РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. В., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100100588 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. О. М. против Ю. Х. Б.
иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД за отмяна на договор за
дарение, обективиран в нот. акт № 130, том XII, рег. № 3900, дело
294/22.05.2008 г. на нотариус А.А., рег. № 316 на НК, с район на действие
ВРС, с който ищцата дарява на ответницата апартамент № 15, находящ се в
гр. ****, с идентификатор № 10135.5502.178.1.13 по КК на гр. В., с площ от
57 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.5502.178.1.14,
10135.5502.178.1.10, състоящ от две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор,
тераса, ведно с прилежащото му мазе с площ от 2 кв.м., както и съответните
3.6817 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ
№ 10135.5502.178 по КК на гр. В., поради непредоставяне на издръжка.
В исковата молба се излага, че дарителката е изпаднала в трайна нужда
от издръжка, поканила е надарената да дава такава, но същата отказва да я
предоставя. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата Ю. Х. Б., депозира отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
се, че ищцата е в трайна нужда от издръжка, както и че същата няма връзка с
1
ответницата. Твърди се, че М. живее в дарения апартамент без да заплаща за
това наем. Оспорва се надлежното връчване на нотариалната покана. Излага
се, че едва исковата молба играе ролята на покана за даване на издръжка на
дарителката, както и че Б. и преди завеждане на иска и след това осигурява
издръжка на М. под формата на безвъзмездно и неограничено във времето
ползване на дарения имот. Релевира се, че ищцата е предпочела да живее
безвъзмездно в имота на надарената, продавайки собствения си имот в гр. К..
Твърди се, че не е проявена непризнателност от страна на ответницата, тъй
като с даването на издръжка на дарителката, надарената би поставила себе си
и лицата, които е длъжна да издържа по закон /нейната майка/, в по-лошо
положение от това на М..
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за уважаването
му, а ответникът поддържа отговора си и моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищцата се явява леля на ответницата
/сестра на нейната майка/.
От представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки от
21.12.2021г. на община В., р-н А.о" се установява, че ищцата В. М. е със
семейно положение „разведена". Същата има две пълнолетни дъщери - Ш.М.
М. и Ш.М. М.. Бракът на ищцата е прекратен с влязло в законна сила решение
от 15.01.2003 г.по гр.дело № 371/2002 г. по описа на В. районен съд. Видно от
представеното по делото решение към датата на прекратяване на гражданския
брак ищцата, заедно със семейството си е живеела под наем в процесния
имот, находящ се в гр.В., ул."****. Ищцата е придобила процесния
апартамент на 17.12.2007г. чрез договор за покупко-продажба от БМФ.
На 22.05.2008 г. с нот. акт № 130, том XII, рег. № 3900, дело
294/22.05.2008 г. на нотариус А.А., рег. № 316 на НК, с район на действие
ВРС, ищцата е дарила на ответницата процесния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5502.178.1.13,
находящ се в област В., община В., гр. В., район ****, п.к. 9000, ул. ****.
От представената пред съда нотариална покана от 15.09.2020г. В. О. М.
до Ю. Х. Б. е видно, че ищцата с оглед твърдения за влошено финансово
състояние, считано от пенсионирането й през 2018г., е поискала от
2
ответницата заплащане на сумата от 300лв. месечна издръжка. Поканата е
била връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепяне на уведомление на
адреса на ответницата от НБДН на 28.10.2020г.
Поканата за даване на издръжка, отправена с исковата молба, е връчена
на ответницата на 30.09.2021г. с разпореждането от чл. 131 от ГПК.
От събраните по делото доказателства /удостоверения от НОИ, в т.ч и
служебна справка от 11.11.2022 г. и разпореждане на НОИ от 01.07.2021г./ се
установява, че към датата 01.2018г. ищцата е получавала пенсия в размер на
218.15лв., към 07.2018г. – 226.51лв., към 07.2019г. – 239,42лв., към 06.2020г. –
245,66лв., към 07.2020г. – 257.68лв., като за част от месеците получавала и
добавка в размер на по 40лв., а считано от 08.2020г. получава сумата от общо
307.68лв., от които 257.68лв. пенсия и по 50 лв. месечно добавка /за Ковид/.
От 01.07.2021г. се актуализира размерът на пенсията й от 257.68лв. на
270.56лв., а от дата 01.10.2022 г. В. М. получава пенсия в размер на 401,29 лв.
От представеното удостоверение № 0301-9413-3658+1 от 20.12.2021 г. се
установява, че ищцата получава парична добавка по чл.70 от ЗХУ –
ежемесечно.
Точните и пълни размери за периода 01.2018-12-2021г. са обобщени в
таблица 11 от изготвената по делото КССМЕ.
Към исковата молба има приложено решение на TEJIK № 57 от
28.03.2018 год., с което на ищцата е определен 56 % на трайно намалена
работоспособност със срок на определената трайно намалена
работоспособност 01.03.2021 г.
От представената справка за актуално състояние за регистрирани
трудови договори № 56830-1/21.12.2021 г.на ТД на НАП-В. се установява, че
ищцата след пенсионирането си е полагала труд по два броя трудови
договори, за периода от 18.06.2019г. до 01.10.2019г. и от 04.10.2019г. до
11.11.2019г.
Получаваните трудови доходи са посочени в таблица 12 от изготвената
по делото КССМЕ.
