Решение по дело №448/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710100448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      

гр. Брезник, 25.09.2020.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 07.08.2020 г., II-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г. като разгледа гр.дело № ** по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от К.С.Д., З.Г.З. и И. И. Д., чрез адв. Д.Х. *** срещу С.И.С., адрес: ***2 и Н.И.В., адрес: ***.

По изложени обстоятелства в исковата молба, ищците молят да бъде постановено решение с което да бъдат осъдени ответниците С.И.С. и Н.И.В., в качеството им на наследници на покойния им баща И.С.И. починал на **.**.**** г., арендодател по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г. и като встъпили в правата му на арендодател по договора, след смъртта му на **.**.**** г. и получили цялото арендно плащане по договора да заплатят:

1.     На К.С.Д. сума в размер общо на 899.65 лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К., С. И.Д. и Д. К. Р.в за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 899.65 лв., считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

2.     На З.Г. З. сума в размер общо на 610.75 лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К. и С. И.Д. за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 610.75 лв., считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

3.     На И. И. Д. сума в размер общо на 542.65 лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К. за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 542.65 лв., считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на ответниците С.И.С. и Н.И.В., като в законоустановения срок е постъпил отговор по исковата претенция с които по изложени подробни съображения оспорва исковата претенция по основание и размер, като считат същата за неоснователна и недоказана.

С протоколно определение от 20.05.2020г., съдът с оглед, че ищеца И. И. Д. е починал на **.**.****г. е конституирал по делото неговите наследници - Л.С.Д. – съпруга и В.И.Д. – син.

С протоколно определение от 07.08.2020г., съдът е допуснал изменение на исковата претенция съгласно молбата с правно основание чл. 214 ГПК, а именно: предявения иск от  К.С.Д. да се счита предявен за сумата от 865.15лв., вместо сумата от 899.65 лв. и предявения иск от  З.Г. З., да се счита предявен за сумата 865.15лв., вместо сумата от 610.75 лв.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът К.С.Д. е наследник на И.Д. К., б.ж. на с. Я., общ. Брезник, починал на **.**.****г., АС № */**.**.****г., съставен в с. К., на С. И.Д.,***, починал на **.**.****г., АС № **/**.**.****г., съставен в с. К. и на Д. К. Р.в, б.ж. на с. Я., общ. Брезник, починал на **.**.****г., АС № */**.**.**** ., съставен в с. К.. Ищецът З.Г. З. е наследник на И.Д. К. и на С. И.Д.. Наследниците на починалия ищец И. И. Д., Л.С.Д. и В.И.Д. се явяват наследници на И.Д. К., б.ж. на с. Я., общ. Брезник, починал на **.**.****г., АС № */**.**.****г., съставен в с. К..

Ответниците- С.И.С. и Н.И.В. са наследници на И.Д. К., б.ж. на с. Я., общ. Брезник, починал на **.**.****г., АС № */**.**.****г., съставен в с. К., на С. И.Д.,***, починал на **.**.****г., АС № **/**.**.****г., съставен в с. К. и на Д. К. Р.в, б.ж. на с. Я., общ. Брезник, починал на **.**.****г., АС № */**.**.**** ., съставен в с. К..

С решения № 59 и № 59-1 от 24.07.1997г. на ОС „З“ гр. Брезник на наследниците на И.Д. К. са възстановени недвижими имоти в землището на с. Я., общ. Брезник, земеделски имоти посочени в решението с номер, площ и граници- девет на брой.  С решения № 59 и № 59-1 от 24.07.1997г. на ОС „З“ гр. Брезник на наследниците на С. И.Д. са възстановени недвижими имоти в землището на с. Я., общ. Брезник, земеделски имоти посочени в решението с номер, площ и граници- седем на брой. С решения № 59 и № 59-1 от 24.07.1997г. на ОС „З“ гр. Брезник на наследниците на Д. К. Р.в са възстановени недвижими имоти в землището на с. Я., общ. Брезник, земеделски имоти посочени в решението с номер, площ и граници- четиринадесет на брой.

С договор за аренда от 10.11.2014г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., бащата на ответниците – И.С.И., чрез пълномощника си – ответника С.И.С. предоставя за временно и възмездно ползване описаните в договора недвижими имоти- земеделски, възстановени на наследниците на И.Д. К., С. И.Д. и Д. К. Р.в на арендатора М.С.К., представлявана от пълномощника си В.В.. Общата площ на представените под аренда наследствена земя е 179.402 дка, срока е пет стопански години, уговореното арендно плащане е в размер на 17 лв. на декар или 40 кг. продукция на декар годишно. Арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Бащата на ответниците почива на **.**.****  Същите встъпват в неговите права на арендодател от тази дата. Арендните плащания по сключения договор са получавани от ответника С.С. за стопанските 2014-2015г., 2015-2016г., 2017-2018г. в качеството му на пълномощник на И.И., а за стопанските 2018-2019г. ответниците като наследници на баща си, встъпили в правата на арендодател по сключения договор. 

Видно от свидетелските показания на М.С.К. и В. Б.В. се установява, че реално обработваните земи по договора 66-67 дка и рента се заплаща за обработваните земи. Свидетеля- В., посочва реално обработваните земеделски имоти с номера. Той е заплащал рента на С.С. рента за периодите/за всяка стопанска година/ по извадка от книгата. Рентата която е плащал за стопанска година за реално обработваните декари на С. е в размер 1137.00лева. за стопанска година.

Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС,  поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от реализираните доходи.

Предмет на доказване от ищеца по иска е наличието на съсобсвеност в имотите, предмет на сключения аренден договор, от което произтича вземането му и неговият размер.

Доказването на основанието и размера на вземането обуславя прехвърлянето на доказателствената тежест върху ответника да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на задължението в уговорения срок.

Настоящият съдебен състав намира, че иска следва да бъде уважен до размера на реално заплатеното по сключения аренден договор. От писмените доказателства и изготвената и приета СИЕ се установява, че общо обработваемата земя от арендатора М.К. е 66.907 дка, за които се заплаща рента за една стопанска година в размер на 1 137.00лева или по 17 лева на дка.

От изготвената експертиза може да се заключи, че от стопанските 2014 - 2019 г. ответника С.С. е получавал само част от рентата за всички арендувани имоти, но за целите на настоящото производство съдът приема, че получените за процесните стопански години ренти от С.С. представляват цялостна престация по договора за аренда, тъй като той се явява оправомощен да получи пълното арендно плащане по този договор, бидейки единствен от всички съсобственици страна по него. Чл. 21, ал. 1 ЗЗД гласи, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи, откъдето следва, че единствено ответниците биха могли да упражнят правата по процесния договор за аренда, докато същият не дава основание на останалите съсобственици да предявят претенции спрямо арендатора М.К. за заплащане на полагащата им се част от общия размер на дължимата рента. Обстоятелството, че ответниците са се задоволили да получат само част от рентата за всички арендувани земеделски имоти не ги освобождава от задължението да заплатят на останалите съсобственици полагащата им се част от този доход, тъй като той не възмездява ползването само на техните идеални части от земеделските земи, при положение че те еднолично, чрез починалия им баща са отдали под аренда същите въпреки правата на останалите съсобственици върху тях.

Следва да се приеме, че за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. ответниците са получили рента за съсобствените имоти в размер съответно на 1 137.00лева за една стопанска година, която се полага на  първите двама ищците К.Д. и З.З. (от Д. К. Р.в 1/35 ид.ч., от С. И.Д. 1/5 ид. ч. и от И.Д. К. 1/15 ид. ч.) възлиза на сумите съответно от 227.10лв. за първия ищец и същата сума от 227.10лв. за втория ищец, а за останалите двама ищци- Л.С.Д. и В.И.Д. по 1/18 ид. ч. или общо в размер 587.35лв., но тъй като иска е предявен за сумата от 542.65лв., то и в този размер следва да бъде уважен или по 271.33лв. за всеки един от тях. Поради изложените причини съдът счита, че предявените искове следва да се уважат именно до този размер, а именно: за  К.С.Д. за сумата от 227.10лв. като за разликата до пълно предявения иск от 865.15лв., следва да бъде отхвърлен; за З.Г. З. за сумата от 227.10лв. като за разликата до пълно предявения иск от 865.15лв. следва да бъде отхвърлен; за Л.С.Д. за сумата от 271.33лв. и за В.И.Д. за сумата от 271.33лв.

