Решение по дело №2328/2024 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 272
Дата: 13 юни 2025 г.
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова Игнатова
Дело: 20244310102328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Ловеч, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310102328 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София,
чрез пълномощник юрисконсулт С.К., срещу Т. П. Б., с адрес: ***, по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от
ГПК, в която се твърди, че на *** между „Креди Йес“ ООД /заемодател/ от една страна, и
ответникът Т. П. Б. /заемател/ от друга, е подписан Договор за паричен заем № *** с чиста
стойност в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, с уговорени 12 на брой вноски, всяка от които в
размер на 550.00 лева, като първата е с падежна дата – 24.06.2021 г., а последната – на 25.05.2022 г.
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период,
била в размер на 4938.04 лева, като в изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно
задължение са постъпили плащания в общ размер на 4012.24 лева.
Посочва се, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент, и ищеца
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“
ООД цедирал /прехвърлил/ вземането си по гореописания договор за паричен заем на ищеца, като
цесионер. Придобитото от ищеца вземане, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия,
възлизало на 2774.09 лева, от които 1863.26 лева – непогасена главница, 130.93 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 779.90 лева – неустойка. Всички непогасени вноски по договора били с
настъпил падеж и съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.
Посочва се още, че във връзка с прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи
действие спрямо ответника, предишният кредитор /цедентът/ с пълномощно от 12.01.2024 г. е
упълномощил ищеца да уведоми от негово име /на цедента/ всички длъжници по вземанията на
последния, които са цедирани съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това,
цедентът, чрез пълномощника си – ищецът, изпратил чрез препоръчана поща до длъжника
1
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, а в случай че съдът приеме, че длъжникът
не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, ищецът моли да се счита, че е
налице надлежно уведомяване в рамките на съдебното производство с исковата молба и
приложеното към нея уведомление за прехвърляне на вземанията.
Ищецът посочва още, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу ответника, но по образуваното ч.гр.дело № 1878/2024 г. на Районен съд – Ловеч, заявлението
му било отхвърлено, поради което и съгласно указанията на заповедния съд, предявява настоящия
осъдителен иск.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответникът да му заплати следните суми по Договор за паричен заем № *** от ***, а
именно: 1863.26 лева – непогасена главница, 130.93 лева – договорна /възнаградителна/ лихва и
779.90 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В депозирана писмена
молба от негов пълномощник, се поддържа предявения иск. Представен е списък на разноските на
ищеца.
Ответникът Т. П. Б., редовно призован, не се явява и не изразява становище по предявения
иск.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1878/2024 г.
по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№
11438/15.10.2024 г., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело №
1878/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник Т. П. Б. за същите вземания,
основаващи се на Запис на заповед, издаден в обезпечение на задълженията по посочения в
исковата молба договор за паричен заем.
С Разпореждане № 2979/13.11.2024 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и указал на заявителя за възможността в едномесечен
срок да предяви осъдителен иск за вземанията си.
С оглед на това и в указания срок са предявени настоящите осъдителни искове по реда на чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Безспорно е по делото, че на *** е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея
Договор за паричен заем № *** между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и ответникът
Т. П. Б., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
потребителски заем в размер на сумата 4000.00 лева, която заемателят е получил, при уговорен
годишен процент на разходите /ГПР/ 49.364%, месечен лихвен процент – 3.400%, с обща сума за
плащане – 4938.04 лева, която се дължи на 12 броя месечни вноски, с дата на първо плащане –
25.06.2021 г. и дата на последно плащане – 25.05.2022 г. /видно от чл. 3, в който са посочени
параметрите на отпуснатия заем/.
2
Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с
още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя – в случая ценна книга, издадена в полза
на заемодателя.
Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1661.96 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен
в погасителния план към договора за заем.
На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на „продавач“ /„цедент“/, и
ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /„цесионер“/, е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по
процесния договор за паричен заем /под *** от приложение № 1/12.01.2024 г. към договора за
цесия – л. 26 от делото/.
Представено е потвърждение от „Креди Йес“ ООД по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така
извършената цесия.
Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът /продавач/ „Креди Йес“ ООД е
упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно договора за
цесия, сключен на 12.01.2024 г.
С оглед на това, дружеството-ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратило
уведомително писмо до ответника за извършената цесия и за размера на задължението му, както и
че негов кредитор вече е това дружество, като видно от приложеното известие за доставяне от
08.02.2024 г., пратката е била връчена на ответника на 27.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, за присъждане на вземания по
договор за паричен заем.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД, като
заемодател, и ответника, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем
№ ***/***, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника паричен заем в размер на
сумата 4000.00 лева, а той се е задължил да го върне.
Това вземане, респ. остатъкът от него, се установи, че е прехвърлено по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г.
към него, който съдът намира, че е валидно сключен между заемодателя /цедент/ „Креди Йес“ ООД
и цесионера - ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като последният има всички права на
кредитор. Наред с това съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и
че ищецът е новият му кредитор с факта на полученото на 27.02.2024 г. уведомление за
прехвърляне на вземания.
Безспорно е, че процесните вземания, произтичащи от договор за паричен заем, са
обезпечени със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с
въведените твърдения в исковата молба от ищеца - поемател за наличието на каузално
3
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, каквото се явява договора за паричен заем.
Съдът счита, че договорът за паричен заем, по който се търси изпълнение има характер на
договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично
изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за паричен заем, годишният процент на разходите по кредита е
49.364%. В договора се съдържа задължение за заемателя да заплати неустойка на кредитора в
размер на 1661.96 лева, в случай че не предостави уговореното в договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на определените от
кредитора условия.
При съобразяване посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, съдът
счита, че при изчисляването му не са включени разходите за заплащане на така уговорената
неустойка.
Касае се за разход за неустойка, дължима поради самия факт на непредоставяне на
обезпечение, а не като разход, който се дължи поради неизпълнение на задълженията по договора
за кредит, с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 19 ал. 3, т. 1 от
ЗПК, предвиждаща невключване в ГПР на разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Съдът счита, че разходите по заплащане на неустойка е следвало да се включат в ГПР по
кредита. Фактът на невключването им съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР бяха
включени и разходите за неустойка, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия
предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК
– нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.7-12 и т. 20,
4
договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се
отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед направения по-горе извод, че при сключването на договора за кредит не е спазено
императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при което договорът се явява
недействителен, съдът счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява постановеното Решение от
21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
В случая предоставената в заем сума е в размер на 4000.00 лева, т.е. това е чистата стойност
на заема. Както се посочи, ищецът признава в исковата молба, че в изпълнение на поетото от
страна на длъжника договорно задължение, са постъпили плащания в общ размер на 4012.24 лева.
При тези твърдения, съдът приема, че чистата сума по заема се явява погасена.
С оглед на изложеното, предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като чистата стойност на заема е погасена, а
останалите претендирани вземания – договорна лихва и неустойка не се дължат, тъй като се
основават на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.
При този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат
присъдени направените разноски в настоящото исково производство, а също и по заповедното
производство, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, срещу Т. П. Б., ЕГН **********, с
адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, за
заплащане на следните суми по Договор за паричен заем № *** от ***, а именно: 1863.26 лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ – непогасена главница,
130.93 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва и
779.90 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ – неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
/15.10.2024 г./ до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за присъждане на
направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6