№ 62
гр. Шумен , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500278 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №152 от 26.05.2021г. по гр.д.№879/2021г., Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявения от В. И. Д. с ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на
майка си Н. В. Й., срещу И.Д. И. с ЕГН ********** иск по чл.150 от СК за изменение
размера на присъдената с решение по гр.д.№129/2020г. на ШРС издръжка от 220 на 300
лева, като неоснователен. На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер на
300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение останала ищцовата страна, която го
обжалва, като навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено
друго, с което да бъде уважена исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор, в който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения, и моли решението да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
1
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.150
от СК, предявена от В. И. Д., действащ със знанието и съгласието на майка си Н. В. Й.,
срещу И.Д. И. иск по чл.150 от СК за увеличение размера на присъдената с решение по гр.д.
№129/2020г. на ШРС издръжка от 220 на 300 лева. От представените по делото
доказателства се установява, че ответникът е баща на детето, и към настоящия момент
същото е навършило седемнадесет годишна възраст. Не се спори, и че родителите на ищеца
не живеят заедно. От приложеното гр.д.№129/2020г. на ШРС, е видно че с Решение
№302/08.06.2020 г., по с.д., съдът е изменил размера на постановената по гр.д.№1195/2018г.
на ШРС, дължима от ответника на ищеца от 150 на 250 лева, като след обжалване на
горното решение, с Решение №260078/10.12.2020г. по в.гр.д.№266/2020г. по описа на ШОС,
атакуваното решение на ШРС е било отменено в частта, с която увеличен размера на
издръжката за размера над 220 лева, и е отхвърлен иска в тази част.
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. От постановяване на това
въззивно решение по в.гр.д.№266/2020г. на ШОС, до предявяване на настоящата искова
претенция на 01.04.2021г., са изминали по - малко от четири месеца. От една страна следва
да се отбележи, че ищцовата страна не е ангажирала доказателства за съществено и трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била определена четири месеца по - рано
дължимата издръжка, в нуждата на търсещия издръжка или възможностите на задълженото
лица, обуславящи необходимост от търсеното увеличение /в горния смисъл и сочената от
първоинстанционния съд съдебна практика - Решение № 154 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№ 1435/2012г., Решение № 280 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010г. III г.о.,
Решение № 469/26.10.2011г. по гр.д. №2/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 341 от
01.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 147/2011г., III г.о./. Няма данни за промяна на дохода на
ответника, установен в предходното съдебно производство в размер на минималната
работна заплата за страната. От друга страна е необходимо да се посочи, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143, ал. 2 от СК. Тази
разпоредба установява безусловно задължение на родителите за издръжка на
непълнолетните си деца. Безусловността на задължението за издръжка означава, че
издръжка се дължи, макар детето да е трудоспособно и да има имущество, от което може да
се издържа само. Безусловният характер на задължението на родителите е от гледна точка на
положението на детето – относно получаването на издръжка от него. Задължението за
издръжка не е безусловно от гледна точка на положението на родителя – относно даването
на издръжка, т. е. възможността на родителя да дава издръжка. Родителят не дължи
издръжка при пълна невъзможност да я дава. Невъзможността на родителя може да се дължи
2
на различни причини, например болест, при условие, че той не разполага с материална
възможност да дава издръжка. При невъзможност на родителите да дават издръжка,
издръжката на детето дължат лицата от следващите редове по чл. 140 от СК. Тези изводи
следват пряко от разпоредбата на 143, ал. 2 от СК и при логическото и систематично
тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 140, ал. 2 от СК. Възможността на
родителя да дава издръжка е основание на задължението му за издръжка, а не само критерий
за определяне на размера. В този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в
ППВС № 5/16.11.1970 г., което е актуално и днес. Така съгласно т. 4 от постановлението,
възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и
показател на размера , като възможността е винаги обективна и конкретна. В този смисъл е
и теорията – "Семейно право – тълкувателен справочник", автор Лиляна Ненова.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, не предвижда безусловност на задължението на
родителя за издръжка от гледна точка на неговите възможности, както вече бе посочено и
по-горе. В настоящия случай при така установените минимални доходи на родителя,
присъдената издръжка в размер на 220 лева отговаря на обективните възможности на
родителя да я заплаща, без да застрашава оцеляването на даващия издръжка.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено. Отговорността за разноски, предвидена в чл.78, ал.3 ГПК за
неоснователно предявената претенция, правилно е възложена на ищцовата страна. За
въззивното производство, въззиваемата страна не е представила доказателства за направени
разноски, поради което и такива не следва да и се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №152 от 26.05.2021г. по гр.д.№879/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3