№ 197
гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000145 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-354/06.07.2020 г. по т.д. № 92/2019 г. на ВТОС е
осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на М. П. Ш. сумата 39000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили при ПТП на 23.07.2018 г., както и да заплати сумата
229,21 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане. Със
същото решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е осъдено да заплати на Л.П. Ш., действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител П. Л. Ш., сумата 35000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили при ПТП на 23.07.2018 г., както и да заплати
сумата 111,83 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане. С
1
решението Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е осъдено да заплати на АН. ПЛ. Д. сумата 29000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили при ПТП на 23.07.2018 г., както и да заплати
сумата 61,81 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Предявеният иск от А.Д. за разликата над 29000 лв. до претендираните 39000
лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, като то се
обжалва, както следва: в частите, в които Сдружение НББАЗ е осъдено да
заплати на М.Ш. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 19500
лв. до присъдените 39000 лв.; в частта, в която Сдружение НББАЗ е осъдено
да заплати на Л.Ш. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 17500
лв. до присъдените 35000 лв; в частта, в която Сдружение НББАЗ е осъдено
да заплати на АН. ПЛ. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
14500 лв. до присъдените 29000 лв. Оплакванията в жалбата са подробно
развити аргументи за неправилна оценъчна преценка на решаващия съд въз
основа на събраните доказателства на търпяните от ищците болки и
страдания. Неправилно са кредитирани заключенията на вещите лица по
изготвените съдебно медицински експертизи Г. и Г., тъй като първият е
изготвил съдебно медицинските удостоверения, приложени към исковата
молба и е следвало да се отведе от възложената му експертиза, а вторият е
базирал заключението си само въз основа на субективните оплаквания на
пострадалите, без да са извършени необходимите медицински изследвания.
По отношение на Л.Ш. се навеждат доводи, че в експертизата, изготвена от
вещото лице д-р К. се установява контузия на поясна област с медианна
дискова протрузия на междупрешленен диск на гръбначния стълб в поясния
отдел, като в съдебно заседание вещото лице е посочило, че в медицинските
документи в ранния период след травмата няма посочено такова увреждане в
областта на кръста. Подобен вид увреждане не е посочено и в исковата молба,
не е установено от разпитания свидетел. С оглед на това се оспорва, че
травмата е в следствие на процесното ПТП. По отношение констатираните
болки в главата пред вещото лице Г. се оспорва, че същите са следствие от
2
инцидента преди две години. Сочи се, че пострадалият е допринесъл за
търпяните болки и страдания в областта на счупването на дясната ключица,
тъй като не е предприел адекватно лечение. Сегашните болки и деформации
биха могли да бъдат предотвратени, тъй като при установеното разместено
счупване лечението по оперативен път би се отразило благоприятно. Според
събраните гласни доказателства този ищец напълно се е възстановил от
твърдяните травми. По отношение на М.Ш. се сочи, че травмите не са били
опасни за живота й, като тя се е възстановила от тях, с оглед на което
определеният размер е завишен. По отношение на А.Д. травмите не са били
опасни за живота й, тя се е възстановила в кратки срокове от тях без
физически или психически усложнения. Установените от вещото лице белези
са с малки размери и трудно забележими, а говорните дефекти не се
подкрепят от събраните гласни доказателства.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят претенциите над
обжалваните размери.
В срока за отговор насрещните страни са депозирали становище, че
жалбата е неоснователна, и молят потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
3
В исковата си молба М. П. Ш. и Л.П. Ш. твърдят, че на 23.07.2018 г.,
около 15,40 часа пострадали в резултат на ПТП, случило се в района на 106
км по ПП І-5. Първата ищца била водач на МПС марка Шкода, модел Фабиа, а
вторият ищец – пътник в автомобила, като същият бил ударен от МПС Рено
Премиум 460, регистриран в Република Турция, управлявано от М. Х. С.,
което МПС навлязло в платното, където правомерно се движел автомобилът,
управляван от М.Ш.. В резултат на ПТП Л.Ш. получил травматични
увреждания, както следва: мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
липса на спомен за случилото си, обърканост, главоболие и световъртеж,
охлузна рана в основата на шията в дясно, множество разпръснати охлузни
наранявания по ляв лакът и лява предмишница, охлузни наранявания по двете
колена, счупване на ключицата в медиалната трета. М.Ш. получила
травматични увреждания, както следва: травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, счупване на долния край на
лъчевата кост на дясна ръка – закрито, увреждане на лумбосакралния плексус,
ригидност на паравертебралната мускулатура, силен болков синдром Нери /+/
и Ласег /+/ на 45 гр. двустранно /+/, синдром на бутончето на Л4-Л5 и Л5-S1
двустранно, вертебрален синдром и радикулерен синдром, медиална дискова
херния на ниво Л4-Л5. Сочат се и претърпени имуществени вреди.
Вследствие на процесното ПТП пострадалите все още се оплакват от болки и
затруднени движения в травмираните области. Притесняват се, че от
получените наранявания ще им останат белези, загрозяващи външния им вид
пожизнено. Пострадалите са стресирани, не желаят да си спомнят случилото
се, избягват да управляват и да пътуват с автомобили, страдат от безсъние,
напрегнати са, сънуват кошмари. МПС на виновния водач е снабдено със
застраховка „Зелена карта“, валидна до 30.06.2019 г., сключена с турската
застрахователна компания TURKIYE MOTORLU BUROSUNUN VERGISI,
която компания няма кореспондент за Република България. С оглед на това
ищците предявили претенции към НББАЗ за обезщетение за претърпените от
тях вреди от процесното ПТП, като им били заплатени обезщетения за
неимуществените вреди, както следва: на М.Ш. – 11000 лв. и на Л.Ш. – 15000
лв. Сочи се, че справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди
за всеки от двамата ищци е по 50000 лв., като от тази сума следва да се
приспаднат вече заплатените размери. Първоначално е била предявена
частична претенция в размер на по 1000 лв. за всеки от ищците, като частичен
4
иск от 35000 лв. за неимуществени вреди за Л.Ш. и частичен иск от 39000 лв.
за неимуществени вреди за М.Ш., ведно със законна лихва върху предявените
суми, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендирани са и обезщетения за претърпените имуществени вреди, които
не са предмет на въззивното производство.
По тези искове е образувано гр.д. № 3543/2018 г. на ВТРС.
Предявен е иск от АН. ПЛ. Д. против НББАЗ за обезвреда на
неимуществените и имуществените вреди от същото ПТП, за което е
образувано гр.д. № 3574/2018 г. на ВТРС. Излагат се обстоятелства, че А.Д. е
била пътник на задна лява седалка в МПС Шкода Фабиа, което челно е било
ударено от МПС Рено Премиум 460, регистрирано в Република Турция. Д. е
претърпяла следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, открита
рана на носа, открита рана на устните и устната кухина, частично отчупен
емайл на коронките на горните първи резци двустранно и втори горен резец
вдясно. Извършена е оперативна интервенция, като под местна анестезия е
осъществена хирургическа обработка на раните на лицето и е поставен шев.
Впоследствие експерт по съдебна медицина е установил двустранна контузия
и оток на главата – тилно, разкъсно-контузна рана по гърба на носа, три
разкъсно-контузни рани по горна устна, контузия и оток на горна устна,
контузия и оток на двете подочници, охлузна рана по гърба на лява китка,
разкъсно -контузна рана на четвърти пръст на лява ръка, охлузна рана на лява
мишница и лакет, разкъсно – контузни рани по предна част на двете
подбедрици, контузия и кръвонасядане около гръдната кост, контузия и
кръвонасядане в поясната област, контузия и кръвонасядане в лява част на
седалището, охлузна рана на дясна ушна мида. По време на възстановителния
период Д. се оплаквала от световъртеж, гадене и на моменти дезориентация и
отпадналост. Силното й главоболие й пречело да се справя сама с
всекидневните си нужди, поради което се наложило да ангажира близките си
да се грижат за нея. С оглед претърпяната травма в областта на устната
кухина, изпитвала силни затруднения при дъвчене и говор, притеснява се, че
външния й вид е загрозен от счупените предни зъби и от нараняванията ще
останат белези. Изпитва понижено настроение, тревожност, нарушения на
съня, често се връща към спомена за случилото си. Също е подала молба за
обезщетение до НББАЗ, като й е определено такова в размер на 11000 лв.
5
Счита, че справедливото обезщетение възлиза на 50000 лв., като след
приспадане на заплатената част, остава дължим остатък от 39000 лв.
Предявява частичен иск за сумата от 1000 лв., като част от сумата 39000 лв.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
С Определение № 117/14.01.2019 г. по гр.д. № 3574/2018 г. на ВТРС
са съединени исковете по гр.д. № 3574/2018 г. и по гр.д. № 3543/2018 г. за
общо разглеждане в производството по гр. д. № 3543/2018 г. на ВТРС.
С отговорите на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорват се размерите на претенциите като завишени, тъй като
заплатеното обезщетение е достатъчно да репарира изцяло причинените
вреди; оспорват се вида и обема на твърдяните травматичните увреждания;
направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалите са били без предпазен колан; като по отношение на ищцата
М.Ш. допълнително са въведени обстоятелства за съпричиняване, изразяващи
се в движение с несъобразена скорост и движение в близост до осовата линия.
С определение от 01.03.2019 г. е допуснато изменение в размера на
исковете, както следва: за ищеца Л.Ш. – 35000 лв., за М.Ш. и А.Д. – по 39000
лв. и делото е препратено на ВТОС по компетентност , като е образувано т.д.
№ 92/2019 г.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, като е
отрекъл възраженията за съпричиняване, поради което е приел за справедлив
размер на обезщетението за ищцата М.Ш. в размер на 50000 лв., като след
приспадане на заплатената сума от 11000 лв. е присъдил 39000 лв., в който
размер искът е уважен, за ищецът Л.Ш. е приет справедлив размер от 50000
лв., като след приспадане на заплатената сума от 15000 лв., е присъдил 35000
лв., в който размер искът е уважен, а за А.Д. е определил обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 40000 лв., като след приспадане на
заплатения размер от 11000 лв. е присъдил 29000 лв., до който размер искът е
уважен, като за разликата до 39000 лв. претенцията на тази ищца е
отхвърлена. Присъдени са и обезщетения за имуществени вреди, както и
законна лихва върху тях от датата на исковата молба до окончателното
6
изплащане.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 23.07.2019 г., при следния механизъм: около 15,40 ч. водач на товарен
автомобил Рено Премиум с рег. № 35PN343, с прикачено ремарке, държава
Турция, на ПП І-5, 106+600 в посока гр. Русе при движение на прав пътен
участък и мокра настилка в колона от МПС не спазва необходимото
безопасно разстояние от движещия се пред него и намаляващ скоростта си
товарен автомобил Пежо Боксер с рег. № В5094ВН, вследствие на което не
може да спре, за да избегне удряне в него, навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска челно насрещно движещия се лек автомобил Шкода
Фабиа с рег. № ВТ58**** и с дясната си част блъска в задна лява част т.а.
