникът се е позовал и на приложението на §96, ал.1 във връзка с ал.4 от
ПЗР КЗ, както и на разпоредби от наднационалното право, включително и
Директива 2009/103/ ЕО и на съдебната практика на ЕС. На самостоятелно
основание е оспорена акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва. Позовава се на погасяване на това вземане по давност по смисъла на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Ответникът е оспорил и началния момент, от който се
претендира законната лихва. Въведени са доводи, че съгласно чл.496, ал.1 от
КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от
нейното предявяване.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенциите са за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за
заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
5
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован при хипотезата на непозволено увреждане, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена
вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда.
С оглед водещите мотиви на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковете, предявени от четиримата ищци, свеждащи се до
неустановена близка връзка между пострадалото лице и ищците, водещо и до
неустановеност на вреда като негативна последица в психоемоционалната им
сфера, както и с оглед предметните предели на въззивната жалба и
постъпилия отговор по същата, неспорни в производството са: фактът на
настъпило на 15.07.2018г. ПТП, предизвикано и настъпило по вина на водача
на моторно превозно средство товарен автомобил марка „О.“, модел „М.” с
рег. №*********, А.Я.П., който е допуснал пътнотранспортно произшествие с
л.а. „С.”, модел „И.” с рег. №*********, управляван от М.Н.И., вследствие на
което е настъпила смъртта на возещата се на задна лява седалка пътничка Н.
М.а К.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред
по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила присъда по НОХД
№321/2019г. по описа на ОС - С.З.. Безспорен е фактът относно наличие на
валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в
застрахователна полица №****************** със срок на действие на
застрахователния договор до 22.08.2018г. за товарен автомобил марка „О.“,
модел „М.” с рег. №*********.
Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред въззивната
инстанция, е дължи ли се на ищците обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната дъщеря, сестра и
внучка.
За да отрече наличието на близка емоционална връзка между баща и
дъщеря – ищеца М. К. и починалата 13-годишна Н., окръжният съд се е
позовал и е анализирал депозираните по делото гласни доказателства –
6
показанията на свидетелките К. Д.а и М.Н.. Кредитирайки само показанията
на свидетелката Н.ова и некредетирайки показанията на свидетелката Д.а с
оглед предпоставките по чл.172 от ГПК, първоинстанционният съд е приел,
че от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не е установено, че
връзката между него и Н., е била връзка, обичайна за отношенията родител -
дете, трайна, пълноценна по съдържание, основана на доверие и обич.
Показанията на двете свидетелки са съществено противоречиви.
Свидетелката Д.а – живееща на съпружески начала с ищеца М. К. /и майка на
малолетните ищци Д. и К./, депозира показания за наличието на
изключително близка емоционална връзка между баща и дъщеря и тежко
понесена загуба от страна на бащата вследствие смъртта на дъщерята. Като
причина за непостоянните контакти между ищеца и починалото му дете –Н.,
свидетелката изтъква влошените отношения между бившите съпрузи – ищеца
и свидетелката М.Н. и възпрепятстване от страна на последната на опитите на
бащата да осъществява контакти с детето си.
В противната насока са показанията на свидетелката М.Н. – майка на
починалата Н.. Същите са в насока на дезинтересованост на бащата от детето,
включително и неплащане на издръжката за ненавършилото си пълнолетие
дете - Н., за която е бил осъден. Като достоверни и съвпадащи с писмените
доказателства /съдебни актове – бракоразводно решение и наказателна
присъда/ се кредитират показанията на свидетелката Н.ова относно брачното
й съжителство с ищеца М. К., а именно, че са живеели заедно, с детето си Н.,
около 4 години – от 2005г. до 2009г., макар че бракът им е прекратен през
2012г. Кредитират се показанията на свидетелката Н.ова и относно факта на
неплащане на издръжка от страна на ищеца за детето Н. – с Присъда
№160747/08.07.2019г. постановена по НОХД № 1600/2018г. по описа на СРС,
М. В. К. е признат за виновен в това, че за периода от 01.12.2012г. до
30.11.2017г., включително, след като е бил осъден с решение на СРС, III ГО,
83-ти състав, постановено по гр. дело №11070/2012г., влязло в законна сила
на 05.11.2012г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н. М.а К., чрез
нейната майка и законен представител М.Н.Н., като заплаща месечна
издръжка в размер на 100лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две вноски, а именно - 60 пълни месечни вноски в размер
на 100лв. всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза
на 6 000лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание
7
чл. 183, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден с наказанието „пробация” за срок
от 2 години. Няма основание да се кредитират напълно показанията на
свидетелката Н.ова в останалата им част – относно липсата на каквато и да е
емоционална връзка между баща и дъщеря с оглед разпоредбата на чл.172 от
ГПК – предвид евентуална тяхна предубеденост. Свидетелката Д.а депозира
показания и за изключително влошени отношения между ищеца и бившата му
съпруга – М.Н.. Извод за това може да се направи и от показанията на самата
свидетелка Н.ова и от факта, че помежду им е водено наказателно дело за
издръжка. Извод за влошени отношения между бившите съпрузи може да се
направи и от представеното от ответника писмо от М.Н. до застрахователя,
имащо характер на „непоискани“ писмени свидетелски показания. Не на
последно място самата свидетелка заявява, че също води дела за
застрахователно обезщетение с ответника. Все пак и свидетелката Н.ова е
депозирала показания, че до развода им с ищеца К. между него и дъщеря им
Н. е била изградена присъщата емоционална връзка между дете и родител –
„докато бяхме заедно, той си я гледаше“. Не могат да се кредитират напълно
и показанията на свидетелката Д.а за създадена изключително силна
емоционална връзка между баща и дъщеря. Тази свидетелка също депозира
показания, че контактите между баща и дъщеря, независимо от причините за
това, не са били ежедневни, нито чести. Фактът обаче, че вследствие развод,
детето не живее при един от родителите си, дори и контактите с този родител
да не са чести, не може да отрече емоционалната връзка между родител и
дете, включително и вредата, като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД при настъпила смърт на
дете. Още с Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на
Пленума на Върховния съд е прието, че връзката на родство по права линия
от първа степен е достатъчна предпоставка за реализиране правото на
обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо претенцията на ищеца М. К.
за присъждане на обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря му се явява основателна по основание.
Относно размера на дължимото се обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди следва да се посочи, че, отчитайки функционалната
обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера
на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на
8
чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко
право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт –
връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
При преценка на критериите, характеризиращи от субективна страна
преките последици от емоционален и психически характер по отношение на
ищеца К. от смъртта на дъщеря му, както и от обективна страна – че
починалата Н. е била в детска възраст – на 13 години и преди всичко
обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата възраст, е най-
тежката загуба за родител и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД,
въззивната инстанция намира, че ищецът е претърпял психически, морални
болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи
имуществено изражение в размер на 50 000лв. Претенцията в останалата и
част – до размера на сумата от 180 000лв. се явява неоснователна, с оглед
единствено съвпадащите показания на двете свидетелки – коментирани по-
горе, че контактите между бащата и починалото му дете не са били чести,
както и с оглед факта, установен по съдебен ред, че ищецът не е плащал
издръжка за ненавършилото си пълнолетие дете за продължителен период от
време, което действително сочи на известна дезинтересованост. Или
претенцията за разликата над 180 000лв. се явява неоснователна съобразно
преценката за връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд за неоснователност
9
на претенциите на малолетните ищци Д. и К. К.и и ищцата К. М. К. за
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната сестра и
внучка.
Действително смъртта на родственик води до негативни
психоемоционални последици, имащи характер на неимуществени вреди.
С актуалната съдебна практика се признава и активна легитимация на
други лица, извън най – близкия кръг лица, според Постановления на
Пленума на ВС от 1961г. и 1969г., в частност на настоящия казус – на братята
и сестрите и прародител, за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие настъпила смърт на лице от посочения кръг. С
Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК
са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е
обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС,
ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление
№4/61г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от ТР
№1/2016г., материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. Т.е. – освен наличието на традиционно поддържаната в българския бит
фамилна близост и взаимна обич между братя и сестри или възходящи и
низходящи по права линия от втора степен, идеята е емоционалната връзка,
създадена между лицата от посочения кръг, да е така силно изразена, че да
представлява „изключение“ - да надхвърля пределите на традиционно
установената фамилна близост. Такова изключение ще е в резултат от
особени житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина
между починалия и съответното лице да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия. Или, за да се
реализира правото на обезщетение за неимуществени вреди, не е достатъчна
10
само формалната връзка на родство /която, според Постановленията на
Пленума на ВС е достатъчна предпоставка по отношение на родството по
права линия от първа степен/, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек – брат, сестра, внук преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС /че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия/.
Непротиворечиви и категорични са данните по делото относно
фактическите обстоятелства: детето Н. е дете от първи брак на ищеца М. К.
със свидетелката М.Н.. Претендиращите обезщетение деца Д. и К. са деца от
съвместното съжителство на М. К. и свидетелката К. Д.а. По силата на
бракоразводното решение упражняването на родителските права спрямо
детето Н. е предоставено на майката и същото е живяло при нея. Децата Д. и
К. живеят с родителите си – М. К. и К. Д.а. Т.е. – факт е, че претендиращите
обезщетение Д. и К. не са живеели заедно с Н., не са отглеждани и
възпитавани в една и съща социална среда. Липсват каквито и да е
доказателства за създадена помежду им привързаност. Единствените
доказателства по повод отношения между децата са показанията на
свидетелката М.Н., която твърди, че между малолетните ищци Д. и К. и
детето Н. не са осъществявани контакти. Не могат да бъдат ценени в тази
насока като гласни доказателства показанията на К. Д.а, тъй като същата е
майка, съответно – законен представител на малолетните Д. и К.. В това й
качество – на законен представител на ищците, качеството й на свидетел е
несъвместимо и недопустимо. Освен това, според детските психолози, детето
съзрява емоционално към 4-годишна възраст, която възраст е била навършена
от Д. /същият е бил на 6 години, но не е била достигната от К. /която е била
само на 2 години/. Следователно няма как да се приеме, че между децата Д. и
К. и починалата Н. е била установена особено близка връзка, надхвърляща
обичайната, като дори не е установено наличието на традиционно
поддържаната в българския бит фамилна близост.
По отношение претенцията на ищцата К. К. гласните доказателства са
идентични – както свидетелката М.Н., така и свидетелката К. Д.а,
установяват, че ищцата К. е поддържала контакти със своята внучка – Н., като
11
свидетелката Н.ова депозира показания, че е водела дъщеря си Н. при бабата.
Изключението, обаче, определено чрез мотивната част на ТР №1/2016г.,
подлежи на доказване посредством всички допустими доказателствени
средства.
Отчитайки обичайните житейски фамилни отношения, описаните от
двете свидетелки отношения не доказват наличието на такава връзка, която по
изключение да надхвърля рамките на традиционно установените в
националния ни бит отношения между баба и внук. В традиционните за
българското общество семейни отношения децата и възходящите по права
линия от втора степен са част от най-близкия семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Но в случая липсват конкретни житейски
обстоятелства, при които привързаността да е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съществено отличаваща се от установената и са настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки
и страдания.
Ето защо, като е стигнал до извода, че наличието на изключително
силна емоционална връзка, отличаваща се от обикновено установената
такава, водеща до по-висок интензитет и продължителност на търпените от
ищцата К. болки и страдания от смъртта на близък родственик, не е доказана,
първоинстанционният съд е обосновал правилно извод за неоснователност и
на предявения от К. К. иск.
Досежно твърдяното във въззивната жалба вътрешно противоречие на
мотивите на обжалваното решение, следва да се посочи, че действително на
стр.37 се съдържат мотиви „….като предявените искове за неимуществени
12
вреди се явяват доказани по основание.“. Това обаче не опорочава крайните
изводи на съда за неоснователност на исковете за обезщетение на
малолетните ищци Д. и К. К.и, както и за неоснователност на а иска, предявен
от ищцата К. К..
Доколкото искът на ищеца М. К. се явява основателен – по основание,
следва да се обсъдят евентуалните възражения на ответника, съдържащи се в
отговора на исковата молба.
Първото възражение е за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Като твърдяна
конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалата в
отговора на исковата молба следва да се изведе, че пострадалата е пътувала
без предпазен колан.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Релевантен за въведеното от ответника възражение за съпричиняване е
механизмът на ПТП, установен по неоспорен начин от заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, а именно: На
15.07.2018г. около 14:40 часа, по АМ Т., в посока от запад на изток, със
скорост 68 км/ч, се е движил л.а. „С. И.“ с рег. №*********, с водач М.Н..
Автомобилът се е движил сравнително бавно, тъй като е имало проблем с
механизма за затваряне на предния капак. Видимостта е била нормална, а
участъкът от пътя е бил прав, без неравности. Пътната настилка е била с
асфалтово покритие и към момента на възникване на ПТП е била суха.
Попътно зад л.а. „С.“, със скорост 109 км/ч, се е движил т.а. „О. М.“ с рег.
300
№*********, управляван от А.П.. В зоната на км 218 +, в землището на гр.
Раднево, товарният автомобил е застигнал лекия автомобил и на около 1,00м
13
източно от линията на ориентира и на около 1,50 м северно от южната
граница на платното за движение е настъпил заден ексцентричен удар между
двете МПС. Първоначалният контакт е настъпил между предна дясна част на
т.а. „О.“ и задна лява част на л.а. „С.“ /където е пътувала пострадалата Н./, с
контактна площ около 0,65 - 0,70 м. Мястото на удара е в южната активна
лента на южното платно за движение. В момента на удара надлъжните оси на
двата автомобила са били разположени успоредно на оста на пътя, като
десните състави на т.а. „О.“ са се намирали на около 1,20 - 1,40м северно от
южната граница на платното за движение, а десните състави на лекият
автомобил са се намирали на около 0,50м северно от южната граница на
платното за движение. В резултат на удара л.а. „С.“ се е завъртял надясно
около вертикалната си ос и въртейки се, се е насочил надясно спрямо
посоката си на движение. Преминал е през лентата за принудително спиране,
преминал е по ската и се е установил в покой в близост до южната
отводнителна канавка. В резултат на ПТП пътничката на задната седалка в
л.а. „С.“ - Н. К. е получила тежки травматични увреждания - черепномозъчна
травма - кръвонасядане на черепните обвивки, кръвонасядане на лицето,
фрагментно и линейно счупване на черепния покрив и черепната основа,
контузия и оток на мозъка, мозъчно размекчение, съвкупно довели до
парализа на жизнено важни центрове на мозъка и след няколко дни е
починала в болницата.
Неоснователно е възражението на ответника относно механизма на
ПТП, въведено досежно наличието на деликт, съответно - съдържащото се в
отговора на исковата молба възражение, че се касае за случайно събитие с
оглед наличието на влязла в сила присъда и задължителната сила на
присъдата по смисъла на чл.300 от ГПК.
Вещите лица са категорични, че с оглед телосложението на малолетната
Н. за същата не е била необходима система за обезопасяване на деца.
Съгласно заключението от комплексната експертиза от характера на
травматичните увреждания не може да се направи категоричен извод дали
към момента на ПТП пострадалата е била с поставен предпазен колан.
Констатирани са две охлузвания на гръдния кош, които е възможно да бъдат
причинени от поставен колан, както и от елементите на задната повърхност
на шофьорската седалка – т.е. не може да се приеме за установено по
категоричен начин, че пострадалата действително е пътувала без поставен
14
обезопасителен колан. По – същественото обаче е, че причина за смъртта на
Н. е тежката черепномозъчна травма, която е в областта на главата, а при
фиксиране с предпазен колан главата не е фиксирана. Деформацията на лекия
автомобил е концентрирана в задната лява част, където е пътувала
пострадалата и деформацията е в посока отзад напред. Предвид голямата
деформация на купето, концентрирана в задната му лява част, където е седяла
пострадалата и при получаването на удар с такава интензивност и голяма
кинетична енергия в тази точка, след отчитането на движението на тялото на
пострадалата назад и наляво към мястото на удара, то установените
травматични увреждания довели до смъртта на Н. биха се получили без
значение дали към момента на удара е била с поставен предпазен колан или
не е била с поставен такъв. Травматичните увреждания, довели до летален
изход на пострадалата са в резултат на силните деформации в купето на
автомобила, концентрирани в задната му лява част и движението на горната
част на тялото и главата на пострадалата назад и наляво към мястото на
удара. Те биха настъпили без значение дали към момента на възникване на
ПТП е ползвала или не е ползвала обезопасителен колан. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент на съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението следва
да води категорично до настъпването на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП правила за движение по пътищата /дори и по категоричен начин да е
установено, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан/ не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се обезщетение, тъй като е
необходимо да се докаже по категоричен начин, че нарушението е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. – последният да е
негово следствие. От заключението на комплексната
съдебноавтотехническата и съдебномедицинска експертиза се прави извод, че
леталният изход би настъпил и при правилно поставен обезопасителен колан.
15
За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно
легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи
по пътя на пълно и главно доказване, че категорично крайният вредоносен
резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като
съпричиняване. Като страна, черпеща изгодни последици от установяването
на този факт, доказателствената тежест за установяването му носи
ответникът. Не е доказано обаче, че и при евентуално ползване на посоченото
обезопасително средство от страна на пострадалата, крайният вредоносен
резултат – леталният изход би бил предотвратен – само при установяването
на който факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. С оглед на изложеното възражението за наличие
на съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането
за законна лихва по давност по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. По смисъла
на чл.429 ал.2, т.2 от КЗ законната лихва върху застрахователното
обезщетение се дължи, считано от датата на уведомяването на застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие /за което ще бъдат изложени
съображения/. Т.е. – от този момент започва да тече и давностният срок. Не се
спори, че застрахователят е уведомен с извънсъдебна претенция на
18.12.2018г. Исковата молба е предявена на 13.09.2021г. - т.е. – към момента
на предявяването й не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл.111, б.
„в“ от ЗЗД.
Неоснователни са и доводите на ответника относно началния момент,
от който се дължи законната лихва. Действащата правна уредба изрично
регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429
ал.2, т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
16
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по силата на
самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. От своя
страна нормата на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ визира последиците при „собствена“
забава от страна на застрахователя. Ето защо нормата на чл.496, ал.1 от КЗ, на
която се е позовал ответникът и съгласно която срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване, не
променя законовото задължение на застрахователя, визирано в чл.429 ал.2, т.2
от КЗ относно отговорността му за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тази лихва пред увреденото лице. В този смисъл върху
обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищеца М. К. следва да се
присъди законната лихва, считано от 18.12.2018г.
Възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата
молба, относно приложението на §96, ал.1 във връзка с ал.4 от ПЗР КЗ, както
и наднационалното право, се отнасят до разширения кръг правоимащи да
получат обезщетение от смъртта на техен близък. Доколкото исковете на
ищците от посочения кръг не се уважават, то тези възражения на ответника не
следва да се обсъждат.
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателя М. К.
се явява частично основателна, а въззивната жалба на останалите
жалбоподатели – неоснователна. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен искът на М. К. за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и акцесорният за
законна лихва. Следва да се постанови друго, с което да се присъди
посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018г. В
останалата обжалвана част решението, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От страна на ищеца М. К. се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2
от ЗА, като безплатно процесуално представителство е уговорено между него
и адв.П. Д. – съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.07.2022г.
17
/л.135/. При материален интерес 180 000лв. минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изм. ДВ
бр.88/04.11.2022г./ е 5 130лв. Съразмерно с уважената част от иска следва да
се присъдят разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на адв. Д. в размер
на 1 425лв.
С първоинстанционното решение четиримата ищци са осъдени на
заплатят на ответника общо разноски в размер на 1 105лв. /съгл. списък на
разноските по чл.80 от ГПК – л.142, включая и юрисконсултско
възнаграждение/, които разноски, разпределени по равно между четиримата,
се явяват в размер на 276,25лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска,
предявен от М. К., същият дължи разноски на ответника в размер на 199,51лв.
Или при този изход на спора следва да бъде отменено решението в частта, с
която ищецът М. К. е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от
199,51лв. до 276,25лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на
2 000лв., както и разноски, сторени от бюджета съразмерно с уважената част
от иска – 107,14лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От въззивната страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. При обжалваемия материален интерес от 180 000лв. /за жалбоподателя М.
К./ минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 11 850лв. Съразмерно с уважената част от въззивната
жалба следва да се присъдят разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на
адв. Д. в размер на 3 291,67лв.
От въззиваемата страна се претедира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. /съгл. списък на разноските по чл.80 от ГПК – л.23/ - за
процесуална защита по жалбата на четиримата ищци – или по 25лв.
Съразмерно с неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя М. К.,
същият следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на
18,06лв.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на останалите трима
18
жалбоподатели, същите следва да заплатят на въззиваемата страна разноски в
размер на 75лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 1 000лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №232/19.08.2022г., постановено по търг. д.
№1335/2021г. по описа на Окръжен съд С.З., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от М. В. К., с ЕГН ********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК
********* за заплащане на сумата от 50 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М. В. К. неимуществени
вреди, в резултат на смъртта на дъщеря му Н. М.а К. при ПТП на 15.07.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до
застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и в частта, с която М. В. К. е осъден да заплати на ЗАД „А.“ АД
разноски над 199,51лв. до 276,25лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА М. В. К.,
с ЕГН ********** сумата от 50 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на
дъщеря му Н. М.а К. при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №232/19.08.2022г., постановено по търг. д.
№1335/2021г. по описа на Окръжен съд С.З., в ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* да заплати, на основание
чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. П. Д. Д. - БАК адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство на М. В. К. в първоинстанционното
производство в размер на 1 425лв. и за въззивното производство в размер на
3 291,67лв.
ОСЪЖДА М. В. К., с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“ АД с
19
ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 18,06лв.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН ********** и М. В. К., като баща и законен
представител на Д. М. К., ЕГН ********** и К. М. К., ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на 75лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 2 000лв., разноски, сторени от бюджета – 107,14лв.
и държавна такса за въззивното производство в размер на 1 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20