Решение по дело №227/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 121
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Палма Василева Тараланска-Петкова
Дело: 20184500900227
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

121

гр.Русе, 31.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  в публичното съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

 

при секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от съдия Тараланска търговско дело № 227 по описа за 2018 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:

                   Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД ЕИК *** гр. С., представлявано от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни директори чрез адвокатско дружество „М. и Р.“, представлявано от адвокат Д.М., с която в обективно и субективно кумулативно съединение са предявени искове против Л.Д.Й. ЕГН ********** ***, произтичащи от неизпълнение на задължения по Договор за потребителски кредит  № HL 40259 от 02.07.2008 г. за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на стойността на швейцарски франкове на 22 860 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на кредита и 7 бр. допълнителни споразумения от 26.02.2010 г., 29.09.2010 г., 17.03.2011 г., 29.03.2011 г., 07.11.2011 г., 11.06.2011 г. и 18.06.2012 г. към него, кредитополучател по който договор  е  ответникът Л.Д.Й.. Искът е с правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 41 283,57 швейцарски франка  - част от главницата от 41 619,31 швейцарски франка – главница за периода  от 10.07.2012 г. до 08.07.2018 г., ведно със дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 593,27 лева – нотариални такси за периода от 13.06.2018 г. до 08.07.2018 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

                  Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. Тъй като същият не е могъл да бъде намерен на посочените  по делото в Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ постоянен и настоящ адреси и не се е намерило лице, което да се съгласи да получи съответното съобщение, с намерение да го предаде на адресата му, на 22.12.2018 г. връчителят е залепил уведомление на входната врата на адреса на ответника  Л.Д.Й. ***, за което е изготвена разписка, в което е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда,  както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Този срок е изтекъл и не се е явило лице, което да получи призовките.    На основание чл. 47, ал.6 ГПК  съдът е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца.

                 В срока по чл.367, ал.1 ГПК назначеният особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който са развити подробни доводи за неоснователност на ищцовата претенция. Прави искане за привличането на П.С.П. ***  като трето лице – помагач на страната на ответника, легитимирал се като пълномощник на ответника при сключването и подписването на допълнителни споразумения към договора за потребителски кредит, договарял допълнителни условия и поемал задължения от името на ответника Й., някои от които във вреда на кредитополучателя.

                Това искане е удовлетворено и с определение № 164/09.04.2019 г. постановено поделото, съдът е допуснал на основание чл. 219, ал.1 и чл. 220 ГПК привличането на П. като трето лице – помагач, който в срок е депозирал отговор на исковата молба, с който счита претенцията за неоснователна и поддържа изложеното в отговора на исковата молба от ответната страна.

                 Ищецът в допълнителна искова молба оспорва основателността на възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

                  Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е депозиран само от ответника Й. чрез назначения му особен представител адв. Лефтерова. В същата се съдържа изявление, че поддържа изцяло изложеното до този момент.

                   С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

                    Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                    Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 02.07.2008  г. между „Ю. И Е. Д. Б.“ АД гр. София, ЕИК *** от една страна като кредитодател, и Л.Д.Й. ЕГН ********** ***, от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит HL 40259/02.07.2008 г., по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит за текущи нужди в  швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 22 860 евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД  в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Съгласно алинея 2 на чл. 1 от същия, в деня на усвояване на кредита – 09.07.2008 г. страните  подписали и Приложение № 1, в което е посочен приложимия курс „купува“ за швейцарски франк към евро, а именно  1,65233156252 и размер на кредитен лимит 37 773 швейцарски франка. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се превалутира служебно по търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояване. Годишната лихва е базовият лихвен процент /БЛП/ на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД гр. С.  за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка 5,65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%, а годишният лихвен процент е определен на 10,15% /съгласно чл.3 ал. 1 – БЛП в размер на 4,50% + надбавка 5,65/. При просрочие и предсрочна изискуемост е предвидена наказателна надбавка 10 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита включително дължимите лихви е 240 месеца чрез месечни вноски на 9-то число, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план Приложение № 2 към договора. Кредитът се погасява във валутата, в която е разрешен – швейцарски франкове, а в случай на липса на такива по сметката на кредитополучателя – в лева или евро след служебно изкупуване по курс „продава“ на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД гр. С. за швейцарски франкове. Б. си запазва правото по време на действие на договора да променя тарифата за лихвите, таксите и комисионните, както и приложимите лихви по кредита. При непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва в този случай без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

                  В чл. 23 от договора е записана декларация на кредитополучателя, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към български лев /евро, както и превалутирането може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски изразени в лева, като напълно приема да носи риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви. Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите относно повишаване на лихвата и курсовите разлики.

                Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, като имотът следва да е застрахован в полза на банката, като всички разходи, извършени от банката по ипотекиране и застраховане на обезпечението са за сметка на кредитополучателя.  С нотариален акт за покупко – продажба № 158, том II, рег. № 4531, дело № 252 от 30.04.2009 г. на нотариус Р. П., рег. № 217 на НК гр. С., кредитополучателят Л.Й. продава недвижимия имот на П.С.П., ЕГН: **********, като упълномощава последния да го представлява пред банката.

              С договор за цесия  от 05.09.2008 г. „Ю. И Е. Д. Б.“ АД /със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД/ прехвърля на „Б. Р. С.“ АД вземанията си срещу ответника Л.Д.Й. *** по договора за кредит. След прехвърлянето на вземането, са сключени седем Допълнителни споразумения от дати 26.02.2010 г., 29.09.2010 г., 17.03.2011г., 29.03.2011 г., 07.11.2011 г., 11.06.2012 г. и 18.06.2012 г., при които ответника е представляван от упълномощеното лице П..

              С договор за цесия от 23.12.2016 г. „Б. Р. С.“ АД прехвърля обратно на „Ю.Б.“ АД вземанията си срещу Л.Д.Й., ведно с  допълнителните споразумения към договора.

                Съществените уговорки в допълнителните споразумения са следните:

               На 26.02.2010г. поради реализирани просрочия по кредита страните подписват Допълнително споразумение, по силата на което просрочените текущи задължения са капитализирани „натрупани“ към редовната главница и погасяването на задълженията по кредита следва да се извърши по нов погасителен план включващ период на облекчено погасяване от 6месеца, през който период месечната вноска е фиксирана и същата покрива дължимата месечна лихва. За периода на облекчено погасяване следва да се прилага фиксиран лихвен процент в размер на 6,56%, а след това БЛП+4,88пункта надбавка. За да влезе в сила споразумението, кредитополучателят се задължава да внесе сума в размер на 205CHF. В т.VІІ от споразумението е посочено, че при допускане на просрочие се прекратява действието на договорените условия на облекчено погасяване в т.ч. начисляване на лихва при договорен фиксиран размер 6,56%.

               На 29.09.2010 г. отново поради реализирани просрочия по кредита страните подписват  второ Допълнително споразумение, по силата на което просрочените текущи задължения, ведно с доначислената при условията на т.VІІ от предходното споразумение лихва са капитализирани „натрупани“ към редовната главница и погасяването на задълженията по кредита следва да се извърши по нов погасителен план, включващ период на облекчено погасяване от 12месеца, през който период месечната вноска е фиксирана и същата покрива частично дължимата месечна лихва, като разликата до размера на начислената лихва се натрупва към дълга след изтичане на периода на облекчено погасяване. За периода на облекчено погасяване е договорено да се прилага фиксиран лихвен процент в размер на 7,25%, а след това БЛП+5,76пункта надбавка.

               На 17.03.2011г. е подписано трето допълнително споразумение съгласно, което условията на облекчено погасяване, договорени в предходното споразумение се прекратяват и  натрупаната и непогасена договорна лихва се натрупва върху дълга.

                 На 29.03.2011г. отново поради реализирани просрочия по кредита страните подписват четвърто Допълнително споразумение, по силата на което просрочените текущи задължения са капитализирани „натрупани“ към редовната главница и погасяването на задълженията по кредита следва да се извърши по нов погасителен план включващ период на облекчено погасяване от 6месеца, през който период месечната вноска е фиксирана и същата покрива частично дължимата месечна лихва, като разликата до размера на начислената лихва се натрупва към дълга след изтичане на периода на облекчено погасяване. За периода на облекчено погасяване е договорено да се прилага фиксиран лихвен процент в размер на 6,17%, а след това БЛП+5,87пункта надбавка. За да влезе в сила споразумението, кредитополучателят се задължава да внесе сума в размер на 190CHF.

                На 11.06.2012г. е подписано пето допълнително споразумение съгласно, което условията на облекчено погасяване, договорени в предходното споразумение се прекратяват и с натрупаната и непогасена договорна лихва се натрупва върху дълга.

                На 18.06.2012г. отново поради реализирани просрочия по кредита страните е подписано седмо Допълнително споразумение, по силата на което просрочените текущи задължения са капитализирани „натрупани“ към редовната главница и погасяването на задълженията по кредита следва да се извърши по нов погасителен план включващ период на облекчено погасяване от 6месеца, през който период месечната вноска е фиксирана и същата покрива частично дължимата месечна лихва, като разликата до размера на начислената лихва се натрупва към дълга след изтичане на периода на облекчено погасяване. За периода на облекчено погасяване е договорено да се прилага фиксиран лихвен процент в размер на БЛП – 2,55пункта надбавка, а след това БЛП+7,51пункта надбавка.

                 Допълнителните  споразумения общо казано въвеждат облекчени режими на погасяване на дълга, като с всяко едно от цитираните споразумения е преоформяна главницата и към нея е прибавяна начислената до този момент незаплатена лихва.

                  По делото е приета без възражения съдебно-счетоводна  експертиза, вещото лице по която  дава заключение, че по кредита е регистрирано увеличение на усвоените средства с капитализация на лихвата съгласно подписаните допълнителни споразумения към договора, като посочва изчислените размери на задълженията по кредита съобразно доказателствените искания на страните.

                  При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

                   Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

                   Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.

                   Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит HL 40259/02.07.2008 г., банката е предоставила на ответника потребителски кредит за текущи нужди в  швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 22 860 евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД  в деня на усвояване на кредита, а ответникът сее  задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Съгласно алинея 2 на чл. 1 от същия, в деня на усвояване на кредита – 09.07.2008 г. страните са подписали и Приложение № 1, в което е посочен приложимия курс „купува“ за швейцарски франк към евро, а именно  1,65233156252 и размер на кредитен лимит 37 773 швейцарски франка. Разрешеният кредит се е усвоил по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се  е превалутирал служебно по търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояване. Годишната лихва е базовият лихвен процент /БЛП/ на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД гр. С.  за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка 5,65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%, а годишният лихвен процент е определен на 10,15% /съгласно чл.3 ал. 1 – БЛП в размер на 4,50% + надбавка 5,65/.

                 Договореностите между страните  са променяни със сключени впоследствие допълнителни споразумения, с които просрочените суми за главница, просрочена лихва, просрочени такси, просрочени плащания по застраховки и останалата неплатена редовна главница  са сформирали нова главница, плащанията по която, ведно със следващата се лихва са отразени в нов погасителен план.

                  Страните не спорят неплащането на дължимите вноски по кредита.               Основните спорни моменти между  страните се свеждат до това дали в резултат на неплащането им кредитът е  станал изцяло предсрочно изискуем, респективно  датата, на която това е осъществено, респективно размерите на задължението за просрочена и предсрочно падежирала главница, и следващите се задължения за лихва, както и действителността на договорките в сключените 7 бр. допълнителни споразумения, с които се извършва капитализация на начислените до подписването им лихви и включване на други задължения към главницата, върху която се начислява нова лихва.

                   По първия спорен въпрос относно датата на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ищецът  „Ю.Б.“ АД гр. С., развива доводи и представя доказателства,  като твърди, че това е станало на 31.05.2018 г., които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Съобразно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и ТР 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – правото да превърне кредита в предсрочно изискуем следва да бъде упражнено от кредитора и той да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. В настоящия случай видно от доказателствата по делото с  нотариална покана, връчена чрез нотариус Г. Г.,***, длъжникът Л.Д.Й. е уведомен при условията на чл. 47, ал.1 ГПК на 31.05.2018 г. за обявената предсрочна изискуемост като  му е даден и седемдневен срок за погасяване на задължението по процесния договор за кредит /л.130 от делото/.