Съдът не споделя доводите на ищците, че ответниците им дължат съответната на правата им част от уговорената в договора за аренда (а не реално получената) рента, тъй като отговорността по чл. 30, ал. 3 ЗС изисква действително реализиране на приходи от съсобствената вещ, а не съществуването на потенциална възможност за получаване на такива. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД горните суми следва да се присъдят заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.10.2019 г., до окончателното им плащане.

Съдът счита, че възражението за погасяване на вземането на ищците за заплащане на съответната част от рентата за стопанската 2014 - 2019 г. е неоснователно, тъй като ответниците са получавали рентата за посочените стопански години, след края на стопанската година, от която дата до предявяване на исковата молба в съда - 30.10.2019 г., не е изминал предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. В конкретния случай погасителната давност е петгодишна, тъй като основанието, от което произтича на вземането на ищците спрямо ответниците не е арендно плащане по договор за аренда, при който погасителната давност е три години, а е неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на правата на ищците да получат доходи от частта си от притежаваната в съсобственост вещ, поради което по - кратката давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД се явява неприложима.

 По разноските:

При направено искане и с оглед изхода спора, ищците са направили разноски по делото в общ размер на 850лв., от които 150лв. – ДТ, 500лв. заплатен адвокатски хонорар, 200лв. – възнаграждение за ВЛ /съгласно списъка по чл. 80 ГПК/, то и оглед на уважената част от иска им се дължат от ответниците сумата – 372.78лв.

Ответниците са направили разноски в общ. размер на 650лв., от които 600лв.- заплатен адвокатски хонорар и 50лв. депозит за вещо лице/съгласно списъка по чл. 80 ГПК/, с оглед на отхвърлената част от иска, ищците им дължат сумата – 370.50лв. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН:**********, адрес: *** и Н.И.В., ЕГН:**********, адрес: *** в качеството им на наследници на покойния им баща И.С.И. починал на **.**.**** г., арендодател по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г. и като встъпили в правата му на арендодател по договора, след смъртта му на **.**.**** г. и получили цялото арендно плащане по договора ДА ЗАПЛАТЯТ:

1.     На К.С.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сума в размер общо на 227.10лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К., С. И.Д. и Д. К. Р.в за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълно предявения иск за сумата от 865.15лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и законна лихва върху главницата от 227.10лв, считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

2.     На З.Г.З., ЕГН:**********, адрес: *** сума в размер общо на 227.10лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К. и С. И.Д. за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълно предявения иск за сумата от 865.15лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН,  както и законна лихва върху главницата от 227.10лв., считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

3.     На Л.С.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сума в размер общо на 271.33лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К. за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 271.33лв., считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

4.     На В.И.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сума в размер общо на 271.33лв., представляваща неизплатена припадаща се част от гражданските плодове получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от И.Д. К. за стопанските 2014 – 2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. по договор за аренда от 10.11.2014 г., вписан в Службата по вписванията в град Брезник под № ***, том III, дело ***, вх. рег. № ****, дв. вх. № ****/12.11.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 271.33лв., считано от 30.10.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН:**********, адрес: *** и Н.И.В., ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят на К.С.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, З.Г.З., ЕГН:**********, адрес: ***, Л.С.Д., ЕГН:**********, адрес: *** и В.И.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 372.78 лв., представляваща направените разноски по делото от ищците.

ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, З.Г.З., ЕГН:**********, адрес: ***, Л.С.Д., ЕГН:**********, адрес: *** и В.И.Д., ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят на С.И.С., ЕГН:**********, адрес: *** и Н.И.В., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 370.50 лв., представляваща направените разноски по делото от ответниците.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: