№ 102
гр. Асеновград, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 3775717 на ОДМВР Пловдив на Б. А. А.
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр.
чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш е останала Б. А. А. /понастоящем с
фамилия О./ и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения
срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в съдебно
заседание чрез пълномощника – адв. Р., се излага становище за неправилност
и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени
нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на
нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на
материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но чрез пълномощника си – ст. юрисконсулт Белова взема
отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен.
1
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект,
доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството
му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна, макар и не по изложените от жалбоподателя
съображения.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.06.2020 г., в 08.28 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България“ до №
113, посока на движение на контролираните МПС от север към юг, било
фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-
1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък
действало общото ограничение на скоростта от 50 км./ч. за движение в
населено място. В 08.28 часа системата заснела лек автомобил „Мерцедес
ЦЛК 240" с рег. № ***, да се движи със скорост от 67 км/ч. при разрешената
за участъка 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш
срещу Б. А. А., в качеството и на собственик на автомобила, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание
за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е
административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на
наказанието.
На първо място ЕФ е издаден в нарушение на процедурата по чл. 189 ал.4 и
сл. от ЗДвП. За да се издаде ЕФ базовата предпоставка е нарушението да е
установено с АТСС. За да е надлежно установено нарушението следва АТСС
да е използвано според нормативно установените правила разписани в
Наредба № 8131з-532 от 12.05.2015г., която изрично урежда условията и реда
за използване на АТСС. В конкретния случай е налице коректно попълнен
протокол по чл. 10 ал.1 от Наредбата. За конкретното нарушение обаче не е
липсва снимков материал към процесния ЕФ. Съгласно чл. 2 от наредбата
АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/ или
2
динамични изображения, с данни за установените нарушения. Съгласно чл.
189 ал. (15) от ЗДвП Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съгласно чл. 16 ал. 3 от Наредбата
тази информация се предоставя като отпечатано статично изображение във
вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на
съда или страните за целите на административния процес. По делото въпреки,
че е задължение на АНО съгласно чл. 189 ал.8 от ЗДвП да окомплектова и
изпрати административно-наказателната преписка, към нея не е бил приложен
снимков материал съдържащ данни за заснетото нарушение описано в
обжалвания ЕФ. След като служебно е изискан от съда е получено писмо от
ОДМВР-Пловдив, РУ-Асеновград, че не е наличен снимков материал на
процесното нарушение. Липсата на снимков материал от една страна
компрометира цялата процедура по установяването на нарушението, тъй като
то се установява именно чрез автоматичното му заснемане и от друга води до
извод, че нарушението не е надлежно установено и извършването му не е
доказано по несъмнен начин, поради което е и налице самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ. За коректност следва да се
каже, че в тежест на административно-наказващия орган е доказването както
на факта на нарушението, така и авторството и вината на нарушителя и по
отношение на ЕФ не действа презумптивната доказателствена сила по чл. 189
ал.2 от ЗДвП, която е въведена по изключение за АУАН.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
3
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството
разноски и е доказал заплащане на сумата от 380 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер
на 380 лв.
От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3775717 на ОДМВР Пловдив , с
който на Б. А. А. ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл.
189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Б. А. А. ЕГН:
********** сумата от 380 лева, представляващи направени разноски по
водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4