№ 227
гр. П., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1297/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220101682 Пазарджишкият
районен съд е осъдил Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ
„Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“
№ 1, вх.А, ет.2, ап.5 и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят солидарно на
ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Б.“ № 15, на основА.е чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД, сумата от 2592 лева -
наем за ползването на реална част с площ 60 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ № 15, дължим
за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Осъдил е Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т.
Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1,
вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят
солидарно на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „Б.“ № 15, на основА.е чл. 59 ЗЗД, сумата от 230.40
лева - обезщетение за ползването без основА.е на реална част с площ 4 кв. м.
1
от поземлен имот на ищеца с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр.
П., адрес: ул. „Б.“ № 15, дължимо за периода от месец януари 2020 г. до месец
януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 30.05.2022 г. до плащането, като е отхвърлил иска за
разликата над 230.40 лв. до предявения размер от 518.40 лв.
Осъдил е „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на ищеца „МБАЛ
П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ №
15, на основА.е чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД, сумата от 3715.20 лева - наем за
ползването на реална част с площ 86 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ № 15, дължим за периода от
месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до окончателното
заплащане на сумата.
Осъдил е „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на ищеца „МБАЛ
П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ №
15, на основА.е чл. 59 ЗЗД, сумата от 422.40 лева - обезщетение за ползването
без основА.е на реална част с площ 10 кв. м. от поземлен имот на ищеца с
идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ № 15,
дължимо за периода от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г., ведно
със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
30.05.2022 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 422.40 лв.
до предявения размер от 891 лв.
Осъдил е Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т.
Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1,
вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ №1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят на ищеца
„МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.
„Б.“ № 15 съдебни разноски в размер на 2345.47 лв.
Осъдил е „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „Б.“ №15 да заплати на ответника Т. С. Д. в качеството
на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч.
2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 съдебни разноски в размер на 386.72 лв.
С определение № 546/29.02.2024 г., постановено по същото дело,
районният съд е оставил без уважение молбата на ответниците за изменение
на решението в частта за разноските.
2
Против осъдителните части на така постановеното решение в законния
срок е постъпила въззивна жалба от Т. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5, чрез техния
процесуален пълномощник адв. А. Т. от АК-С., съдебен адрес: гр.С., ул.“Д-р
Г.В.“ № 6, ет.2, офис „Е“, с изложени оплаквА.я а незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че в частта на уважените искове за солидарно осъждане на
двамата ответници по иск с правно основА.е чл.232, ал.2 от ЗЗД във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на наемни вноски и по иск с правно основА.е
чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основА.е на площи
от 4 кв.м. за разполагане на маси за консумация съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба. Във връзка с този довод жалбоподателите твърдят,
че нито в първоначалната, нито в уточняващите молби ищецът не бил
посочил придобитите от втория ответник права по силата на покупко-
продажба на търговското предприятие на ЕТ „Ч. – Т. Д.“. Цитира се нормата
на чл.15, ал.3 от ТЗ, регламентираща отговорността на правоприемника до
размера на получените права с твърдение, че при липсата на
индивидуализация на тези права не били ясни грА.ците на отговорността и на
самите искови претенции. Не били посочени също така размерите на
ползвА.те реални части от недвижимия имот, нито пък били
индивидуализирА. с посочване на местоположение, грА.ци и пр. Освен
нередовни, исковите претенции за солидарното осъждане на двамата
ответници били и недоказА.. Било установено от заключението на приетата
счетоводна експертиза, че издадените от ищеца фактури не са осчетоводени в
счетоводството на ответниците, не са подписА. от тях и няма извършени
плащА.я, а в самите фактури липсвали данни за индивидуализация на
твърдяното наемно правоотношение. Същото се отнасяло и за ползването на
спорните 4 кв.м. за разполагане на маси за консумация.
По отношение на всички искови претенции съдът не бил обсъдил всички
представени по делото доказателства, а обосновал решението си само с
приложените две съдебни решения по други дела, влезли в законна сила.
