№ 1534
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501463 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. Г. С. и Н. И. К. от гр. *** (и двамата чрез адв. Л. от САК) против частта от
Решение 260822 от 07.03.2022 г. по гр.д. 10328/2016 г. по описа на Софийски градски съд
(СГС), с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че въззивниците
дължат солидарно на „Банка ДСК” АД, ЕИК: ********* следните суми по Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г. - 19 878.41 евро (главница по договора за
банков кредит) ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до
окончателното изплащане, за което задължение е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 5313/2014 г. на СРС, ГО, 64 състав, както и сумите от 166.36 евро (договорна лихва за
периода 16.03.2016 г. - 19.08.2016 г., дължима по договор за жилищен и ипотечен кредит от
30.11.2009 г.) и от 3.93 евро (наказателна лихва за периода 05.05.2016 г. - 19.08.2016 г.,
дължима по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г.). Сочи се, че
заключенията на градския съд били неправилни, като се иска от САС в обжалваната част,
решението да се отмени (ведно със законните последици от това за присъждане на
разноски), а исковите претенции да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в
обстоятелствената част на жалбата.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищеца в първата инстанция
„Банка ДСК” АД (чрез юрк. К.) с писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Намира, че
решението на Софийски градски съд било правилно в атакуваната част и трябвало да се
потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Първостепенният съдебен акт е влязъл в сила, като необжалван от никого, в следните му
други части: а) в частта, с която са отхвърлени като неоснователни претенциите на „Банка
ДСК” АД за признаване за установено, че въззивниците им дължат солидарно – по иска за
главницата до пълния предявен размер от 20 503.20 евро, по иска за договорна лихва за
сумата от 2 330.54 евро за периода 14.10.2012 г. - 30.01.2014 г., по иска за наказателна
лихва за сумата от 1 858.20 евро за периода 04.03.2013 г. - 30.01.2014 г., по иска за заемни
такси в размер на 403.77 евро, както и иска в частта за законна лихвавърху главницата за
периода 31.01.2014 г. до 13.03.2017 г.; б) в частта, с която е прекратено на основание чл.130
ГПК, производството по делото относно предявения от банката против М. Г. С. и Н. И. К.
осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 3 028.38 евро
(главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г.) ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане; в) в частта, с
която е отхвърлен предявения от банката против М. Г. С. и Н. И. К. иск с правно основание
чл.430, ал.1 ТЗ във връзка с 79, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят
заемни такси, дължими към 19.08.2016 г. по договор за жилищен и ипотечен кредит от
30.11.2009 г.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства поради липсата на
предпоставките, визирани в чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
От материалите по делото САС намери следното:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД (понастоящем
АД) против М. Г. С. и Н. И. К. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и при условията на евентуалност – осъдителни искове с
правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.11.2009 г. сключил с ответниците договор за ипотечен кредит
за сумата от 21 000 евро със срок на погасяване на дълга от 360 месеца, считано от датата на
усвояване - 11.12.2009 г. Ответниците допуснали забава в плащанията на четири вноски през
периода 05.10.2012 г. – 05.01.2013 г., поради което на 08.01.2013 г. кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Ответниците дължали следните суми: 20 503.20 евро /главница/,
2330.54 евро /договорна лихва за периода 14.10.2012 г. - 30.01.2014 г./, 1858.20 евро
/наказателна лихва за периода 04.03.2013 г.-30.01.2014 г./, 403.77 евро - заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2014 г. до окончателното
изплащане. За посочените суми, ищецът се снабдил със заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
5313/2014 г. на СРС, ГО, 64 състав, срещу която ответниците възразили, поради което
заповедта не могла да влезе в сила. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, твърди, че с
връчването на препис от исковата молба на ответниците е обявена предсрочна изискуемост
на кредита. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно сумите, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК: 20 503.20 евро /главница/,
2
2330.54 евро /договорна лихва за периода 14.10.2012 г.-30.01.2014 г./, 1858.20 евро
/наказателна лихва за периода 04.03.2013 г. - 30.01.2014 г./, 403.77 евро – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2014 г. до окончателното
изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи установителните
искове, моли да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят вземания, определени
при предсрочна изискуемост на целия дълг, обявена с исковата молба, както следва: 3 028.38
евро /главница/, 166.36 евро /договорна лихва за периода 16.03.2016 г. - 19.08.2016 г./, 3.93
евро /наказателна лихва за периода 05.05.2016г.-19.08.2016 г./, 12.11 евро – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2016 г. до окончателното
изплащане /с уточняваща молба от 03.05.2018 г. по отношение на главницата и заемните
такси и с уточняваща молба от 16.01.2019 г. по отношение на договорната и наказателната
лихва/. Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски.
Ответниците оспорват исковете, като правят следните възражения: твърдят, че част от
вземанията, посочени в отговора, били погасени; без основание били начислявани заемни
такси; не бил спазен чл.60, ал.2 ЗКИ; едностранно и без съгласието на потребителите
ищецът увеличил лихвите, което довело до промяна на погасителните вноски; договорът
бил сключен в условията на крайна нужда; твърдят, че били нарушени императивни правни
норми, които не са цитирали в отговора, нито уточняват в хода на делото.
След събиране на множество писмени доказателста, както и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) – основно и допълнително заключение на вещо
лице, СГС е постановил своето решение за частично уважаване на исковете на кредитната
институция. Разпоредил се е и с отговорността за такси и разноски по чл. 78 ГПК съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че са били в облигационна връзка,
произтичаща от сключен и действителен договор за банков кредит. Спорно се явява
единствено какъв е размерът на сумите, дължими от въззивниците на кредитната
институция.
В този смисъл, от особено значение се явяват основното и допълнителното заключение
от приетата в първата инстанция ССчЕ, от която експертиза може да се направят следните
изводи:
От основната счетоводна експертиза се установява, че на 11.12.2009 г. сумата по
3
договора за ипотечен кредит е преведена по сметката, обслужваща кредита и на същата дата
е използвана за покупка на имот. В периода 05.01.2010 г. – 05.03.2013 г. въззивниците са
заплатили суми по кредита в размер общо на 6 102.59 евро, които са послужили за
погасяване на следните задължения: 496.80 евро (погасена главница с падежи 05.01.2010 г. –
05.10.2012 г.), 5193.97 евро /погасена договорна лихва с падежи (05.10.2010 г. –
05.01.2012г.), 1.55 евро (погасена санкционна лихва върху просрочена главница), 324.95
евро (погасена наказателна лихва) и 85.37 евро - погасени такси. До 08.01.2013 г. (дата на
възприетата от банката предсрочна изискуемост на кредита) не са били заплатени вноски с
падежи 05.10.2012 г., 05.11.2012г., 05.12.2012 г. и 05.01.2013 г.
Що се отнася до допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 26.10.2020 г.,
то вещото лице сочи, че платената от въззивниците сума по погасителния план към
договора, без едностранни изменния на лихвения процент, като се вземат предвид всички
извършени от тях доброволни плащания, без да се отчитат плащания, събрани по
принудителен ред, е общо 12 225.04 евро (6 102.59 евро - заплатени суми преди заявлението
по чл.417 ГПК и 6 122.45 евро – заплатени суми по доброволен ред след заявлението по
чл.417 ГПК). С тези суми са погасени следните задължения: погасена главница с падежи
05.01.2010 г. - 05.09.2015 г. - 1121.59 евро, 10 461.69 евро (погасена договорна лихва за
периода 05.01.2010 г. - 05.10.2015 г.), 622.92 евро - погасени годишни такси за управление
до 05.12.2014 г. и 18.84 евро (погасена санкционна лихва върху просрочена главница до
04.06.2015 г.). Не са заплатени месечни вноски с падежи от 05.10.2015 г. до 26.10.2020 г.
(датата на изготвяне на заключението). Непогасените задължения към 26.10.2020 г., са както
следва: 1546.58 евро (незаплатени главници с падежи 05.10.2015 г. - 05.10.2020 г.), 8514.97
евро (незаплатена договорна лихва с падежи 05.10.2015 г. - 26.10.2020 г.), 385.53 евро –
незаплатени годишни такси за управление с падежи 05.12.2015 г., 05.12.2016 г., 05.12.2017
г., 05.12.2018 г., 05.12.2019 г. и 421.68 евро (незаплатена санкционна лихва върху
просрочена главница за периода 05.10.2015 г. – 25.10.2020 г.)
САС изцяло се присъединява към изводите на СГС и тъй като решението е валидно,
допустимо и правилно, препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на същото. В
допълнение следва да се обсъдят доводите на въззивните жалбоподатели, а именно: а)
въззивниците не се съгласяват със заключенията на градския съд, че не следвало да се
зачитат събраните от съдебния изпълнител суми, считайки, че по този начин се допускало
„двойно плащане” на едни и същи дължими суми; б) въззивниците не се съгласяват със
заключенията на градския съд, че трябва да платят наказателни лихви съобразно
осъдителния диспозитив на решението.
И двете оплаквания във въззивната жалба са неоснователни поради следното: по б. „а” –
СГС правилно не е зачел събраните от съдебния изпълнител суми, тъй като съгласно т.9 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията, събрани по
принудителен ред, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
и изпълнителния лист, не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на
4
задължението по предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, тъй като при евентуално отхвърляне
на иска тези суми подлежат на връщане./чл.422, ал.3 ГПК/. Ето защо, с основание първата
инстанция не е кредитирала заключението на основната експертиза в частите, при които,
размерът на задълженията на ответниците е определен при настъпила автоматично
предсрочна изискуемост на 08.01.2013 г. и във втори вариант - при настъпила предсрочна
изискуемост към датата на получаване на препис от исковата молба /13.03.2017г./, но и при
двата варианта са взети предвид плащания, събрани по принудителен ред по изпълнително
дело, образувано въз основа на ИЛ, издаден на основание заповедта за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК. Това, съответно е наложило назначаване и изслушване на
допълнително заключение по ССчЕ, изводите от която са послужили на СГС за
постановяване на обжалваното решение. Първостепеннният съд е спазил тълкувателната
практика на ОСГТК на ВКС, постановена с ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., а
вижданията на въззивниците по този въпрос, очевидно не кореспондират с нея.
По отношение другото оплакване, най-напред се обсъжда напълно излишно във
въззивната жалба недължимостта на сумата от 1858.20 евро наказателна лихва за периода
04.03.2013 г. – 30.01.2014 г. Излишно е, тъй като този иск е бил отхвърлен от СГС. Що се
отнася до евентуалния осъдителен иск за наказателна лихва за периода 05.05.2016 г. –
19.08.2016 г. то този иск е допустим, тъй като с него се търси наказателна лихва за друг
период, различен от периода по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК.
СГС правилно е преценил, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
13.03.2017 г., когато е връчен препис от исковата молба на ответниците, и не са заплатени
вноски за периода 05.10.2015г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост,
ответниците дължат дължат наказателна лихва до 13.03.2017 г. От таблица 1 към
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, колона „неплатени суми“ за
„лихва просрочие“ се установява и размера на незаплатената наказателната лихва
за процесния период 05.05.2016 г. – 19.08.2016 г. от 54.70 евро. Банката претендира
наказателна лихва за посочения период в по-малък размер от 3.93 евро, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По аналогични съображения, правилно е уважен и осъдителният иск за договорна лихва
за периода 16.03.2016 г. – 19.08.2016 г. От таблица 1 към допълнителното заключение на
счетоводната експертиза – колона „неплатени суми“ за „договорна лихва“, се изчислява
размера на договорната лихва за посочения от банката период 16.03.2016 г. – 19.08.2016
г. на 721.96 евро. Тъй като, ищецът претендира договорна лихва в по-малък размер – 166.36
евро, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Следователно, въззивната жалба е изцяло неоснователна, а решението в атакуваната му
част следва да се потвърди. Въззивниците нямат право на присъждане на разноски, респ. не
са налице основания за определяне на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата
на представляващия ги адв. Л. от САК за безплатно процесуално представителство за тази
инстанция. Въззиваемото лице има право да получи сумата от 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
5
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260822 от 07.03.2022 г. по гр.д. 10328/2016 г. по
описа на Софийски градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. Г. С. с ЕГН: ********** и Н. И. К. с ЕГН: ********** от гр. ***
да заплатят на „Банка ДСК” АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от
200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6