№ 21820
гр. София, 18.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110109963 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. Ч. Т. против
„МММ АКАУНТИНГ“ искове:
-по чл.128 т.2 КТ – 5249,32 лв./нето/, дължими за периода м.12.2021 г.
до м. 4.2022 г. включително;
- по чл.221 КТ - 1590 лева. /бруто/;
- по чл.224 ал.1 КТ - 2524,41 лева /бруто/;
- както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 3 КТ за
обезщетения за забава относно посочените главни вземания и посочени
периоди на забава до датата на подаване на исковата молба – общо 1 386,35 лв.
Претендира се и законна лихва за забава относно главните задължения
за периода, считано от датата на подаване на исковата молба /22.02.2024 г./ до
окончателното изплащане.
От страна на ответника е упражнено правото на отговор в срок.
Предявените искове са допустими, исковата молба е редовна, отговорът
на исковата молба е съобразен с изискванията на чл. 131 и чл. 132 ГПК.
Обстоятелства, от които произтичат вземанията:
Твърди се съществувало между страните трудово правоотношение в
периода по силата на Трудов договор №16/02.03.2020 за длъжност
„счетоводител“ от 02.03.2020 г. до 24.08.2023 г., когато трудовото
правоотношение е било прекратено по молба на ищеца, поради забава в
изплащането на трудовите възнаграждения и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ. На 01.02.2021 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия
договор за изменение на основното месечно възнаграждение, като считано от
01.02.2021 г. същото е в размер на 1590 лева месечно.
Ищецът не е получавала фишове за начислената и дължима работна
заплата, като по устна уговорка между страните възнаграждението се е
изплащало месечно, като към възнаграждението работодателят
изплащал бонуси за определени месеци. По изрично искане от страна на
ищеца, преди излизането й по майчинство /10.07.2022 г./, работодателят й бил
1
изпратил по имейл фишове за работната заплата за м. юни и м. юли 2022 г.
На 10.07.2022 г. ищецът е излязла в законоустановен отпуск поради
бременност и раждане. Към този момент работодателят е бил в неизпълнение
за плащане на трудовото й възнаграждение за м. декември 2021 г., м. януари
2022 г., м. февруари 2022 г. и м. април 2022г.
Въпреки проведените разговори с работодателя, до изтичането на
отпуска й по майчинство, а и след това, на ищцата не били платени тези
трудови възнаграждения. По тази причина на 24.08.2023 г. Т. е подала
заявление до работодателя с Вх. № 61/24.08.2023г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в отговор на
което работодателят е издал Заповед №62/24,08.2023 г. за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ и считано от 24.08.2023г.
Заповедта е връчена срещу подпис на ищеца на същата датата.
В заповедта е посочено, че работодателят дължи на служителя: по чл.
224, ал. 1 КТ (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск) - 2524,41
лева; по чл. 221, ал. 1 КТ (обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие) - 1590 лева.
Ищецът е подала сигнал до Инспекцията по труда, по повод на което
ищцата била уведомена от ДИТ за дадени на работодателя предписания за
изплащане на дължимите й възнаграждения в срок до 30.01.2024г. До датата
на подаване на исковата молба ищцата не е получила възнагражденията си.
С допълнителна молба от 04.04.2025 г. и по повод допуснатото по делото
обезпечение на искове, от страна на ищеца е заявено признание за получено на
22.03.25 г. плащане на 2288,17 лв. като обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както
и на 28.03.25 г. – получено плащане на сума в размер на 5354,49 лв. с посочено
основание за плащане „ 2, 3, 4, и 3 от Предписания на ИТ“.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
-претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е изплатено на
28.03.2024 г. – само това задължение се признава от ответника да е било
дължимо и неизплатено към датата на подаване на исковата молба;
- дължимото за м.12.2021 г. трудово възнаграждение е било изплатено
също след датата на подаване на исковата молба
- дължимото за м. 1.2022 г. и м. 2. 2022 г. са били платени „по време на
съществуване на трудовото правоотношение“, като повторно същите са били
изплатени на ищеца само поради предписанието на ДТИ
-/бел. на съда - няма изрично изявление досежно трудовото
възнаграждение за месеците март и април 2022 г./, твърди плащания в периода
23.11.2020 г. - 26.07.2022 г., които общо надхвърлят дължимия размер, като
твърди през по-голяма част от периода да е плащал авансово дори преди
месеца на полагане на труд.
-становище за неоснователност на заявеното от служителя основание за
прекратяване на трудовия договор, като ответникът твърди, че към датата на
получаване на заявлението за прекратяване 24.08.2023 г. не е имало „нито
един лев неизплатено трудово възнаграждение“. Работодателят обаче е бил
2
длъжен да прекрати договора на посоченото основание, независимо от своето
различно становище, също поради което счита, че не е възникнало основание
за обезщетение по чл.221 КТ.
Признати обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
-съществувало между страните трудово правоотношение за длъжност
„счетоводител“ в периода от 02.03.2020 г. до 24.08.2023 г., когато трудовото
правоотношение е прекратено по молба на ищеца, на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ;
- получено от ищеца на 22.03.25 г. плащане на 2288,17 лв. като
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и на 28.03.25 г. – получено плащане на
сума в размер на 5354,49 лв. с посочено основание за плащане „ 2, 3, 4, и 3 от
Предписания на ИТ“, които според предписанията следва да са плащания за
трудови възнаграждение за м. 12.2021 г.-м.2.2022 г. и обезщетения по чл.221
КТ и по чл.224 ал.1 КТ.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата е да докаже, че към датата на прекратяване на
трудовия договор е имала неизплатени в срок трудови възнаграждения; размер
на претендираните вземания; обстоятелствата, с които обосновава забава на
ответника относно плащанията.
В тежест на ответника – плащанията, които твърди, в т.ч. – че към датата
на . прекратяване на трудовия договор не е имало неизплатени на ищеца
трудови възнаграждения
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и
Отговора документи.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
Т.М. да даде заключение с отговор на формулираните в исковата молба /като
относно забавата да даде отговор спрямо посочените в исковата молба
начални дати на забава/ и Отговора задачи - при депозит в размер на 500 лв., от
който: 200 лв. – вносими от бюджета на съда, 300 лв. – вносими от ответника
по депозитната сметка на СРС в 1-седмичен срок от получаване на
призовката, в който срок следва ответникът да представи по делото копие от
платежния документ, като УКАЗВА на ответника , че при неплащане на
депозита, на основание чл. 77 ГПК се следва осъждане и издаване на
изпълнителен лист.
3
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за гласни
доказателства – за допълнителна преценка на необходимостта след становище
на ищеца дали от нейна страна с исковата молба се твърди/признава по-рано
изплащани й аванси и/или поддържа твърдение за устно договорени “бонуси“,
които да й бъдат изплащани освен трудовото възнаграждение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
определението, следва да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото – в противен случай губят възможност да изразят
становище и да направят искания за установяване на известните им факти, за
които в този срок им е било обективно възможно да ангажират доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
НАСРОЧВА делото за 25 юни 2025 г. от 14.30 ч., за която дата и час:
- да се призоват страните с препис от настоящото определение;
- на ищеца да бъде изпратен и препис от Отговора на исковата молба;
- вещото лице Т. М. да бъде призована по телефона.
Опредeлението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4