Определение по дело №12/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 337
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20191800900012
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. София, 06.07.2020 г.

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 12 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

Синдикът на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност е съставил на 18.12.2019 г. допълнителен списък на неприетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания, съставен на основание чл. 688, ал. 3 вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ. Списъкът е обявен в ТР на 27.12.2019 г. и в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредитора P.S.z. и от НАП /представляваща кредитора Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“/ срещу включването на вземания на двамата кредитори в списъка.  

Постъпили са становища от синдика по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията.

Длъжникът не е изложил становища по възраженията.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По възражението на кредитора P.S.z.

Възражението е допустимо – подадено е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а разгледано по същество е неоснователно. Съображенията на съда са следните:

Не е спорно по делото, че между кредитора и длъжника са били налице договорни отношения, възникнали във връзка с доставка на стоки и услуги. Това обаче не обуславя извод за основателност на възражението. Както е изложено и в становището на синдика, в нарушение на изискванията на процесуалния закон кредиторът е представил доказателствата за вземанията си само на чужд език. Първоначално постъпилата негова молба за предявяване на вземания е представена на полски език с приложени към нея доказателства на английски език и след дадени от съда указания за представяне на преводи на същите е предствен превод на български език само на молбата за предявяване на вземанията, не и на доказателствата. Представените с възражението доказателства също са представени само на английски език. Независимо от горното /тъй като съдът може сам да преведе представените доказателства, а и задълженията, за които като доказателства са представени фактурата и дебитното известие, са описани в молбата за предявяване на вземанията/ съдът намира, че възражението е неоснователно по съображенията по същество, подробно изложени от синдика, които споделя изцяло. По отношение на задължението по фактура № 58084 от 26.04.2019 г. за сумата от 20565.00 евро или 40221.64 лв. - видно от представената от самия кредитор /с възражението/ електронна кореспонденция, фактурата е издадена във връзка с разходи, претендирани като дължими от „А.Б.” ЕООД – в несъстоятелност във връзка с прехвърлянето на програма AU326 Q3 към трето дружество - „П.с.“ ЕООД, като издаването на фактурата с получател „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност е било уговорено само между представители на P.S.z. и „П.с.“ ЕООД, не е участвал представител на „А.Б.“ ЕООД. Липсват каквито и да било доказателства за наличие на валидно договорно правоотношение, обвързващо „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност като страна, както и доказателства дружеството да е получавало стоки или услуги, за които да дължи именно търсената сума. Видно също от електронната кореспонденция, представител на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност не е участвал и в обсъждането, не се и съгласявал с издаването на фактурата на името на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. Не са представени доказателства за съставена калкулация /предвид основанието за издаване на фактурата/ в присъствието и с участието на представител на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност или такава да е била впоследствие одобрявана от представител на дружеството, нито доказателства за съществуването и съдържанието на евентуално уговорена между P.S.z. и „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност процедура за извършване на такава калкулация. По отношение на задължението по дебитно известие № CN1 от 08.04.2019 г. – отново от електронната кореспонденция е видно, че издаването на дебитното известие също е уговорено единствено между представители на P.S.z. и „П.с.“ ЕООД. Не са  представени никакви доказателства „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност да е поемало каквото и да е задължение за плащане на суми, задължението да е съгласувано, поето или одобрено от упълномощен представител на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност.

По възражението на НАП:

Възражението е допустимо – подадено е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а разгледано по същество е неоснователно. Съображенията на съда са следните:

Както е изложено и в становището на синдика, същият е съставил по делото: 1. На основание чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ на 31.05.2019 г. - списък на вземания към „А.Б.” ЕООД – в несъстоятелност по чл. 687, ал. 1 ТЗ, който включва изчислени след приспадане на дължимите осигурителни вноски и ДДФЛ вземания на 1221 бивши работници и служители на дружеството за начислени до 07.04.2019 г. обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ и/или трудови възнаграждения с общ размер от 1201667.60 лв., които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. Срещу вземанията, включени в списъка, не са постъпили възражения и списъкът е одобрен от съда с определение № 332/18.06.2019 г. по делото; 2. На основание чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на 31.05.2019 г. - списък на приетите предявени вземания, който включва предявени от НАП публични вземания, представляващи приспаднати осигурителни вноски и ДДФЛ върху вземанията по чл. 687, ал. 1 ТЗ, включени в посочения по-горе списък. Този списък също е одобрен от съда с определение № 562/07.10.2019 г. по делото; 3. На основание чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на 22.07.2019 г. - списък на приетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания, който също включва предявени от НАП публични вземания, представляващи приспаднати осигурителни вноски и ДДФЛ върху вземанията по чл. 687, ал. 1 ТЗ, включени в списъка от 31.05.2019 г. И този списък е одобрен от съда - с определение № 564/07.10.2019 г. по делото.