Неправилно била приложена и разпоредбата на чл.297 от ГПК относно
обективните предели на СПН. В тази връзка се твърди, че със СПН се ползва
само диспозитивът на съдебното решение, с който един спор е разрешен в
правния мир, но не и мотивите, които единствено имали за цел да посочат
съображенията на съда, въз основа на които е достигнал до дадено
заключение, съдържащо се в диспозитива на решенито. Поради това
мотивите като част от съдебния акт нямали задължителна сила, каквато
притежавало самото решение, изразено в диспозитива. Цитират се относими
за случая тълкувателни решения на ВКС. Поради това съдът не можел да се
3
позове на доказателствените факти за възникнало наемно правоотношение,
съдържащи се в мотивите на влезлите в сила съдебни решения по други дела,
а наличието на наемно правоотношение следвало да бъде установено в
рамките на настоящото производство. Неправилно районният съд бил приел,
че е налице признА.е за ползване от ответниците на площите, посочени в
исковата молба. Жалбоподателите твърдят, че в отговора на исковата молба
са оспорили съществуването на наемно правоотношение между тях и ищеца,
като освен това са твърдели, че през времето на пандемията от Ковид-19 не са
извършвали дейност по обективни причини – обявеното от правителството
извънредно положение, които доводи изобщо не били обсъдени от районния
съд.
Неправилно била ценена и експертизата на вещото лице Б. относно
цените за отдаване под наем на площи от страна на Община П., които не
можели да бъдат ползвА. за сравнение при определяне на пазарния наем,
защото процесният имот не бил общинска собственост.
Неоснователно било решението и относно присъдените сума на
основА.е чл.59 от ЗЗД, тъй като липсвали всички елементи на фактическия
състав на тази норма.
Искането е обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо,
респ. да бъде отменено като неоснователно, вместо което да бъде постановено
ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни с
присъждане на разноските за две инстанции.
Постъпила е и частна жалба от двамата ответници чрез техния
процесуален пълномощник адв.Т. срещу определение № 546/29.02.2024 г., в
която се твърди, че неправилно районният съд не е приел изложения довод за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави изчисления въз основа
на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
моли присъденото от районния съд в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение да бъде намалено от 2100 лв. на 1501.50 лв.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „МБАЛ П.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 15, чрез
процесуалния пълномощник адв.М. от АК-П. с искане обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Развити са подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд.
Постъпил е писмен отговор и на подадената частна жалба с искане тя да
бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
В исковата си молба против Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с
фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********,
4
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 , ищецът
„МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Б.“ № 15, чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че е изправна
страна по валидно облигационно отношение с ответника Т. С. Д. в качеството
й на ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, произтичащо от договор за наем,
сключен на 17.12.2013 г. В изпълнение на договора предоставил за временно
възмездно ползване на ответника реална част с площ 60 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ № 15,
върху която ответникът поставил преместваем търговски обект в двора на
болницата, а ответникът от своя страна не бил заплатил дължимия наем за
периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв.
на месец/, съгласно издадените от ищеца фактури: ф-ра № *********** от
31.05.2019 г.; ф-ра № *********** от 28.06.2019 г.; ф-ра № ********** от
31.07.2019 г.; ф-ра № *********** от 30.08.2019 г.; ф-ра № ***********
от 30.09.2019 г.; ф-ра № *********** от 31.10.2019 г.; ф-ра № *********** от
29.11.2019 г.; ф-ра № *********** от 31.12.2019 г.
Ищецът е твърдял, че считано от 21.02.2021 г. фирмата на едноличния
търговец била прекратена, а неговото търговско предприятие било придобито
от ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5, който отговарял солидарно с
отчуждителя за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за
наем. Иска съдът да осъди ответниците Т. Д. и „Ч. 2014“ ЕООД да му
заплатят солидарно дължимия наем в размер на 2592 лева, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до
окончателното плащане на дължимите суми.
При условията на евентуалност - ако не се установи наличието на
наемно правоотношение между стрА.те, ищецът е предявил срещу същите
ответници иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането им да заплатят солидарно сумата
от 2592 лева, представляваща обезщетение за ползването без основА.е на
процесната реалната част от имота с площ 60 кв.м. за периода от месец май
2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на
исковата молба в съда до плащането.
При условията на обективно кумулативно съединяване с горните
обективно и субективно съединени искове ищецът е предявил иск по чл.59
ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 518,40
лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на
друга реална част от поземления имот с площ 4 кв.м. Твърдял е, че от месец
януари 2020 г. до месец януари 2022 г. ответникът Т. С. Д. в качеството си на
ЕТ „Ч. - Т. Д.“ е ползвала без основА.е тази реална част от имота, върху която
е разполагала маси и столове за клиентите на търговския си обект. Вземането
5
било възникнало преди продажбата на търговското предприятие на
едноличния търговец, поради което правоприемникът „Ч. 2014“ ЕООД
отговарял солидарно с отчуждителя за изпълнение на задължението.
Обезщетението се претендира ведно със законната лихва за забава от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
При условията на обективно кумулативно съединяване с горните
искове, ищецът е предявил против ответника „Ч. 2014“ ЕООД иск по иск по
чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД. Твърдял е, че е изправна
страна по валидно облигационно отношение с ответника „Ч. 2014“ ЕООД,
произтичащо от договор за наем, сключен в края на 2014 г. В изпълнение на
този договор бил предоставил за временно възмездно ползване на ответника
реална част с площ 86 кв. м. от процесния поземлен имот с идентификатор
55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ № 15, върху която ответникът
поставил преместваем търговски обект в двора на болницата, а в същото
време не е заплатил дължимия наем за периода от месец май 2019 г. до
19.01.2020 г. в размер на 3715.20 лева /по 464.40 лв. на месец/, съгласно
издадените от ищеца фактури: ф-ра №********** от 31.05.2019г.; ф-ра №
********** от 28.06.2019 г.; ф-ра № *********** от 31.07.2019 г.; ф-ра №
*********** от 30.08.2019 г.; ф-ра № ************ от 30.09.2019 г.; ф-ра №
************ от 31.10.2019 г.; ф-ра №*********** от 29.11.2019 г.; ф-ра №
*********** от 31.12.2019 г. Иска от съда да осъди ответника „Ч. 2014“
ЕООД да му заплати дължимия наем в размер на 3715.20 лева, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба до окончателното
заплащане на сумите.
При условията на евентуалност - ако не се установи наличието на
наемно правоотношение между стрА.те, ищецът е предявил срещу същия
ответник иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 3715.20
лева, представляваща обезщетение за ползването без основА.е на процесната
реалната част от имота с площ 86 кв.м. за периода от месец май 2019 г. до
19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда до плащането.
При условията на обективно кумулативно съединяване с горните искове
ищецът е предявил иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника „Ч. 2014“
ЕООД да му заплати сумата от 891 лв., представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от ползването на друга реална част от поземления имот
с площ 10 кв.м. Твърдял е, че през периода от месец януари 2020 г. до месец
април 2022 г., ответникът е ползвал без основА.е реална част от имота с площ
6 кв.м., върху която е разполагал маси и столове за клиентите на търговския
си обект, както и че през периода от месец март 2022 г. до месец април 2022 г.
отново без основА.е е присъединил към тази реална част още 4 кв.м.
6
Обезщетението се претендира ведно със законната лихва за забава от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендирал е присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който са оспорили сключването на двата договора за наем, по които ищецът
претендира плащане. Твърдели са, че липсва съгласие между стрА.те относно
вещта, времето на ползване и цената, т.е. липсва съгласие по съществените
елементи на договора за наем. Оспорени са и претенциите за поставянето на
маси върху 10 кв.м. и 4 кв.м. от проценото УПИ за исковия период – м.януари
2020 г. - януари 2022 г. Ноторен бил фактът, че считано от 13.03.2020 г. до
01.04.2022 г. с решение на Народното събрА.е на територията на РБългария
било обявено извънредно положение, свързано с Covid-19, като през този
период извънредната епидемиологична обстановка била многократно
удължаване със заповеди на Министъра на здравеопазването и били налагА.
