№ 14334
гр. С, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П П С
при участието на секретаря С Р Л
като разгледа докладваното от П П С Гражданско дело № 20231110167968 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.07.2024 година град С
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и пети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П П С
Секретар С Л
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П П С
гражданско дело номер 67968 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т С” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. ”Я” № 23 Б, с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор А С
А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Е.
П. Б., с ЕГН **********, от гр. С, ж.к. „К П-1“, бл. .... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че ответницата, като наследник на В. С. К., последната собственик на
топлоснабдяван имот дължала на ищеца сумата от общо 2 366,50 лв., от която: сумата от 1
970,44 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 343,27 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г., сумата от 42,79 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2020 г. до месец април 2022
г. и сумата от 10 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за
периода от 15.01.2021 г. до 15.11.2023 г. Твърди, че ответницата била потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в
гр. С, ж.к. „К П-1“, бл. ..., с абонатен № ..., но не заплащала дължимата цена за посочения
период, като задължението възлизало на общо 2 366,50 лева. Също така излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „Б.” ООД за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране
на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали
през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради
което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди Е. П. Б. да заплати на „Т С” ЕАД – гр. С сумата от общо 2 366,50 лв., от която: сумата
от 1 970,44 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 343,27 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г., сумата от 42,79 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2020 г. до месец април 2022
г. и сумата от 10 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за
периода от 15.01.2021 г. до 15.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима
от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Не оспорва извършеното от ответницата плащане на 08.03.2024 г. Моли съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответницата е станала причина за
завеждане на делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Е. П. Б.. Не оспорва качеството си на наследник на В. С. К..
2
Излага твърдения за извършено плащане на претендираните суми. Моли съда да прекрати
производството по делото. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата заявява, че е платила дължимите суми. Моли съда
да постанови решение съобразно със събраните доказателства.
С определение от 27.05.2024 г. „Б.” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Б.” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за извършено плащане, както и искане по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключени
между ищеца и „Б. ” ООД, последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т С”
ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № ... от 30.07.2002 г.,
сключен между „Б.” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, ж.к. „К П-
1“, бл. 13, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж
на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в
сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на
собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Б.” ООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от писмо от 01.11.2023 г. на Столична община, район
„К П“, отправено до ищеца, се установява, че в архива се съхранява договор за продажба на
В. С. К. от 15.08.1979 г. Видно от приетия като доказателство заверен препис от Молба с вх.
№... от 17.01.1996 г., подадена от В. С. К. до ищеца, е било направено искане за откриване на
партида на адрес: гр. С, ж.к. „К П“, ул. „С“ № ..., на името на молителя. От Удостоверение с
изх. № ../3/06.11.2012 г., издадено от ГИС С, се установява, че стар адрес: ж.к. „К П“, ул. „С“
№..., бл. 13, е идентичен с адрес: ж.к. „К П-1“, бл. 13. От изисканата служебна справка от
НБД „Население“ се установява, че В. С. К. е починала на 25.04.2020 г. и е оставила за свой
законен наследник дъщеря си Е. П. Б..
3
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонатен № .. за периода от месец ноември 2020 г. до месец септември 2022 г. са в общ
размер на 2 366,50 лв., от които: сумата от 2 013,23 лв. за главница и сумата от 353,27 лв. за
лихва за забава.
От представения от ответницата фискален бон от 08.03.2024 г. се установява, че за
абонатен № .. е било извършено плащане на сумата от общо 2 522,06 лв., от които: сумата от
2 013,23 лв. за главница, сумата от 353,27 лв. за мораторна лихва, сумата от 55,56 лв. за
законна лихва и сумата от 100 лв. – за съдебни разноски.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „К П-1“, бл.
..., на който адрес е открита партида на абонатен № ... Не се спори, че ответницата е
собственик по наследство на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на
дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди
и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ,
а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
4
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответниците, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода от месец май
2020 г. до месец април 2022 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 2 013,23 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер
от 2 013,23 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Исковата претенция,
като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че за абонатен №
.. е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от 2 013,23 лв. за главница,
сумата от 353,27 лв. за мораторна лихва, сумата от 55,56 лв. за законна лихва и сумата от 100
лв. – за съдебни разноски.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършеното плащане съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
главницата, задължението за лихва за забава върху платения размер на главницата и
задължението за мораторна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответницата
плащане, намира, че задължението за главница, мораторна лихва и законна лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. За пълнота следва да се отбележи, че с погасяване на дължимите суми
ответницата е платила и направените от ищеца разноски в размер на 100 лв.,
представляващи платена държавна такса, макар към момента на плащането същата сума да
не е била дължима.
5
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Т С” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С, район „К С”, ул.”Я” № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор А С А, против Е. П. Б., с ЕГН **********, от гр. С, ж.к. „К П-1“, бл. ..., с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1 970,44 лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 343,27
лв. /триста четиридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г., сумата от 42,79 лв. /четиридесет и
два лева и седемдесет и девет стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от
месец ноември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 10 лв. /десет лева/ – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 15.01.2021 г. до 15.11.2023
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 12.12.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА Е. П. Б., с ЕГН **********, от гр. С, ж.к. „К П-1“, бл. ..., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т С” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, район „К С”, ул.”Я” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А С А, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С, район „В”, ул. ”Б Б” № 85, с ЕИК ..., представлявано от управителя Н Г Ж,
в качеството му на трето лице – помагач на страната на „Т С” ЕАД, с ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6