Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 06.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….
съдебно заседание на осемнадесети октомври …..………………………..….…………………..…….
през 2017/две хиляди и седемнадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ….……………….………………….…. Мариана Кадиева ……………………………………
като разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов ..............................
административно дело ……….. №171 ......... по описа за ……………....... 2017 година ........
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 - „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 година.
Образувано е по жалба на М.Ю.С., с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.С.С.М. от АК – ***, с която се иска, на основание чл.149, ал.5 от АПК, да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за нищожен ИАА – Уведомително писмо за отхвърляне на плащания с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год., издадено от Вр.И.Д. Директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с което уведомително писмо му се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год. и с което е уведомен, че Договор №*** от *** год. се прекратява, на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери”, както и че дължи връщане на полученото първо плащане по договора, в размер на 24446.00 лева, в срок от 30/тридесет/ дни от датата на получаване на писмото, ведно със законната лихва, начислена от деня, следващ последния ден от посочения срок за доброволно изпълнение.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита, че оспореният индивидуален административен акт за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че оспореното Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год. на Държавен фонд „Земеделие” ОД - Кърджали е издадено на основание чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., от временно изпълняващият длъжността Директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – град Кърджали, а за да е действителен и законосъобразен един административен акт, той следва да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законови предпоставки за издаването му. Сочи, че нарушаването на не всички от посочените предпоставки има за последица нищожност на постановеният акт, като най-общо в правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма водят във всички случаи до нищожност на административният акт и обратно, противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред, така, че по никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати. В жалбата са изложени подробни доводи и са развити множество съображения в тази насока, с оглед приложимите законови норми, като се твърди, че съобразно приложимия закон, изпълнителният директор на Държавен Фонд „Земеделие” е и компетентният орган да издава актове за установяване на публично държавно вземане, каквото е и процесното Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год. на Държавен Фонд „Земеделие” ОД – Кърджали, а такива правомощия били предвидени и в чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. на Министъра на земеделието и продоволствието, съгласно която, по заявката за второто плащане се произнася със заповед изпълнителният директор на Разплащателна агенция/РА/. Сочи отново, че в случая, Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год. е издадено от временно изпълняващият длъжността директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – град Кърджали, без по преписката да са налице доказателства за делегиране на правомощия от страна на изпълнителния директор на фонда или такива, от които да е видно, че въпросният временно изпълняваш длъжността директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – град Кърджали е бил овластен за това свое действие от страна на титуляря на правото, а именно – от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”. Жалбодателят счита, че даже да са налице такива доказателства за делегирани права от страна на титуляря на правото, на въпросния временно изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – град Кърджали, за издаване на оспореният индивидуален административен акт, то и този акт, с който са делегирани тези права, би бил нищожен на основание цитираните в жалбата нормативни актове в приложимата им редакция, т.к. същите не предвиждали възможност изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” да делегира правомощия за издаване и подписване на заповеди за отказ за финансиране или уведомителни писма за отхвърляне на плащания по заявления за подпомагане, подадени по мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери”, на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – град Кърджали, още по-малко на временно изпълняващ тази длъжност, като и в тази насока са развити подробни доводи в жалбата. По тези съображения жалбодателят счита, че Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№ 01-093-6500/61 от 05.03.2014 г. на Държавен фонд „Земеделие” ОД – град Кърджали, издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД – град Кърджали на ДФ „Земеделие”, е издадено от материално некомпетентен орган, който не с разполагал с необходимите правомощия за издаване на индивидуалния административен акт от тази категория, т.к. такива правомощия не са му били предоставени и предвид това, крайният извод от изложеното е, че процесното Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год. на Държавен фонд „Земеделие” ОД – град Кърджали е нищожен индивидуален административен акт, поради липса на материална компетентност за административния орган да издава актове от тази категория. С оглед изложеното и на основание чл.149, ал.5 от АПК, жалбодателят моли в жалбата, съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен индивидуалния административен акт - Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год. на Държавен фонд „Земеделие” ОД – град Кърджали, издадено от ВР.И.Д. Директор на ОД – град Кърджали на ДФ „Земеделие”, с който, на основание чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., му е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., прекратен е същият Договор №*** от *** год. и е постановено връщане на полученото първо плащане по същия договор, в размер на 24446.00 лева, ведно със законната лихва. На основание чл.143 от АПК, моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят М.Ю.С., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.С.С.М. от АК – ***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в същата доводи и съображения. Счита, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен, т.к. е издаден от некомпетентен орган, в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Моли на жалбодателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък на разноските, на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.80 от ГПК. В представената писмена защита излага доводи и съображения, идентични с подробните доводи и съображения, изложени и развити в жалбата.
Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспореното Уведомително писмо за отхвърляне на плащания с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год., издадено от Вр.И.Д. Директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, безспорно представлява индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и в същото да не е указано, подлежи ли същото на обжалване, пред кой орган или съд и в какъв срок. В тази връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение №8 от 11.12.2015 год. по тълк. дело №1/2015 г. на Върховен административен съд, според което, актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция - Държавен фонд „Земеделие”, по чл.26, ал.1, т.3 и чл.33 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Уведомителното писмо е било изпратено на жалбодателя С. с придружително писмо за отказ №***/*** год., с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.29/, като по делото, от страна на ответника не е представено доказателство, удостоверяващо датата на получаване или връчване на това уведомително писмо. По преписката е представено, обаче, възражение от жалбодателя М.С., изготвено на 09.04.2014 год., адресирано до ВР.И.Д директор на ОД – Кърджали на ДФ – „Земеделие”, с Вх.№** от *** год./л.21/, подадено срещу това уведомително писмо, от което може да се направи извод, че същото е било получено от жалбодателя в периода между 07.03.2014 год. до 09.04.2014 год. Независимо от факта, че уведомителното писмо е получено повече от три години преди подаването на жалбата, задвижила настоящото производство, то същата следва да бъде разгледана по същество и съдът дължи произнасяне по направеното с нея единствено искане – за обявяване нищожността на оспореното уведомително писмо, т.к. съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения и приет като доказателство по делото Договор №*** от *** год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.Ю.С./л.164-л.171/ е видно, че последният е ползвател, на основание чл.21, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 година. Съгласно т.1.1. от този договор, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48892.00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №***, /приложен по делото – на л.147 - л.162/ и включени в Приложение 1 към договора/л.172/, като съгласно т.1.2. от същия договор, фондът изплаща помощта по т.1.1. при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. В т.2.1. от договора е регламентирано, че безвъзмездната финансова помощ в размер на 48892.00 лева, е за период от пет години, като съгласно т.2.2., помощта се изплаща на два етапа: т.2.3. първо плащане, в размер на 24446.00 лева и т.2.4. второ плащане, в размер на 24446.00 лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 6 икономически единици/ИЕ/. В договора изчерпателно са регламентирани случаите, при които фондът може да откаже второ плащане, както и да изиска възстановяването на цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва.
Между страните не се спори, че първото плащане по договора е било извършено, като на 21.02.2013 год., жалбодателят М.С. е подал Заявка – приложение 4, по мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери”, с №***, за второ плащане/окончателно/, до ДФ „Земеделие”/л.116-л.127/, по повод която се е развило производството, приключило с оспореното Уведомително писмо за отхвърляне на плащания с Изх.№*** от *** год., издадено от Вр.И.Д. Директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.10-л.11/.