противоепидемиологични мерки, включително преустановяване работа на
всички заведения за обществено хранене, събиране на хора на открито и т.н. В
тази връзка ответниците са твърдели, че през периода 13.03.2020 г. – м.
януари 2022 г. не са разполагали маси за консумация пред търговските
обекти, а обектите са били или затворени, или са работели при наличието на
противоепидемиологичните мерки. Направено е и правопогасяващо
възражение чрез плащане, извършено на 07.06.2021 г., за сумата от 97.20 лв.
По отношение на исковете с правно основА.е чл.59 от ЗЗД ответниците
са твърдели, че са собственици както на процесните търговски обекти, така и
на земята, върху която са поставени, въз основа на сключени договори за
покупко-продажба от други физически лица, които са ги придобили от своя
страна в резултат на покупко-продажба по два приватизационни договора от
Община П. през 1994 г. и 1995 г. Твърдели са, че към момента на сключването
на договорите земята е принадлежала на Община П., която предоставила
стопА.сването и управлението на Окръжна болница П., а към момента на
възникването на ищеца като самостоятелно юридическо лице ответниците
вече били собственици на търговските обекти и развивали дейност в
собствените си помещения.
В първото открито съдебно заседА.е, проведено на 12.01.2023 г. пред
Пазарджишкия районен съд, процесуалният пълномощник на ответниците
адв.Т. е заявила, че по принцип не оспорва, че доверителите й са ползвали
частта от имота с площ 60 кв.м. по първия иск и тази с площ от 86 кв.м. по
втория иск, за които ищецът претендира наем, но тези площи били използвА.
като част от терена, който е зает от търговските помещения на ответниците.
Допълнителните площи от 6 и 4 кв.м. са ползвА. в периода на исковата молба
за разполагането на маси и столове, обслужващи тяхната дейност, но за това
7
са били плащА. допълнителни суми на ищеца, а в голяма част от исковия
период търговска дейност не е извършвана поради епидемиологичната
обстановка, съответно фактури от ищеца не са издавА., а ответниците не са
заплащали наем поради липса на фактури.
Молят исковете да бъдат отхвърлени и претендират съдебни разноски.
С изрично протоколно определение, постановено в откритото съдебно
заседА.е на 12.01.2023 г., районният съд е обявил за безспорно и
неподлежащо на доказване обстоятелството, че ответното дружество, а преди
него и едноличният търговец, са ползвали частите от имотите на ищеца,
посочени в исковата молба, през времето, за което се претендира заплащането
на наем, респективно на обезщетение.
Установява се от представените от ищеца решение № 799 от 29.07.2020
г. по гр. д. № 1996/2018 г. на РС - П. и решение №166 от 20.02.2023 г. по гр. д.
№ 1632/2021 г. на РС - П. че ответниците Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „Ч. - Т.
Д.“ е осъдена да заплати на ищеца сумата 6804 лв. - наем за периода
01.08.2016 г. - 30.04.2018 г., и сумата 3888 лв. - наем за периода м. май 2018 г.
- м. април 2019 г., дължи по сключения между стрА.те договор за наем на
реална част от имота на ищеца с площ 60 кв.м., върху която ответникът е
поставил свой търговски обект. Със същите решения ответникът „Ч. 2014“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата 10216.80 лв. - наем за периода
01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., и сумата 5572.80 лв. - наем за периода м. май
2018 г. - м. април 2019 г., дължим по сключения между стрА.те договор за
наем на реална част от имота на ищеца с площ 86 кв.м., върху която
ответникът е поставил свой търговски обект.
От анализа на така постановените и влезли в сила съдебни решения
може да се направи извод, че двамата ответници са осъдени да заплатят на
ищеца наем за площите от неговия имот, върху които те са поставени
търговските им обекти. Присъденият наем е за период преди процесния.
Без съмнение мотивите на влезлите в сила решения не се ползват със
сила на пресъдено нещо, а с такава сила се ползват само диспозитивите на
съдебните решения. В правната теория и в практиката на ВКС се приема, че
мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Те не са източник на
правни последици, а такъв е само диспозитивът на решението. По отношение
на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се
формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет.
В тази връзка проф. Живко Сталев в основополагащия за българското право
труд „Българско гражданско процесуално право“ поддържа становището, че
"В мотивите се съдържат много констатации на съда, които са стъпала към
8
решението. Предметът на всяка една от тези констатации може да е била
предмет на спор между стрА.те по време на устните състезА.я. Но този
предмет не се обхваща от СПН. Не се смятат нито отречени, нито признати
със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните
правоотношения. По други дела между същите стрА. те могат да бъдат отново
предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това да
се предяви отвод за пресъдено нещо. Изводът е: мотивите към решението не
се ползват със СПН".
При тази данни въззивният съд приема, че районният съд неправилно е
приел, че мотивите на двете влезли в сила съдебни решения за присъден наем
за предходни периоди от време се ползват със сила на пресъдено нещо. Както
беше посочено по-горе, обаче, в първото проведено по делото открито
съдебно заседА.е процесуалният пълномощник на ответниците е признал, че
за процесния период от време, за който се претендира наем от ищеца,
ответниците са ползвали всички площи от процесния УПИ, описА. в исковата
молба и с изрично определение районният съд е приел, че тези факти не се
нуждаят от доказване, защото са приети за безспорни по делото. Оспорването
на твърдяните в исковата молба наемни правоотношения, направено от
ответниците в отговора на исковата молба, не следва да бъде обсъждано,
защото признА.ето на съществуващите между стрА.те правоотношения е
направено след това в открито съдебно заседА.е, в резултат на което
районният съд е приел за ненуждаещи се от доказване на тези
правопораждащи факти.
Доколкото за площите от 60 кв.м. и 86 кв.м. са издавА. фактури, в които
се съдържат данни за стрА.те, предмета и размера на наема, а в о.с.з.,
проведено на 12.01.2023 г., е направено и признА.е на иска от страна на
процесуалния пълномощник, въззивният съд приема, че между стрА.те е
съществувал неформален договор за наем за периода от месец май 2019 г. до
19.01.2020 г., както следва:
Между ищеца „МБАЛ П.“ АД и ответника Т. С. Д. в качеството й на ЕТ
„Ч. - Т. Д.“ е сключен договор за наем на реална част с площ 60 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул.
„Б.“ № 15, върху която ответникът е поставил преместваем търговски обект в
двора на болницата. Размерът на месечния наем, установен приложените по
делото фактури и приетата икономическа експертиза, е 324 лв. Ответникът не
представя доказателства за прекратяване на договора, за промяна на наемната
цена или за нейното заплащане, следователно в тежест на ответника Т. С. Д. в
качеството й на ЕТ „Ч. - Т. Д.“ е възникнало задължение към ищеца за
заплащане на дължими наем за периода от месец май 2019 г. до месец януари
2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв. на месец/, което задължение не е
9
изпълнено.
Установява се от вписвА.ята в Търговския регистър, че след възникване
на задължението едноличният търговец е прекратил своята дейност, фирмата
е заличена от Търговския регистър, а неговото търговско предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения е придобито от
ответника „Ч. 2014“ ЕООД. Предвид настъпилото универсално
правоприемство и на основА.е чл.15, ал.3 ТР отчуждителят Т. С. Д. и
правоприемникът „Ч. 2014“ ЕООД отговорят солидарно пред кредиторите за
задълженията на предприятието. Ето защо претенцията за осъждането на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца наем за периода от месец май
2019 г. до месец януари 2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв. на месец/ е
основателен и следва да се уважи в предявения размер. Върху главницата се
дължи и законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
30.05.2022 г. до окончателното плащане на главницата.