Пежо Боксер, като от ПТП са пострадали М.Ш., Л.Ш. и А.Д.. Механизмът на
ПТП не е спорен по делото и се установява от приложените наказателно
постановление № 18-1275-001264/27.07.2018 г. на МВР, акт за установяване
на административно нарушение и констативен протокол с пострадали лица от
23.07.2018 г.
По делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза, която по
наличните данни дава заключение за механизма на ПТП, траекториите на
автомобилите, движението на телата при удара в купето на автомобила, като
първоначално телата на пътуващите в лекия автомобил под въздействието на
преносните инерционни сили започват движение към предната част на
автомобила, като едновременно под въздействието на кориолисовите сили
телата на пътуващите първо се отклоняват с голям интензитет в ляво, а след
това с по-нисък интензитет – вдясно.
За изясняване състоянието на ищците са изслушани три съдебно
медицински експертизи. Според заключението на вещото лице Г. Л.Ш. е
получил охлузна рана на шията, охлузвания по ляв лакът и лява
предмишница, охлузни рани по двете колена, закрито счупване на дясна
ключица, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и дезориентация.
Лекуван медикаментозно. Периодът на лечение по отношение на счупената
7
ключица е не по-малък от три месеца, за останалите травми – около 20 дни.
Болките са били със значителен интензитет първите две седмици, постепенно
затихващи по отношение на счупената ключица, за останалите травми са били
със среден интензитет, постепенно затихващи. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че болката в областта на дясна ключица е установена още при
първоначалното приемане в болница на лицето в деня на ПТП, но самото
счупване е потвърдено на 14.08.2018 г., когато е констатирано и образуване
на хиперкалус и това според вещото лице потвърждава диагнозата за
счупване с давност, отговаряща на катастрофата. Л.Ш. не е бил прегледан от
вещото лице, тъй като към момента на изготвяне на експертизата е бил в
чужбина. М.Ш. е получила охлузване по шията, кръвонасядане по гръдния
кош, охлузна рана на лявата предмишница, кръвонасядане на ляв лакът, силно
изразен оток на дясна гривнена става, кръвонасядания по дясно коляно,
охлузвания по дясно коляно, кръвонасядане по ляво коляно, контузна рана по
дясно бедро, кръвонасядане по дясно бедро, закрито счупване на дясна лъчева
кост, посттравматична дискова херния на ниво Л4-Л5, извършена
декомпресия на нервните коренчета с невролитично вещество, като дисковата
херния е протекла със затруднена предно задна и странична инклинация
/навеждане/ и ригидност на паравертебралната мускулатура. Проведено
медикаментозно и оперативно лечение – декомпресия на нервните коренчета.
Периодът на лечение на травмата на гръбначния стълб е не по-малък от шест
месеца, по отношение счупването на дясна лъчева кост периодът на лечение е
не по-малък от два месеца, за останалите увреждания – 20 дни. Болките са
били със значителен интензитет по отношение счупването на дясна лъчева
кост и травмата на гръбначния стълб в първите 20 дни, за гръбначния стълб
болките са били значителни през първите два три месеца, постепенно
затихващи. М.Ш. не е прегледана от вещото лице и актуалното й
здравословно състояние не е установено. А.Д. е получила отоци по главата,
разкъсно-контузна рана по гърба на носа, разкъсно-контузни рани на горна
устна, спускащи се по лигавицата на горна устна, наложен хирургичен шев на
раните, охлузна рана по гърба на лява китка, разкъсно-контузна рана на
четвърти пръст на лява китка, охлузване по лява мишница и ляв лакът,
разкъсно-контузни рани по двете подбедрици, кръвонасядане в областта на
гръдната кост, кръвонасядане в поясна лява област, кръвонасядане по ляво
седалище, мозъчно сътресение, протекло с дезориентация, зашеметяване и
8
липса на спомен за случилото се, одиране по лява ушна мида, частично
отчупване на емайла на горните първи и втори резци двустранно,
посттравматични белези и зарастнали контузни рани по гърба на носа и горна
устна и на четвърти пръст на лява китка и по двете подбедрици. Проведено
медикаментозно лечение и хирургична обработка на разкъсно-контузните
рани с наложен шев на горна устна. Периодът на лечение по отношение на
разкъсно-контузните рани е около 25 дни, за останалите травматични
увреждания около 20 дни. Болките и страданията през първите 10 – 15 дни са
със значителен интензитет, постепенно затихващи. Д. е прегледана от вещото
лице, като е установено на мястото на травмите наличие на посттравматични
белези, като тези по носа, лява китка, ляв пръст и двете подбедрици имат
козметичен дефект, докато при белега на горна устна е налице анатомичен и
двигателен дефект, което води до неправилно произнасяне на част на думи и
звукове, поради ригидност на същия.
Изготвена е допълнителна съдебно медицинска експертиза,
извършен е преглед на лицата, като при прегледа на М.Ш. вещото лице Г. е
установило персистиращи /периодично/ появяващи се болки и скованост в
гърба и кръста на гръбната /паравертебрална/ мускулатура при физическо
натоварване и при движение на снагата настрани, при промяна на времето,
трудно копиращи се от приемането на обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. Това състояние /поради причинената посттравматична дискова
херния/ ще съпътства клиничното й здраве неопределено дълго време,
задълбочаващо се с възрастта. Установен е оток с ограничен обем на
движение в дясната гривнена става /поради закрито счупване на дясна лъчева
кост в долната й една трета/, на двигателната и хватателна функция на горния
десен крайник, при физическо натоварване и при промяна на времето, както и
субективни оплаквания от болки в тилната област на главата и врата, в
горната трета на гръдната кост при дишане и движение на снагата, затихващи
във времето, повлияващи се от обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. При Л.Ш. се установява изразена деформация във вътрешната
една трета на дясната ключица /състояние след закрито счупване на дясната
ключица в близост до гръдната кост/ с променена ставна артикулация в
гръдно ключичната става, довела до ограничени и болезнени движения на
горния десен крайник при физическо натоварване и при промяна на времето,
9
трудно повлияващи се от обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти,
които промени ще се задълбочават във възрастта. Установени са субективни
оплаквания от персистиращо главоболие, виене на свят, съпроводени с
болезнени движения на главата при умствено и физическо натоварване,
оплакванията от болки в двете коленни стави при физическо натоварване и
при промяна на времето, субективни оплаквания от болки в кръста при
движение и физическо натоварване, както и болки в дясното крило на таза,
които са със затихващ характер и с израстването на организма се очаква да
бъдат слабо проявени.
Повторната съдебно медицинска експертиза е изготвена от вещото
лице К. на база медицинската документация, включително и представена
впоследствие такава, като по отношение на Л.Ш. и М.Ш. не е осъществен
преглед, поради това, че са извън страната, но за състоянието им е
представена на вещото лице информация от образни изследвания на двамата.
В обобщение Л.Ш. е получил: закрито разместено счупване на дясна
ключица, охлузна рана 10/5 см с хоризонтално кос ход в основата на шията
отпред вдясно, охлузвания по ляв лакът и лява предмишница, охлузни рани
по двете колена, мозъчно сътресение, протекло със световъртеж,
зашеметяване и дезориентация, контузия на поясната област с медианна
дискова протрузия на междупрешленен диск на гръбначния стълб в поясния
отдел, между 5-ти поясен и първи кръстцов прешлен /L5-S1/, съпроводена с
болков синдром към двата долни крайника, установена деформация в
областта на зарастването на счупването на ключицата с болков синдром.
Лекуван медикаментозно. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
счупването на ключицата е пропуснато при диагностиката непосредствено
след ПТП, но е видно от рентгенографските изследвания. При разместено
счупване, както е при Л. оперативното лечение би се отразило по-
благоприятно и да доведе до зарастване с по-малка деформация и да се отрази
на степента на болковия синдром. При наличие на различни диагнози не е
обърнато достатъчно внимание на травмата в областта на кръста. При
счупване на поясни прешлени понякога доста по-късно се появява значителна
болка. Предвид възрастта на пострадалия няма сериозни основания да се
приеме, че могат да настъпят естествени промени от този тип. Периодът на
лечение по отношение на счупената ключица е около три месеца, като има
10
остатъчен болков синдром, проявяващ се при натоварване и умора, смяна на
времето; по отношение на откритата дискова протрузия в поясния отдел,
придружена с болков синдром, не може да се даде прогноза за
продължителност, вероятния срок е с години, с възможно влошаване. За
останалите травми възстановяването е около 3-4 седмици. Л. е претърпял
значителна болезненост с продължителност от около 2 седмици за счупената
ключица и около 3-5 дни във връзка с нараняванията и охлузванията,
постепенно болките са преминали към умерени и после в слаби, за период от
около 10 – 14 дни за външните увреждания и около 3 – 4 седмици по
отношение на оплакванията от мозъчното сътресение, около 1 – 1,5 месеца по
отношение зарастващата ключица.В продължителен период след травмата и в
бъдеще може да има периодична проява на болезненост в раменния пояс
вдясно, при натоварване и промяна на времето. Оплакванията от болки в
поясната област може постепенно да се засилят, тъй като уврежданията на
междупрешленните дискове с времето прогресират.
За състоянието на Л. е разпитан св. Б. Н., дядо на ищеца. Той
разказва, че го посетил непосредствено след ПТП в болницата, Л. имал
комоцио, оплаквал се от болки и шум в главата, в дясна ключица и целият
бил изподран. Останал в болницата 3 – 4 дни, след което го изписали. Там
лежал на полутъмно, не му давали да гледа телевизия, да говори по телефон.