                  По спорния въпрос относно действителността на сключените допълнителни споразумения и зачитане на договореното в тях,  съдът намира за основателни направените от ответната страна и третото лице – помагач на ответника  възражения за нищожност.

                  Съдът намира, че така уговореното капитализиране на възнаградителна лихва към главницата противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което същото е нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.  В резултат на капитализирането на договорните лихви практически са прибавени изтекли лихви към главницата и повторното им олихвяване с уговорената договорна и наказателна лихва. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ – когато законът изрично го допуска и по реда и условията на нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 ТЗ), в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. Действащата нормативна база не е предвидила възможността  в гражданските отношения да бъде уговаряно начисляването на лихва върху лихва. В този смисъл са Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К.; Решение № 108 от 28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. № 224/2015 г.; Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г., II т. о.; Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК.

                  Поради това уговорките в споразуменията, в резултат на което има капитализация, са нищожни и не могат да намерят приложение в отношенията на страните, съответно не следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимия остатък. Тъй като прибавянето на изтеклите лихви към главницата променя размера на същата, която е послужила и за изготвянето на новия погасителен план, то същият поради констатираната нищожност на клаузата, не би могъл да послужи при установяване размера на задължението на ответника. Цитираната клауза е толкова съществена, че без нея споразумението не би могло да съществува и да породи желаните от страните правни последици, поради което нищожността й влече нищожност на цялото споразумение.

                 Б. е  отпуснала  кредит, представляващ равностойността в швейцарски франкове на 22 860 евро по курс „ купува“ в деня на усвояване. Кредитополучателят е длъжен да изплаща погасителните вноски в швейцарски франкове, а ако няма такива – в евро или  лева равностойност на вноската в швейцарски франкове по курс „продава“. С други думи банката като страна по договора определя валутните курсове по своя търговска целесъобразност. Среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен /по израза в т.2 от решението на СЕС по дело С-186/16/ не би могъл да прецени какъв риск поема при сключването на договор за кредит в швейцарски франкове.

                В чл. 23 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и / или „продава“ на швейцарски франк към български лев, както и превалутирането по чл. 21 може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от този договор и че е съгласен с настъпването им.

                 В Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на Върховния касационен съд по дело със страна „Ю.Б.“ АД гр. С. същата по съдържание клауза е определена като неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. С оглед неравноправния си характер, спорната клауза е призната за  нищожна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

                  Русенският окръжен съд възприема напълно този правен извод поради идентичността на кредитния договор, обсъден в решението на ВКС, и договора, предмет на настоящото дело. Няма данни банката да е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузите за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Декларацията на кредитополучателя, че е информиран и съгласен с възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева в посока повишаването му, не представлява достатъчна информираност на потребителя. Б. е наясно, че кредитополучателят се нуждае от потребителски кредит за нужди в България, а не в Швейцария, и че кредитополучателят няма доходи в швейцарски франкове. Кредитополучателят е бил привлечен от по-ниския лихвен процент на кредити в швейцарски франкове, но на него като по-слабата страна в правоотношението- икономически и като информираност - не е предоставена информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. Потребителят на банковата услуга трябва да бъде добре информиран от банката, за да избере дали да  получи кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не поема валутен риск. Няма доказателства по делото банката да е разяснила на кредитополучателите тези алтернативи. Логично е кредитополучателят да откаже да сключат процесния договор, ако е могъл да осъзнае големия валутен риск и възможността лихвения процент и изобщо оскъпяването на кредита да надмине по тежест  кредитите в лева.

               Окръжният съд приема, че неравноправни, а оттам и нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите са клаузите на чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал.2 и ал. 3, чл. 13, прехвърлящи валутния риск изцяло в тежест на потребителите, като неясни, неразбираеми и неиндивидуално уговорени.          Съгласно чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

                  За установяване размера на претендираните суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава, и двете приети и неоспорени от страните.  Експертизите са изготвени във варианти  като съдът кредитира заключенията на вещото лице  за размера на задълженията  на длъжника към 31.05.2018 г., прилагайки и ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС .

                  Вещото лице дава заключение за това, че общата сума на дължимата  главница към момента на депозиране на исковата молба – 11.07.2018 г. е в размер  на 5 856,29 CHF редовно падежирала главница съобразно първоначалните условия на кредита и първоначалния погасителен план  за периода от 11.07.2013 г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 31.05.2018 г.  и 28 316, 96 CHF предсрочно изискуема главница, или общ  размер от 34 173,25 CHF, до който заявената  претенция като основателна следва да бъде уважена.

                 Окръжният съд приема, че  предявеният осъдителен иск е основателен до този размер, като при установяването му е зачетено и направеното възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на изискуемите месечни вноски по вземането за главница, а именно  касаещо вноските в периода преди 11.07.2013 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда.

                  Вещото лице дава заключение, че размерът на законната лихва върху така формираната главница , изчислена за периода от 30.05.2018 г. до 09.03.2020 г. /датата на изготвяне на заключението/ е в размер на 7 514,60 CHF.  Тази сума не следва да се присъжда, доколкото в петитума на исковата молба е заявена претенция само за законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, каквато акцесорна претенция с оглед уважаването на главния иск се явява основателна и следва да бъде уважена.

                 Следва да бъде уважена и претенцията за направените разноските по договора за кредит, предявени  в размер на 593,27 лв, от които 308 лв – разходи за нотариални такси и 285,27 лв – нотариални такси за подновяване на ипотеката, в какъвто размер са и установени от вещото лице.

                  Вещото лице изчислява и дължимост на такси в размер на 802,95 CHF, от които 691,43 CHF  месечни такси за управление на кредита и такси за администриране на просрочен кредит – 111,52 CHF, както  и застрахователни премии в размер на 160,01 CHF.  Тези суми обаче не се претендират в петитума на исковата молба и съдът не дължи произнасяне по тях.

                  Следователно, исковете за главница и  законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи част от общото задължение по договора за кредит, ведно със заплатените нотариални такси за периода 13.06.2018 г. до 08.07.2018 г.,  се явяват основателни до установените от вещото лице размери, а за останалата част до пълния предявен размер за главница, част от главницата в общ размер на 41 619,31 CHF искът  се явява неоснователен. При установяване дължимостта на претендираните суми  съдът се съобразява с изложеното в ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.2,  съобразно което  размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането,  но доколкото в случая лихвата се претендира за по-кратък период – от подаване на исковата молба, а не от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на главницата до окончателното й изплащане, то претенцията следва да бъде уважена само за заявения период.

 

                    С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от претенциите, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски от ищцовата страна следва да бъдат възложени в тежест на ответника съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

                    Мотивиран така, съдът

 

                                             Р Е Ш И :  

 

                    ОСЪЖДА Л.Д.Й. ***, ЕГН: **********  ДА ЗАПЛАТИ  на  „Ю.Б.“ АД гр. С., ЕИК ***, представлявана от изпълнителните директори и членове на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш.  сумата от 34 173,25 CHF, от която 5 856,29 CHF редовно падежирала некапитализирана главница съобразно първоначалните условия на кредита и първоначалния погасителен план  за периода от 11.07.2013 г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 31.05.2018 г.  и 28 316, 96 CHF предсрочно изискуема главница и 593,27 лв  - дължими разноски, от които 308 лв – разходи за нотариални такси и 285,27 лв – такси за подновяване на ипотеката, дължими по Договор за потребителски кредит  № HL 40259 от 02.07.2008 г. за текущи нужди в швейцарски франкове;  ведно със законната лихва върху главницата от 34 173,25 CHF от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

 

                 ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“ АД гр. С., ЕИК *** иск  против Л.Д.Й. ***, ЕГН: ********** за заплащане на дължима главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит  № HL 40259 от 02.07.2008 г. за текущи нужди в швейцарски франкове за сумата над 34 173,25 CHF до пълния предявен размер от 41 283,57 CHF като неоснователен.

 

                  ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.Д.Й. ***, ЕГН: **********, да заплати на „Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК ***, представлявана от изпълнителните директори и членове на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш. сумата от 4 838,82 лева – разноски в производството пред РОС съобразно уважената част на претенциите и представената от ищеца справка по чл. 80 ГПК.

                   Решението е постановено при участието на третото лице П.С.П., ЕГН: ********** ***  – помагач на ответника Л.Д.Й. ***.

                     Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: