№ 36816
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110170159 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Ж. Б. И. отрицателен установителен иск
по чл. 124 от ГПК, чрез който иска да бъде установено, че ищцата не дължи сумата в
размер на 19381 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит № **********.
Ищцата твърди, че правният интерес от предявяване на настоящия иск се
обуславя от обстоятелството, че ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
многократно и недвусмислено е формулирало извънсъдебно претенциите си към
ищцата за процесното задължение, представляващо според ответното дружество
задължение по Договор за потребителски кредит № **********. Заявява, че
претенциите са били отправяни чрез многобройни покани за доброволно изпълнение,
една от които ищцата представя с исковата молба. Твърди, че видно от представената
покана, ответното дружество приканва ищцата за заплащане на задължението, което
към 2016 г. е в размер на 14597,73 лева, като я предупреждават, че ще пристъпят към
образуването на съдебни производства спрямо нея, с цел принудителното събиране на
сумите. Заявява, че я предупреждават за разноските и таксите
(адвокатски/юрисконсултски), които да бъдат начислени на ищцата. Изтъква, че
претенциите са били отправяни и чрез многобройни телефонни разговори към ищцата,
с покани за заплащане на задължението, както и с предупреждение за предстоящо
съдебно дело.
Твърди се, че след извършена справка в Централния кредитен регистър към
БНБ , ищцата установила, че по информация подадена към регистъра от ответното
дружество – „Ти Би Ай Банк“ фигурира към настоящия момент като длъжник на
посоченото юридическо лице. Ищцата твърди, че представя и справката издадена от
Централен кредитен регистър към БНБ, представляваща Удостоверение за кредитна
задлъжнялост издадена на основата на Наредба № 22 за ЦКР, като видно от същата –
1
задълженията на ищцата към ответното дружество са в размер на 19381,00 лева с
посочен тип на кредита – кредитна карта и с основание: необслужвани задължения.
Ищцата твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
доколкото е налице засягане на правната й сфера – вписване в Централния кредитен
регистър на активно задължение на името на ищцата, което отразява нейната
задлъжнялост и възпрепятства кредитирането й от други институции. Изтъква, че с
подаването на информация в ЦКР ответникът е декларирал в публичното
пространство кредитна задлъжнялост на ищцата за горепосочената сума, при което
същата се обективира като ненадлежен платец и с това се накърнява нейният кредитен
авторитет.
Ищцата не оспорва, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател е бил сключен Договор за кредит №
**********. Също така счита, че е изтекла погасителната давност по отношение на
претендираното от ответното дружество задължение и обективирано в поканата за
доброволно изпълнение и в приложената справка от ЦКР към БНБ. Твърди, че е
приложима общата 5 – годишна давност, тъй като не се касае за периодични вземания,
а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по Договора. Заявява, че от страна на ответното дружество не са били
извършвани действия, прекъсващи давността пет години назад. Моли съда да вземе
предвид, че размерът на всяка вноска се формира чрез сбор на главница и
възнаградителна лихва, като за всяка вноска с настъпил падеж тече погасителна
давност, защото банката може да се снабди с изпълнителен лист за нея. Посочва, че в
този смисъл е Т.Р. № 8 от 2019 г. на ОСГТК и Решение № 45 от 2020 г. на II т.о.
Счита, че при забава, и без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем,
вземането на банката представлява вземане за просрочена главница за определен
период от време (включващ сбора от главницата по отделните вноски), вземане за
възнаградителна лихва за определен период от време, включващ сбора от лихвата по
отделните вноски, както и вземане за наказателна лихва за забава за определен период
от време. Изтъква, че вземането за възнаградителна лихва и за наказателна лихва се
погасява с изтичането на 3 – годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а
вземането за просрочена главница се погасява с 5 – годишна давност съгласно Решение
№ 45 от 2020 г. на II т.о. Твърди, че в случая не са били извършвани действия за
събирането им.