С така издаденото уведомително писмо, Вр.И.Д. директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” - Разплащателна Агенция е отказал изплащането на финансовата помощ на жалбодателя М.С., представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., Идентификационен № на проекта: ***, Уникален Регистрационен № на бенефициента: *** и идентификационен № на заявката за плащане: ***. Със същото уведомително писмо жалбодателят С. е уведомен, че Договор №*** от *** год. се прекратява, на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. и т.6, буква „г”, раздел VI на договора и при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД и че на основание т.4.4, буква „б” от Договор №*** от *** год., чл.8, ал.1, т.2, чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., дължи връщане на полученото първо плащане по договора, в размер 24446.00 лева, ведно със законната лихва, начислена от деня, следващ последния ден от посочения срок за доброволно изпълнение. В същото писмо е посочено, че дължимата сума следва да се възстанови в срок до 30(тридесет) дни от датата на получаването му, по банкова сметка *** ***, ВIС код ВNВGВGSD при Българска народна банка, като лихва за забава не се дължи до изтичане на този срок и че при превода на дължимата сума, като основание за плащане следва да се посочи Договор №*** от дата *** год. С писмото жалбодателят е предупреден, че неизпълнението на горепосоченото задължение за възстановяване на полученото първо плащане по договора дава основание на ДФ „Земеделие” да предприеме действия за принудително събиране на дължимата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата след изтичане на 30/тридесет/-дневния срок от получаване му. В уведомителното писмо са изложени и мотивите, обосновали издаването му и разпореденото с него.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, с оглед оплакванията в жалбата и направеното в нея искане за обявяване на нищожността на оспореното уведомително писмо, от правна страна съдът намира следното:
Съдът в настоящия решаващ състав споделя в пълна степен доводите и аргументите, изложени в жалбата, за нищожност на оспорения административен акт, като приема, че Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год., издадено от Вр.И.Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие” е НИЩОЖЕН административен акт, като постановен/издаден/ от некомпетентен административен орган - Вр.И.Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”.
Според редакцията, действаща към момента на издаване на оспорения акт – 05.03.2014 год., на приложимата разпоредба на чл.20а, ал.1 (Нов - ДВ, бр.18 от 2006 г.) от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като съгласно ал.2, т.1 (В сила от 01.01.2007 г.) на същия чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността й. В тази връзка следва да се има предвид, съгласно чл.11, ал.2, т.4 (Нова - ДВ, бр.18 от 2006 г.) от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, както и че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно чл.11а, ал.1 от ЗПЗП, като съгласно §1, т.13 (Нова - ДВ, бр.18 от 2006 г., изм., бр.36 от 2008 г.) от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, „Разплащателната агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Освен това, не се спори по делото, че съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 год. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Правомощията на изпълнителния директор на Фонда, респективно на Разплащателната агенция, са установени в разпоредбата на чл.20 от ЗПЗП, изчерпателно изброени в пет отделни точки на същия текст. Съгласно т.2 на цитираната норма, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” организира и ръководи дейността му, а както бе посочено и по-горе, същият, в качеството си и на изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция, съгласно чл.20, ал.2, т.1 от ЗПЗП. Следователно, предвид тази законова уредба и регламентация, той е компетентният орган да издава административните актове, свързани с прилагане на Общата селскостопанска политика. Към датата на постановяване на оспорвания административен акт - 05.03.2014 год., законът не е предвиждал възможност, други длъжностни лица, т.е. други административни органи в структурата на ДФ „Земеделие”, да издават такива административни актове, респ. не е предвиждал възможност такива актове да се издават от директорите на Областните дирекции на ДФ „Земеделие”, още по-малко пък от временно изпълняващи тази длъжност. Следва да се посочи, също така, че законът не е предвиждал и възможност, изпълнителният директор да делегира комуто и да е правомощията си по организацията и дейността на ДФ „Земеделие”, респ. по организацията и дейността на Разплащателната агенция, макар че по делото не са представени никакви доказателства в насока, такива правомощия да са били делегирани към момента на издаване на административния акт, на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, респ. на Вр.И.Д. директор, а дори няма наведени и такива твърдения от страна на ответника по жалбата. Независимо от това, съдът намира за нужно да отбележи, че такова правомощие на изпълнителния директор е разписано едва с допълването на чл.20а от ЗПЗП с новите ал.3 и ал.4, което, обаче, е станало с ДВ, бр.12 от 13.02.2015 год., т.е. повече от 11/единадесет/ месеца след издаването на оспореното уведомително писмо за отхвърляне на плащанията.
Изводът, че оспореното уведомително писмо за отхвърляне на плащанията е издадено от некомпетентен орган може да се изведе и от нормата на чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, по заявката за второ плащане, за каквато безспорно става дума в настоящия случай, се произнася със заповед, в срок до 3 месеца от подаването й, изпълнителният директор на Разплащателната агенция, като одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ, след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект. В конкретния случай е издадено уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, но то е издадено не от този орган, а от Вр.И.Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, който е некомпетентен за издаването му, т.к. както бе посочено и по-горе, към този момент, т.е. момента на издаването му – 05.03.2014 год., не е съществувала законова възможност за делегация на тези правомощия, като отново следва да се посочи, че в случая дори няма твърдения от страна на ответника, за делегирането на такива правомощия и няма представени никакви доказателства в такава насока. Както бе упоменато и по-горе в настоящото изложение, такава възможност съществува, т.е. беше разписана в закона, едва с приемането на новите ал.3 и ал.4 на чл.20а от ЗПЗП, които обаче са в сила от 2015 год., обнародвани в ДВ, бр.12 от 13.02.2015 год.
