№ 588
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000443 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 470/28.03.2025 г., постановено по т.д. № 1903/2023 г., СГС, ТО, VІ- 26 състав е
осъдил „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК: *********, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 35, ал.1, вр. с чл. 33, ал.1 ЗЖТ и чл. 86 ЗЗД, такса за използване на ел.
оборудване за задвижваща електроенергия и лихва за забава в нейното плащане, както
следва: по фактура № *********/30.11.2019 г. - сумата от 291 953,08 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020 г. до окончателното
плащане, както и лихва за забава в размер на 23 112,95 лв. за периода 21.12.2019
г./30.09.2020 г.; по фактура № *********/31.12.2019 г. - сумата от 836 628,22 лв. с ДДС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020 г. до окончателното
плащане, както и лихва за забава в размер на 59028,77 лв. за периода 21.01.2020 г./
30.09.2020 г., по фактура № *********/31.01.2020 г. - сумата от 864 196,69 лв. с ДДС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020г. до окончателното
плащане, както и лихва за забава в размер на 53 532,19 лева за периода 21.02.2020
г./30.09.2020 г., по фактура № *********/29.02.2020 г. - сумата от 754 231,50 лв. с ДДС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020г. до окончателното
плащане, както и лихва за забава в размер на 41 644,70 лв. за периода 21.03.2020
г./30.09.2020 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 117 473,02 лева –
разноски, като е отхвърлил иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълните предявени размери –
1
върху първата главница от 23 194,05 лв. и за периода 16.12.2019 г./20.12.2019 г.; върху
втората главница от 59261,17 лв. и за периода 16.01.2020 г./20.01.2020 г.; върху третата
главница от 53772,23 лв. и за периода 16.02.2020 г./20.02.2020 г.; върху четвъртата главница
от 41 692,24 лв. и и за периода 16.03.2020 г./20.03.2020 г., и е осъдил ДП „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ да заплати на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 16,82 лв.- разноски по делото.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „БДЖ- Пътнически
превози“ ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение в уважената част.
Твърди, че неправилен е изводът на съда , че включването на таксата за използване на
елекрозахранващото оборудване за задвижваща електроенергия като компонент от пакета за
минимален достъп не представлява изменение в съществените елементи на системата на
таксите по см на чл.32, пар.6 от Директивата за създаване на единно европейско
железопътно пространство. Неправилно е приел и че направената промяна на структурата на
пакета за минимален достъп чрез включване на нов компонент в нея и следващото от това
увеличаване на размера на таксата не подлежи на оповестяване в референтния документ и
не влиза в сила в 3- месечен срок от това оповестяване. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, с
присъждане на разноски.
С писмения си отговор ДП НК „Железопътна инфластруктура“ оспорва въззивната жалба и
иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр. 1 вр. чл. 35, ал.1, вр. с чл. 33, ал.1 ЗЖТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба на ДП НК „Железопътна инфраструктура“ се излага, че съгласно чл.9, ал.3
ЗЖТ е основен управител на железопътната инфраструктура. На 16.07.2008 г. е сключил с
ответното дружество „БДЖПътнически превози“ ЕООД договор № 2704 за достъп и
използване на железопътна инфраструктура – публична държавна собственост, а на
14.06.2016 г. и договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на НК „Железопътна инфраструктура“ № 5429, по които
ответникът му дължи такса за „пакет за минимален достъп“ и за достъп до
инфраструктурата, която свързва обслужващи съоръжения, която „БДЖ- Пътнически
превози“ ЕООД не му е заплатило в частта за такса за използване на ел. оборудване за
задвижваща електроенергия за периода 19.11.2019 г./ 29.02.2020 г., в размер на общо
2747009,49 лв. с ДДС. Сочи, че регулацията на таксата пакет за минимален достъп е на
европейско ниво и в България се въвежда с транспонирането на Директива 2001/14/ЕО на
2
Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2001 г. за разпределяне на капацитета на
железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна
инфраструктура и за сертифициране за безопасност в Наредба № 41/27.06.2001 г. за достъп и
използване на железопътната инфраструктура, съобразно които заплащането за използване
на електрозахранващо оборудване не е елемент от пакета за минимален достъп и включено в
цената за разпределение, определена от КЕВР с решение № Ц-042/27.12.2010 г. С приемане
на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за създаване на единно
европейско железопътно пространство (Директива 2012/34/ЕС), транспортирана в Наредба
№ 41, в таксата за пакета за минимален достъп и за достъп до инфраструктура, която свързва
обслужващите съоръжения (такса за достъп и използване), съгласно Приложение № II
„Услуги, предоставяне на железопътните предприятия“, използването на електрозахранващо
оборудване за задвижваща електроенергия вече се включва в т.1 „Пакет за минимален
достъп“, б. д). Сочи се, че Европейската комисия е била задължена до 16.06.2015 г. да приеме
мерки за определяне на условията за изчисляване на преките разходи, като съгласно чл. 31,
§3, трети абзац на Директива 2012/34/ЕС, управителят на инфраструктурата има 4-годишен
срок от влизането им в сила, за да се адаптира към тези условия и да направи необходимите
промени. На 13.06.2015 г. в Официалния вестник на Европейския съюз е публикуван
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията относно реда и условията за
изчисляване на преките разходи, направени в следствие на извършването на влаковата
услуга. Сочи, че 4- годишният срок е изтекъл на 03.07.2019 г. Включването на използването
на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, като елемент от пакета за
минимален достъп и за достъп до инфраструктурата, която свързва обслужващи
съоръжения, съгласно Директива 2012/34/ЕС и Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/909 на
Комисията относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени
вследствие на извършването на влакова услуга, наложило промяна в две направления.
Първото – добавяне на таксата за използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия като компонент на таксата за достъп и използване на
железопътна инфраструктура в Методиката за изчисляване на инфраструктурните такси,
събирани от управителя на инфраструктурата, приета с Постановление № 92/04.05.2012 г. на
МС и допълнена с Постановление на МС № 283/14.11.2019 г. От друга страна - промяна в
цената за разпределяне на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на
железопътния транспорт, от която бил изваден показателят използване на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия – с решение № Ц-
20/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е утвърдена нова
цена за разпределение (без този показател), в сила от 01.07.2019 г. Сочи, че по този начин се
е избегнало двойното плащане на използването на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от общо 2747009,49 лв., съгл. допуснатото увеличение,
ведно с обезщетение за забава, както следва: по фактура № *********/30.11.2019 г. - сумата
от 291 953,08 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 23 194,05 лева за периода 16.12.2019
г./30.09.2020 г.; по фактура № *********/31.12.2019 г. - на стойност 836 628,22 лв. с ДДС и
3
лихва за забава в размер на 59261,17 лв. за периода 16.01.2020 г./30.09.2020 г., по фактура №
*********/31.01.2020 г. – на стойност 864 196,69 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на
53772,23 лв. за периода 16.02.2020 г./30.09.2020 г.; по фактура № *********/29.02.2020 г. -
754 231,50 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 41 692,24 лв. за периода 16.03.2020
г./30.09.2020 г.
Ответникът „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди,
че процесните вземания не са възникнали, тъй като посочената от ищеца такса е дължима от
01.03.2020 г. Промените в размера на инфраструктурните такси не се прилагат с влизане в
сила на Постановлението на МС, тъй като в чл. 32, §6 от Директивата изрично е предвидено,
че когато управител на инфраструктура възнамерява да промени съществените елементи на
системата на налагане на такси, посочени в §1 от чл. 32, той ги оповестява публично най-
малко три месеца преди срока за публикуване на референтния документ за железопътната
мрежа в съответствие с чл. 27, § 4 от Директивата. Сочи, че със същото съдържание била и
разпоредбата на чл. 7г, ал.2 от Наредба № 41/2001 г. Оспорва и фактическото предоставяне
на услугите, за които е начислена таксата.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че включването на използването на
електрозахранващото оборудване за задвижваща електроенергия като елемент от пакета за
минимален достъп и за достъп до инфрастуктурата, която свързва обслужващите
съоръжения - такса достъп и използване, не касае промяна в ценовия размер на
инфраструктурните такси, която следва да бъде обявена от управителя на железопътната
инфраструктура в референтния документ на железопътната мрежа 3 месеца преди влизането
й в сила, съгласно чл. 7г, ал.2 от Наредба № 41 вр. с чл. 35 ЗЖТ, а за въвеждане на нова
компонента в такса, която е нормативно определена и за начисляване, на която не е
предвиден този тримесечен срок.
В отговора на допълнителна искова молба ответникът излага допълнителни аргументи в
подкрепа на първоначално поддържаните доводи относно момента, от който следва да е
дължим увеличеният размер на таксата за пакет за минимален достъп и използване на
железопътната инфраструктура.