С молба на НАП, постъпила в съда на 22.11.2019 г., са предявени вземания на ФГВРС  „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към „А.Б.” ЕООД - в несъстоятелност в размер на 993449.93 лв., възникнали на основание 1062 бр. разпореждания на директора на фонда /всички са представени по делото/, като НАП иска предявените вземания да бъдат включени в списъка на  приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. С молбата се иска и вземанията на фонда да бъдат приети и удовлетворени заедно с начислените на основание чл. 21, ал. 4  ЗГВРСНР  вр. чл. 113 КСО лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците. С молба на НАП, постъпила в съда на 16.12.2019 г., е предявено и вземане на фонда към „А.Б.” ЕООД - в несъстоятелност в размер на 2414.16 лв., възникнало на основание разпореждане № 4505-40-2959/18.11.2019 г. на директора на фонда /също представено по делото/, като НАП иска и това вземане да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, както и да бъде прието и удовлетворено заедно с начислената на основание чл. 21, ал. 4  ЗГВРСНР вр. 113 КСО лихва, дължима до датата на окончателното погасяване на главницата.

Съдът намира за основателни съображенията на синдика, подробно изложени в становището му. Действително при предявяването на спорните вземания НАП не е посочила поименно и изчерпателно на кои кредтори - работници и служители - и до какъв размер на вземанията на всеки от тях е извършил плащания фондът, а това би осуетило последващо справедливо удовлетворяване на кредиторите с вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ. В хода на делото обаче тази неяснота бе отстранена с депозираните от НАП уточняващи молби и представените към тях писмени доказателства. Вярно е също така, че с постъпилите на 22.11.2019 г. и 16.12.2019 г. молби от НАП са представени само посочените 1063 разпореждания /които са неясни, не са надлежно оформени и от тях не може да се установи дали фондът е удържал и/или платил дължимите за сметка на работниците и служителите осигурителни вноски/, но не и доказателства за реално плащане на гарантираните вземания на работниците и служителите. В хода на настоящото производство обаче се събраха доказателства в тази насока - писмени /представени от НАП/ и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

 

 

Съобразно горното и с оглед събраните доказателства съдът споделя изцяло останалите съображения на синдика за неоснователност на възражението.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з., както и от представените от НАП писмени докацателства /с молбата за предявяване на вземанията, с възражението и с уточняващите молби, депозирани в хода на настоящото производство/ се установява следното: Общият размер на вземанията, по които фондът е извършил плащания, и които вземания са били включени в съставените от синдика и одобрени от съда списъци на приети вземания, е 995864.09 лв., от които 898095.39 лв. са преведени на работниците и служителите, а 97768.70 лв. са удържани за ДОД и впоследствие преведени по сметка на НАП /това е представено и в подробен табличен вид в заключението - посочени са работниците и служителите съобразно списъците на приетите вземания, на които са преведени суми от фонда, както и размерите на преведените на всеки от тях суми, в резултат на което някои са удовлетворени изцяло, други - частично, представени са и сумите, удържани за ДОД; в отделна таблица са посочени неудовлетворените чрез плащане от фонда кредитори, включени в списъците на приетите вземания/. Установява се още, че платените задължения са за периода 01.02.2019 г. – 07.04.2019 г., за който период максималният размер на гарантираните вземания /1400 лв. месечно, определен съгласно чл. 22 ЗГВРСНР/ не е надвишаван при извършване на плащанията от фонда /тъй като полагащите се гарантирани вземания за този период са в максимален размер от 3150 лв., а преведените суми на нито едно от лицата не надвешава тази сума/. Установява се също, че общата сума от 97768.70 лв., удържана от фонда за ДОД, е преведена на НАП /вещото лице е посочило в заключението датите на преводите, наредителя, получателя, сумата и основанието на превода/, но същевременно по сметки на НАП няма постъпили суми, наредени от фонда, за погасяване на тези публични задължения, а всички преводи за погасяване на тези публични задължения са постъпили от банкови сметки въз основа на платежни нареждания от задълженото лице „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност /т. е. установява се, че задълженията са погасени чрез плащане от страна на самото данъчно-задължено лице, както се твърди и в становището на синдика/. Горното според вещото лице се установява от писмо на НАП с изх. № М-24-29-30/19# от 10.06.2020 г. /представено по делото/, по делото е представено и удостоверение с изх. № 23-00-6556# от 04.06.2020 г., от което именно съдът намира, че същото се установява. Установаява се освен това /от обясненията на вещото лице в о. с. з. и от писмо на НАП с изх. № 23-00-6556#1 от 04.06.2020 г./, че общата сума от 898095.39 лв., преведена на работниците и служителите от фонда, следва да бъде намалена със сумата от 646.38 лв., тъй като същата не е реално платена на работничката Кунка Борисова Методиева поради това, че същата не е посочила банкова сметка ***.   