От представената справка изх.№ БНБ-01933 от 07.01.2022 г.на БНБ,
дирекция „Регистри" се установява, че ищцата разполага с една
разплащателна сметка, открита в банка „ДСК". Ищцата е разполагала в
същата банка и с валутна сметка в USD, открита на 28.11.2016 г. и закрита на
10.03.2017 г. От представената от банка „ДСК", клон В. справка се
установява, че валутната сметка е била с начално салдо 6998,20 USD. B
3
периода от 31.12.2016 г.до 10.03.2017 г. ищцата е осъществила общо 7
тегления /дебит/ всяко на стойност 1000 USD, като при последното теглене
валутната сметка е закрита.
Тези данни не са взети в предвид от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като те са извън периода на задачите на вещото
лице, а именно 01.2018г.-12.2021г.
Съгласно доказателствата, ищцата е получавала парични преводи през
системата за бързи разплащания „MONEY GRAM". Видно от представените с
молба вх.№ 22966 от 05.10.2022 г. доказателства в периода от 20.11.2012 г. до
09.12.2016 г. ищцата е получила общо 11 броя парични преводи на стойност
4800 USD. Преобладаващата част от паричните преводи са извършени от
дъщеря й Ш.Г. /Ш. М.М., която е приела фамилията на съпруга си – за брака
са представени надлежни доказателства/, един паричен превод е извършен от
сестра й С.„А. и един паричен превод от друго лице. Същевременно от
представената справка № 14-ИСК-02699/05.04.2022 год. на банка „ДСК" се
установява, че посредством системата за бързи разплащания „MONEY
GRAM" ищцата е извършила в полза на лице с имена Б.Е. три парични
превода на стойност: 1200 USD от дата 20.04.2017 г; 200 USD от дата
03.06.2017 г. и 1570 USD от дата 19.05.2017 г;
От представената справка с молба вх.№ 18626/05.08.2022 г. се
установява, че ищцата е получавала парични преводи през системата за бързи
разплащания „WESTERN UNION". B периода от 08.07.2014 г.до 17.02.2022 г.
същата е получила общо 32 /тридесет и два/ превода с обща стойност на
преведените в нейна полза суми: 20 броя преводи в български лева на обща
стойност 7365.65 лв.; 1 паричен превод на стойност 150 евро и 11 превода на
обща стойност 4700 USD. Произходът на паричните средства са САЩ /от
дъщеря й Ш.Г./; сумата в евро е изпратена от Г., а четири от паричните
преводи, които са и изплатени в български лева са изпратени от Р.Т.
Част от сумите, преведени чрез системите за разплащане, за периода
16.06.2020г. до 28.12.2021г. в размер на общо 5683.94лв. са отчетени от
КССМЕ.
От представените с писмо РД-12-02-8-1 от 14.01.2022 г. на ОС
„Земеделие" гр. К. договори за наем се установява, че в периода на
стопанските 2015/2016 до 2020/2021 години ищцата е получавала наем за
земеделски земи, като е отдавала същите за обработка на ЕТ „З.Б.".
Договорите са сключени за имоти: Поземлен имот с. Д., м. ****, площ 11399
4
кв. м, стар номер 017008 и Поземлен имот с. Д., м. ****, площ 8077 кв. м,
стар номер 027004.
Видно от доказателствата по делото тези земеделски имоти са били
съсобствени между ищцата, майката на ответницата и други лица /роднини/,
съгласно нотариален акт № 112 от 19.03.1998г. на нот. ******с район на
действия РС – Н.П., доколкото са били придобити по наследство и
реституция.
Считано от октомври месец 2016г., ищцата е придобила правото на
собственост върху горепосочените два земеделски имота: Поземлен имот
21811.17.8, област Ш, община К., с. Д., м. ****, вид собств. Частна, вид
територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 11400 кв. м, стар номер
017008 и Поземлен имот 21811.27.4, област Ш, община К., с. Д., м. ****, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 8078
кв. м, стар номер 027004. Първият имот е придобит от нейна страна чрез
изкупуване дяловете на останалите сънаследници с нотариален акт № 180,
том 1, рег. № 1256, дело 289/14.10.2016г. на нот. К.Я., с район на действия РС
– Н.П.. Вторият земеделски имот е придобит чрез признаване право на
собственост по давностно владение с нотариален акт № 193, том 1, рег. №
1343, дело 308/28.10.2016г. на нот. К.Я., с район на действия РС – Н.П..
Съгласно договорите за наем, наемната цена за земеделската земя за
2015-2016г. е била 50лв. на дка, а за следващите години – по 60 лв. на дка. От
заключението на вещото лице по допуснатата КССМЕ се установява, че
вещото лице е взело предвид в анализа си реално получените от ищцата суми
от наеми на земеделска земя, като след изчисление е заключено, че за
стопанската 2020-2021г. наемът е бил реално в размер на 80 лв. на дка,
независимо от уговорката в договора.
Според заключението на вещото лице С. по назначената СТЕ към датата
на изготвяне на заключението - 06.04.2022 год. пазарната стойност на имот
21811.17.8 е 14 660 лв., а пазарната стойност на имот 21811.27.4 е 10 330 лв.
От представените с отговора и молба вх.№ 9190/15.04.2022 г.
допълнителни доказателства се установява, че ищцата е участвала като
наддавач в проведена публична продан по ИД № 278/2015 г. по описа на ЧСИ
Я.Д. с район на действие ОС - Ш. Видно от издаденото постановление за
възлагане на недвижим имот от 10.07.2017г., В. М. е обявена за купувач и е
закупила недвижим имот, представляващ двустаен апартамент с площ от 84
кв.м в гр. К., област Ш. за сумата от 7800 лв. Близо година по-късно, с
5
нотариален акт № 76, том 1, дело № 75 от 02.05.2018 г. на нотариус К.Я., с
район на действие PC - Н.П., ищцата е продала този имот с обявена в
нотариалния акт продажна цена по данъчна оценка – 5252.90 лв.
Не се доказва защитната теза на ищцата, че същата е участвала в
публичната продан от чуждо име и за чужда сметка, а именно от името и за
сметка на длъжника в изпълнителното производство, доколкото са
представени от ответната страна писмени доказателства, че длъжникът в
изпълнителното производство е различно лице, от лицето, закупило
недвижимия имот от В..
Не са представени доказателства за реални плащания по двете посочени
по-горе сделки – покупката на имота на публична продан и последващата
продажба на имота.
Не се доказва по делото, че сумата от 7800 лв., платена на частния
съдебен изпълнител при публичната продан, е излязла от патримониума на
ищцата, т.е. че сумата от 7800 лв. е била собственост на ищцата към датата на
публичната продан. Съдът не може да приеме за доказан този факт въз
основа само на представеното постановление за възлагане, тъй като
плащането на цената от ищцата представлява изгоден за същата факт и
тежестта на доказване на същия се носи от В. М.. Ищцата обаче не е
представила доказателства, че плащането е осъществено с нейни средства,
поради което съдът не следва да включва същите към разходите на В. М. /още
повече, че е и извън процесния период/.
Съдът приема, че сумата от 5252.90 лв. е реално платена от купувача на
продавача, доколкото изрично в нотариалния акт № 76, том 1, дело № 75 от
02.05.2018 г. на нотариус К.Я. е записано, че страните са декларирали, че
сумата в размер на продажната цена е заплатена в деня на подписване на
нотариалния акт. С това свое изявление В. М. е декларирала неизгодни за себе
си факти, а именно получаването на сумата. Поради това съдът приема, че В.
М. е получила сумата от 5252.90 лв. на 02.05.2018 г. Не са представени
доказателства след това сумата от 5252.90 лв. да е предадена на трето лице.
Поради това сумата от 5252.90 лв. следва да бъде включена като получени от
ищцата парични средства за 2018г. и при преценката на съда за финансовото
състояние на ищцата /вкл. и в експертизата на вещото лице в посочения
вариант/.
От представената справка рег.№ 328200-888 от 19.01.2022 г.на ГД
„Гранична полиция" се установява, че в периода 26.03.2015 год. до 27.10.2021
6
г. ищцата е имала ежегодни пътувания зад граница, болшинството от които са
за период от 10 до 15 дни, осъществени през ГКПП - М.Т. в посока Р.Т..
Продължителните и отсъствия от страната са в периода от 16.09.2017 г. до
22.02.2018 г. и от 24.11.2018 г.до 26.04.2019 г. От представената справка рег.
№ 328200-20361 от 19.10.2022 г.на ГД „Гранична полиция" се установява, че
през 2022г. В. М. е имала три пътувания зад граница: 13.08.22-15.08.22 г. в
посока Р Т. 25.08.2022 г. - 15.09.2022 г. през ГКПП Аерогара В. и от
09.10.2022 г. до 16.10.2022 г. също през ГКПП Аерогара В..
Според заключението на вещото лице Д. по назначената СИЕ за оценка
на пазарния наем, средният пазарен наем към 31.10.2023г. е 368,50 лв., за
2018г. - 294лв., за 2019г. – 340.19лв., за 2020г. – 283.33лв. и за 2021г.
349,60лв.
По делото е изготвена и КССМЕ /в няколко варианта/, която съдът цени
като пълна, точна и изчерпателна, както и компетентно изготвена.
Разпитани са по делото св. на ищцата ГГ.Д.П. и В.М.П. и св. на
ответницата А.М.М. и З.М.И.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за отмяна на дарение с правна квалификация чл. 227
ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
Дарението е едностранен безвъзмезден договор. Същият се сключва с
дарствено намерение, изключващо търсенето на насрещна престация. С него
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. По изключение дарението може да бъде отменено на определени
основания, изрично и изчерпателно изброени в чл. 227 от ЗЗД. По никакви
други съображения не може да бъде отменено дарение, дори и при
последваща промяна в отношенията между страните в т.ч. и в дарственото
намерение.
В хипотезата на чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД дарението може да бъде
отменено когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той
се нуждае.
За основателността на иска следва да се установи по несъмнен начини,
че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, която не може да си осигури
сам, и от друга страна, че такава е поискана от надарения и последният е
отказал да я даде. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване всички горепосочени предпоставки на иска. Едва след
7
установяване на същите, в тежест на ответника е да докаже възраженията си,
а именно, че е осигурил издръжка на ищцата /под формата на спестен наем/
и/или че би поставил себе си и лицата, които по закон издържа, в по-
неблагоприятно положение от дарителя, в случай, че предостави издръжка на
дарителя.
За разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение
за издръжка и гледане, нито гледане, нито издръжка се дължат от надарения
като насрещна престация по договора за дарение. Дарственият акт е
безвъзмеден – надареният не престира нищо срещу получения дар.