Боляла го ключицата и допълнително ходил на лекар, където установили, че е
счупена. Казали, че не може да се гипсира, защото е минало много време и е
започнала да зараства. След като го изписали по предписание на лекарите
избягвал да гледа телевизия. Не искал да се качва в кола, страхувал се. Вече
започнал да преодолява нещата. В момента е в Англия, където учи.
Освободили го от физическо, заради ключицата /към 2019 г./. Когато се
чували по телефона се оплаквал, че го боли главата.
Според заключението на вещото лице по повторната съдебно
медицинска експертиза М.Ш. е получила: охлузване 8/4 см по основата на
лявата половина на шията, кръвонасядане 8/5 см по предната повърхност на
гръдния кош под лявата ключица, охлузна рана 9/4 см по вътрешната страна
на лява предмишница, кръвонасядане на ляв лакът, силно изразен оток на
дясна гривнена става и закрито счупване на долния край на дясна лъчева кост,
кръвонасядания и охлузвания по дясното коляно, охлузвания по дясно
11
коляно, контузна рана по горна трета на дясно бедро, кръвонасядане по
средна трета на дясно бедро, контузия на поясната област с посттравматична
дискова херния на ниво Л4-Л5 /с притискане на нервно коренче вдясно/ и
протрузия на междупрешленен диск на ниво Л4-С1 /поясно-кръстцов отдел на
гръбначния стълб/. Дисковата херния протича със затруднена предно задна и
странична инклинация /навеждане/ и ригидност на паравертебралната
мускулатура. Проведено медикаментозно лечение и оперативно лечение –
декомпресия на нервните коренчета, режим. В съдебно заседание вещото лице
обяснява естеството на проведеното оперативно лечение – комбинация от
вещества се инжектира в областта на коренчетата паралелно на гръбначния
стълб или отстрани, с което временно, а често и трайно се намалява
болезнеността. При тежки случаи на дискова херния може да се стигне до
оперативно лечение. Състоянието не зараства, но може да се стабилизира с
намаляване на болковия синдром, като е възможно в бъдеще при натоварване
или от времето да се влоши или да остане стабилно, но не може да се
прогнозира за какъв период от време. С изключение на времето, когато
проявява болков синдром, може да се изпълняват дейностите от ежедневния
живот, но може и да бъде ограничена в обема на подвижност при по-големи
сгъвания на снагата, спорт, труд, свързан с физическа дейност. Периодът на
лечение и възстановяване на здравето за травмата на гръбначния стълб е
неопределен, не подлежи на спонтанно възстановяване, при задълбочаване на
състоянието е възможно оперативно лечение. За счупване на дясна лъчева
кост срокът на лечение и възстановяване е около 2 месеца, за останалите
травматични увреждания – 3 – 4 седмици. М. е изпитвала интензивни болки в
първоначалния период, свързан със счупването на лъчевата кост на ръката за
около 2 – 3 седмици с постепенно преминаване в умерена болезненост и по-
слаба през първия месец до около два месеца. Травмата на гръбначния стълба
е с естество на постепенно задълбочаващи се оплаквания от болезненост,
поради прогресия на процеса с неопределена скорост, в зависимост от
натоварванията.
За състоянието на М. е разпитана св. М. Ш.., нейна майка. След
инцидента тя отишла в Бърза помощ и я видяла уплашена, плачела, била с
посинен нос, дишането й било затруднено, болял я кръстът, имала охлузвания
по краката. Стояла в болницата 3-4 дни, лежала на легло първите три дена.
12
Оплаквала се от болки в кръста, при дишане, боляла я дясната ръка в китката.
Имала комоцио и трябвало да лежи на тъмно. Вкъщи започнала да става на
втората седмица, но не се претоварвала, тъй като имала болки в кръста.
Движела ръката, изписали й шина, която била поставена в областта на
китката. При по-дълго стоене права и при физическо натоварване продължава
да изпитва болки в областта на кръста, китката също при претоварване я боли.
Не можела да прави пълни обороти с китката на дясната си ръка. Тъй като
болките в кръста продължили, през м. септември за три дни и поставили
силни успокоителни лекарства, за което лежала отново в болница, която
манипулация била много болезнена. Поставяли и допълнително инжекции,
заради болката. Понастоящем работи в Англия като рецепционист, налага се
да стои дълго време права, но понякога посяда, защото я заболява кръста.
Отказва да шофира, вози се на задната седалка на автомобили и изпитва страх
от разминаване с коли и най-вече с камиони. След поставяне на инжекцията
около два месеца била добре, след това се върнала болката.
