П Р О Т О К О Л
ГР. КЮСТЕНДИЛ, 26.10.2023 г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурора:
постави за разглеждане: Адм.д. № 337/2023 г.
докладвано от: СЪДИЯ СТОЙЧЕВА
На именното повикване в 15:08
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован, се явява
лично в съдебно заседание, доведен от служители на ОЗ „Охрана“ – Кюстендил.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, не се явява.
Представлява се от ст. юрк. Е Г, надлежно упълномощена.
СЪДЪТ уведомява, че на основание чл.
150, ал. 4 от ГПК се прави звукозапис на
съдебното заседание.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
СТ.ЮРК. ГРАХОВСКА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че липсват процесуални пречки
за даване ход на делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА: И.Г.В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр.Бобов дол,
обжалва Заповед № Л-1089/13.10.2023г. на
началника на затвора, с която на основание чл.102, ал.2, предл. второ във вр. с ал.1 и чл.101, т.7 от ЗИНЗС, е
наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14
денонощия. Претендира материална незаконосъобразност на акта. Прави искане за
отмяна на оспорената заповед. В жалбата се сочат освовани яза отмяна на
оспорената заповед поради противоречие със закона.
СЪДЪТ
докладва определение от 25.10.2023 г., с което са конституирани страните в
производството, приел е документите по административната преписка във връзка с
издаване на оспорената заповед. Указал е доказателствената тежест на страните
във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, относими към спора по
делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаема г-жо съдия, поддържам
жалбата. Считам, че издаденото наказание
от началника на затвора е неправомерно, с цел личното отношение към мен. Като
пример мога да посоча, че днес ми даде
10 дени пак наказателна килия, защото преди това някой е драскал по стените в
карцера. Аз не съм драскал. Мрази ме този човек, защото му бях завел дело и
като ме види все си ме наказва. Обиждал съм фелдшера, но не съм го псувал.
Защото той ми каза, че само с мен се занимава и ми каза „въшкар“. Питах го на
кого казва, че е „въшкар“ и му казах, че лъха на алкохол. Не отричам, че съм
обиждал фелдшера, но той ме провокира постоянно. Няма да соча доказателства.
Виновен съм, но 14 дни е крайна мярка. Ако може по-малко дни да ми дадете.
СТ.ЮРК. Г: Уважаема г-жо съдия, оспорвам
жалбата. Считам същата за допустима, но неоснователна. Представям писмен
отговор, както и доказателство за психичното и емоционално състояние на лишения
от свобода И.В., изготвено от психолога на затвора на 11.10.2023 г., което моля
да приемете като относимо доказателство. Няма да соча други доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се приемат представените
доказателства по делото. Постоянно ме
провокира и най-вече с мачовете, с отбора „Левски“. Това ми е слабото място.
СЪДЪТ СЧИТА, че представената в днешно
съдебно заседание експертна оценка следва да бъде приета като доказателства по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА като
доказателство по делото заверено копие от експертна оценка на актуално психично
и емоционално състояние на жалбоподателя от проведено психологическо изследване
на 11.10.2023 г.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа
и правна страна, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаема г-жо съдия, искам от
съда да намали размера на наложеното ми наказание, тъй като съм виновен. Пише,
че съм афектиран, но защо не ме изпратят на лечение в Ловеч. На 16.10.2023 г.
ме вкараха в наказателната килия.
ЮРК. Г: Уважаема г-жо съдия, считам
жалбата за неоснователна, а оспорената заповед на началника на затвора за
налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода В. за законосъобразна
по съображения, които съм изложила в писмения си отговор. Моля да ги вземете
предвид. По наведените в днешно съдебно заседание съображения за размера на
наложеното му наказание, то това е максимумът по ЗИНЗС. Моля да вземете предвид,
че той е дисциплинарно наказван многократно.
Налице е градация, включително и с изолиране в наказателна килия. Налице е
прилагане на градация на наказанието с оглед и неговото поведение, което е
свързано с проява на изключителна дързост и цинизъм. В подкрепа на това бих
искала да Ви обърна внимание на протокола
за изслушването му. Той е трябвало да
бъде изслушан и по друга преписка № 1948 от 21.09.2023 г. за особено цинични и обиди
изрази към началника на затвора, но не е
наказан за това. Тогава Ви каза, че няма да Ви накаже за обиди към него, но не прощава
обиди към служителите. Налаганите дисциплинарни наказания не оказват възпиращ
превъзпитателен ефект и точно затова е наложено наказанието „изолиране в
наказателна килия“ в максимален размер.
Моля да вземете предвид и представената
в днешно съдебно заседание експертната оценка за актуално психично и
емоционално състояние. Очевидно е, че той има характерови особености, но не и
заболяване, което да обоснове невъзможност за изтърпяване на наказанието, или
неразбиране на свойството и значението на извършеното от него. Моля да се
произнесете с Вашия съдебен акт, с който да отхвърлите жалбата като
неоснователна, вземайки предвид изложените и в писмения ми отговор съображения,
както и да потвърдите заповедта на
началника на затвора. Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за
произнасяне по жалбата.
СЪДЪТ след съвещание обяви решението
си.
