Р Е Ш Е Н И Е
№ 979
гр.Пловдив, 06.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесети април, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2044/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-001254 от 09.03.2018г., издадено от
К. О. Н.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г.Г.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***,
1. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
2. на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/
и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, бук.А от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка, като поддържа, че
действително е причинил ПТП с друг автомобил, но водачът на последния е заявил,
че няма никакви претенции към него и едва след това е решил да подаде жалба –
обстоятелство, което жалбоподателят не би могъл да предвиди. Също застъпва
становище, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП е неотносима към описаната
фактическа обстановка, доколкото същата визира създаване на опасност за другите
водачи, които се движат след него, преди него или преминават покрай него,
докато в случая ПТП е реализирано със спрял автомобил. Посочва, че неясна е и
санкционната част на наказателното постановление, доколкото са посочени
разпоредбите на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата, като чл.179, ал.2 то ЗДвП съдържа три, а чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП –
седем алтернативни форми на административни нарушения. Още поддържа, че е
възрастен човек на 71 години, наложената глоба е непосилна за него, лишаването
от правоуправление за срок от 2 месеца го лишава от възможност да се придвижва.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят К. се
явява пред съда и заявява, че поддържа жалбата си на изложените основания, сочи
че не е извършил нарушение, няма щети по автомобилите, възрастен човек е, със
златен талон.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 21.03.2018г. видно от приложената към наказателното постановление
разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ на 22.03.2018г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.02.2018г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив, по ул.„Славянска“ срещу
№ 10, жалбоподателят Г.Г.К. управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ „***“ негова собственост, при което осъществил маневра – отклонил се
надясно по платното за движение с цел да заобиколи паркирано МПС – лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № „***“. Въпреки това, жалбоподателят К. не
съобразил местоположението на паркираното МПС с рег. № „***“ и при изпълнение
на маневрата ударил същото с управлявания от него автомобил, с което причинил
ПТП с материални щети. Водачът на паркирания автомобил с рег. № „***“
- В. С. К. била в последния и след удара излязла и разговаряла с
жалбоподателя К., който обаче, въпреки липсата на съгласие между страните,
напуснал мястото на осъществяване на ПТП, без да съдейства за установяване
вредите от същото.
В последствие на водача МПС с рег. № „***“
подал жалба за случая в ОД МВР – Пловдив, във връзка с която свидетелят И.Г.Т.
– в качеството му на *** ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ извършил
проверка по случая, като установил жалбоподателя К. по номера на управляваното
от него МПС. Свидетелят Т. извършил оглед на местопроизшествието, както и на
двете МПС участващи същото, като констатирал по тях следи, съответстващи на
описания механизъм. Провел и беседа с двамата водачи, които непротиворечиво
описали факта и механизма на ПТП
С оглед на горното, на 12.02.2018г. свидетелят Т. съставил АУАН с
бланков № 0289780 от 12.02.2018г. срещу жалбоподателя К. за нарушение на чл.25,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, бук.А от Закона за движението по пътищата. Последния АУАН бил съставен в
присъствието на жалбоподателя *** който го подписал, без да отрази възражения.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел И.Г.Т., които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Същият свидетел помни случая, като подробно излага установените от
него обстоятелства, както и начинът на установяване на последните. От същите се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – протокол за ПТП № 1707236 – относно механизма на ПТП,
справка за нарушител/водач – относно предишни наказания на К. за нарушения на
ЗДвП.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на
посоченото в АУАН не се сочат от жалбоподателя, последният не оспорва по
същество по същество факта на осъществено от него ПТП, а възразява единствено
за липса на несъгласие на другия участник в същото.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление
I.За нарушението
на чл.25, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Въпреки горното, при преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът
намери, че неправилно е приложен материалния закон относно твърдяното деяние по
чл.25, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В настоящия казус, посоченото като нарушено правило на поведение - чл.25,
ал.1 от ЗДвП не кореспондира с отразената като санкционна норма - чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. В
този смисъл, нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП въвежда едно правило за поведение,
дължимо от всеки вода на МПС, неизпълнението на което правило, съответно –
обществената опасност на деянието – намира своята същност в едно поставяне в
опасност на останалите участници в движението, без закона обаче да описва
обществено опасните последици на нарушението. В този смисъл и нарушението на чл.25,
ал.1 от ЗДвП е такова на простото извършване, водач който предприеме каквато и
да е маневра, без да убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, и/или извърши маневрата, без да се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, извършва нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП дори и
в следствие на неговите действия да не настъпи ПТП (например в хипотеза, в
която другия водач осъществи успешно екстрено спиране и т.н.).
Същевременно, за да бъде приложена нормата на чл.179, ал.2 то ЗДвП, вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, като част от състава на същата е предвидено причиняване на
ПТП, съответно – визира се едно резултатно нарушение.
Ето защо, санкция по реда на чл.179, ал.2 то ЗДвП, вр. чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП не може да бъда наложена за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като
деянието, описано в последната норма не притежава като квалифициращо
обстоятелство – причиняване на ПТП, което от своя страна е част от състава на чл.179,
ал.2 то ЗДвП, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Напълно уместно е още становището на жалбоподателя, че нормата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП е неотносима към описаната фактическа обстановка, доколкото същата
визира създаване на опасност за другите водачи, които се движат след него,
преди него или преминават покрай него, докато в случая ПТП е реализирано със
спрял автомобил.
От горното се налага заключение, че в случая нарушение безспорно има, но
последното е такова на чл.179, ал.2 то ЗДвП, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП –
която норма има характер както на правило за поведение, така и на санкционна
такава, а не на чл.25, ал.1 от ЗДвП, който в случая е неотносима.
Въпреки това и доколкото административнонаказващият орган е повдигнал
административно обвинение за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а настоящата
инстанция има контролен характер и не може да „преквалифицира“ деянието, то
като единствена възможност за съда остава отмяна на наказателното
постановление, поради неправилно приложение на материалния закон, доколкото в
случая нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП не се установява.
II.За нарушението на
чл.123, ал.1, т.3, бук.А от Закона за движението по пътищата;
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което Г.Г.К., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно е нарушила разпоредбата на
чл.123,
ал.1, т.3, бук.А от Закона за движението по пътищата, за това, че 01.02.2018г.,
около 16:00 часа, в гр.Пловдив, по ул.„Славянска“ срещу № 10, като водач на МПС
– лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ „***“, не изпълнил задължението си
при причинени имуществени вреди - да укаже съдействие за установяване вредите
от произшествието, като го напуснал.
При това, съдът намира на неоснователно възражението на жалбоподател, с
което се оспорва фактическата обстановка и се поддържа, че водачът на последния
е заявил, че няма никакви претенции към него и едва след това е решил да подаде
жалба – обстоятелство, което жалбоподателят не би могъл да предвиди. Фактът на
липса на постигнато съгласие с водача на МПС с рег. № „***“ е очевиден дори
само от постъпилата до ОД МВР – Пловдив жалба от същия по случая, независимо от
субективните възприятия на жалбоподателя К. в този смисъл.
Отделно от последното следва да се посочи, че дори действително между
двамата водачи, участници в ПТП е било налице твърдяното от жалбоподателя К.
съгласие относно обстоятелствата, то между тях най-малко е следвало да се
състави предвидения в чл.123, ал.1, т.3, бук.Б от ЗДвП двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие, както и К. да съобщи данните си.
Ето защо напускайки ПТП без опит да предприеме някое от действията в чл.123,
ал.1, т.3, бук.Б или бук.В от ЗДвП, без дори да съобщи данните си, което налага
последващото му издирване от свидетеля Т., то жалбоподателя К. очевидно не
оказва каквото и да е съдействие за установяване на вредите от произшествието,
без значение дали другият участник в ПТП заявява, че има или няма „претенции“
към него в този момент.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното нарушение, както
и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.3, бук.А от Закона за движението по пътищата от Закона за движението по
пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на тези деяния в нарушения. Посочените
от жалбоподателя обстоятелства – че е възрастен човек на 71 години, наложената
глоба е непосилна за него, лишаването от правоуправление за срок от 2 месеца го
лишава от възможност да се придвижва, са такива, които следва да се съобразят
при индивидуализацията на наказанието, но не съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. Следва да се има предвид, че независимо от
възрастта си, всяко лице, което управлява МПС, следва да съобразява поведението
си с разпоредбите на ЗДвП, неизпълнението на което поставя в опасност живота и
здравето на околните по начин, който не зависи от индивидуалните особености на
водача.
При разглеждане
въпроса за съответствието на наложеното по реда на чл.175, ал.1, т.5 от Закона
за движението по пътищата с тежестта на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, бук.А
от Закона за движението по пътищата, съдът съобрази, че за същото нарушение е
предвидено административно наказание - лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.. В случая
наказанието е индивидуализирано над законовия минимум, а именно – глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Същия
размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на
нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи
по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността
на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира и в хода на съдебното следствие. Напротив – установиха се само
смекчаващи такива, във връзка с личността на нарушителя – липса на предходни
нарушения, относително младата му възраст, социалното му положение на студент. Ето
защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, а
именно – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месеца.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо,
пред. второ и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-1030-001254 от 09.03.2018г., издадено от К. О. Н., на
длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с което на Г.Г.К., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
18-1030-001254 от 09.03.2018г., издадено от К. О. Н., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с което на Г.Г.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
/два/ месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, бук.А от Закона за движението
по пътищата, като НАМАЛЯВА
наложеното на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца административно
наказание до размер на – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.