Според заключението на вещото лице по повторната съдебно
медицинска експертиза А.Д. е получила: отоци двустранно по тилната част на
главата, разкъсно-контузна рана 2/0,5 см по гърба на носа,, многофрагментно
разместено счупване на носните кости предимно вдясно, счупване и хематом
на носната преграда с изкривяване на същата наляво, деформация на носа,
три разкъсно – контузни рани по около 2-3 см на горната устна, спускащи се и
отвътре по лигавицата на горна устна /наложен хирургичен шеф на раните/,
кръвонасядания под долните клепачи на двете очи, охлузване на лявата ушна
мида, частично отчупване на емайла по ръба на коронките на горните първи
зъби двустранно и на втори горен десен зъб, охлузна рана 4/5 см по гърба на
лява китка/длан откъм основата на 3-4 пръсти, разкъсно-контузна рана по
страничната част на четвърти пръст на лява ръка, охлузване 9/8 см по лява
мишница и ляв лакът, разкъсно-контузни рани по предната повърхност на
двете подбедрици, кръвонасядане 8/5 см в областта на гръдната кост,
кръвонасядане 12/10 см в поясната лява област, кръвонасядане 7/8 см по ляво
седалище, мозъчно сътресение, протекло с главоболие, дезориентация,
зашеметяване и липса на спомен за станалото, има посттравматични белези и
зараснали контузни рани по гърба на носа и горна устна и на четвърти пръст
на лява китка и по двете подбедрици, субективни оплаквания от болки в
13
гърба, неуточнени диагностично. Проведено лечение с медикаменти и
хирургична обработка на разкъсно-контузните рани – с наложен шев на
раните на гърба на носа и на горна устна. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че белегът в областта на устната е в дълбочина и е значителен.
Пречи по две причини – чисто механично, поради намалена подвижност на
устната, по-голяма твърдост на същата, и поради възможно нарушение на
нервните коренчета на лицевия нерв в тази част, поради травмата, с което се
нарушава подвижността при волево използване при артикулацията на някои
звуци. Периодът на лечение и възстановяване по отношение на счупването на
носа е около 1 месец, на разкъсно-контузните рани е около 20-30 дни. За
останалите травматични увреждания – около 20 дни. Тя е претърпяла през
първите 10-15 дни значителни по интензитет болки, във връзка със
счупването на носните кости и носната преграда, както и поради
разкъсванията на горна устна, по-умерени болки за раните по крайниците,
като болките постепенно са затихнали до около 1 месец. Зъбите са
доизградени естетично. По отношение на болките в долната част на гърба,
свързани с контузия в тази област е възможно да са периодични при
натоварване и смяна на времето, но не са уточнени диагностично. При
текущия преглед са установени белези и деформация на гърба на носа, белези
и уплътнение на мястото на раните на горната устна с леко повлиян говор,
белези по предната повърхност на двете подбедрици, оплаквания нощем от
болки в гръбната област.
За състоянието на А. е разпитана св. Б. Д. – В., нейна сестра. Час и
половина след инцидента свидетелката я видяла в болницата, легнала, лицето
й с разбита устна и кръв по него и по носа. Била контактна, но първото което
попитала е дъщеря й с нея ли е била. Била в болницата 3 дни. Те можела да
става, боляло я, не можела да отиде до тоалетната сама, била изплашена. След
изписването й от болницата свидетелката ходила около месец всеки ден при
нея, за да й помага, тъй като тя едва се придвижвала, всичко я боляло от
натъртванията. Имала малко дете, за което не можела да се грижи
пълноценно, като свидетелката помагала за битовите ангажименти покрай
дома й. Все още има белег на устната си, който личи. Поради счупените си
предни зъби не смеела да се усмихне. След инцидента спряла да шофира,
впоследствие започнала, но със страх. Губят й се моменти от произшествието,
14
тъй като имала сътресение на мозъка.
Ищците са отправили претенция към ответника на 17.08.2018 г., по
която са определени и изплатени обезщетения за неимуществени вреди в
размер на по 11000 лв. на А.Д. и М.Ш., и 15000 лв. – на Л.Ш..
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на М. Х. С., в
резултат на което на ищците са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата - чл. 23, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да спазват необходимата дистанция от предходно
движещо се ППС/. От събраните доказателства се установява, че М. С. с
управлявания от него автомобил, в нарушение на посоченото по-горе правило
за движение по пътищата, за да избегне удар в предходно движещото се
МПС, без да спазва необходимата дистанция, е предприел навлизане в
насрещното платно, и е реализирал челен удар с автомобила, в който са били
тримата ищци.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищците са получили телесните увреждания, установено от
вещите лица, които увреждания представляват нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвикват претърпяване на болки и страдания от увредените лица.
Между противоправното и виновно поведение на водача М. С.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилите вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Салиф по
чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. В случая се касае до застрахователно събитие,
настъпила на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в друга държава,
15
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. С оглед на това,
увредените лица са предявили претенциите си пред НББАЗ, като им е
изплатено обезщетение, според тях недостатъчно да покрие претърпяните
вреди /чл. 511, ал. 3 КЗ/. Предвид на това е заведен и настоящият иск за
заплащане на дължимите остатъци, предвиден в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1
и 3 КЗ.
Спорни в настоящия случай са размерите на дължимите и
определени от първостепенния съд обезщетения, които следва да се
определят по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане
на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, предвид тези обстоятелства, както и предвид
естеството на травмите за ищеца Л.Ш. – закрито разместено счупване на
дясна ключица, с деформация в областта на зарастването, с остатъчен болков
синдром, поява на медианна дискова протрузия на междупрешленен диск на
гръбначния стълб в поясния отдел, съпроводена с болков синдром, мозъчно
сътресение, както и множество охлузни рани в различни части на тялото, т.е.
комплексност на травмите по цялото тяло; възрастта му към момента на ПТП
– 13 години; възстановителен период за счупването от 3 месеца, за останалите
увреждания 3-4- седмици; остатъчен болков синдром след зарастването на
ключицата и възможност за влошаване на откритата дискова протрузия в
поясния отдел, което за толкова млад човек е сериозен проблем в бъдещия му
начин на живот; претърпяните силни болки в първите две седмици, с
16
тенденция за отслабване и негативни усещания по отношение на мозъчното
сътресение; имайки предвид обстоятелството, че травмите не са отзвучали, и
към момента на прегледа на 25.07.2019 г. от вещото лице Г. /една година след
произшествието/ Л. продължава да изпитва болки и страдания; дълбокия
емоционален стрес, който е изживял /продължителен период след това не
искал да се качва на кола/, настоящият състав намира, че справедлив размер
на обезщетението би бил 50000 лв., до който извод е достигнал и
първостепенния съд. След приспадане на платеното обезщетение дължимият
остатък на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 35000 лв.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че установената
медианна дискова протрузия няма връзка с ПТП, тъй като по отношение на
това диагностицирано заболяване вещото лице К. в съдебно заседание е
пояснило, че е възможно да се появи значителна болка на по-късен етап,
както е и в случая, още повече, че непосредствено след ПТП Л. е имал
множество други увреждания, спрямо които е било фокусирано вниманието
за диагноза и лечение. Същевременно при толкова млад човек няма нормално
медицинско основание за промени от този тип, освен инцидент, какъвто се
явява процесния. Вярно е, че това увреждане е установено от изслушаната
съдебно медицинска експертиза и от приложените впоследствие медицински
изследвания. Същото следва да бъде отчетено, тъй като от една страна, при
определяне на обезщетението за непозволено увреждане по справедливост,
съдът е длъжен да съобрази цялостното засягане на неимуществената сфера
на увреденото лице /чл. 52 ЗЗД/. Следва да се отчете, че при едно увреждащо
действие се дължи едно обезщетение, като броят и видът на телесните
повреди са от значение за тежестта на увреждането и респективно за
справедливия размер на обезщетението. Следва да се отчете и
обстоятелството, че състоянието не е настъпило в хода на производството, а
само е диагностицирано тогава. От друга страна, ищецът в исковата си молба
е посочил, че от претърпяното ПТП е получил увреждания, без изчерпателно
да е изброил всички конкретни негативни изменения в неговата физика и
здравословно състояние, и заявения петитум е заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като е направил искане за допускане на
съдебно медицинска експертиза, която да установи причинените травматични
увреждания като последица от процесното ПТП, лечението и болките и
страданията от тях, както и настъпило ли е пълно възстановяване на
17
физическото му състояние от преди инцидента. Представената медицинска
документация е налична по делото и ответникът е участвал при събирането на
доказателствата относно всички телесни увреждания. В този смисъл, няма
основание да се приеме, че в претенцията на ищеца не са включени и тези
телесни увреждания, като промяна на състоянието на здравето, същите не
могат да бъдат изолирани при съобразяването на степента на търпяните
болки, страдания и неудобства, поради което възражението във въззивната
жалба, че подобен вид увреждане не е изрично посочено в медицинските
документи в ранния период и съответно в исковата молба, се явява
неоснователно. Установено е, че този ищец продължително време след
инцидента се е оплаквал от главоболие, което е констатирано както при
прегледа от вещото лице Г., така и се потвърждава от показанията на св. Б. Н.,
поради което това страдание следва да бъде съобразено при определяне
размера на обезщетението. Не може да бъде споделено и оплакването, че
пострадалият е допринесъл за търпяните болки и страдания в областта на
счупването на дясната ключица, тъй като не е предприел адекватно лечение.
Същият е бил настанен в болница, но диагностиката е направена по-късно,
което не се дължи на противоправно поведение на пострадалото лице, за да се
приеме, че то има някакъв принос и е отказало предложеното му лечение.
Възстановяването му не е пълно, с оглед установения остатъчен болков
синдром в областта на счупената ключица и болковия синдром в поясния
отдел, което също следва да бъде съобразено. По отношение наведените
възражения във въззивната жалба, че не следва да се кредитират
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно медицински експертизи
Г. и Г., следва да се отбележи, че е изслушана и повторна съдебно
медицинска експертиза от вещото лице К., чиито констатации са идентични с
констатациите на предходните две вещи лица, макар и да са дадени въз
основа на най-пълно изследване на съществуващата медицинска
документация – към момента на ПТП и до момента на изготвяне на
заключението, и преглед на ищцата Д.. При определяне размерите на
обезщетенията по справедливост са съобразени и трите експертизи, с оглед на
това, че те се допълват взаимно.
С оглед на това, жалбата по отношение на ищеца Л.Ш. се явява
неоснователна, определеният размер на обезщетението съответства на
18
критериите за справедливост, като са взети предвид всички релевантни за
определянето му факти, последица от което е потвърждаване на
постановеното решение в тази обжалвана част.