САС, ТО, 5 състав, съгласно правомощията си по чл.269 ГПК, намира следното:
Ищецът ДП НК „Железопътна инфраструктура“ е управител на железопътната
инфраструктура съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЖТ и осъществява дейност по разпределение на
тягова електрическа енергия на основание чл. 43, ал. 12 от ЗЕ.
Ответникът „БДЖ – Товарни превоз“ ЕООД е лицензиран железопътен превозвач по чл. 37
от ЗЖП.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЖТ взаимоотношенията между управителя на железопътната
инфраструктура и превозвача във връзка с достъпа до инфраструктурата се уреждат с
писмен договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура.
На осн. чл.43, ал.12 ЗЕ, ДП НК „Железопътна инфраструктура“ осъществява и дейност по
разпределение на тягова ел. енергия.
4
В тази връзка между старите са сключени договор № 2704/16.07.2008 г. за достъп и
използване на железопътната инфраструктура- публична държавна собственост, договор за
разпределение на тягова електрическа енергия по електроразпределителните мрежи на ДП
НК „Железопътна инфраструктура“ от 31.01.2013 г. и договор за достъп и пренос на ел.
енергия пред електроразпределителната мрежа на ДП НК „Железопътна инфраструктура“ №
5429/14-06.16 г.
Съгласно чл. 1 , ал.2 от договор № 2704/16.07.2008 г. за достъп и използване на
железопътната нфраструктура- публична държавна собственост, достъпът и ползването на
железопътната инфраструктура се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за
железопътния транспорт /ЗЖТ/ и Наредба №41/27.06.2001г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЖТ /Изм. и доп. – ДВ, бр.19/2016 г./ превозвачите заплащат
инфраструктурни такси на управителя на железопътната инфраструктура за използването й.
В ал. 2 на чл.35 ЗЖТ / Изм. и доп. – ДВ, бр.19/2016 г./ е предвидено, че таксите за пакета за
минимален достъп и за достъп до инфраструктура, която свързва обслужващи съоръжения,
се определят на равнището на преките разходи, направени за извършване на влаковата
услуга.
Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗЖТ /Изм. и доп. – ДВ, бр.19/2016 г./, размерът на таксите се
определя от управителя на железопътната инфраструктура съгласно методика за
изчисляване на инфраструктурните такси, приета от МС по предложение на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, който инфраструктурни такси се
публикуват в референтния документ на железопътната мрежа.
Съгласно ал.5 на чл. 35 на ЗЖТ/ Изм. и доп. – ДВ, бр.19/2016 г./, превозвачите заплащат на
управителя на железопътната инфраструктура цена за разпределение на тягова електрическа
енергия по електроразпределителните мрежи на железопътния транспорт, утвърдена от
КЕВР.
Условията и редът за достъп и използване на железопътната инфраструктура и
обслужващите съоръжения, свързани с предоставяните железопътни услуги на територията
на Р. България, се уреждат от Наредба № 41/27.06.2001 г. за достъп и използване на
железопътната инфраструктура, издадена от министъра на транспорта и съобщенията на
основание чл. 29, ал. 3 от ЗЖП.
С Наредбата се въвеждат изискванията на Директива 2001/14/ЕО на ЕП и на Съвета за
разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване
на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност.
В съответствие с тази Директива, в първоначалната редакция на Наредба № 41/27.06.2001 г.
до изменението й от 2019 г. в пакета за минимален достъп не се включва услугата
използване на електрозахранващо оборудване, когато има такава /приложение 1/, като
заплащането за използване на електрозахранващото оборудване не е елемент от пакета за
минимален достъп и цената му е част от цената за разпределение, определена от КЕВР с
5
решение № Ц-042/27.12.2010 г. и следващите.
С ПМС № 92 от 04.05.2012 г. е приета Методика за изчисляване на инфраструктурните
такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, приета на основание чл.
35, ал. 2 от ЗЖТ. С Методиката се въвеждат изискванията на Директива 2001/14/ЕО, като с
нея се определя таксата за минималния пакет за достъп до железопътни услуги, която се
формира на базата на разходите на ДП НК „ЖИ”, произтекли директно вследствие
извършването на влаковата услуга. В Методиката инфраструктурната такса за достъп и
използване на железопътна инфраструктура представлява променлива такса /такса за
преминаване/, отразяваща действителното използване на железопътната инфраструктура и
направените във връзка с това преки разходи за: използване на железопътния път и
съоръженията, използване на сигнализация и телекомуникации, управление на движението,
поддръжка на тежка пътна механизация и стрелки в гаровите коловози. В
инфраструктурната такса при първоначалната Методика не се включва таксата за използване
на електрозахранващо оборудване и задвижваща електроенергия като компонент на таксата
за достъп и използване на железопътна инфраструктура.
На 21.11.2012 г. е приета Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на единно европейско железопътно пространство. Съгласно приложение ІІ-
„услуги, предоставяни на железопътните предприятия“, пакетът за минимален достъп
обхваща и използването на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия,
когато има такова – б. „д”. Съгласно чл. 31 на Директивата таксите за ползване на
железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения се заплащат съответно на
управителя на инфраструктурата и на оператора на обслужващото съоръжение и се
използват за финансиране на дейността им. На управителя на инфраструктурата е
предоставен 4 годишен срок от влизането в сила на актовете за изпълнение да се адаптира
към определените от Комисията условия за изчисляване на преките разходи, направени
вследствие на извършването на влаковата услуга.
Такива мерки са приети с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/909 на Комисията относно реда
и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие извършването на
влаковата услуга от 12 юни 2015 г., поради което и предвиденият 4- годишен срок е изтекъл
на 03.07.2019 г.
В изпълнение на изискванията на Директива 2012/34/ЕС и Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/909 е прието ПМС № 283/14.11.2019 г., с което се изменя Методиката за изчисляване на
инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура,
приета с ПМС № 92/04.05.2012 г. Съгласно чл.3, т. .1 от изменената Методика, таксата за
достъп и използване съдържа два компонента: такса за преминаване и такса за използване на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия. Таксата за преминаване
зависи от действително преминатите километри, като измерителите са брутотонкилометри и
влаккилометри. Таксата за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща
електроенергия зависи от действително разпределената и потребена електрическа енергия
по преносната мрежа на управителя, като измерителят е мегаватчас. Двата компонента
6
отчитат участието на експлоатационните звена в извършването на влаковата услуга и
направените за тази цел преки разходи. В методиката е определен начинът за изчисляване на
двата компонента.
С оглед включването на таксата за използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия като елемент от пакета за минимален достъп и за достъп до
инфраструктура, е прието решение № Ц-20/01.07.2019 г. на КЕВР, с което е утвърдена нова
цена за разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на
железопътния транспорт, като използването на електрозахранващото оборудване за
задвижваща електроенергия, считано от 01.07.2019 г., се изважда от елементите за
формиране на цената за разпределение.
ДП НК „Железопъртан инфраструктура“ е начислило на ответното дружество „БДЖ-
Пътнически превози“ ЕООД дължимите такси за използване на електрозахранващо
оборудване за задвижваща електроенергия за процесния период от 30.11.2019 г. до
29.02.2020 г. като е издал 4 бр. фактури - фактура № **********/30.11.2019 г. на стойност
291 953,08 лв.; фактура № **********/31.12.2019 г. на стойност 836 628,22 лв.; фактура №
500000007631.01.2020 г. на стойност 864 196,69 лв. и фактура № **********/29.02.2020 г. на
стойност 754 231,50 лв., които суми не са заплатени от ответника.
Ответното дружество е използвало услугите от пакета за достъп и за достъп до
железопътната инфраструктура, като е заплатило изцяло сумите по издадените от ищеца
фактури за таксата за преминаване и за разпределение на тягова електрическа енергия.
Съгласно приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна
експертиза, в периода 19.11.2019 г./29.02.20 г. са осъществени железопътни превози с
електрическа тяга от „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД по железопътната инфраструктура,
управлявана от ДП НК „Железопътна инфраструктура“, съгл. договор № 2704/16.09.2008 г.;
ползвана е услугата по б. „д“ от т.1 „Пакет минимален достъп от приложение № 1 към чл.4,
чл.7а, чл.7е и чл.17 от Наредба № 41/201 г. - използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия, период; данните за потребеното количество ел. енергия от ел.
локомотива са снети от електромер, който се намира в локомотива, след което са изпратени
на превозвача, търговеца на ел. енергия и на независимия преносен оператор; като е дадена
справка и за потребеното количество ел. енергия; за потребеното количество ел. енергия по
ел. локомотиви на превозвача „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, в периода
29.11.2019г./28.02.20г. са начислени от търговеца доставчик на ел.енергия- цена на потребено
количество ел. енергия /заплатена/ от ДП НКЖИ съгласно тарифите в референтния документ
от 19.11.2019 г.: такса за разпределение на тягова ел. енергия /заплатена/ и такса за
използване на ел. захранване на оборудване за задвижваща ел. енергия /не заплатена/- от
19.11.2019г. 5040 лв. за мега ватчас и от 01.03.20 г. 50,40 лв. за мега ватчас, като вещото лице
не може да даде заключение дали правилно е начислена сумата при прилагане на такса за
разпределенише на тягова ел. енергия по процесните 4 фактури, тъй като отговорът на този
въпрос е правен, но дава заключение, че таксите са точно изчислени на за отчетеното
потребено количество ел. енергия от локомотиви на превозвача за исковия период.
7
Спорният по делото въпрос е дали е налице основание за начисляване от ищеца на такса за
ползване на електрозахранващото оборудване за задвижваща електроенергия, считано от
19.11.2019 г., когато е приета новата Методика за изчисляване на инфраструктурните такси,
събирани от управителя на железопътната инфраструктура, в която методика тази такса е
включена като елемент от пакета за достъп до железопътната инфраструктура.
Ответникът твърди, че не дължи такса за посочения период, тъй като не е изтекъл
предвидения в чл. 7г, ал. 2 от Наредба № 41/27.06.2001 г. и в чл. 32 § 1 от Директива
2012/34/ЕС срок тримесечен срок за предварително обявяване в референтния документ на
промяната на цените на инфраструктурните такси.
Настоящият състав счита, че ответното дружество дължи процесната
инфраструктурна такса за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща
електроенергия от 19.11.2019 г., на която дата е влязло в сила ПМС № 283/14.11.2019 г.
Железопътният транспорт и ползването на железопътната инфраструктура са законово
регламентирани дейности от публично-правен характер, която подлежи на лицензионен
режим и осъществяването й се подчинява на специални императивни нормативни условия и
правила. Обектите на железопътната инфраструктура са публична държавна собственост и
отношенията по повод използването им се регулират от закона. Достъпът на железопътните
превозвачи до железопътната инфраструктура се осъществява въз основа на сключен с
управителя на железопътната инфраструктура договор, но при условия и цени, които
подлежат на публично регулиране. Инфраструктурните такси за използване на
инфраструктурата и обслужващите съоръжения и услуги не подлежат на свободно
договаряне между страните по този договор. Те се определят от управителя на
инфраструктурата съгласно методика, приета от МС, респ. от оператора на обслужващото
съоръжение съгласно изготвена от него методика- чл. 35, ал. 3 от ЗЖТ. Ответникът дължи
заплащането на съответната такса, след като е използвал предоставената му услуга, като
задължението му не е обусловено от наличието на изрично негово съгласие с промяната на
таксата. От значение за дължимостта на процесната инфраструктурна такса в процесния
период е само дали приетите законови промени в размера на таксата са влезли в сила към
този момент. В случая, новата методика за изчисляване на инфраструктурните такси,
събирани от управителя на железопътната инфраструктура, е приета с ПМС №
283/14.11.2019 г., влязло в сила на 19.11.2019 г. и от този момент ищецът е започнал да
начислява процесната такса за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща
електроенергия, определена съобразно тази методика. Позоваването на разпоредбата на чл.
7г, ал. 2 от Наредба №41/27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната
инфраструктура, не води до друг извод. Съгласно чл.7а, ал.6 от Наредба №41/2001 г.,
ежегодно до 30 юни управителят на железопътната инфраструктура предоставя на ИА
"Железопътна администрация" информация за фактически извършените разходи за текущо
поддържане на железопътната инфраструктура за предходната година и определя
необходимото ниво на размера на инфраструктурни такси за следващата година съгласно
изискванията, процедурите и правилата на тази наредба, като в необходимото ниво на
8
таксите могат да бъдат включени и надценки, компенсации и/или отстъпки, произтичащи от
реализацията на инфраструктурни проекти, от трафика за движение и от изискванията на
транспортния пазар, диференцирано за части от железопътната инфраструктура, които се
обявяват публично. Въз основа на тази информация, изп. директор на ИА „Железопътна
администрация“ при необходимост изготвя предложение за промяна на размера на
инфраструктурните такси, която промяна се обявява в референтния документ на
железопътната мрежа 3 месеца преди влизането й в сила- чл.7г от Наредбата. В процесният
случай, промяната на процесната такса не е въз основа на предоставена от управителя на
железопътната инфраструктура информация за фактически извършени разходи за
предходната година, което да определя необходимото ниво на размера на
инфраструктурните такси за следващата годин , която промяна следва да се обяви публично,
а е нормативно обусловена от приемането на Директива 2012/34/ЕС, транспонирана в
Наредба №41/2001 г. и влизането в сила на Методиката за изчисляване на
инфраструктурните такси, приета с ПМС № 92/04.05.12 г. , с изм. и доп. с ПМС №
283/14.11.2019г. До 19.11.2019 г. /когато е влязло в сила ПМС № 283/14.11.2019 г., с което е
приета новата Методика/, таксата за ползване на електрозахранващото оборудване за
задвижваща електроенергия по цена определена от КЕВР, е заплащана от превозвачите като
част от таксата за електроразпределение на ел. енергия по мрежите на жп транспорта. След
19.11.2019 г. тази такса не е включена в таксата за електроразпределение, като с новата
Методика от 2019 г. дължимата преди това такса за разпределение е разделена на две
отделни такси, определени по различни методики, като т.нар „нова такса“ за използване на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия е част от заплащаната преди
това цена за разпределение, определена с решение на КЕВР от 01.07.2019 г. В случая реално
промяна в размера на инфраструктурните такси няма, а е налице единствено
преструктуриране на таксите - чрез изваждане на процесната такса за използване на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия от таксата за
електоразпределение /чийто компонент е била / и включването на същата в пакета за
минимален достъп. Включването й като елемент от пакета за достъп не води до увеличаване
на размера на общия обем на заплащаните от превозвача инфраструктурни такси. Касае се за
една и съща инфраструктурна такса, чиято единствена промяна е не в ценовия й размер, а в
изключването й като компонент на таксата за разпределение и респективното й включване
като компонент на таксата за достъп и използване на железопътната инфраструктура.
Неоснователно жалбоподателят се позовава и на чл. 32, т.1, § 6 от Директива
2012/34/ЕС, която разпоредба регламентира изключения от принципите на таксуване, като
визира публикуване на списъка на пазарните сегменти, водещи до налагане на надценки или
свързани с възможното предоставяне на услуги, в които понастоящем железопътните
предприятия не извършват дейност, какъвто не е настоящият случай, в който се претендира
заплащане на такса за използване на ел. оборудване за задвижваща електроенергия, по
отношение, на която не се твърди, че са налице анчислени надценки.
С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи на ищеца
9
заплащане на инфраструктурна такса за ползване на електрозахранващото оборудване за
задвижваща електроенергия за процесния период по издадените фактури, ведно с
обезщетение за забава, в определения от първоинстанционният съд размер, относно които
приети размери във въззивната жалба не са изложени доводи..
Ето защо и при съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, БДЖ- Пътнически превози следва
да бъде осъдено да запрати на ДП НК „Железопътна инфраструктура“ сумата от 200 лв.-
юрисконсултско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 470/28.03.2025 г. на СГС, ТО, V- 26 състав, постановено по
т.д. № 1903/2023 г., в частта, която „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК:
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 35, ал.1, вр. с чл. 33, ал.1 ЗЖТ и чл. 86
ЗЗД, такса за използване на ел. оборудване за задвижваща електроенергия и лихва за забава
за плащането й, както следва: по фактура № *********/30.11.2019 г. - сумата от 291 953,08
лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020 г.
до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 23 112,95 лв. за периода
21.12.2019 г./30.09.2020 г.; по фактура № *********/31.12.2019 г. - сумата от 836 628,22 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020 г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 59028,77 лв. за периода
21.01.2020 г./ 30.09.2020 г., по фактура № *********/31.01.2020 г. - сумата от 864 196,69 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 53 532,19 лева за периода
21.02.2020 г./30.09.2020 г., по фактура № *********/29.02.2020 г. - сумата от 754 231,50 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 41 644,70 лв. за периода
21.03.2020 г./30.09.2020 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 117
473,02 лв.- разноски.
ОСЪЖДА „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на ДП
Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК: ********* сумата от 200 лв.-
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В частта, с която предявените искове са отхвърлени, първоинстанционното
10
решение е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11