Р E Ш Е Н И Е

№ 372

гр.Плевен, 30.06.2020год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                                Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове: Елка Братоева

                                                                                         Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 230 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение  №11/17.01.2020 год. по анд №345/2019 год. Районен съд-Левски е отменил Наказателно постановление №59/13.09.2019 г. на зам. кмет на община Левски, с което на Д.С.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53, ал.1, ал.2, чл. 52, ал.4 и чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, чл. 22 от ЗМСМА и чл.12, ал.1 от Наредба №8 за реда и условията за отглеждане на животни и птици на територията на община Левски, приета с Решение №336/28.09.2017 год. на Общински съвет-Левски е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.9, ал.5 от Наредба №8 за реда и условията за отглеждане на животни и птици на територията на община Левски, приета с Решение №336/28.09.2017 год. на Общински съвет-Левски затова, че на  21.08.2019 год. в 11,00 часа в с.Варана, ул ***, при проверка на комисия от гр.Левски, назначена със Заповед №602/20.08.2019 год. на кмета на община Левски е установено, че пред дворното място-зелена площ, която е общинска собственост, се намира складирана оборска тор.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от община Левски чрез адв.Б., който счита оспореното решение за неправилно и необосонвано на събраните по делото доказателства. Сочи, че РС, за да обоснове извода си за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при връчване на АУАН, е игнорирал писмените доказателства-съдържанието на съставения АУАН и част от гласните такива-показанията на актосъставителя Г.и свидетеля Е.и се е позовал единствено на избирателна част от показанията на свидетеля П., подписал акта не в качеството на връчител, а на свидетел на отказа  на нарушителя да подпише акта. Твърди, че св.П. не е връчвал процесния АУАН на нарушителя, а единствено се е подписал на него  като свидетел на отказа  на нарушителя да подпише акта. От всички доказателства по делото според касатора се установява, че св.П. е търсил нарушителя за връчване на АУАН, но не му го е връчил; че нарушителят по-късно, на 30.08.2019 год. се е явил сам в общината, за да получи акта си; че в стая 311 на общината, в присъствието на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта му е бил съставен акт за нарушението; че този акт му е бил прочетен и предоставен за подпис не от св.П., а от актосъставителя; че нарушителят е отказал да подпише акта си и да получи екземпляр от него; че отказът му е бил направен в присъствието на трето лице-св.П., различно от актосъставителя и от свидетеля по съставяне на акта и което лице няма друго качество в конкретното административнонаказателно производство; че това трето лице е удостоверило  отказа в съдържанието на акта по предвидения в ЗАНН ред-чрез вписване на данните за самоличността си  и полагането на подпис. Прави изводи, че АУАН не е бил връчен на нарушителя от свидетеля на отказа да бъде подписан акта, което лице не е съвместявало тези две качества; че процедурата по съставяне и връчване на акта е проведена съобразно правилата на ЗАНН. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът  не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба-Д.С.М.,  в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.  Депозирал е допълнително писмено становище с вх.№3139/24.06.2020 год., в което моли да се остави в сила оспореното решение и да се отхвърли касационната жалба.

Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че срещу М. на 30.08.2019г. е съставен АУАН за това, че на 21.08.2019г. в 11 ч. В с. Варана, ***при проверка на комисия от община Левски, назначена със заповед на кмета на община Левски, било установено, че пред дворното му място – зелена площ – общинска собственост, се намира складирана оборска тор. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 9, ал.5 от Наредба №8 за реда и условията за отглеждане на животни на територията на община Левски, приета от ОбС – Левски. Въз основа на направените в АУАН констатации, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на М. административно наказание - глоба в размер на 500лв., на основание чл.53, ал.1, ал.2, чл. 52, ал.4 и чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 22 от ЗМСМА.

Въз основа на  показанията на актосъставителя, дадени в с.з. съдът установил, че многократно са осъществявани проверки в с. Варана и е констатирано, че на мястото срещу  къщата на жалбоподателя има струпана оборска тор от отглеждани животни, които притежавал. М. бил предупреден да спазва изискванията и да не я складира и му е било направено предписание да премахне оборската тор от улицата. При извършената впоследствие проверка било констатирано, че предписанието не е изпълнено, поради което бил съставен АУАН. Съдът установил от разпита на актосъставителя, че АУАН е бил съставен в община Левски в присъствие на св. Ечева, а М. е бил призован да се яви на 30.08.2019г., за да му бъде съставен актът. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, като той отказал да го подпише. От показанията на св.П.-*** съдът установил, че АУАН  му е предоставен за връчване, за което е уведомил по телефона М., запознал го с АУАН, но М. заявил, че първо иска да се срещне с кмета на общината, след което да го подпише. Една седмица по – късно М. отказал да подпише акта, поради което връчителят на АУАН се подписал като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели съдът направил извод  за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Такова съществено нарушение е неспазване на процедурата по предявяване и подписване на АУАН. В конкретния случай е посочено, че е налице отказ на нарушителя да го подпише. Подобна хипотеза според въззивния съд е допустима, но само и единствено при явяване на нарушителя и заявление от негова страна, че отказва да подпише съставения акт. Направеното в акта отбелязване на отказ от получаването му, което отбелязване е направено от лице – връчител на акта, не съставлява изпълнение на изискването на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, която разпоредба указва, че отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая липсва изискуемото от закона надлежно удостоверяване на отказ на нарушителя, като е прието, че връчителят на акта се явява и в качеството на свидетел на отказа на дееца да подпише акта, което е недопустимо в административно наказателното производство.   При така установените факти съдът приел, че от една страна не се доказва така съставеният АУАН да е предявен на нарушителя съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН, а от друга – не се доказва установен по надлежния ред отказ на дееца да подпише и получи акта, както гласи разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Изложил съображения, че е допуснато  съществено нарушение на процесуалните правила, което пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и възможността да го реализира в пълен обем. На това основание съдът отменил оспореното НП. 

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Правилна е преценката на решаващия съд, че  са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за нарушение. Установява се от свидетелските показания на свидетеля Г.П., че той е „връчител на акта”. Същият съобщава- „подава ми се от колегата акта, виждам адреса и трябва да го връча на господина М.”. След това под формата на свободен разказ съобщава, че е установил контакт по телефона, тъй като с М. се познават отдавна, срещнали се, същият се запознал с акта  и заявил, че първо иска да се срещне с кмета на общината за разговор и тогава ще подпише акта. П. се съгласил, минала една седмица и отново потърсил М.. Срещнали се в стая 311 на общината, М. отказал да подпише акта и П. станал свидетел  на отказа и едновременно връчител. В същия смисъла са и показанията на св.Г., която съобщава, че актът е съставен в присъствие на М., но първият път, когато   „наш служител” е направил опит да връчи акта, М. е отказал. Вторият път, когато се е явил в общината, актът му е предявен и прочетен, но той е отказал да го подпише.Налага се извод, че свидетелят П. е съвместил качествата „връчител” на акта за нарушение и „свидетел” на отказа на нарушителя да подпише същия. Последното е недопустимо. Когато привлеченото към административно-наказателна отговорност лице откаже да подпише съставен срещу него акт, този отказ следва да се удостовери с подписа на различен от актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и връчитела на акта свидетел. Това изискване, според настоящата инстанция, е въведено като гаранция за спазване процесуалните права на привлеченото лице - за да се удостовери по категоричен и безсъмнен начин, че лицето е отказало да подпише акта и да се запознае с неговото съдържание и това именно е препятствало правото му в хода на производството да прави възражения, да представя доказателства и изобщо да упражни в пълен обем и пълноценно правото си на защита. Ето защо съвместяването на тези две качества съставлява съществено процесуално нарушение, което е опорочило процедурата по съставяне на акта и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Допуснато е и друго съществено нарушение в хода на административнонаказателното производство-такова на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, а именно- не е връчен препис от акта на нарушителя. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си като последица да не получи един екземпляр от него. Връчването на препис от АУАН е от значение за упражняване правата на нарушителя, регламентирани в чл. 44 от ЗАНН- да направи възражения в тридневен срок и никъде в закона не е разписано, че губи това си право, ако откаже да подпише АУАН, а несъмнено, за да го упражни, то следва да му бъде връчен препис от акта. В съставения и приложен на л.5 от въззивното дело АУАН , разписката за връчване на акта не е попълнена, има само едно отбелязване „отказва”, без да се съдържа запис кое лице и в какво качество е удостоверило този отказ на М. да получи екземпляр от съставения акт, т.е. отказът на М. да получи препис от акта не е оформен по надлежния ред. Отказът на нарушителя да подпише съставения по отношение на него АУАН не влече след себе си като последица невръчване на препис от същия. Това са две последователни и самостоятелни действия, поради което актосъставителят/връчителят следва да връчи препис от АУАН на нарушителя, а ако той откаже да го получи, това следва да се отбележи в разписката, като се оформи по надлежния ред. В настоящия случай с разписката е удостоверен единствено отказ на нарушителя да подпише АУАН, но не и такъв да получи екземпляр от него. Касае се за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и е довело до опорочаване на издаденото НП. Очевидно, според данните от делото, на М. са били съставени няколко акта за нарушение и ненадлежното връчване на процесния е довело до неговото объркване кой точно от няколкото съставени срещу него акта му е предявен, за съставянето и връчването на кой е викан в общината. Това е препятствало и правото му да се защити с възражение и да представя доказателства за оборване на отразените в акта констатации.Ето защо и като е достигнал до същите изводи, РС- Левски е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение  №11/17.01.2020 год. по анд №345/2019 год.  на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                       2.