Във връзка с изложеното по-горе, следва да се упомене, че вмотивите на Тълкувателно решение №4/2004 год. по тълкувателно дело №4/2002 год.,Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд определя делегацията като възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, последният да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния въпрос. Съдът намира за нужно да упомене, също така, че с разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” /Приет с ПМС №151 от 16.07.2012 г., обн., ДВ, бр.55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г./, е предвидена възможност, изпълнителният директор на Фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, без обаче, да има законова основа за това към датата на постановяване на оспорваното Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. С правилник, обаче, не може да се доразвива закона и да се предвиждат правомощия на административните органи, с каквито последните по закон не разполагат.
Извън горното и за пълнота на мотивите, обаче, следва отново да се отбележи обстоятелството, че по делото не са представени абсолютно никакви доказателства, нито пък са направени твърдения в насока, изпълнителният директор да е предоставил част от правомощията си на Вр.И.Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, за издаване на административни актове във връзка с извършване или отхвърляне на плащания по сключени договори за отпускане на финансова помощ, вкл. и относно такива по мярка 112 - „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 год. и за възстановяване на получени суми, съгласно чл.8 и чл.8а от Наредба №9 от 03.04.2008 год., издадена от министъра на земеделието и продоволствието.
При тези факти и предвид изложеното по-горе, съдът намира, че с решението по настоящото дело следва да бъде прогласена нищожността на оспореното Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год., издадено от Вр.И.Д. Директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, поради издаването му от некомпетентен административен орган, като съдът намира, че предвид естеството на административния акт, както и на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявката на жалбодателя М.Ю.С. за окончателно/второ/ плащане по сключения с него Договор №*** от *** год., Идентификационен № на проекта: ***, Уникален Регистрационен № на бенефициента: *** и идентификационен № на заявката за плащане: ***, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбодателя М.Ю.С., изразена в жалбата и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на разноските, направени в хода на съдебното производство. Така, на същия следва да бъдат присъдени заплатената от него държавна такса, в размер на 245.00/двеста четиридесет и пет/ лева, съгласно представеното и приложено по делото преводно нареждане (плащане към бюджета) от 27.06.2017 год. на Банка „ДСК” ЕАД – интернет банкиране, за сумата 10.00/десет/ лева/л.7/ и вносна бележка с УРН *** от *** год. на Банка „ДСК” ЕАД, за сумата от 235.00 лева/л.186/ или общо 245.00/двеста четиридесет и пет/ лева, както и заплатеното от него адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие, сер.***, без номер, от *** год., ведно с пълномощно към него от 27.06.2017 год. към него/л.8/. Съдът счита, че в общата сума на направените деловодни разноски не следва да се включва сумата в размер на 16.20 лева, представляваща заплатена държавна такса за снабдяване с фотокопия от документи по делото и посочена като претендирана в представения в съдебно заседание списък на разноските/л.205/, тъй като същата не представлява необходимо присъщ деловоден разход. От ответника по жалбата, по делото не е направено възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и при това положение, на жалбодателя М.С., с решението по делото следва да бъдат присъдени така направените деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 2245.00/две хиляди двеста четиридесет и пет/ лева. За плащането на разноските по делото следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие”, който, съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП, е юридическо лице на бюджетна издръжка и в чиято структура се намира административния орган, издал нищожния административен акт.
Така, поради изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/61 от 05.03.2014 год., издадено от Вр.И.Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, ***, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.С., с постоянен адрес ***, направените деловодни разноски, възлизащи на сумата в размер общо на 2245.00/две хиляди двеста четиридесет и пет/ лева.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция – София, за ново произнасяне по Заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от *** год., по Договор №*** от *** год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.Ю.С., с постоянен адрес ***, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :