Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    2521                        17.06.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 10772 по описа за 2017 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Н.М.Х. твърди, че по силата на договор за продажба от 19.12.2016г. е придобил правото на собственост върху нива от 12,009 дка, находяща се в землището на ***** представляваща имот № *****, подробно описан в исковата молба. Продавач по договор и било лицето К. Н. Н. – брат на първия ответник по делото Н.Н.. Той от своя страна се легитимирал като собственик въз основа на владение, упражнявано върху имота в продължение на повече от десет години, във връзка с което му бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка по н.д. №*****. на **** Д.К.. Въпросният имот бил първоначално възстановен на наследниците на общия наследодател М. Н. М., чийто наследници се явявали К. Н. и Н.Н.. При опит за регистрация на недвижимия имот в **** ищецът установил, че той вече е регистриран като собствен на дружеството ****. Установило се, че дружеството черпи права от договор за продажба от 16.03.2017г. Продавач по него бил първия ответник Н.Н., който на 21.12.2016г. се бил снабдил с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка по нот. дело № *****. на ***** Ж. Н.. Твърди се, че ответникът Н.Н. не е упражнявал владение върху процесния имот, тъй като той бил във фактическа власт на праводателя на ищеца К. Н. години на ред и той го бил отдавал под наем на бащата на ищеца и на самия ищец. Ответникът нито лично нито с друго лице бил осъществявал владение самостоятелно владение върху имота отблъсквайки властта на останалите наследници. Поради това не бил придобил правото на собственост по давност и не бил прехвърлил права на втория ответник чрез договора за продажба.  Освен това се излага довод, че актът от които ищецът черпи права бил вписан преди този на третия ответник. Предвид това се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, както и да бъде отменен нотариалния акт по обстоятелствена проверка издаден по нот. дело № ****. на **** Ж. Н..

Ответниците Н.Н. и С.Н., оспорват твърденията в исковата молба. Поддържат, че те са владели имота спокойно и трайно, поради което са придобили собствеността по давност. Твърдят, че поради това, че праводателят на ищеца не бил собственик, сделката от която той черпел права била нищожна. Освен това К. Н. не бил владял имота и не могъл да го придобие по давност. В последствие тези двама ответника писмено са заявили признание на иска.

Третия ответник **** твърди, че е придобил права по договор за продажба, от лице което е владяло имота в продължителен период от време, поради което го е придобило по давност. Оспорва твърденията на ищците, че техния праводател е владял имота и го е придобил по давност. Излага и доводи за нищожност на сделката по която се легитимира ищеца.

Новоконституираният ответник *****, поддържа, че е сключил с третия ответник договор за замяна. Излага становище, че признава предявения иск. Моли признанието да бъде взето предвид при постановяване на решението.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за продажба от 19.02.2016г. обективиран в нотариален акт № *****. на ***** Д. К. ищецът Н.Х. закупили от К. Г.Н. и съпругата му М. Х.Н. недвижим имот – нива от 12,009дка,  находяща се в землището ****** по плана за земеразделяне / лист 7/. Сделката била вписана с двойно входящ регистрационен номер *****. в регистъра към Агенция по вписванията /лист 7/. Праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт *****. на ***** Д. К. от 19.12.2016г. с който е признат за собственик по давностно владение / лист 10 /.

На 21.12.2016г. **** Ж. Н. издала нотариален акт по обстоятелствена проверка № *****., с който признала ответника Н.Г.Н. за собственик на процесната нива от 12,009 дка. В акта е посочено, че нотариусът е установил придобиване на собственост по наследство и давност  /лист 9/.

На 16.03.2016г. бил сключен договор за покупко-продажба, за който бил съставен нот. акт  № *****. на **** С.П.. По силата на същия ответниците Н.Н. и С.Н. продали порцесния недвижим имот на първия ответник **** със седалище с. Б. /лист 8/.

Установява се още, че нивата предмет на делото е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение №****. на ПК Р., наред с други имоти на наследници на М. Н.М. бивш жител *** / лист 16/. К. Н. и Н.Н. са наследници на общия наследодател – внуци останали от покойната му дъщеря В. М. Д. / лист 114/.

Според показанията на свидетелите М. Д. Й. и А. М. М. в периода от 2005г. до 2016г. процесната нива била обработвана от бащата на ищеца – М., който я наемал от К. Н.. Последният живеел в с. *** и се разпореждал с него като със свой. Брат му Н. се бил върнал в селото през 2000 година и не бил ползвал нивата.

С договор за замяна от 14.07.2017г., обективиран в нот. акт № ****. на **** Т. К.ответникът ****** заменило процесната нива с имот собственост на ответника **** / лист 47/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Ищецът е придобил правото на собственост, чрез покупко-продажба вписан на 19.12.2016г., като към същата дата е било вписани и констативния нотариален акт, по силата на който са признати правата на неговия праводател К. Н.. За последния се установи по делото, че е упражнявал самостоятелно владение върху имота, като се е разпореждал със съзнание, че му е собственик.

Констативният нотариален акт с който са признати на Н.Н. права върху същия имот, както и договорът за продажба от 16.03.2017г. са вписани след договора за продажба от който ищецът черпи права. Налице е конкуренция между два договора с вещно-траслативен ефект които са годни да прехвърлят право на собственост. Тъй като същите са сключени последователно във времето, за да се отговори на въпроса дали ищецът се легитимира като собственик, следва да се има предвид последователността на вписванията. Последното се налага поради това, че когато собственикът на един имот вече се е разпоредил с правото си, той не би могъл да го прехвърли втори път, освен ако междувременно го е придобил на друго основание. Нотариалният акт за продажба от 19.12.2016г. има ред на вписване преди констативния нотариален акт за собственост от 21.12.2016г. От извършеното признание на иска, от страна на ответниците Н.Г.Н. и С.В.Н., следва да се приеме, че те не са придобили права по силата на констативния нотариален акт от 21.12.2016г. и не са могли да ги прехвърлят след това на дружеството *****. След като не е придобило собственост, то от своя страна, това дружество не е могло да прехвърли такава и с последващия договор за замяна от 14.07.2017г. по който страна е четвъртия ответник ****. Последният също признава правата на ищците върху процесния имот.

При съобразяване с направените признания на иска, които веднъж достигнали до съда, не могат да бъдат оттеглени, следва да се приеме, че собственици на процесния имот са ищците.

Предвид това искът им се явява основателен и следва да се уважи.

Като последица от уважаването на иска, съобразно чл. 537, ал.2 ГПК, следва да се постанови отмяна на нотариалният акт по обстоятелствена проверка издаден в полза на Н.Н. на 21.12.2016г.

По разноските:

Ответниците Н.Н. и С.Н. дължат разноски, тъй като признанието на иска е извършено едва след като с отговора си те са оспорили правата на ищците. Ответникът ***** дължи разноски, тъй като предявеният срещу него иск е основателен.

В тежест на четвъртия ответник ***** не следва да се възлагат разноски, тъй като същият не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска.

С оглед изложеното и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сторените от ищеца разноски в размер на  1050 лв., от които 50 лв. държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от посочените по-горе трима ответника.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на Н.Г.Н. ЕГН **********, С.В.Н. ЕГН ********** двамата с адрес ***, *****, че ищецът Н.М.Х. ЕГН ********** с адрес ***. ***** е собственик, по силата на договор за продажба от 19.02.2016г. обективиран в нотариален акт ****, на НИВА с площ 12.009 дка, находяща се в землището на ****.

 

ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № ***** с който Н.Г.Н. ЕГН ********** е признат за собственик на НИВА с площ 12.009 дка, находяща се в землището на с. *******.

 

ОСЪЖДА Н.Г.Н., С.В.Н. и ***** да заплатят на ищецът Н.М.Х., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1050 лв./хиляда и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ж. ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.