Същността на облигационната връзка, както и правилата на морала и етиката
обаче изискват от надарения, когато дарителят изпадне в материално
затруднение, което иначе би посрещнал, разполагайки с подареното
имущество, да се отзове и го подпомогне. Моралното задължение за
благодарност и помощ при нужда се трансформира в правно, доколкото
дарителят поиска издръжка. Неизпълнението му, стига надареният да не
постави себе си и лицата, които по закон издържа в по-неблагоприятно
положение от дарителя, е признато от законодателя за обществено укорима
форма на непризнателност и основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал.
1, б. „в” ЗЗД.
По отношение на релевантния период:
Съгласно Решение № 293 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. №
1302/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 473 от 20.01.2012 г.,
постановено по гр.д. № 263/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне
към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Възможно е
дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е
възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има
значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да
е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал
необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е
трайно това състояние. Силата на присъдено се формира към датата на
устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от
1952 г. /отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при
действието на ГПК от 2007 г. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал.
3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе
предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение
за спорното право. В заключение, важно е дарителят да е изпаднал в трайна
8
нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена
преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата
на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното
дирене във въззивна инстанция.
Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства
(писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил
покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на
поканата е без значение, като същата може да бъде както устна, така и
писмена (Решение № 435/02.11.2011 г., по гр.д. № 1370/2010 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Тя също така, може да касае цялостно
подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за
плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение №
293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК и т.н.).
В конкретния случай ищцата е отправила писмена преди завеждане на
делото, а именно нотариална покана от 15.09.2020г., връчена по реда на чл. 47
от ГПК чрез залепяне на уведомление на адреса на ответницата от НБДН на
28.10.2020г. Макар по принцип връчването по реда на чл. 47 от ГПК да е
редовно и в някои случаи да се приравнява на лично връчване или на
връчване чрез друго лице, то в други случаи редовното връчване не е
достатъчно, за да настъпи даден ефект. В случая на връчване на покана по чл.
227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД, както подчертава и Решение № 435/02.11.2011 г., по
гр.д. № 1370/2010 г., на IV г.о., поканата за даване на издръжка следва и да е
достигнала до знанието на ответника. Само в случай, че длъжникът е узнал,
че ищецът е в нужда и че желае помощта му, само тогава той може да откаже
да дава исканата издръжка и да се окаже неблагодарен.
В настоящия случай не се доказва нотариалната покана от 15.09.2020г.,
да е достигнала до знанието на ответницата, доколкото за същата няма спор,
че не пребивава на адреса си от НБДН в България, а трайно се е установила в
САЩ. Поради това същата не е надлежно поканена на 28.10.2020г. да дава
издръжка на ищцата.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели също
не се установява ответницата да е била надлежно поканена устно от ищцата
да дава издръжка преди завеждане на исковата молба в съда. Св. П. сочи, че е
присъствала на разговор по скайп между В. и сестра й С., която казвала, че
като си дойдат в Б. ще дойдат да я видят и ще й помогнат. В. поддържала
контакти със сестра си и само чрез сестра си с Ю.. Св. П. знае от В., че е
9
звъняла на Ю. да я помоли да й даде пари, но тъй като тя не е отговорила на
прозвъняването й, се е свързала с нея чрез скайпа на сестра си. От
свидетелките показания на двете свидетелки не се установява В. да е говорила
лично с Ю., както и не се установява дали С. е предала искането на В. на Ю.,
както и ако е предала, какво е отговорила Ю.. Факта на недаването на
издръжка сам по себе си не е достатъчен за доказване на искането на
издръжка и отказа за издръжка. Отделно не е посочено от свидетелите кога,
на коя дата или в кой период са се осъществили фактите, за които
свидетелстват /връзката по скайп със С./.
Поради изложеното до тук съдът не може да приеме за доказано, че
преди датата на сезирането на съда, ищцата е поискала надлежно издръжка от
ответницата.
Надлежно искане за издръжка е релевирано едва с връчване на копие от
исковата молба на ответницата, а именно на 30.09.2021г.
Съобразно Решение№ 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012
г., IV г. о., ГК, при очертани от ищеца обстоятелства в исковата молба, която
служи за покана, от съществено значение е поведението на ответника - дали
той заявява желание да дава издръжка на дарителя си или не. Когато до този
момент дарителят не е поканил надарения по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в"
ЗЗД, то задължението за даване на издръжка на дарителя или допълване на
издръжката му, възниква именно от момента на получаване на исковата
молба. Когато надареният не изяви воля за даване издръжка на дарителя, то
следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на
горепосочената разпоредба.
За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо
същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в
бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не
ги предоставя (Решение № 1155/30.12.2008 г. по гр.д. № 3650/2007 г., на III
г.о.).
В отговора на исковата молба по настоящото дело ответницата не е
заявила желание да дава на ищцата издръжка, нито са представени
доказателства за даване на такава, поради което съдът намира, че е налице
отказ на Ю. Х. Б. да дава издръжка на В. О. М.. Становището на ответницата в
отговора и фактическата липса на финансова подкрепа обуславят извод за
наличен отказ за даване на издръжка.
Доколкото искането за даване на издръжка е получено от ответницата
10
на 30.09.2021г. и отказът за издръжка е извършен в едномесечния срок за
отговор, то именно след тази дата и в последващия период до даване ход на
устните състезания, следва да се преценява и необходимостта от издръжка
/т.е. за периода от 30.09.2021г. до 09.02.2023г./. Предходният период се явява
ирелевантен, доколкото от доказателствата по делото не се установява да е
връчена надлежна покана до предявяване на исковата молба в съда /така и
Решение№ 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о., ГК/.
По основателността на иска:
Както бе установено по-горе, в настоящия случай са налице две от
трите предпоставки за уважаване на иска, доказуеми от ищеца, а именно: 1.
надлежна покана от ищцата за даване на издръжка, връчена на ответницата на
30.09.2021г. и 2. отказ за даване на издръжка на ищцата, заявен от
ответницата в отговор на исковата молба от 10.12.2021г.
Основният елемент от фактическия състав на иска по чл. 227 б. ‚в“ от
ЗЗД, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето
съществуване. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен
характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда”
като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката
приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам
да се издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение №
275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС).
Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай
с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни
нужди (например, нуждата от болногледач (придружител), ако той не може да
се обслужва сам – Решение № 67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г., на IV
г.о. ВКС; специална храна, с оглед специфично заболяване – Решение №
79/24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г., на IV г.о. ВКС и пр.), при една средна
мяра с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия
живот в страната (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I
г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г. на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Следователно преценката се прави въз основа на конкретното
здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките
му доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени
суми от продажби, социални помощи – Решение № 238/20.03.2009 г., по гр.д.
№ 6464/2007 г., на I г.о. на ВКС, реализирани печалби, спестявания и др. и
11
реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира
допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти,
или тяхната продажба – Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г.,
на IV г.о. на ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цената на друго
имущество и т.н.), които се съотнасят към размера на конкретно
необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток,
отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. Наличието на
допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да
бъде ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото
състояние, възможно ли е да се получи определен доход и в какъв размер.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. „в” ЗЗД се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага
или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и
конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му
нужди.
За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-
месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката,
като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към
специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат
или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят
и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното
здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое
разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както
и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или
цена на друго имущество.
Наличието на допълнително имущество, от което могат да се
реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни
какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв
месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед
възможност да се получат доходи от продажбата му.
При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да
се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на
дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на
бедност /така изрично Решение 432 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 3321/2013 г. на
12
ІV г.о. ВКС и Решение № 65 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1498/2017 г.по описа
на ВКС/.
От изготвената по делото КССМЕ се установява следното:
Ищцата е била лекувана по здравна каса с лекарства с намаление за
следните заболявания с по-сериозни диагнози: 1. Надкамерна тахикардия, 2.
Астма с преобладаващ алергичен компонент, 3. Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, 4. Остеопороза след менопауза ; 5.
Хипертонична болест на сърцето
За процесния период от 23.05.2018г. до 22.01.2021г. /2г. и 8 мес./ за
лечението си по здравна каса ищцата е доплатила общо: 147,36лв. като за
периода 23.05.2018г.- 31.12.2018г. разхода за лекарства по здравна каса
доплатени от ищцата са 16,68 лева; за 2019г. е изчислена доплатена сума в
размер на 20,98 лева; за 2020г - 116,26 лева, а до 20.01.2021г. не се установява
доплащане на лекарства предписани по здравна каса. Като допълнителни
лекарства, към тези хронични болести са изписвани еднократно лекарствата,
за които има рецепти, но няма касови бонове т.е. няма сигурни данни да са
закупувани и оттам да има паричен разход за тях. Освен от хронични
заболявания през процесния период ищцата е боледувала и от други
заболявания и е приемала и други лекарствата, които не се заплащат частично
от здравната каса. За тези лекарства също има само рецепти, като няма
доказателства, че лекарствата реално са закупувани – касови бонове,
доказващи разход. В изчисленията за издръжка за здравеопазване
експертизата взема под внимание остойностените лекарства в таблица 2 -
150.75 лева, остойностените лекарства по таблица 4 сбор без лекарство "Алфа
ДЗ" в размер на 83.92 лева и остойностената рецепта от таблица 5 за 64.90 лв.
Или общата стойност по налични доказателства за разходи за здравеопазване
за 2021г. е 299.57 лева. Взета е предвид и стойността на доплатената част от
лекарствата, изписани по здравна каса – 155.72лв.
Съдът намира, че доколкото за лекарствата от таблици 2, 4 и 5 липсват
доказателства за извършен разход /касови бонове за закупени лекарства/, то
тяхната стойност не би следвало да се включва при анализа на разходите на
ищцата. Всеки разход в една счетоводна експертиза се основава на реални
доказателства за извършването му, а не на предположения. Факта на
изписването на едно лекарство все още не означава, че същото е било
закупено, както и че е било приемано. Необходими са доказателства за
закупуване на лекарствата, каквито по посочените таблици липсват. Съдът
приема, че са налице доказателства за заплащане само на сумите, необходими
13
за допълване на стойността на лекарствата, за които част от цената плаща
здравната каса. Това произтича от реда, по който се отпускат и заплащат
лекарствата. Доколкото е представена по делото здравна книжка, в която
всеки месец служител в аптеката е задължен да се подписва за доказване на
факта, че е предоставил изписаните лекарства в необходимото количество и
вид, то съдът приема, че подписът на длъжностното лице удостоверява
реалното закупуване на посочените лекарства, а с това и разхода, направен от
ищцата. Порази това разходите на здравеопазване за 2021г. следва да бъде
155.72лв.
Дори обаче да бъде приет за достоверен и доказан пълният размер на
разходите за лекарства, посочен от вещото лице, то цялата сума за цялата
2021г. е в размер на 455,29лв.
От събраните по делото писмени доказателства и от изготвената по
делото ССЕ се установява, че ищцата получава доходи в размер на пенсия и
социално подпомагане в размери, посочени в КССМЕ /общо 13922,94лв. за
периода на експертизата 2018-2021г./.
За периода 30.07.2019г. - 13.12.2019г. ищцата е получила и доходи от
трудови правоотношения в общ размер на 2692.93лв.
От приложените по делото документи е установено, че в процесния
период В. М. е получавала преводи от САЩ, Г. и Т. чрез системата WESTER
Union Internasional Bank, както следва: 244.20лв. през 2020г. и 5439.74лв. през
2021г. Установява се, че е получила и сумата от 1161.54лв. за периода от
08.01.2022г. до 18.02.2022 г.
Като допълнителни доходи се установи, че ищцата получава доходи от
рента на земеделска земя.
Съгласно приложените по делото договори за наем на земеделска земя
се установява, че именно ищцата е сключила процесните договори, като само
за периода 2015г.-2016г. земеделската земя, която е отдавана под наем, е
била съсобствена между нея и трети за делото лица, а считано от октомври
месец 2016г., ищцата е придобила изключително право на собственост върху
двата земеделски имота, които е отдавала под наем.
От изслушаните по делото гласни доказателства чрез разпит на св.
ГГ.Д.П. и В.М.П. се установява, че ищцата разделяла наемът от земеделска
земя между нея, сестра й и брат й, т.е. на три равни части. Не се установява за
кой период се отнасят показанията на свидетелите – дали само за периода до
2015-2016г., когато имотите са били съсобствени и е било налице основание
14
за разделяне на рентното плащане, или и след това за периода 2016-2021г. В
този случай, при неяснота относно времето, свидетелските показания не
могат да служат за доказателство за изложените факти за след 2016г. Но дори
и да се приеме, че и след 2016г., когато ищцата е придобила изключителното
право на собственост върху земеделските земи, същата е продължавала да
разделя рентното плащане между нея и други лица, то това не е основание да
се приеме, че същата е имала доход в размер на 1/3 от него. Напротив, в полза
на ищцата като изключителен собственик на имотите се дължи целият доход
от тях, а какво прави ищцата с доходите си след получаването им, зависи
изцяло от нейната воля. Последващото разпореждане с полученото от
наемните договори в изпълнение на един неин нравствен дълг не се отразява
на преценката на съда за размера на доходът й от притежаваните от нея
недвижими имоти. Доколкото ищцата е изключителен собственик на
земеделската земя след 2016г., то само и единствено в нейна полза се дължи
доходът от договорите за рента. Поради това съдът следва да вземе в предвид
анализът за вещото лице, в който само ищцата е получила посочения доход от
рента.
За периода 2016г.-2021г. наемната цена е 60лв. за декар. Общият размер
на година се изчислява на 1168,60лв. По данни от банковите извлечения
експертизата установява, че В. М. през 2021г. е получила преводи от
арендатор в размер на 2531.88 лв. /или по 80 лв. а дка/.
Що се отнася до доходите на ищцата, произтичащи от сделки с
недвижими имоти, съдът, както е приел в доказателствената част, не намира
за доказано, че сумата от 7800лв. е излязла от патримониума на ищцата при
закупуването на имота, но счита, че е доказано чрез декларацията на самата
ищца, че същата е получила сумата от 5252,90лв. към датата на изповядване
на сделката. Поради това следва да бъде отчетен доход от продажба на НИ
жилище апартамент с площ 84кв.м., ведно с изба в гр.К., ул. „**** в размер на
5252,90лв. за май 2018г. /Този доход обаче е получен извън процесния период
2021-2023г. и изложеното е само за пълнота./
От приложените по делото документи се установява, че ищцата има
открити банкови сметки в Банка ДСК както следва: 1/ B******, сметката е
доларова и е закрита на 10.03.2017г. 2/ Сметка № *******в лв., по сметката
няма движение, 3/ Сметка № *******в лв. 4/ Сметка № ******** в лв. При
проследяване на движението по сметката в Банка ДСК № ****** се
установява, че основно са получавани пенсията и добавки от социално
подпомагане, също така получавана е рента, работна заплата, както и на
15
21.11.2018г. е получен превод 500лв. от Ш.М. М.. Всички получени суми
намират отражение в приходната част на баланса в експертизата. Сметка
****, доларова, закрита на 10.03.2017г. е извън периода на задачите на вещото
лице, поради което и не е взета в предвид от ССЕ при изготвянето на баланса
на приходите и разходите.
Съдът, след анализ на изготвената по делото КССМЕ, намира, че следва
да бъде взет предвид вариант 4 /основен вариант/ на експертизата, доколкото
следва да се отчете и продажбата на недв. имот през м. май 2018г. и факта, че
рентата се дължи само в полза на ищцата без подялба на полученото наемно
възнаграждение. Коригираните разходи по НСИ представляват информация
относно средните разходи на едно лице за посочения период, съгласно
националната статистика, като се отчетат обаче и конкретните реални
разходи по част от перата, извършени индивидуално от ищцата за процесните
периоди. В този смисъл експертизата максимално се доближава до
изискването на закона и практиката на ВКС, да бъде отчетен размера на
конкретните разходи, т.е. сумата, която е необходима на конкретния ищец за
покриване на специфичните му нужди.
Таблицата на вариант 4 дава информация по години, като редовете
„сбор по години“ дават единствено разликата в прихода и разхода за
съответната година, като не прехвърлят положителен финансов резултат от
предходната в следващата година. Сборовете „с натрупване“ дават резултат,
съгласно който положителния финансов резултат от предходната година
/спестените и неизразходвани средства/ се прехвърлят за следващата година
/т.е. не се губят/.
Съдът намира, че анализът на финансовото състояние на едно лице
следва да бъде изготвен като се приеме втория подход, т.е. положителният
финансов резултат от предходната година следва да се взима като начален
капитал за следващата година. В противен случай би се стигнало до
несправедлив резултат, при който част от средствата, получени от ищцата, да
не бъдат отчетени при анализа. При посочения подход, съдът намира, че в
нито една от годините, за които е изготвен анализът, не се установява
разходната част да е по-голяма от приходната, т.е. за ищцата да е налице
недостиг на финансови средства за издръжка. От процесния период 2021-
2023г. експертизата е дала отговор само за финансовия резултат за 2021г.
Сборът за 2021 е приходи в размер на 12260.60лв., разходи в размер на
7256.44лв. или положителен финансов резултат от 5004.16лв. Трайността на
нуждата следва да се преценява към периода, в който е отправена поканата,
16
т.е. доколкото поканата е отправена на 30.09.2021г., съдът намира за
достатъчен периодът от 01.01.2021г. до 30.09.2021г., за да бъде обосновано
едно трайно състояние. С други думи ищцата е разполагала с достатъчно
средства за издръжка и не е била изпаднала в нужда към датата на поканата,
отправена с исковата молба, и девет месеца преди това.
Съгласно практиката на ВКС, ищцовият доход следва да бъде
съпоставен и с линията на бедност за съответната година. Доколкото
релевантния за делото период е периода от поканата /2021г./ до даване ход на
устните състезания /в конкретния случай датата на даване ход на устните
състезания е 09.02.2023г., но са събрани доказателства само до 2022г./, то 369
лв. е линията на бедност за 2021г., а 413 лв. е линията на бедност за 2022 г.
Доходът на ищцата /дори и без натрупване, т.е. по първия подход/ за 2021г. е
в размер на 12 260.60лв. или по 1021,72 лв. месечно, т.е. се явява близо три
пъти над линията на бедност. Сборът с натрупване, а именно 32 921.79лв.,
означава месечен доход в размер на 2743,48лв. или близо 7 пъти и половина
над линията на бедност. За 2022 г. В. М. получава пенсия в размер на 401.29
лв. и парична добавка по чл.70 от ЗХУ в размер на около 25лв. Само
посочените до тук доходи на ищцата надвишават линията на бедност за
страната за 2022г. в размер на 413лв.
Отделно от това обаче ищцата притежава и към настоящия момент два
земеделски имота, които може и най-вероятно продължава да отдава под наем
и за периода след земеделската 2020г.-2021г. /за която последното рентно
плащане е било в размер на по 80лв. на дка или още около 1560лв. годишно/.
В случай, че не ги отдава под наем, същата може да се разпореди със същите
възмездно, като от тях би могла да получи сумите в размер на пазарната им
стойност, определена от вещото лице, а именно за имот 21811.17.8 - 14 660
лв., и за имот 21811.27.4 - 10 330 лв. Същата продължава да получава и
парични преводи от чужбина, като само за периода от 08.01.2022г. до
18.02.2022 г. /периода на писменото доказателство – месец и десет дни/, е
получила 4 превода на обща стойност 1161.54лв.
Този анализ, основан на конкретните парични суми, получени от
ищцата и финансовата стойност на активите, които същата притежава, е
достатъчен, за да се приеме, че ищцата е разполагала с достатъчно финансови
средства за издръжка и за 2022г., без да е необходимо съдът да се позовава на
косвени доказателства като задграничните пътувания на ищцата.
Съдът взе предвид и здравословното състояние на ищцата. Макар, че
същата е освидетелствана с решение на ТЕЛК от 28.03.2018 год., и й е
17
определена 56 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.03.2021 г.,
то същата не се нуждае от чужда помощ, както и видно от сключените от нея
трудови договори след датата на освидетелстване /за периода от 18.06.2019г.
до 01.10.2019г. и от 04.10.2019г. до 11.11.2019г./, то намалената
работоспособност на ищцата не й е попречила да полага труд.
С оглед всичко изложено до тук съдът намира, че ищцата не се е
нуждаела от издръжка, доколкото получава доходи, надвишаващи както
разходите й, така и линията на бедност, определена на страната, за
релевантния период от получаване на поканата за даване на издръжка до
даване ход на устните състезания.
Поради липса на изискуемите от закона предпоставки, а именно
изпадане на ищцата в нужда от издръжка, съдът следва да отхвърли иска като
неоснователен.
За пълнота съдът намира, че следва да изложи и мотиви във връзка със
следните възражения на ответницата:
В Решение № 65 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1498/2017 г. по описа на
ВКС, е даден отговор на въпроса „Следва ли да се приеме осигуряването на
подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез
предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения
недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения ?“,
като отговорът е утвърдителен. ВКС сочи, че използвайки дареният имот, на
дарителя е дадена възможност да не заплаща средства за наем, което
облекчава финансовото му състояние. Когато ищецът е избрал да живее
именно в жилището, собственост на ответника, без да има учредено вещно
право на ползване върху имота и при положение, че е собственик на друг
имот, по този начин ищецът всеки месец е спестявал суми за наем.
По конкретното дело се установи следната фактическа обстановка:
На 10.07.2017г. ищцата е придобила с постановление за възлагане на
недвижим имот от 10.07.2017г., след проведена публична продан по ИД №
278/2015 г. по описа на ЧСИ Я.Д. с район на действие ОС – Ш, недвижим
имот, представляващ двустаен апартамент с площ от 84 кв.м в гр. К., област
Ш. за сумата от 7800 лв. На 02.05.2018 г. ищцата се е разпоредила с имота
като го е продала, видно от нотариален акт № 76, том 1, дело № 75 от
02.05.2018 г. на нотариус К.Я., с район на действие PC - Н.П.. Не се доказа
защитната теза на ищцата, че същата е участвала в публичната продан от
чуждо име и за чужда сметка.
18
От представената справка от БНБ се установява, че ищцата е
разполагала с една разплащателна сметка, открита в банка „ДСК", в USD,
открита на 28.11.2016 г. и закрита на 10.03.2017 г. Валутната сметка е била с
начално салдо 6998,20 USD. B периода от 31.12.2016 г. до 10.03.2017 г.
ищцата е осъществила общо 7 тегления /дебит/ всяко на стойност 1000 USD,
като при последното теглене валутната сметка е закрита.
Не е налице доказване по делото, че имотът, закупен при публичната
продан, е заплатен с наличните по посочената банкова сметка средства, но
такова доказване не е и необходимо. Именно ищцата е закупила чрез
публична продан двустаен апартамент с площ от 84 кв.м в гр. К., област Ш. и
именно тя се явява собственик на същия. До провеждане на пълно и главно
доказване на персонална симулация по сделката /а именно, че не ищцата е
закупила имота на публична продан, а тя се явява подставено лице/, за всички
трети лица, вкл. за съда, сделката се явява действителна. Поради това съдът е
длъжен да приеме, че ищцата през 2018г. по своя воля се е разпоредила със
собствения си недвижим имот, закупен през 2017г., като по този начин се е
лишила от възможността да живее в него или да получава доход от него чрез
отдаването му под наем. В случай, че не беше продала собствения си имот,
чрез него същата е могла да реализира доход чрез отдаването му под наем и
да допълва с още едно перо размера на доходите си. Продажбата на имота
през 2018г., макар и много под пазарната му цена, а именно на данъчна
оценка, означава приход за 2018г., чрез който приход ищцата също е
допълнила постъпленията си в бюджета и който приход дава положителен
финансов резултат, който не може да бъде съотнесен само за 2018г., а следва
да бъде съобразен и в последствие /с натрупване и за следващите години/.
В този случай, при условие, че ищцата е предпочела да живее в дарения
недвижим имот, а не в собствения си, с който се е разпоредила скоро след
придобиването му, и при условие, че не си е запазила правото на ползване
върху дарения имота, се приема, че същата е спестила наема, който би
плащала за обитаването на дарения имот и по този начин е добавила средства
към доходите си. Спестеният наем при използване на дарения имот облекчава
финансовото състояние на дарителя. Съобразно заключението на вещото лице
по назначената СИЕ, средният пазарен наем към 31.10.2023г. е 368,50 лв., за
2020г. – 283.33лв. и за 2021г. 349,60лв. Тези стойности следва да бъдат
прибавени към изчисленията на вещото лице за съответния период. С оглед
на това, на още по-голямо основание следва да се приеме, че нужда от
издръжка ищцата няма и не е имала за нито един период от време.
19
При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е
налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата
от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя. /ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013, от
21.10.2013 год., на ОСГК, ВКС/.
Преценката на финансовото състояние на ответника се прави само в
случай, че ищецът докаже, че се нуждае от издръжка /както и че тя е поискана
и отказана/. В конкретния случай ищецът не ангажира достатъчно
доказателства за основателността на претенцията си, поради което е
безпредметна съпоставката на неговото финансово състояние с това на
ответника.
Искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора в полза на ответника се следват разноските,
сторени от него в производството, които са в общ размер на 7261,21лв.,
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените
по делото надлежни доказателства за заплащането им.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О. М., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
кв. ****, ул. *******, против Ю. Х. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв.
****, ул.*******иск за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот.
акт № 130, том XII, рег. № 3900, дело 294/22.05.2008 г. на нотариус А.А., рег.
№ 316 на НК, с район на действие ВРС, с който ищцата дарява на ответницата
апартамент № 15, находящ се в гр. ****, с идентификатор №
10135.5502.178.1.13 по КК на гр. В., с площ от 57 кв.м., при граници: обекти с
идентификатори с №№ 10135.5502.178.1.14, 10135.5502.178.1.10, състоящ от
две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор, тераса, ведно с прилежащото му мазе с
площ от 2 кв.м., както и съответните 3.6817 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ № 10135.5502.178 по КК на гр. В.,
поради непредоставяне на издръжка, на основание 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
20
ОСЪЖДА В. О. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв. ****, ул.
П*****, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. Х. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв.
****, ул. ******, сумата от 7261.21лв. /седем хиляди двеста шестдесет и
един лева и 21 ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАпС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
21