Присъда по дело №79/2020 на Районен съд - Силистра

П Р И С Ъ Д А № .............

 

 

гр. Силистра, 08.09.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателна колегия, в съдебно заседание при закрити врата на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при секретаря Анета Алексиева, в присъствието на зам. районния прокурор Константин Йовев при Районна прокуратура – Силистра, разгледа докладваното от председателя НОХД № 79 по описа на съда за 2020 година и въз основа на закона и събраните по делото доказателства,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.К.П. с ЕГН-**********, роден на *** ***, български гражданин, българин, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, със средно образование, неженен, управител на „СИТИ СТРОЙ КОНТАКТ“ ЕООД, „ПЕРКИНС ИНВЕСТ“ ЕООД, „ЛЮСИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – с. С. и неосъждан за НЕВИНОВЕН за това, че на 23.11.2017 г. в гр. С. в качеството си на собственик и управител на „ЛЮСИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Т., след като е изпаднал в неплатежоспособност в 30-дневен срок (от 24.10.2017 г. до 22.11.2017 г.) от спиране на плащанията, не е заявил това обстоятелство пред Окръжен съд – С., поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 1 от Наказателния кодекс.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски във връзка с назначените експертизи остават за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване или протест по реда на Глава XXI от НПК пред Окръжен съд – С в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................................

Силвина Йовчева

 

МОТИВИ

РїРѕ РќРћРҐР” в„– 79 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р° 2020 РіРѕРґРёРЅР° РЅР°

Районен съд –  Силистра

 

 

Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Силистра срещу Л.К.П. с ЕГН-**********, роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, със средно образование, неженен, работи и неосъждан по обвинение за това, че на 23.11.2017 г. в гр. С. в качеството си на собственик и управител на „Л. Т.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Т., след като е изпаднал в неплатежоспособност в 30-дневен срок (от 24.10.2017 г. до 22.11.2017 г.) от спиране на плащанията, не е заявил това обстоятелство пред Окръжен съд – Силистра – престъпление по чл. 227б, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Държавният обвинител поддържа обвинението.

В хода по същество изразява мнение, че съдът е събрал необходимите доказателства. Счита, че по безспорен и категоричен начин е доказано виновно поведение от страна на подсъдимия, в качеството му на собственик и управител на „Л. Т.“ ООД. Счита, че са налице основания за приложение на чл. 78а от НК и моли за определяне наказание над минималния размер.

Защитникът на подсъдимия приема, че с оглед събраните доказателства съдът следва да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Счита, че с оглед събраните доказателства се установява, че към инкриминирания период – 23.11.2017 г., както и към 23.10.2017 г., на която се твърди, че е извършено последното плащане, не се установява дружеството да е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и това състояние да е трайно и да е от такова естество, че да не може дружеството да покрива текущите си разходи при осъществяването на дейността си. Изтъква още, че не се доказва към инкриминирания период дружеството да е извършвало търговска дейност в търговски обекти, находящи се в гр. С., да е извършвало плащания към своите контрагенти, когато на 18.09.2017 г. е извършено прехвърлянето. Дружеството към този момент е разполагало с парични средства в каса в размер на 910552,98 лв. Посочва, че съгласно приетото заключение към 23.10.2017 г. касовата наличност на дружеството е в размер на 896385,91 лв., а задълженията му към доставчиците – 9577,06 лв. Изтъква, че от приетото заключение по назначената от ССЕ се установява, че дружеството към двете дати е било в състояние да изпълни ликвидни и изискуеми парични задължения към държавата и доставчиците си. Изтъква, че отделно счита дадената квалификация по ал. 1 за неприложима по отношение на подсъдимия, тъй като ТЗ сочи кои лица са търговци, а подсъдимият не действа като търговец, а като управител на търговско дружество. В този смисъл приема, че обвинението следва да е по чл. 227б, ал. 2 от НК. Моли съда да оправдае подзащитния му.

В осигуреното му право на последна дума подсъдимият моли съдът да го признае за невиновен и да го оправдае.

Съдът въз основа на събраните доказателства, приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.К.П. с ЕГН-********** е роден на *** ***. Той е български гражданин, българин, с постоянен адрес:*** и местоживеене ***. Подсъдимият е завършил средно образование. Не е женен и е управител на „С. С. К.“ ЕООД, „П. И.“ ЕООД, „Л. Т.“ ЕООД – с. С..

С Решение по АНД № 1645 по описа за 2009 г. на Районен съд – Видин подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева. От изисканата информация (л. 14 от НОХД) от ТД на НАП се установява, че по делото има издаден изпълнителен лист. През 2010 г. било образувано изпълнително дело. С постановление от 03.05.2018 г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на длъжника. Сумата не е погасена. С разпореждане от 09.03.2020 г. производството е прекратено.

“З. т.” ЕООД било учредено през 2014 г. Собственик на дружеството бил свид. Л.Г.. През 2014 г. и 2015 г. дружеството не декларирало приходи, печалба или загуба.

В счетоводния баланс към 31.12.2016 год. в раздел IV „Парични средства“, на код 03411 „Касови наличности в лева“ от Актива на баланса е посочена сумата от 479 хил. лв. На този ред се отчита дебитното салдо на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“.

От приложените документи не се установява да има извършена проверка от органи по приходите за касовата наличност на дружеството, въпреки необичайно голямата сума, посочена като касова наличност.

Към 10.05.2016 г. управителят на дружеството (към онзи момент свид. Г.) е декларирал, че стопанисва осем обекта в гр. С..

Съгласно данни на писмо вх. № 17431/15.11.2019 год. от ТД на НАП Варна, офис Силистра били изпратени Протоколи за извършени проверки на търговски обекти, както следва:

С Протокол  № 0252178 от 28.04.2016 г. за извършена проверка от ТД на НАП гр. София на търговски обект - магазин за сладкарски изделия, находящ се на бул. „В.“ №  и стопанисван от „З. т.“ ЕООД е установено, че в обекта има налично едно фискално устройство модел „Дейзи Микро С-01“ с дата на регистрация в НАП 22.04.2016 год. Разчетена е касова наличност от ФУ в размер на 653,67 лв. В протокола е отразена фактическа наличност в размер на 795,34 лв. Сумата на паричните средства в началото на работния ден била 200,00 лв., изведените пари от касата 57,12 лв.

С Протокол № 0255340 от 28.04.2016 г. за извършена проверка от ТД на НАП гр. София на търговски обект - магазин за сладкарски изделия, находящ се на бул. „Г. И.“ №  и стопанисван от „З. т.“ ЕООД е установено, че в обекта има налично едно фискално устройство модел „Дейзи Микро С-01“ с дата на регистрация в НАП 26.04.2016 г. Разчетена е касова наличност от ФУ в размер на 888,12 лв. В протокола е отразена фактическа наличност в размер на 991,51 лв., т.е налице е разлика в размер от 103,39 лв.

С Протокол № 0159993 от 10.04.2017 г. за извършена проверка от ТД на НАП гр. София на търговски обект - магазин за сладкарски изделия, находящ се на бул. „В.“ №  и стопанисван от „З. т.“ ЕООД е установено, че в обекта има налично едно фискално устройство модел „Дейзи Микро С-01“. Разчетена е касова наличност от ФУ в размер на 242,27 лв. Фактически намерената наличност по протокол е 242,27 лв. Сумата на паричните средства в началото на работния ден е посочена в размер на 200,00 лв. Отразени са изведени 120,00 лв. В протокола са вписани сумите по отчетите от ФУ от предходни месеци: м. 01.2017 год. - 15 370,13 лв., м. 02.2017 год. - 24 588,55 лв., м. 03.2017 год. - 26 242,85 лв.

С Протокол № 0325669 от 11.05.2017 г. за извършена проверка от ТД на НАП гр. София на търговски обект - магазин за сладкарски изделия, находящ се на бул. „Г. И.“ №  и стопанисван от „З. т.“ ЕООД е установено, че в обекта има налично едно фискално устройство модел „Дейзи Микро С-01“ с дата на регистрация в НАП – 19.04.2017 год. Разчетена е касова наличност от ФУ в размер на 272,29 лв. Фактически намерена наличност по протокол е 438,00 лв. Сумата на паричните средства в началото на работния ден е посочена в размер на 200,00 лв. Отразени са извеждани пари от касата в размер на 35,00 лв.

С Протокол № 0324041 от 04.06.2017 г. за извършена проверка от ТД на НАП гр. София на търговски обект - магазин за сладкарски изделия, находящ се на бул. „В.“ №  и стопанисван от „З. т.“ ЕООД е установено, че в обекта има налично едно фискално устройство модел „Дейзи Микро С-01“ с дата на регистрация в НАП – 22.04.2016 г. Разчетена е касова наличност от ФУ в размер на 45,37 лв. Фактически намерена наличност по протокол е 245,47 лв. Сумата на паричните средства в началото на работния ден е посочена в размер на 200,00 лв. Отразени са извеждани пари от касата в размер на 35,00 лв.

Съгласно Заповед № РД-05-1113 от 21.12.2016 г. и № ЗЦУ - 1611/22.12.2016 г. на Председателя на НСИ и Изпълнителния директор на НАП в раздел „В“ е указан реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на дружествата: След изтичане на законоустановените срокове за подаване на годишни данъчни декларации по ЗКПО/ЗДДФЛ и подаването на ГОД и коригирания ГОД за 2016 г., лицата имат възможност да подадат по тяхно искане заявление за корекции за 2016 г. само веднъж в срок до 30.09.2017 г. Управителят на дружеството не е предприел действия по отстраняване на евентуални грешки. Годишният отчет е публикуван в Търговския регистър. Впрочем съгласно съдържанието му дружеството няма никакви задължения.

Към 31.12.2016 год. осигурителните задължения на дружеството са 56 хил. лв., а данъчните задължения - 60 хил. лв.

През 2016 г. в НАП било образувано изпълнително дело № *********/2016 год. срещу „З. т.“ ЕООД за публични задължения. Задълженията към 31.12.2016 год. били  55 001,70 лв., а през 2017 год. се увеличават с 248 173,15 год. и през 2018 год. с 813,14 лв., или общият сбор е 303 987,99 лв.

През м. септември 2017 г. управителят на дружеството – свид. Г. решил да приключи дейността и да продаде дяловете си. Твърди, че не му бил известен размера на задълженията на дружеството по това време. Не може да обясни и каква е причината за тази голяма сума, отразена в ГФО като касова наличност. Допуска, че отговор на този въпрос могат да дадат само счетоводителите и че вероятно са водени неправилно нещата.

Точно по същото време, когато свид. Г. решил да приключи дейността с

молба от “Л. К.” ЕООД чрез управителя си (подсъдимият П.) до едноличния собственик на капитала на “З.т.” ЕООД търговското дружество пожелало на основание чл. 122 от ТЗ да бъде прието като съдружник в дружеството. Категорично заявило, че приема условията на учредителния акт на приемащото дружество. С решение от 18.09.2017 г. на едноличният собственик на капитала да бъде уважена депозираната молба за приемането на “Л. К.” ЕООД като съдружник. Взело се решение “Л. К.” ЕООД да придобие изцяло за сумата от 100 лева притежавания от едноличния собственик “З. Т.” ЕООД - Л.Г. дружествен дял, разпределен на 50 дяла с номинална стойност от 2 лева за всеки дял, на обща стойност 100 лева. С решение от същата дата на едноличния собственик на капитала била уважена депозираната от “Л. К.” ЕООД молба за приемането на ТД като съдружник. Взето било решение свид. Л.Г. да прехвърли с договор с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието му на новоприетия съдружник всичките му собствени дялове от капитала, разпределен на 50 дяла на обща стойност 100 лева. С прехвърлянето на дяловете свид. Г. прекратявал участието си в дружеството. На същата дата било взето решение свид. Г. да бъде освободен като управител на дружеството, включително същият бил освободен от отговорност. За управител на дружеството бил избран подсъдимият. Наименованието на дружеството било променено на “Л. Т.”. Променено било седалището и адреса на управление - съответно новото в с. С., общ. Т., обл. С. С договор за прехвърляне на дружествени дялове свид. Г. като едноличен собственик на капитала на “З. Т.” ЕООД и като продавач прехвърлил (продал) изцяло притежаваните от него 50 дружествени дяла от капитала на дружеството на обща стойност 100 лева на купувача “Л. К.” ЕООД, представлявано от управителя си - подсъдимият Л.К.П.. Купувачът “Л. К.” ЕООД приел в своя собственост прехвърлените от продавача дружествени дялове и изплатил на продавача сумата от 100 лева, съставляваща стойността на прехвърлените дялове.

Свид. Г. посочил на новия собственик на дяловете, че дружеството има някакви задължения. Подсъдимият се поинтересувал за задълженията на дружеството. Видял в ТР, че няма посочени задължения към 31.12.2016 г. Подсъдимият твърди, че изобщо не му било известно обстоятелство, че към датата на прехвърляне дружеството има стотици хиляди публични задължения. Счетоводните документи били предоставени по-късно във времето и след прехвърлянето. Подсъдимият не се интересувал за финансовото състояние на дружеството. Само му било известно, че дружеството вече не стопанисва никакви търговски обекти и няма назначени работници. Не е ясно защо подсъдимият придобил дяловете, доколкото към онзи момент вече бил собственик на „С. К.“, „П. И.“ и „Л. Т.“ ЕООД. Подсъдимият заявява, че нямал представа каква е касовата наличност при придобиването на дяловете, но не е получил нищо.

РќР° 12.10.2017 Рі. Р±РёР» наложен запор РІСЉСЂС…Сѓ наличните Рё постъпващи СЃСѓРјРё РїРѕ банковите сметки, РїРѕ депозити, вложени вещи РІ трезори, собственост РЅР° „Л.Рў.“ ЕООД. РљСЉРј 12.10.2017 Рі. общият размер РЅР° задълженията РЅР° дружеството били РІ размер 308 613,78 лева. Известията Р·Р° доставяне СЃР° РѕС‚ 12.07.2018 Рі.

„Л. Т.“ ЕООД било служебно дерегистрирано по ЗДДС с акт от 20.10.2017 г.

Видно от заключението по назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, на 23.10.2017 г. дружеството е извършило едно плащане в размер на 94,50 лева, с което след разпореждане на публичен изпълнител са покрити задължения за данъци и осигуровки. Задълженията през 2017 год. и 2018 год. на дружеството се увеличават, съгласно справка с вх. № 651803-106/11.03.2019 год. на „А1 България“ ЕАД и дължимата сума към мобилният оператор е 602,81 лева. Общият размер на задълженията на търговско дружество „Л. т.“ ООД е 353 190,96 лева. Последното плащане на дружеството е извършено на 23.10.2017 год. и от тази дата същото е в невъзможност да изплати изискуемите и установени по размер задължения. Финансовите затруднения имат траен и необратим характер. Длъжникът не е в състояние да покрива задълженията си, дейността на дружеството е спряла и същото не реализира доходи.

От заключението по допълнително назначената експертиза става ясно, че към датата на прехвърляне дружеството е имало задължения в размер на 302867,76 лв. Посочено е, че към 18.09.2017 г. касовата наличност е следвало да бъде 910592,98 лв., а към 23.10.2017 г. – 896385,91 лв., т.е. е имало достатъчно налични парични средства, с които да бъдат изплатени публичните задължения.

Горната фактическа обстановка се установява с оглед обясненията на подсъдимия П., показанията на свид. Г., заключенията по назначените експертизи и останалите писмени доказателства, приложени по делото. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г. в частта, в която твърди, че е посочил на подсъдимия, че дружеството има задължения. Подсъдимият посочва, че не е знаел, че дружеството има задължения. Освен това съдът не дава вяра на показанията на свид. Г., в частта в която той посочва, че не е знаел за задълженията на дружеството. Същото противоречи на писмените доказателства по делото – налице са връчени актове на НАП на свидетеля. Прави впечатление, че към момента свидетелят е управител на още седем дружества, някои от които регистрирани през 2018 г., т.е. след датата на прехвърляне.

РћРў РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:

Непосредствен обект РЅР° престъпленията против кредиторите СЃР° обществените отношения, които СЃР° свързани СЃСЉСЃ сигурността РїСЂРё осъществяване РЅР° стопанския РѕР±РѕСЂРѕС‚ Рё защитават интересите РЅР° различните кредитори РІ С…РѕРґР° РЅР° извършваната РѕС‚ тях стопанска дейност. Субект може РґР° Р±СЉРґРµ Рё този, който управлява или представлява търговското дружество, РІРёРґРЅРѕ РѕС‚ Тълкувателно решение в„– 5 РѕС‚ 22.12.2014 Рі. РЅР° РћРЎРќРљ РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ С‚. Рґ. в„– 5/2014 Рі. Деецът РІ такъв случай отговаря РїРѕ чл. 227Р±, ал. 2 РѕС‚ РќРљ. Изпълнителното деяние СЃРµ изразява РІ спиране РЅР° плащанията РїСЂРё изпадане РІ търговска несъстоятелност. Съгласно чл. 607Р° РѕС‚ РўСЉСЂРіРѕРІСЃРєРёСЏ закон производство РїРѕ несъстоятелност СЃРµ открива РїРѕ отношение РЅР° търговец, който Рµ изпаднал РІ неплатежоспособност. РўРѕРІР° понятие РёРјР° легална дефиниция чрез текста РЅР° чл. 608 РѕС‚ РўР—. Неплатежоспособен търговец Рµ този, който РЅРµ Рµ РІ състояние РґР° изпълни изискуемо парично задължение РїРѕ търговска сделка или публичноправно задължение РєСЉРј държавата или общините, свързано СЃ търговската РјСѓ дейност, или задължение РїРѕ частно държавно вземане. Неплатежоспособен Рµ Рё този търговец, който Рµ РІ състояние РґР° плати частично или изцяло само вземанията РЅР° отделните кредитори. Предвид естеството РЅР° изпълнителното деяние то може РґР° СЃРµ осъществи единствено чрез бездействие, като неговото начало поставя момента, когато Рµ трябвало РґР° Р±СЉРґРµ осъществено плащане РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃСЉСЃ съществуващо задължение Рё неизпълнението РјСѓ. Престъплението Рµ типично продължено Рё завършва след като деецът преустанови бездействието – обичайно изпълни задължението СЃРё Р·Р° уведомяване РЅР° СЃСЉРґР° или СЃСЉРґСЉС‚ Р±СЉРґРµ сезиран РѕС‚ трето лице РїРѕ чл. 625 РѕС‚ РўР— Рё Р±СЉРґРµ образувано производство РїРѕ несъстоятелност. Практиката РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ отношение РЅР° чл. 227Р± РѕС‚ РќРљ сочи, че РѕС‚ обективната страна следва РґР° СЃР° налице кумулативно релевантни РґРІР° РІРёРґР° бездействия РѕС‚ страна РЅР° дееца: едното Рµ спиране РЅР° плащанията РїРѕ търговската сделка или публичноправно задължение РєСЉРј държавата Рё общините,  СЃРІСЉСЂР·Р°РЅРѕ СЃ търговската РјСѓ дейност, или задължение РїРѕ частно държавно вземане, Р° второто Рµ необявяването РЅР° тази неплатежоспособност пред СЃСЉРґР°. Р—Р° съставомерността РЅР° деянието, представляващо бездействието РЅР° търговеца изпаднал РІ неплатежоспособност, РЅСЏРјР° значение дали неплатежоспособността РЅР° дееца Рµ само фактическа или Рµ обявена РѕС‚ СЃСЉРґР°. Неплатежоспособността Рµ фактическо състояние РЅР° длъжника, което РЅРµ зависи РѕС‚ волята РјСѓ Рё СЃРµ изразява РІ липса РЅР° налични парични средства, СЃ които РґР° изпълни паричния СЃРё дълг. РќРµРїР»Р°С‚ежоспособността РЅРµ СЃРµ идентифицира СЃ липса РЅР° имущество. Длъжникът може РґР° разполага СЃ такова Рё въпреки това РґР° Рµ неплатежоспособен. Р•Р»РµРјРµРЅС‚ РѕС‚ фактическия състав РЅР° чл. 608, ал. 2 РѕС‚ РўР— Рµ паричното задължение РґР° Рµ изискуемо Рё безспорно. Спирането РЅР° плащанията Рµ външна РїСЂРѕСЏРІР° РЅР° неплатежоспособността. РўРѕ Рµ свързано СЃ особено състояние РЅР° длъжниковото имущество, РїСЂРё което Рµ налице обективна невъзможност РЅР° длъжника РґР° заплаща дълговете СЃРё РїРѕ търговски сделки, публичноправните Рё частните държавни задължения.

Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване да са настъпили съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или поставяне на опасност за кредиторите.

В съдебната практика съществува спор за момента на осъществяване на изпълнителното деяние и довършване на престъплението. Виждането, че престъплението е довършено и давностния срок започва да тече от изтичане на срока по чл. 227б, ал. 1 от НК е преодоляно в съдебната практика. Но този спор няма отношение към настоящото наказателно производство, тъй като сроковете, посочени в чл. 80 и чл. 81 от НК не са изтекли независимо с кое становище е съгласен настоящият съдебен състав. Във всички случаи към момента не са изтекли сроковете, посочени в чл. 80 и чл. 81 от НК.

Престъплението по чл. 227б от НК може да бъде осъществено при форма на вина пряк умисъл, като извършителят съзнава, че е изпаднал в неплатежоспособност и въпреки това не е изпълнил задължението си да уведоми в предвидения от закона срок за това обстоятелство съда.

Р—Р° РґР° Рµ осъществен състава РЅР° престъпление РїРѕ чл. 227Р±, ал. 2 РІСЉРІ РІСЂ. СЃ ал. 1 РѕС‚ РќРљ (РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ може РґР° Р±СЉРґРµ наказателно отговорно лице само РїРѕ тази разпоредба) следва деецът РґР° Рµ съзнавал всички признаци РѕС‚ състава – РѕС‚ обективна Рё субективна страна. Р’ случая РЅР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ Рџ. РЅРµ Рµ било известно обстоятелството, че дружеството РёРјР° някакви задължения, включително задължения РІ размер РЅР° 353 190,96 лева. Известията Р·Р° доставяне РЅР° актовете РЅР° РўР” РЅР° РќРђРџ СЃР° РѕС‚ 12.07.2018 Рі. Впрочем РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ изобщо РЅРµ Рµ предприел нищо, Р·Р° РґР° СЃРµ информира Р·Р° финансовото състояние РЅР° дружеството след придобиване РЅР° дружествените дялове РЅР° 18.09.2017 Рі. РќРµ СЃР° подавани Рё никакви ГФО Р·Р° 2017 Рі. Рё следващите РіРѕРґРёРЅРё. РџРѕ делото обаче РЅРµ СЃР° събрани абсолютно никакви доказателства, че РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рµ знаел, че РєСЉРј 23.10.2017 Рі. дружеството РёРјР° задължения РІ размер РЅР° 353 190,96 лева Рё че дружеството РЅРµ Рµ РІ състояние РґР° заплати тези задължения, С‚.Рµ. че Рµ налице неплатежоспособност. Впрочем РІ обвинителния акт също РЅСЏРјР° такива твърдения. Съгласно чл. 303, ал. 1 РѕС‚ РќРџРљ присъдата РЅРµ може РґР° почива РЅР° предположения. Ето защо СЃСЉРґСЉС‚ намира обвинението Р·Р° категорично недоказано,  РєР°С‚Рѕ РЅРµ Р±Рµ установено каквото Рё РґР° Рµ РІРёРЅРѕРІРЅРѕ поведение РЅР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ РєСЉРј инкриминирания момент, Р·Р° което същият РґР° РЅРѕСЃРё наказателна отговорност.

Отделно от това от заключението по назначената ССЕ от съда се установява, че към 18.09.2017 г. касовата наличност е следвало да бъде 910592,98 лв., а към 23.10.2017 г. – 896385,91 лв., т.е. имало е достатъчно налични парични средства, с които да бъдат изплатени публични задължения в размер на 353 190,96 лева.

Предвид изложеното, съдът признава подсъдимия за невиновен за това, че на 23.11.2017 г. в гр. Силистра в качеството си на собственик и управител на „Л. Т.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Т., след като е изпаднал в неплатежоспособност в 30-дневен срок (от 24.10.2017 г. до 22.11.2017 г.) от спиране на плащанията, не е заявил това обстоятелство пред Окръжен съд – Силистра, поради което го оправдава по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Направените разноски по делото остават за сметка на държавата.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Силвина Йовчева