Определение по дело №266/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20204200500266
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

гр. Габрово, 06.08.2020  г.

 

                                                     В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ИВА ДИМОВА

                                                                                                        СИМОНА МИЛЕНЗИ

 

като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 266 по описа за 2020 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за събиране на вземанията"  ЕАД  срещу Разпореждане № 2437 от 04.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 702/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което се отхвърля частично, като противоречащо на закона за присъждане на главница над сумата от 1 663,80 лв.  до размер на претендираната сума от 1 998,81 лв., както и за присъждане на следните суми: сумата 522,39 лв. – договорна лихва за периода 05.12.2018 г. – 28.10.2019 г., сумата 171,16 лв. – лихва за забава за периода 06.12.2018 г. – 01.06.2020 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения.

Позовава се на основните договорни принципи при условията на пазарна икономика и значението за тяхното спазване. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. Основен нормативен акт в областта на потребителското кредитиране е Законът за потребителския кредит, който цели защита на потребителите, чрез създаването на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Твърди, че изискването към погасителния план е изпълнено, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Посочени са размера, съдържането, броя, периодичността и датите на плащане. В договора е договорен фиксиран лихвен процент от 21,10% за целия срок на договора и изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява действителността на договора, поради липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски.

Позова се на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /ОВ,L 133/66 от 22 май 2008 г./, и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част ІІ на Приложение І към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г./. Сочи решение по дело С-42/15 от 09.11.2016 г. – Словакия на съда на ЕС, според което в договора за кредит не е необходима да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор за позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Посочва и съдебна практика в насока на своите твърдения.

Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната част, като се издаде Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на длъжника.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 413, ал.2 от ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на: сумата 522,39  лв. – възнаградителна  лихва за периода 05.12.2018 г. – 28.10.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 171,16 лв. за периода 06.12.2018 г. – 01.06.2020 г., на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.

Съдът се е позовал на изрично въведеното изискване в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като е приел, че в погасителния план не се съдържа информация какви суми по вид и размер са включени в общия размер на кредита, и в посочената обща стойност на плащанията. В погасителния план не се посочва как е формиран размера на вноските, какъв е размера на главницата и на лихвата, които са включени във вноските. Във връзка с това е приел, че погасителния план  не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Като е взел предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение и че не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, съдът е постановил, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. В този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /чл. 23 от ЗПК/. За това искането за заплащане на лихви и други разходи противоречи на закона.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

            Правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.

За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, и същият не е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.

Изводите на първоинстанционния съд , че приложеният към заявлението по чл. 410 от ГПК договор за паричен заем № CREX-16211291 от 03.07.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, са незаконосъобразни и необосновани.

Изискванията към съдържанието на договора за потребитески кредит са визирани в отделните хипотези на чл. 11 от ЗПК, като в чл. 22 от ЗПК  са посочени последиците при неспазване на конкретни разпоредби  на чл. 11 от ЗПК.

В чл. 11 , ал. 1, т. 11 ЗПК е установено изискване договорът за потребителски кредит  да съдържа  условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план , съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните  неплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Тази разпоредба възпроизвежда като съдържание чл. 10, т. 2, б ”з” от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно чл.10, т.2, б”з” от Директива 1008/48 договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, реда на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

          Относно приложимостта на чл. 10, т. 2, б ”з” - „й” от Директивата има постановено решение  на Съда на ЕС от 05.09.2019 г. по дело С - 331/18/. В него  е прието, че член 10, параграф 2, букви з)-й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
        
От доказателствата по делото се установява, че заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е представил към заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 от  ГПК по ч.гр.д. №702/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово договор за паричен заем № CREX-16211291 от 03.07.2018 г., сключен на 03.08.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК  ********* като заемодател и Д.Б.И.  като заемател, с предмет на договора – потребителски паричен кредит. Съгласно клаузите на договора , същият е със срок до 05.07.2021 г., размерът на заемната сума е 1663,80 лв., брой на вноските – 36 бр., размер на  месечната погасителна вноска 80,95 лв., фиксиран годишен лихвен процент по заема 21,10 %, обща дължима сума от заемателя  2142,97 лв., ГПР 23,28%., датите на плащане на всяка от погасителните вноски са уговорени от договора.

          В случая в процесния договор за потребителски кредит начинът, по който е уговорен размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски в чл. 2, т. 2, т. 4, т. 5 от договора , съответстват на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и с даденото тълкуване в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-331/18/. Предвид на това не е осъществено основанието на чл. 22 от ЗПК и процесният договор не е нейдействителен поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Подаденото по ч.гр.д. № 702/2020 г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания” ЕАД отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В подаденото заявление по чл. 410 ГПК , в т. 9  е посочен видът на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите на акцесорните вземания за лихви. Изложените в т. 12 обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за  заем и за цесия, на основание на които се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, договорна и мораторна лихва. Изложените в т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заявените вземания за договорна и моратрона лихва, за които първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя с обжалваното разпореждане от 04.06.2020 г. Приложеният към заявлението договор за кредит не съдържа клаузи, които да противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК или да обосновават вероятност искането за присъждане на договорна и мораторна лихва да се основава на неравноправна клауза в договора.

На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение относно сумата от 522,39 лв. договорна лихва за периода 05.12.2018 г. – 28.10.2019 г.  и  сумата от 171,16 лв. лихва за забава за периода 06.12.2018 г. – 01.06.2020 г. Разноските за заповедното производство са присъдени общо в размер на 95,07 лв.  от заповедния съд със заповед № 2438 от 04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 702/2020 г. дължи се доприсъждане на разноските в размер на 8,78 лв. за държавна такса.

Съдът намира, че правилно е бил определен размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв. и същото не следва да бъде променяно.

На основание изложеното, съдът

 

                        О П Р Е Д Е Л И:

 ОТМЕНЯ разпореждане № 2437 от 04.06.2020 г. по ч. гр. д. № 702/2020 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено подадено от  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д.Б.И., ЕГН **********, за сумата от 522,39 лв. договорна лихва за периода 05.12.2018 г. – 28.10.2019 г. и  сумата от 171,16 лв. лихва за забава  периода 06.12.2018 г. – 01.06.2020 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Агенция за събиране на вземанияЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.Б.И., ЕГН ********** ***, офис 4 за сумата от 522,39 лв. /петстотин двадесет и два лева и 39 ст./ -договорна лихва за периода 05.12.2018 г. – 28.10.2019 г. и  сумата от 171,16 лв. /сто седемдесет и един лева и 16 ст./ - лихва за забава  периода 06.12.2018 г. – 01.06.2020 г. и допълнително за сумата 8,78 лв. /осем лева и 78 ст./, разноски в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

 

          Определението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                    2.