Посочва, че съгласно действащата съдебна практика, длъжникът има интерес от
иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална). Заявява, че допустимостта на иска се
извежда от правния интерес на ищеца да установи несъществуването на вземането
2
предвид наличието на правен спор между страните, породен от извънпроцесуалното
поведение на ответника, който счита ищеца за свой длъжник и заявява претенции за
плащане. Сочи, че от представената Справка от ЦКР и получената от страна на ищцата
покана за доброволно изпълнение, както и от многобройните телефонни позвънявания
с предупреждение за последствия от неплащане на задължението, за ищцата е налице
правен интерес от предявения иск.
Счита за необходимо да се отбележи, че самият длъжник може да се позове на
изтекла погасителна давност с която лишава кредитора от възможността да реализира
по принудителен ред вземането си, чрез възражение или чрез иск. Посочвам че
законът не създава задължение за длъжника да предявява възраженията си,
включително и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си извънсъдебно,
поради което и негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез
възражение по предявен срещу него иск. Заявява, че след като кредиторът публично е
декларирал погасеното по давност вземане като подлежащо на изпълнение и
извънсъдебно претендира изпълнение на същото, то пътят на ищеца за защита е
предявяването на отрицателния установителен иск. Твърди, че ответното дружество е
заявило дължимостта на претенцията с вписването й в ЦКР и настойчиво е
претендирало нейното изпълнение от ищцата макар и извънсъдебно. Счита, че се
създава положение на правна несигурност за ищцата, която не е длъжна да търпи.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата в размер на 19381,00 лева, произтичаща от
Договор за кредит № **********, поради настъпила погасителна давност. Претендира
и сторените съдебно – деловодни разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникът „Ти Би Ай Банк“
ЕАД с който заявява, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Заявява, че
изначалната пасивна процесуална легитимация, обуславяща допустимостта на иска е
недоказана. Изтъква, че наведените в исковата молба факти и обстоятелства не се
установяват категорично и доказват безспорно, като ищецът не е ангажирал никакви
доказателства доказващи изложеното, като например Договор за потребителски кредит
със страни по него, покани от кредитора (с изключение на тази от 2016 г.), действия
извършени относно събиране на вземането или други отправени претенции за
събиране на предсрочно изискуеми суми по цитирания в исковата молба Договор за
потребителски кредит. Оспорва банката да е кредитор към настоящия момент.
Заявява, че на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 30.10.2023 г., сключен между цедента „Ти Би Ай Банк“ и цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, вземането възникнало на основание Договор за кредит №
********** между Банката като кредитор и ищеца като длъжник е прехвърлено
3
считано от дата 30.10.2023 г. Изтъква, че видно от приложеното – Приложение № 3
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., Банката е
цедирала вземането си и от същата дата вече не е кредитор, като съгласно
приложението към Договора за цесия размерът на прехвърлената сума е 19380,08 лева
представляваща остатък (главница и лихва).
Твърди, че уведомяването за извършена цесия за вземания по Договор за
кредит № ********** от дата 16.10.2012 г. сключен с ищеца и Банката е извършено
надлежно чрез изпращане на Уведомление за извършена цесия, което ще представи
като доказателство с последваща молба. Твърди, че се допуска кредиторът – цедент да
упълномощи кредитора – цесионер да извърши от негово име уведомяването и в
случая такова нарочно упълномощаване е налице. Изтъква, че в случая изпратеното до
длъжника, уведомление е от дружеството кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София. Сочи, че
Уведомлението до длъжника за извършената цесия е изпратено на посочения в
договора адрес на длъжника.
Твърди, че с оглед на гореизложеното счита, че ищеца е редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземане от страна на Банката. Заявява, че алтернативно,
отправя Уведомление към длъжника – Ж. И. за извършена цесия за вземания по
Договор за кредит № ********** от дата 16.10.2012 г. с оглед което всички дължими
плащания по цитираният Договор, главни и акцесорни, следва да се извършат към
новия кредитор – „Агенция за събиране на вземания“. Посочва, че взискател по делото
е друго лице, което следва да се конституира като ответник и недължимостта на
процесната сума по заведеното дело следва да бъде установена по отношение на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а не срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Моли съдът да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недопустим
доколкото е насочен срещу ненадлежна страна, поради което съдът следва да го остави
без разглеждане и да прекрати производството по делото.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
Ще СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ОСТАНАЛИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ
В ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
4
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …….
25.11.2024г. от 9:40ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5