№ 32734
гр. София, 04.08.2025 г.
СРС, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110166747 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу СРС, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр, за установяване на извършена спрямо ищеца „пряка“ и „непряка“ дискриминация
от СРС, 38 състав, в производството по гр. д. № 42757/2017 г., изразяваща се в отказ на
съдебния състав да назначи на ищеца служебен защитник и отказ да му махне крачните
белезници в открито съдебно заседание по посоченото дело, с което се поддържа ищецът да
е бил неравно третиран спрямо процесуалния представител на насрещната страна по
посоченото гражданско дело – юрисконсулт, притежаващ юридическо образование, с
възможност да използва интернет и нормативна уредба, на който не са поставени крачни
белезници в съдебно заседание, и иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. За присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30,000 лева.
При изпълнение на служебните му задължения да следи за допустимостта на
исковото производство, съдът приема, че предявените искови претенции за процесуално
недопустими, поради което исковата молба подлежи на връщане, а производството по
делото – на прекратяване. Мотивите за това са следните:
Сезираният съд следи служебно през цялата висящност на процеса за наличието,
съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и
упражняването на правото на иск.
Съгласно чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗдискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. е регламентирано, че непряка дискриминация е поставянето
на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители
на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
В разглеждания случай, като е констатирал, че сезиращата съда искова молба не
1
съдържа ясни фактически твърдения относно осъществената спрямо ищеца форма на
дискриминация, с разпореждане от 02.03.2023 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, като е дал конкретни указания на ищеца. Съдът констатира, че в сезиращата
искова молба и уточнението към нея, депозирано в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, не се
навеждат надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството, за
осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което да причинява нарушаване
на правото на равно третиране на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По
същество твърденията на ищеца са такива за допуснати от съдебния състав по гр. д. №
42757/2017 г. процесуални нарушения, изразяващи се в неравноправното му третиране
спрямо насрещната страна по спора, чрез отказ на съда да му назначи служебен адвокат,
което е рефлектирало върху възможността му ефективно да се защити в хода на съдебния
процес. Допуснатите от съда нарушения при разглеждането на съдебни дела подлежат на
установяване по реда на инстанционния контрол, вкл. отказа на съда да назначи служебен
адвокат на страна по делото. Да се твърди, че съдът при осъществяването на своята работа с
изводите си по същество допуска дискриминация, означава да се отрече функционалния
имунитет на магистратите и в противоречие със силата на пресъдено нещо на техните актове
да се оспорват техните изводи – в този смисъл произнасянето на съдебния състав по въпроса
за предоставяне или не на правна помощ на страна в процеса е въпрос, подлежащ на
самостоятелен инстанционнен контрол, в рамките на който биха могли да бъдат преценявани
изводите на съдебния състав. Противното би означавало в рамките на производството по
ЗЗДискр. съдът да преразглежда влязъл в сила съдебен акт по друго производство, което е
недопустимо. Ето защо, съдът намира за недопустим иск по чл. 71 ЗЗДискр., имащ за
предмет установяване на извършена дискриминация от съд, изразяваща се в отказ на
съдебен състав да назначи на ищеца служебен защитник. Наред с изложеното, и в контекста
на твърденията за осъществена спрямо ищеца дискриминация, изразяваща се в държането на
същия с крачни белезници, докато процесуалният представител на насрещната страна по гр.
д. № 42757/2017 г. на СРС, 38 състав, не е бил с поставени такива, съдът намира, че те също
не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита, доколкото не очертават
хипотеза на различно третиране на лица при сравними сходни обстоятелства. В случая, не
може да се приеме, че сравняваните лица – ищец по гражданско дело, което изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“, и процесуален представител на ответна страна по
гражданско лице, което не изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ и поради това
изначално е изключено при участието му в съдебно заседание да е с поставени крачни
белезници, се намират при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл и съдът приема,
че твърденията на ищеца не са от естество да обосноват извод за отговорност за нарушаване
на забраната за дискриминация, което не е въпрос по основателност на предявения иск, а по
неговата допустимост. Ето защо, настоящият състав приема, че липсва правен интерес от иск
за установяване на нарушение, когато самите твърдяни факти, от които се извежда
претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита – в този смисъл и
Определение № 3078 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 2044/2025 г. на ВКС, Определение № 8120
от 24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3866/2025 г. на СГС, Определение № 14680 от 25.09.2024 г.
по ч.гр.д. № 8449/ 2024 г. на СГС, и др.
При горните мотиви, съдът намира, че предявените искове са процесуално
недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната в цялост, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 64176/07.10.2022 г.,
уточнена с молба вх. № 97194/06.04.2023 г., на Н. Н. А., ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при СРС: _______________________
3