И.Г.В., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. Бобов дол, оспорва
Заповед № Л-1089/13.10.2023г. на началника на затвора, с която на основание
чл.102, ал.2, предл. второ във вр. с
ал.1 и чл.101, т.7 от ЗИНЗС, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. В съдебно заседание същият поддържа
жалбата и иска отмяна на заповедта, или намаляване срока на наложеното
наказание.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител - ст. юрк. Граховска, устно в съдебно заседание и в представен
писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Заявява претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото и при усл. на чл.168 от АПК, приема следното:
Предявената жалба е процесуално
допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл.111, ал.2 от ЗИНЗС и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Преценена
по същество жалбата се приема за неоснователна. Оспорената заповед е валиден
административен акт, издаден в писмена форма и надлежно мотивиран, при спазване
на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание,
предвидено в чл.101, т.7 от ЗИНЗС, с оглед на което и предвид разпоредбата на
чл.104, ал.1 от ЗИНЗС началникът на затвора притежава материална компетентност
за това. Видно от съдържанието на оспорената заповед същата съдържа фактически
и правни основания за издаването й, поради което съдът счита, че е надлежно
мотивирана. При издаване на оспорената
заповед са спазени сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, както и процедурата за
изслушване на нарушителя по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, видно от приложените към
административната преписка документи, а именно Протокол № 82 от 12.10.2023 г.
Органът е приел обясненията на нарушителя във връзка с деянието, което е
извършил.
От преценката на приложените към
дисциплинарната преписка писмени доказателствени средства, както и от приетата
в днешното съдебно заседание експертна оценка, съдът счита за надлежно
установени изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства, спрямо
които правилно е приложен материалният закон. Дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 25.09.2023 г., около часа, 11:00
часа, в присъствието на служител от
надзорно-охранителния състав на затвора гр. Бобов дол, лишеният от свобода И.В.
е проявил обидно отношение към медицинския фелдшер В В., което поведение е
установено от приетите по делото доказателства, а именно от докладните записки на
„ИСДВР“ К К, на мл. инспектор В Г, на медицинския фелдшер В В., както и от
обясненията на нарушителя. Описаното в заповедта нарушение жалбоподателят
признава, че е извършил и при изслушването си в днешно съдебно заседание.
Проявата на обидно отношение към служител от затворническата администрация е
извършено виновно и съставлява нарушение на изискванията на чл. 96, т.3 от ЗИНЗС, а деянието осъществява състава на дисциплинарното нарушение по чл.100,
ал.2, т.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС. От друга страна, от събраните по делото
доказателства, а именно заповеди № Л-404 от 02.06.2023 г., № Л-405 от 02.06.2023
г., № Л -486 от 16.06.2023г., № Л-489 от 16.06.2023 г., № Л-582 от 06.07.2023
г., № Л-584 от 06.07.2023 г. и № Л-699 от 31.07.2023 г. се доказва
квалифициращият признак от състава на нарушението, а именно системност при
извършването му, с оглед на което правилно административният орган е наложил
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, предвидено в чл.102,
ал.2, предложение второ от ЗИНЗС.
Съдът констатира, че при
определяне срока на наложеното наказание дисциплинарно наказващия орган е
съобразил критериите по чл.102, ал.1 от ЗИНЗС, а именно характерът и тежестта
на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него и
цялостното му поведение. Видно от обясненията на нарушителя в днешно съдебно
заседание, както и от данните в представената експертна оценка за неговото
психично и емоционално състояние липсва критичност към съставомерното му
поведение, нарушаващо изискванията на закона, както и стремеж към поправяне. От
друга страна, към дисциплинарната преписка са представени заповеди за наложени
дисциплинарни наказания за предходни нарушения, които възлизат на десет броя,
като се изключат заповедите, доказващи системност в поведението на нарушителя.
Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя за провокативно
отношение спрямо него, а и същото само по себе си не е основание за проявеното
обидно отношение спрямо медицинския фелдшер в затвора.
Анализът на доказателствата
относно тежестта и характера на нарушението и цялостното поведение на
жалбоподателя обосновават законосъобразността на определения със заповедта
максимален срок на наказанието „изолиране в наказателна килия“.
По изложените съображения
оспорената заповед е законосъобразен административен акт и следва да бъде
потвърдена. Предявената жалба е неоснователна и съдът я отхвърля.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.143 ал.3 от АПК в полза на юридическото лице, в чиято структура е
затвора гр. Бобов дол, а именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София, съдът присъжда деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лева, които следва да бъдат платени от жалбоподателя
Извън горното, съдът констатира,
че делото е насрочено за разглеждане без да са налице доказателства, че
жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса по жалбата в размер на 10 (десет)
лева, поради което с настоящото решение същият ще бъде осъден да внесе
посочената сума по сметка на Административен съд - Кюстендил.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-1089 от 13.10.2023
г. на началника на затвора гр. Бобов дол.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. Бобов дол, да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. Бобов дол, да заплати
по сметка на Административен съд – Кюстендил държавна такса в размер на 10
(десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок, считано от днес, пред тричленен състав на Административен съд –
Кюстендил.
Протоколът
се изготви в с.з.
Заседанието приключи в 15:53 ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: