№ 250
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213100600801 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба от М. ЛЮБ. П. срещу присъда № 260048/01.03.2021
г. постановена от РС-Варна, 6 състав, по НЧХД № 20203110202475.
С обжалвания акт М.П. е признат за виновен, в това че на 28.05.2019 г. в гр.Варна,
причинил на Д. ЕМ. Д. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно: мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости, разкъсно контузна рана по
долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото бедро и лявата подбедрица,
обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота -
престъпление по чл.130, ал.1 от НК и е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
адм. наказание по реда на чл.78а от НК – „глоба „ в размер на 1000 лева. С присъдата са му
възложени и направените по делото разноски.
С въззивната жалба бланкетно се изразява недоволство от присъдата и е формулирано
искане да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият – оправдан.
В писмено становище до ОС-Варна, частния тъжител Д.Д., чрез повереника си адв. Р. Е.,
изразява мнение за неоснователност на жалбата, като счита, че въз основа на събраните
доказателства престъплението е безспорно доказано. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда и претендира присъждане на разноски за производството пред
въззивния съд.
В съдебно заседание повереникът на пострадалия твърди, че защитната теза на подсъдимия
не се подкрепя от доказателствата по делото, които са анализирани правилно от съда. Моли за
потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на разноски.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия моли за постановяване на оправдателна
присъда. Излага доводи, че св. Н. е дал противоречиви показания пред първа инстанция за
1
претърпените от тъжителя вреди, а съдът необосновано не е кредитирал показанията на св. К.,
който единствен от свидетелите е имал възможност да възприеме конфликта.
Подсъдимият в правото си на лична защита посочи, че ситуацията се е развила много бързо
и няма ясни спомени за случката. С последната си дума той поиска да бъде оправдан.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията
на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Частният тъжител Д.Д. и подсъдимия М.П. се познавали отдавна и били в приятелски
отношения. Подсъдимият стопанисвал автосервиз, находящ се в промишлената зона под
Аспаруховия мост в гр.Варна в близост до наказателен паркинг.
На 28.05.2019год. през деня ч.т. Д.Д. заедно със свид. П. Н. решил да мине през сервиза
на подсъдимия, за да си вземе части, останали там от ремонт на негов автомобил. Около 15:00-
16:00ч, отишли до сервиза на подсъдимия. Тъжителят влязъл в сервиза, а св. Н. останал отвън, като
вратата на сервиза била затворена. Вътре в сервиза тъжителят и подсъдимият се скарали.
Подсъдимият П. се нахвърлил върху Д.Д., хванал го с ръце за шията и го стискал, удрял го с ръка в
областта на устата и носа и го блъскал в околни предмети. В един момент Д. паднал върху
наредени една върху друга автомобилни гуми. Поради създалия се шум свид. Н. влязъл вътре в
сервиза. Видял Д., паднал върху гумите, попитал какво става и се приближил до него, за да му
помогне да се изправи. Пострадалият Д. бил замаян, имал кръв по устата си. В един момент
напрежението отново ескалирало, а тъжителят Д. и подсъдимият П. започнали да викат.
Подсъдимият тръгнал към тъжителя като казал на св. Н. да стои на мястото си, че ще го убие. В
този момент свид. К., който също бил в сервиза и работел легнал по мотора си, се намесил и
свадата била прекратена. Тъжителят и св. Н. излезли от сервиза и се насочили към автомобила на
пострадалия, който междувременно плюел кръв. Свид. Н. предложил той да управлява
автомобила, но Д. отказал. С лекия автомобил напуснали двора на сервиза, но малко след това
пострадалият спрял МПС-то и казал на св. Н., че не може да го управлява и двамата разменили
местата си. Н. откарал Д. до дома му, като по пътя последният му казал, че подсъдимият го е бил, а
св. Н. видял че по шията на Д. има синини. В дома си тъжителят разказал на свид. Св. Симова, с
която живеел на семейни начала, за случилото се в сервиза. Тя видяла, че устата му е леко надута и
има кърваво зацапване в същата област, както и петна по шията и го помолила да отидат на лекар,
но тъжителят отказал. Вечерта Д. започнал да се оплаква от главоболие, световъртеж, гадене и
повръщане. На сутринта, заедно със свид. Симова, посетил спешния център на МБАЛ „Св.Анна" в
гр.Варна където бил прегледан, а след това и настанен за лечение. На 31.05.2019год. бил изписан
от болницата и освидетелстван от съдебен медик. По сигнал на тъжителя за случая в сервиза била
образувана прокурорска преписка, а след това и д.п. № 351/2019год., което с постановление на
прокурор при РП-Варна от 24.01.2020 год. било спряно с мотив, че се касае за престъпление от
частен характер. На 24.06.2020год. тъжителят депозрал в съда частна тъжба, въз основа на която
било образувано настоящото наказателно производство.
От заключението на СМЕ се установява, че на инкриминираната дата тъжителят е получил
мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости, разкъсно-контузна рана по долната
устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото бедро и лявата подбедрица, които
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в гореописаните
2
анатомични области, същите отговарят да са получени при нанасяне на удари с юмруци, блъскане
в околни предмети и са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Подсъдимият М.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по адм.
ред.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства. Обосновано е мотивирал
становището си защо ги е кредитирал. Настоящият състав на съда не намира основание да
ревизира тези изводи, доколкото анализът на свидетелските показания не противоречи на
правната и житейска логика. Въз основа на кредитираните гласни доказателствени средства се
очертава фактологията на конфликта и активното поведение на подс. М.П. в него. С оглед на това
правният извод на първоинстанционния съд, че подсъдимият М.П. е осъществил състав
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав. Безспорно от обективна страна на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл
удари на частния тъжител в областта на устата и носа, стискане в областта на шията и
ръцете(мишниците), блъскал го е в околни предмети, в резултат на което Д.Д. е получил
установените от експертите и описани в заключението на СМЕ травматични увреждания,
обусловили временно разстройство на здравето му неопасно за живота.
При определяне на наказанието съдът правилно е посочил само смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства. Законосъобразно е отчел наличието на предпоставките визирани в
чл.78а от НК за налагане на административно наказание и го е определил в минимален размер
съобразявайки, че извършеното е инцидентна проява за подсъдимия.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия
направени пред въззивния съд по следните съображения: Вида и характера на телесната повреда
са установени от уврежданията, констатирани при извършените на пострадалия медицински
прегледи. В този смисъл първата инстанция правилно е ценила като обективни и непротиворечиви
- медицинско удостоверение №485/2019г., ИЗ, предоставена от МБАЛ „Света Анна- Варна“ и
заключението на СМЕ. Що се отнася до показанията на свид. Н., съдът не констатира
противоречия в тях, т.к. наличните по ДП не са приобщавани, респ. ползвани от съда, изводите на
който са правени само въз основа на тези, събрани в рамките на откритото, състезателно
производство. Видно от мотивите на първоинстанционния съд той е кредитирал изцяло
показанията на свид. К., поради което буди недоумение, твърдението на защитника в обратния
смисъл.
Съобразно направеното искане и представеното доказателство за направени от частния
тъжител разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, пред настоящата инстанция,
същото следва да бъде възложено в тежест на подс. М.П..
По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са налице основания
за отмяна или изменение на процесната присъда на РС-Варна, поради което и на осн. чл.334 т. 6
от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260048/01.03.2021 г. постановена от РС-Варна, 6 състав, по
НЧХД № 20203110202475
3
ОСЪЖДА подс. М. ЛЮБ. П. да плати на Д. ЕМ. Д. направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4