Ищцата М.Ш. е получила закрито счупване на долния край на дясна
лъчева кост, контузия на поясна област с посттравматична дискова херния на
ниво Л4-Л5 и протрузия на междупрешеленния диск на ниво Л5-С1,
множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете
комплексността на уврежданията – засегнати са всички крайници и
гръбначния стълб; възрастта й към момента на ПТП – 20 години;
възстановителен период за счупването от 2 месеца, през които се е налагало
носене на шина; негативна прогноза за спонтанно възстановяване на травмата
на гръбначния стълб, с тенденция за задълбочаване на състоянието;
извършено оперативно лечение – декомпресия на нервните коренчета, силно
болезнено; претърпяните силни болки в първите две седмици, свързани със
счупването на лъчевата кост на ръката, с тенденция към утихване; имайки
предвид обстоятелството, че травмата не е отзвучала, и към момента ищцата
продължава да изпитва болки и страдания, и ограничения при движението на
снагата и на дясната ръка; съобразявайки факта, че ищцата е млад човек и
следва да се съобразява с влошеното си здравословно състояние; дълбокия
емоционален стрес, който е изживяла /отказва да шофира, вози се на задната
седалка/, настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението
би бил 50000 лв., до който извод е достигнал и първостепенния съд. Като се
отчете изплатеното обезщетение от 11000 лв., дължимият остатък на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 39000 лв., до който размер
е достигнал и първостепенния съд. Действително травмите не са опасни за
живота й, но предвид заявеното от вещите лица, че периодът на
възстановяване на здравето й е неопределен, не подлежи на възстановяване и
при задълбочаване на състоянието е възможно оперативно лечение,
определеният размер не се явява завишен, поради което оплакването във
въззивната жалба в тази насока не може да бъде споделено.
С оглед на това, въззивната жалба спрямо тази ищца също се явява
неоснователна, размерът на обезщетението е съобразен от първостепенния
съд с всички относими към това обстоятелства, последица от което е
19
потвърждаване на постановеното решение в тази обжалвана част.
По отношение на ищцата А.Д. следва да се отчете следното: на нея й
е било причинено многофрагментно разместено счупване на носните кости,
счупване и хематом на носна преграда с изкривяване на същата, деформация
на носа, разкъсно-контузни рани на горна устна, частично отчупване на
емайла по ръба на коронките на горните първи зъби двустранно и на втори
горен десен зъб, мозъчно сътресение и множество охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно –контузни рани по цялото тяло, т.е. налице е
комплексност на уврежданията по цялото тяло, като преобладаващата част са
в областта на главата. Лечението е с медикаменти и хирургична обработка на
разкъсно-контузните рани – с наложен шев на раните на гърба на носа и на
горна устна. При нея болките са значителни непосредствено след инцидента и
през първите 10-15 дни във връзка със счупването на носните кости и носна
преграда, и поради разкъсването на горна устна, с тенденция за затихване.
Оздравителният период по отношение на счупването на носа е около 1 месец,
за разкъсно-контузните рани – около 20 – 30 дни, за останалите увреждания –
20 дни. Зъбите са доизградени естетично. Към момента тя има
посттравматични белези по гърба на носа и горна устна, уплътнение на
мястото на раните на горна устна с леко повлиян говор, констатирани са
белези на четвърти пръст на лява китка, по двете подбедрици. Установени са
оплаквания от болки нощем в долната гръбна област. Към момента на ПТП тя
е била на 32 години, като месец след това е имала нужда от чужда помощ, тъй
като едва се е придвижвала. Към този момент била с малко дете, за което не
можела да полага пълноценно грижи. От свидетелските показания се
установява, че й се губят моменти от произшествието. След произшествието
била силно уплашена, спряла да шофира. С оглед на тези обстоятелства,
настоящият състав счита, че размер на обезщетението от 40000 лв. би могъл
адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени
душевните състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания,
неудобства. След приспадане на заплатеното обезщетение от 11000 лв.,
дължимият остатък на обезщетението възлиза на 29000 лв. Оплакванията във
въззивната жалба за завишен размер на обезщетението, тъй като Д. се е
възстановила в кратки срокове, а белезите са с малки размери не могат да
бъдат споделени. Същата продължава да има оплаквания от болки в гърба, а
20
белезите са по цялото тяло, но предимно в областта на лицето, като се отчете,
че пострадалата е млада жена. Повлияването в говора в резултат на
уплътнението в горната устна е констатирано и от вещото лице Г. и от вещото
лице К., поради което следва да бъде съобразено при определяне размера на
обезщетението.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от А.Д. претенция против НББАЗ за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно – транспортно
произшествие на 23.07.2018 г., при което са й причинени телесни увреждания,
е основателна и доказана до размер на 29000 лв., който извод съвпада с
извода на първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на
постановеното решение и в тази обжалвана част.
При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати направените разноски от ответниците по жалба за процесуално
представителство, както следва: в полза на М.Ш. – адвокатско
възнаграждение в размер на 1115 лв., в полза на Л.Ш. – в размер на 1055 лв. и
в полда на А.Д. – в размер на 965 лв. Възнагражденията са определени
съобразно минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и обжалваемия интерес за всеки
един от ответниците по жалба, поради което възражението за прекомерност е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-354 от 06.07.2020 г., постановено
по т. д. № 92/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********** да
заплати на М. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. Оборище,
12б сумата 1115 /хиляда сто и петнадесет/ лева , представляваща направени
разноски за въззивното производство.
21
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********** да
заплати на Л.П. Ш., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
баща си П. Л. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Велико Търново, ул. Оборище,
12б сумата от 1055 /хиляда и петдесет и пет/ лева , представляваща
направени разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********** да
заплати на АН. ПЛ. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, **********
сумата 965 /деветстотин шестдесет и пет/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22