Р Е
Ш Е Н И Е
№
……………
гр. Варна, ….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – Х-ти тричленен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и прокурора МИРОСЛАВ
ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм.
нак. д. № 1017 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.Л.Т.
*** против Решение № 329/07.03.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 5397/2021г.
по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0819- 005152/08.12.2021 г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“- Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС
е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че фактическите твърдения на наказващия орган са недоказани. Сочи се
незаконосъобразност на НП, поради неустановен извършител на деянието. В тази
връзка се излага, че в АУАН е посочен неверен ЕГН, което води до липса на данни
за нарушител в него. Поради това счита АУАН за нищожен. Оспорва приетата от ВРС
фактическа обстановка, като налага становище за безспорно установено от записите
на камерата, че на съответната дата и
час, МПС марка и със съответния регистрационен номер е засечено да преминава
със съответната скорост, твърдейки същевременно, че от този запис не се
установява физическото лице извършител, на което следва да се наложи
наказанието посочено в оспореното НП. Посочва, че въззивният съд не е изследвал
субективната страна на нарушението. С тези доводи прави искане съдът да отмени
въззивното решение и издаденото срещу касатора НП. Чрез процесуалния си
представител адв. П. депозира молба, с която заявява, че поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по същата.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на М.Л.Т. *** против Наказателно постановление № 21-0819-
005152/08.12.2021 г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-
Варна, с което на М.Т. са наложени административни наказания глоба в размер на
750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
При постановяване на решението си ВРС е
приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и НП съдържа необходимите реквизити. Същите
са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на
Заповед № 8121з- 515/14.05.2018 г. н а министъра на вътрешните работи и Заповед
№8121з- 825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Направен е извод, че за установеното административно нарушение,
административнонаказващия орган правилно е определил размера на наложената
глоба. От представените доказателства, въззивният съд е установил, че
техническото средство е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Приел е за неоснователни възраженията в жалбата за ненадлежно
индивидуализиране на нарушителя в съставения АУАН и за погрешно посочване на
ЕГН на санкционираното лице, като след анализ на доказателствата е направил
извод, че е осъществен фактическия състав на установеното нарушение. За
неоснователно е прието възражението, че не жалбоподателят е управлявал
автомобила. В заключение ВРС е достигнал и до извода за липса на маловажност при
извършване на деянието
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на
правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото
е правилно.
Неоснователно е и възражението, че са
налице съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес,
които са ограничили правото на защита на нарушителя. В съставеният АУАН и НП по
категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно
нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал ясно и
категорично дава възможност за определяне на рег. номер, мястото на извършване
на нарушението и посоката на движение на автомобила, както и на засеченото
превишение на скоростта. Същият е годно доказателство за установените
обстоятелства. Липсват и посочените нарушения при изписване на протоколът за
използване на АТСС, като същият е съпроводен със снимка на разположението на
уреда. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването в НП, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата
отсечка (в случая 50 км/ч поради движение в населено място), посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута.
Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС. В случая, обстоятелството, че касаторът е управлявал
процесното МПС на 20.10.2021 г., около 12:43 ч., в нарушение на установената
забрана от нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено въз основа на
декларацията от 11.11.2021 г. на Л. Н. Т., както и на тази подадена на 12.11.2021
г. от самия жалбоподател. В последната касаторът сам признава, че на посочените
в АУАН и НП дата и час е управлявал автомобила. Това обстоятелство е потвърдено
и от показанията на разпитания пред въззивната инстанция актосъставител, който
потвърждава, че Т. сам е потвърдил пред него обстоятелството, че на 20.10.2021
г., около 12:43 ч. е управлявал автомобила на баща си.
Неоснователно касаторът твърди, че
въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е приел
възраженията му за липса на индивидуализация на субекта на нарушението, поради
сгрешен ЕГН. Съдът споделя изцяло изводите на ВРС за надлежно индивидуализиране
на нарушителя в съставения АУАН. В същия ясно са посочени както трите имена на
жалбоподателя, така и неговия ЕГН. Същият съответства на изписания в подадената
от жалбоподателя декларация от 12.11.2021 г. и с този, посочен в самата жалба.
Законосъобразен е и извода на въззивния
съд за липса на предпоставките по чл. 28 ЗАНН за определяне на случая като
маловажен, като настоящата инстанция съгласно чл. 221, ал. 2 АПК препраща към
мотивите изложени във въззивното решение.
С оглед горното и във връзка със
служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени
в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством
събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на
приложимия към процесния случай закон.
От изложеното става ясно, че Варненският
районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 329/07.03.2022 г., постановено по НАХД № 5397/2021 г. по описа на Районен съд
Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.