Съобразно така установеното от събраните по делото доказателства се налага правният извод /съгласно чл. 28 ЗГВРСНР/, че фондът, изплащайки на работниците и служителите съответните суми, се е суброгирал в правата на кредитори на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност за общата сума от 897449.01 лв. /представляваща само платени на работниците и служителите суми за обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ и/или трудови възнаграждения/. Това обаче не налага извод, че възражението на НАП, представляваща фонда в настоящото производство, е основателно дори за тази сума, тъй като при суброгацията вземанията  променят само своите носители, те не се новират и запазват характера си. В ТЗ не е предвидена процедура по промяна на носителите на вече приети /по смисъла на чл. 693 ТЗ/ вземания, но това не означава, че настъпили след приемането на вземането юридически факти от значение за това вземане /като прехвърляне, опрощаване, наследяване/ не се отчитат при последващо развитие на процедурата по осребряване, в т. ч. при изготвянето на сметка за разпределение по чл. 721 ТЗ. В случая удовлетворяването на работниците и служителите с приети вземания следва да бъде  отчетено /и ще бъде отчетено предвид изложеното от синдика в становището му/, но не чрез включване на новопредявените от НАП вземания в списъка на приетите вземания, тъй като това би създало за „А.Б.” ЕООД – в несъстоятелност задължение за плащане два пъти на едни и същи задължения - веднъж на работниците и служителите, които фигурират като кредитори с приети по смисъла на закона вземания, и втори път на ФГВРС чрез НАП досежно същите вземания. Това удовлетворяване на работниците и служителите следва да бъде съобразено /и ще бъде съобразено - пак предвид изложеното от синдика в становището му/  при разпределянето на сумите чрез сметка за разпределение по чл. 721 ТЗ, при съставянето на която синдикът вместо да плати на работниците и служителите следва да разпредели /и ще разпредели - отново предвид изложеното от синдика в становището му/ на ФГВРС чрез НАП като суброгирал се кредитор платените от фонда  суми. В този смисъл е налице и константна практика на съдилищата, разглеждащи възражения по чл. 690 ТЗ и искове по чл. 694 ТЗ /вкл. и на настоящия съдебен състав/, цитирана от синдика в становището му. Вземанията следва да бъдат удовлетворени /и ще бъдат удовлетворени – също предвид изложеното от синдика в становището му/ в полза на НАП като представител на суброгиралия се ФГВРС с поредност, предхождаща другите вземания за данъци и пр., тъй като са с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

С оглед изхода на делото по възражението на НАП основателно е искането на длъжника за присъждане на направените от същия разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора P.S.z. срещу включването под № 1 в допълнителния списък на неприетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания, съставен на 18.12.2019 г. на основание чл. 688, ал. 3 вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ, негово вземане в общ размер от 64932.85 лв., представляващо сбор от цени по фактура № DN 58084 от  26.04.2019 г. и дебитно известие № CN1 от 08.04.2019 г., ведно със законните лихви за закъснението от 26.06.2019 г. върху сумата от 40221.64 лв. и от 08.06.2019 г. върху сумата от 24711.21 лв. до деня на плащането.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на НАП, представляваща кредитора Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, срещу включването под № 2 в допълнителния списък на неприетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания, съставен на 18.12.2019 г. на основание чл. 688, ал. 3 вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ, на вземане на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в общ размер от 993449.93 лв., представляващо сбор от суми по 1062 разпореждания на дериктора на ФГВРС, ведно с начислените на основание чл. 21, ал. 4 ЗГНРСНР вр. чл. 113 КСО лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците, както и срещу включването под № 3 в същия списък на вземане на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в общ размер 2414.16 лв., представляващо сума по разпореждане № 4505-40-2959/18.11.2019 г. на директора на ФГВРС, ведно с начислените на основание чл. 21, ал. 4 ЗГНРСНР вр. чл. 113 КСО лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главницата. 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от директора на Дирекция „Държавни вземания“, да плати на „А.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК ********* сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото за разглеждане на възражението на НАП разноски за възнаграждение на вещо лица.

Определението да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: