№ 113
гр. Варна, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110112316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът ИВ. ИЛ. Т. ЕГН
**********, срещу ответника Застрахователна компания „Д.З."АД, ЕИК *****, гр.
*****, осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ НА
ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
-сумата в размер на 24.39 - (двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) лева,
представляваща законна /мораторна/ лихва от 14.07.2020 г. - датата, в която задължението е
станало изискуемо до датата на депозиране на исковата молба в съда по гражданско дело №
****/2020 г. по описа на PC - гр. Варна - 14.08.2020 г.
Посочена е банкова сметка: ***** в ***** ЕАД, собственост на адв. М.Т., по която се иска
да се плати задължението.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски,
включително и заплатения адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 21.06.2020г., около 22:30
ч., при управление на собствен на ищецът лек автомобил, марка „***", модел „*****" , с peг.
номер *****, в посока от „Аспарухов мост" към кв. „Владиславово", движейки се с
допустимата по ЗДвП скорост по ул.„Девня" в гр.Варна, се сочи от ищеца, че е попаднал на
огромна локва, разположена по цялото пътно платно, като вследствие на това, автомобилът
е навлязъл в насъбралото се количество дъждовна вода и угаснал. След настъпилия
инцидент, ищецът сочи, че незабавно е слязъл от процесното МПС, като събралата се вода Е
1
стигала до колената му и е помолил водачът на намиращия се зад него лек автомобил да го
издърпа на сухия участък на платното. Веднага след това, ищецът излага, че е позвънил на
телефон на „Пътна помощ" към Съюза на Българските Автомобилисти (СБА), за да помоли
да посетят мястото на инцидента и да репатрират неговото собствено МПС. От там се
отзовали незабавно и тъй като техническото състояние на автомобила на ищеца не е
позволявало той да се движи самостоятелно, се сочи, че са го качили на специализирана
платформа, като така автомобила е бил откаран до техен доверен сервиз, а именно „Б*****"
ООД, ЕИК *****.
С оглед на гореизложеното и поради факта, че към момента на ПТП - то ищецът е имал
валидно сключена застрахователна полица „Каско на МПС" с peг. №*****/18.09.2019 г. по
отношение на процесното собственото на ищеца МПС с peг. № ***** към ответното
дружество - Застрахователна Компания „Д.З." АД, с ЕИК: *****, още на другия ден от
настъпване на застрахователното събитие - 21.06.2020г., ищеца сочи, че е посетил офис на
ответника, за да уведомш негов представител за всички обстоятелства и факти, свързани с
настъпилото ПТП. В тази връзка, е бил направен оглед на собствения на ищеца лек
автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди,
вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от
представител на ответника -вещо лице Николай Николов, е бил изготвен и опис на щети от
23.06.2020 г., макар че същият не е бил пълен, а само е бил описан детайла, през който е
преминала дъждовната вода до двигателя на процесното МПС с peг. номер *****,
собственост на ищеца, като последния е бил уверен, че ще последва и втори оглед, за да
бъдат описани и останалите имуществени повреди, но същият така и не се осъществил.
Щетата се сочи, че е била заведена под номер *****/2020 г. и ищецът е бил уведомен, че
впоследствие ще получи предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо
това, на 26.06.2020г., ищецът сочи, че е получил отказ от страна на ответника, в който е
бил уведомен, че няма да получи никакво плащане по сключената застрахователна полица
номер *****/18.09.2019 г., тъй като самия ищец е нарушил т. 7 във вр. с т. 7.14 от Общите
условия по застраховка „Каско на МПС", която гласи, че застрахованият не дължи
обезщетение за увреждания, причинени при проникване или засмукване на вода, кал и други
в двигателя /хидравличен удар/, както и увреждания по купето на МПС, вследствие на
несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа експлоатация на МПС или с
конкретните пътни, метеорологични или други условия.
Недоволен от така постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, на
04.08.2020г. ищецът сочи, че е подал писмена молба до ответното дружество, с която
изразил своето становище относно незаконосъобразността на така направения отказ от
26.06.2020 г. Ответникът не се произнесъл по тази жалба. С оглед гореизложеното, ищецът
излага, че е подал искова молба, вследствие, на което е било образувано гражданско дело №
****/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна. С окончателно съдебно решение № *** от
13.07.2021г., постановено по въззивно гражданско дело ***** от 2021г. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна е било отменено първоинстанционното решение, като
2
застрахователя е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2744,24 лева /две
хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие
настъпилото на 21.06.2020г. ПТП. Съдебното решение е окончателно, като неподлежащо на
обжалване. С цитираното решение се сочи, че е била присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.08.2020г. до
окончателното й изплащане. Въпросната сума е била заплатена на ищеца на 20.07.2021г.
С оглед на горното и на основание чл. 409 от КЗ, ищецът настоява, че за него е възникнало
правото да претендира и законната лихва върху сумата от 2 744,24лева /две хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от мен имуществени вреди, предмет на гр. дело ****/2020 г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, за периода от 14.07.2020 г. до 14.08.2020 г. В случая
забавата на застрахователя е 36 (тридесет и шест) дни, изчислени след срока посочен от
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, а именно 15 (петнадесет) работни дни след датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие (23.06.2020 г.) до датата на
депозирането на исковата молба в съда 14.08.2020 г.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество „Д.З."АД, ЕИК *****, гр. *****, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирало отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на
предявената искова претенция.
С отговора се прави признание на предявения иск за сумата от 24.39лв., претендирана по иск
за мораторна лихва, както по основание, така и по размер. Освен това, се изразява готовност
да се заплати дължимата сума.
Доколкото ответникът настоява, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело (преди
депозирането на исковата молба ищецът не е изпращал покана до ответника за погасяване на
задължението ) и с оглед направеното от нас признание на исковете, се моли по силата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, да бъдат възложени всички сторени по делото разноски в тежест на
ищеца.
Във връзка с наличието на втората предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, се уточнява, че
вземането за мораторна лихва е безсрочно. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, за да стане изискуемо
това вземане, кредиторът следва да поиска от длъжника изпълнението му, т.е. да направи до
длъжника изявление за изпълнение/покана за изпълнение. Ищецът по делото не е заявявал
по доброволен ред пред застрахователя претенцията си за мораторна лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, липсата на доброволна
покана/изявление за изпълнение от ищеца, се счита, че с поведението си дружеството ни не
е дало повод за завеждане на делото.
В този смисъл, се цитира съдебната практика (напр. Определение №1867/30.08.2012г. по
гр.д. № 3831/2011г. на САС, ГО, 8 с-в, недопуснато до касационно обжалване с Определение
3
№ 323/26.04.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 854/2012
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По делото няма спор, че с решение № *** от 13.07.2021г., постановено по въззивно
гражданско дело ***** от 2021г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна е било отменено
първоинстанционното решение по гражданско дело №****/2020г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, като застрахователя „Д.З."АД, ЕИК *****, гр. *****, е бил осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 2744,24 лева /две хиляди седемстотин четиридесет и четири лева
и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, вследствие настъпилото на 21.06.2020г. ПТП.
Обезщетението, което се претендира по настоящото дело, за несвоевременно изпълнение на
паричното задължение, има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на
длъжника в забава по отношение на главното му задължение.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В случая, се сочи, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
22.06.2020г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, който факт
не се оспорва от ответната страна. Не е оспорен и размера на претенцията за заплащане на
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в размер на
24.39лв., за периода от 14.07.2020г., датата на която според ищеца задължението е станало
изискуемо, до 14.08.2020г., датата на депозиране на искова молба във ВРС по гр.д.№
****/2020г.
Преди провеждане на с.з. на 17.12.2021г., с молба от 16.12.2021г., ответното дружество е
представило доказателства за заплащане на сумата в размер на 24.39лв., по банкова сметка
на адв.М.Т., предоставена с исковата молба на основание чл.127 ал.4 от ГПК.
С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието
на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането
факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявения иск – за лихва за
забава, следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.
По разноските:
Спорно между страните по делото е следва ли да се присъждат разноски в полза на ищеца,
предвид извършеното признание на иска с отговора на исковата молба и предвид заплащане
4
на претендираата сума в хода на процеса.
По принцип въпреки извършеното в хода на процеса плащане, ответника не следва да се
освободи от задължението за разноски, доколкото същият е извършил плащането след
получаване на исковата молба. В случая, съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция. Следователно ответникът с поведението си да е дал повод за
завеждане на иска. При липсата на първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, без значение се
явява направеното от ответника в срока за отговор на исковата молба признание на
предявения иск. При това положение не е налице основание за изключване на отговорността
за разноски на ответника, като сторените от ищеца разноски следва да останат в негова
тежест.
Съгласно представен списък по чл.80 ГПК/л.26/, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски за заплатена д.такса 50.00лв. и за заплатено адв.възнаграждение в
размер на 300.00лв. или общо 350.00лв.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищецът ИВ. ИЛ. Т. ЕГН **********, срещу
ответника Застрахователна компания „Д.З."АД, ЕИК *****, гр. *****, осъдителен иск
с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ НА ответника „Д.З."АД, ЕИК *****,
гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца ИВ. ИЛ. Т. ЕГН **********, сумата в
размер на 24.39 - (двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) лева,
представляваща законна /мораторна/ лихва, начислена за периода от 14.07.2020 г., датата, в
която задължението е станало изискуемо, до 14.08.2020г., датата на депозиране на исковата
молба в съда по гражданско дело № ****/2020 г. по описа на PC - гр. Варна, поради
погасяването му чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Застрахователна компания „Д.З."АД,
ЕИК *****, гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ИВ. ИЛ. Т. ЕГН **********, с
адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик“ бл.304, вх.10, ет.3, ап.153, сумата от 350,00лв./триста и
петдесет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски,
явяващи се сбор от следните суми: за заплатена д.такса 50.00лв. и за заплатено
адв.възнаграждение в размер на 300.00лв.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6