По аналогичен начин стоят нещата и по исковете, основА. на договор за
наем между ищеца и ответника „Ч. 2014“ ЕООД. От представените по делото
фактури, а и въз основа на признА.ето на исковете, направено на 12.01.2023 г.
в открито съдебно заседА.е от процесуалния пълномощник на ответниците, се
установява, че между тях е сключен договор за наем на реална част с площ 86
кв. м. от поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П.,
адрес: ул. „Б.“ № 15, върху която ответникът е поставил преместваем
търговски обект в двора на болницата. Месечният размер на наема е 464.40
лв., ответникът не представя доказателства за прекратяване на договора, за
промяна на наемната цена или за нейното заплащане, поради което искът за
осъждането на ответника да заплати на ищеца на наем за периода от месец
май 2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 3715.20 лева /по 464.40 лв. на месец/ е
основателен и следва да се уважи в предявения размер. Върху главницата се
дължи и законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
30.05.2022 г. до окончателното плащане на главницата.
По отношение на тези искове възражението на процесуалния
пълномощник на ответниците за недължимост на наем за периода на
обявеното с решение на Народното събрА.те от 13.03.2020 г. извънредно
положение въззивният съд приема за неоснователно по следните
съображения:
С решение на Народното събрА.е от 13.03.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. С последващо решение на Народното събрА.е,
обнародвано в ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г., срокът на обявеното извънредно
положение е удължен до 13.05.2020 г. С §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че
10
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник", т.е. започват да текат отново, считано от
21.05.2020 г.
Със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г. (обн.
ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) са предвидени мерки и
действия, насочени към облекчаване на неблагоприятното положение на
физическите и юридическите лица вследствие разпространението на COVID-
19 и обявеното по предвидения за това ред извънредно положение в
Република България, считано от 13.03.2020 г.
Със ЗАПОВЕД № РД-****** от 13.03.2020 г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България до
13.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, са преустановени
посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти,
заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и
големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и
застрахователните офиси, хрА.телните магазини и аптеките в тях. На
ресторанти и заведенията за бързо обслужване се разрешават доставки на
адрес при строго спазване на сА.тарно-хигиенните изисквА.я. Всички
търговски дейности, неупоменати по-горе продължават да функционират по
досегашния ред при строго спазване на сА.тарно-хигиенните изисквА.я. В
обектите за бързо хранене и хрА.телните магазини на територията на
бензиностанции да не се допуска консумацията на място.
В тежест на ответниците е да докажат, че през целия период на действие
на решението на Народното събрА.е, т.е. за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. на обявеното извънредно положение, както и до окончателната
отмяна на извънредните мерки, процесните търговски обекти са попадали в
хипотезата на цитираната по-горе точка І.1 от ЗАПОВЕД № РД-****** от
13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, за да се приеме за безспорно
установено, че търговските обекти не са осъществявали никаква търговска
дейност, в т.ч. доставка на храна по домовете или производство на храна,
която се дистрибуира по начин, различен от забранения със заповедта на
Министъра на здравеопазването.
При липсата на доказателства за това твърденията, изложени в отговора
на исковата молба, са останали недоказА., поради което възражението за
недължимост на месечен наем за релевантния период е неоснователно.
Исковете с правно основА.е чл.59 от ЗЗД също са доказА. по основА.е.
От една страна липсват доказателства за сключени договори за наем между
11
ищеца и ответниците за ползването на допълнителни площи от 4 кв.м. и 10
кв.м. за поставяне на маси и столове за консумация на храна на открито пред
търговските обекти от 60 кв.м. и 86 кв.м.
Правото на собственост на ищеца върху процесния поземлен имот не е
оспорено от ответниците и се установява от представения с исковата молба
нот. акт № 18, том II, нот.д. №179/2018 г. по регистъра на Веселина Гагова -
нотариус с рег. № 571 в НК. Освен това в откритото съдебно заседА.е,
проведено на 12.01.2023 г., районният съд е обявил за безспорно и
неподлежащо на доказване обстоятелството, че през периода от месец януари
2020 г. до месец януари 2022 г., ответникът Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „Ч. -
Т. Д.“ е ползвала реална част от имота на ищеца, която е с 4 кв. м. в повече от
отдадения под наем терен с площ 60 кв.м., върху които 4 кв. м. ответникът е
поставяла маси и столове за клиентите на търговския си обект. Ответникът не
твърди и не установява основА.е за ползването на тази допълнителна площ,
следователно дължи обезщетение на собственика за ползите, от които го е
лишил до размера на обедняването му, който е равен на пазарния наем.
Съгласно заключението на приетата пред районния съд икономическа
експертиза, средният пазарен наем за процесния период е в размер на 230.40
лв. След възникване на задължението едноличният търговец е прекратил
своята дейност, фирмата е заличена от Търговския регистър, а неговото
търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения е придобито от ответника „Ч. 2014“ ЕООД. Предвид настъпилото
универсално правоприемство и на основА.е чл.15, ал.3 ТР отчуждителят Т. С.
Д. и правоприемникът „Ч. 2014“ ЕООД отговорят солидарно пред
кредиторите за задълженията на предприятието. По отношение на тази искова
претенция следва да се приеме, че възражението за недължимост на месечен
наем за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
се явява основателно, тъй като за този период със заповед на Министъра на
здравеопазването е преустановено посещението на всякакъв вид заведения за
обществено хранене, поради консумация на храна на място и в процесните
обекти също е било невъзможно. По тези съображения въззивният съд приема
за основателно възражението за недължимост на обезщетение за ползване на
4 кв.м. повече от договорените 60 кв.м. за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. при месечен наем 21.60 лв. или общо за сумата от 43.20 лв.
По същите съображения следва да бъде прието за основателно и
възражението за недължимост на обезщетение за ползване на 10 кв.м. повече
от договорените с договор за наем 86 кв.м. при месечен нае в размер на 32.40
лв. или за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. възражението е
основателно до размера на 64.40 лв.
Ето защо искът за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на
12
ищеца на обезщетение за невъзможността да ползва 4 кв. м. от имота си през
периода от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г., уважен от районния
съд до размера на 230.40 лв., следва да се намали със сумата 43.20 лв. или
така предявеният иск е основателен до размера на 187.20 лв., а за разликата от
този размер до присъдените 230.40 лв. от районния съд решението следва да
бъде отменено.
Съответно уважената от районния съд искова претенция по чл.59 от
ЗЗД до размера на 422.40 лв. следва да бъде намалена със сумата от 64.40 лв.
или искът се явява основателен и доказан до размера на 358 лв., а над този
размер до присъдените от районния съд 422.40 лв. решението следва да бъде
отменено като неправилно.
В останалата си част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено, като в тази част въззивният съд се присъединява и към мотивите
на районния съд по въпросите, по които не е взел отношение в настоящото
решение.
Тъй като всеки от обективно и субективно съединените искове е с цена
под 5000 лв., настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване на основА.е чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на
основА.е чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да бъде преизчислен размерът на
дължимите разноски пред двете инстанции като последица от частичното
уважаване на предявените искове.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателите по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение на
адвокат. С оглед вида на спора, броя на съединените искови претенции,
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседА.я, събрА.я обем доказателствен материал и извършените процесуални
действия от пълномощника на ищеца, съдът намира, че не са налице
предпоставки за намаляването на адвокатското възнаграждение.
Ето защо, съобразно представените по делото доказателства, ответникът
Т. С. Д., в качеството й на заличен търговец с фирма „ЕТ „Ч. – Т. Д.“ следва да
се осъди на заплати на ищеца разноски за двете инстанции в общ размер на
1 950 лв., от които 998 лв. за първата инстанция и 952 лв. за въззивната
инстанция.
Ответникът „Ч. 2014“ ЕООД следва да се осъди на заплати на ищеца
разноски за двете инстанции в общ размер на 1 998 лв., от които 1 028 за
първата инстанция и 970 лв. за въззивната инстанция.
Съобразно частичното уважаване на въззивната жалба, разноски се дължат и
13
на ответниците, поради което ищецът „МБАЛ П.“ АД следва да се осъди да
им заплати следните разноски:
- на Т. С. Д., в качеството й на заличен търговец с фирма „ЕТ „Ч. – Т. Д.“
сума в общ размер на 143 лв., от които 118 лв. за първата инстанция и 25 лв.
за въззивната инстанция.
- на „Ч. 2014“ ЕООД – сума в общ размер на 179 лв., от които 154 лв. за
първата инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция.
Разноски във връзка с частната жалба не се присъждат, тъй като в
производството по чл.274 ГПК във вр. с чл.248 ГПК няма самостоятелен
характер.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1297/01.12.2023 г., постановено по гр.д. №
20225220101682 в частта, с които Пазарджишкият районен съд е осъдил Т. С.
Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и
ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят солидарно на
ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.П., ул. „Б.“ № 15, на основА.е чл. 59 ЗЗД, за разликата от сумата от
187.20 лв. до присъдените 230.40 лева - обезщетение за ползването без
основА.е на реална част с площ 4 кв. м. от поземлен имот на ищеца с
идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ № 15,
дължимо за периода от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г., ведно
със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
30.05.2022 г. до плащането, в частта, с която Пазарджишкият районен съд е
осъдил „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 15, на основА.е
чл. 59 ЗЗД, за разликата от 358 лв. до присъдените 422.40 лева -
обезщетение за ползването без основА.е на реална част с площ 10 кв. м. от
поземлен имот на ищеца с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П.,
адрес: ул. „Б.“ № 15, дължимо за периода от месец януари 2020 г. до месец
януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 30.05.2022 г. до плащането, както и изцяло в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
14
на управление: гр.П., ул. „Б.“ № 15, против Т. С. Д. в качеството на заличен
търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч. 2014“ ЕООД,
ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А,
ет.2, ап.5 да заплатят солидарно на ищеца сумата от 43.20 лв.,
представляваща разликата от 187.20 лв. до присъдените 230.40 лева -
обезщетение за ползването без основА.е на реална част с площ 4 кв. м. от
поземлен имот на ищеца с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П.,
адрес: ул. „Б.“ № 15, дължимо за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда
на 30.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.П., ул. „Б.“ № 15, против „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2,
ап.5 да заплати на ищеца сумата от 64.40 лв., представляваща разликата
от 358 лв. до присъдените от районния съд 422.40 лв. обезщетение за
ползването без основА.е на реална част с площ 10 кв. м. от поземлен имот на
ищеца с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., адрес: ул. „Б.“ №
15, дължимо за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т.
Д.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1,
вх.А, ет.2, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.П., ул. „Б.“ № 15 съдебни разноски за две
инстанции в съответствие с уважената част от исковете в общ размер на 1 950
лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.„Е.“ №1, вх.А, ет.2, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ П.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.П., ул.„Б.“ № 15
съдебни разноски за две инстанции в съответствие с уважената част от
исковете в общ размер на 1 998 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и осем
лева/.
ОСЪЖДА „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „Б.“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Д. в качеството на
заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. П., ул.„Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 съдебни разноски за две
инстанции в съответствие с отхвърлената част от исковете в общ размер на
143 лв. /сто четиридесет и три лева/.
15
ОСЪЖДА „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „Б.“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.“ № 1, вх.А, ет.2,
ап.5 съдебни разноски за две инстанции в съответствие с отхвърлената част
от исковете в общ размер на 179 лв. /сто седемдесет и девет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1297/01.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 20225220101682 по описа на Пазарджишкия районен съд в останалата му
част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16