Мотиви по НЧХД 222/2019 г.
Срещу подсъдимия И.Д.И. е повдигнато обвинение затова,
че на 18.04.2019г., в Затвора
гр.Белене нанесъл побой на М.И.И., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в
Затвора гр.Белене, ЕГН **********, с който му причинил болки и страдания, без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.
В
съдебно заседание тъжителят поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и моли
съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи съответно наказание.
Защитникът
на подсъдидимия изразява становище, че подсъдимият не е виновен по повдигнатото
и предявено обвинение и счита, че същия следва да бъде оправдан.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Тъжителят
твърди, че на 18.04.2019 г. в затвора гр. Белене подсъдимият И.И., с който били
в една килия извадил телефона си и го снимал, а на искането му да изтрие
снимката с подигравателен тон заявил, че ще я качи в социалните мрежи, за да му
намери някоя баба, която да го издържа, както той се издържал. Във връзка с
това се скарали, след което И. излязъл от килията. По-късно се върнал и
започнал да обядва. Подсъдимият И.И. също се прибрал в килията, заедно със С..
Тъжителят твърди,че с влизането си в килията И. започнал подигравателно да се
заяжда с него, да го ругае и обижда, а след като тъжителят продължил да се
храни без да му обръща внимание, започнал да му се заканва, след което
връхлетял върху него, съборил го по гръб на леглото, където бил седнал и
започнал да му нанася удари по главата, целейки лицето и челото му. Твърди, че
се опитал да се изправи, но в този момент се намесил Б., който го затиснал да
лежи по гръб, а И. продължавал да го удря. Твърди, че не можел да мръдне, но
хванал ръцете на И., който след кратко боричкане го пуснал. Твърди, че от
нанесените удари от И. получил кръвоизливи, охлузвания и хематоми, че кожата на
челото му се била сцепила и от там течала кръв.
В последствие бил заведен на лекар и му било издадено медицинско
удостоверение. Твърди също така, че в последствие разбрал, че И. е заблудил
служителите на затвора, извършили проверката, като заявил, че поводът за
нанесеният му побой е, че ползвал мивката вместо тоалетна, което твърди, че не
отговаря на истината, но веднага бил изолиран и преместен в друга група, бил
наказан с 10 денонощия изолиране в наказателна килия, които изтърпял, както и 3 месеца забрана за участие
в колективни мероприятия.
В съдебно
заседание в качеството на свидетели по искане на тъжителя са разпитани
служителите на затвора гр. Белене – Д.Ч. – работещ като социален работник, без
преки впечатления, Л.П. *** – без преки впечатления, Р.Р. – командир на
отделение „надзиратели” в Затвора Белене – без преки впечатления и И.В. –
социален работник в Затвора гр. Белене – също без преки впечатления. От
показанията на тези свидетели не се установяват факти относно конкретния
инцидент. Единствено от показанията на св. Р.Р. се установява, че бил повикан
от постовия надзирател, който е в групата на подсъдимия и тъжителя, бил
уведомен за възникнал инцидент, който към момента на появата му вече бил
приключил и за да не се задълбочава конфликта взел мерки да раздели лишените от
свобода. Установява се, че е видял зачервявания по лицето на М., който заявил,
че бил ударен, поради което е организиран транспорт до поликлиниката, а след
връщането му от поликлиниката бил настанен в самостоятелно помещение.
По искане
на тъжителя в съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели и
лишените от свобода С.А., С.С., Б.Х. и Л.К..
Свидетелят
С.А. заявява, че е бил в една килия с тъжителя и подсъдимия, че по времето
когато са се сбили е бил с високо кръвно и си бил легнал зад паравана, поради
което не е видял и чул нищо. Твърди, че като се събудил разбрал, че са се
скарали и това е. Показанията на свидетеля не подкрепят твърденията на тъжителя
за нанесен му побой от подсъдимия.
Свидетелят
С.С. твърди, че не е бил свидетел на инцидента, че на 18.04.2019 г. когато се
прибрали от магазина констатирали, че между тях е имало инцидент, че доколкото
е разбрал, между тях е възникнал скандал, поради неприлични действия, които М.
правил в килията и когато И. му направил забележка се скарали. Това е което
знае по случая.
Свидетелят
Б.Х. заявява, че заедно с М. и И. са били в една килия, че той и М. седнали да
обядват, че И. дошъл по-късно и му казал „Не бива да правиш такива работи”,
след което М. скочил да се бие. Свидетелят заявява, че веднага станал и ги
разтървал, че хванал м., който му викал да го пусне, за да го пребие и
двамата /подсъдимия и тъжителя/ почнали
да се карат. Св. Х. е единствения пряк очевидец на случилото се и същия не
заявява подсъдимия да е ударил тъжителя. Напротив заявява, че тъжителя е този,
който е нападнал подсъдимия след направената му забележка, поради което св. Х.
се намесил, застанал между тях и им попречил да се ударят, а те продължили
словесно да се разправят.
В
качеството на свидетел е разпитан и Л.К., който заявява, че към 18.04.2019 г. е бил в Затвора гр. Белене и е
бил в една килия заедно с подсъдимия и тъжителя, а към момента е в Затвора гр.
Ловеч. От показанията на този свидетел не се установява същия да има преки
впечатления от случилото се. Видял, че М. е имал нещо „червеникаво”, че е почервенял
по лицето, но не знае какво точно е станало.
Предвид
всички свидетелски показания, съдът приема, че по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин на посочената в тъжбата дата, подсъдимият да е нанасял
удари на тъжителя, в резултат на които да са му причинени телесни увреждания,
както и болки и страдания. От показанията на единствения свидетел очевидец се
установява посоченото по-горе, а именно за действително възникнал конфликт, при
който тъжителя нападнал подсъдимия, но поради своевременната намеса на св. Х.,
който застанал между тях и ги държал на известно разстояние един от друг,
конфликта продължил с размяната на съответни реплики и закани, без нито един от
двамата /тъжител и подсъдим/ да е имал възможност да удари другия. По делото не
се представиха каквито и да било доказателства от които да се установяват
твърденията в тъжбата.
При това
положение, съдът е приел, че повдигнатото обвинение не е доказано и подсъдимият
е оправдан.
По
предявения граждански иск:
Предвид
липсата на каквито и да било доказателства установяващи подсъдимият да е причинил
телесни увреждания на тъжителя, съдът е приел, че и предявеният граждански иск
за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на болки и страдания и за
пропуснати ползи за невъзможност да започне работа и да се издържа
самостоятелно след случилото се на 18.04.2019 г., в резултат на което и
предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
При този
изход на делото, съдът е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените
от него деловодни разноски в размер на 800 лв.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: