№ 36
гр. Пловдив, 10.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20255000500016 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. А. Т., редовно призован, се явява лично и с адвокат
К. А., който представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Жалбоподателят П.Р.Б., редовно призована, се представлява от прокурор
Д.А. от Апелативна прокуратура Пловдив.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Прокурор А.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Делото е образувано по въззивна жалба вх. №36384/19.11.2024 г. от
П.Р.Б. против Решение № 1237 от 28.10.24 г. по гр.дело № 919/24 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив, в частта му, с което е осъдена ПРБ да заплати на Д.
А. Т., ЕГН **********, сумата от 32 000.00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в
извършване на престъпления по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК; чл. 304б, ал. 1
1
НК; чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК по ДП № 165/2017 г. и НОХД 1378/2018 г. на ОС-Пловдив, за
които Д. А. Т. е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане. В
жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат
конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в
същата и да се постанови друго, с което да се отхвърлите изцяло исковата
претенция за неимуществени вреди, ведно с акцесорната лихва като
неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност, ако не бъде
отменено първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди и не бъде отхвърлена изцяло
исковата претенция като неоснователна, то се иска да бъде намален размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно с доказаното
от ищеца, правилата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в сходни
случаи. С жалбата не са направени доказателствени искания.
В срок е подадена въззивна жалба и от ищеца Д. А. Т., с която се атакува
първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният
от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над сумата
от 800 лв., до пълния му предявен размер от 2000 лв., както и в частта, в която
искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 32 000 лв., до
пълния му предявен размер от 35 000 лв. В жалбата се поддържат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част, за което се излагат конкретни съображения, като се иска
отмяната на решението в същата и уважаване на предявените искове в
пълните размери. С жалбата не са направени доказателствени искания.
В законния срок, от ищеца Д. А. Т. е подаден отговор на жалбата на ПРБ,
с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и
конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част.
От ПРБ не е подаден отговор по жалбата на ищеца.
Адв. А.: Поддържам нашата жалба.
Жалбата на Прокуратурата е неоснователна.
2
Нямаме доказателствени искания.
Прокуроът: Поддържам нашата въззивна жалба и отговора по жалбата
на другата страна, която считам за неоснователна и я оспорвам.
Нямаме доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА договор за правна защита и съдействие и пълномощно от Д.
А. Т. в полза на адв. А..
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми, ви
моля да уважите подадената от него въззивна жалба и да оставите без
уважение тази на Прокуратурата.
Въззивната жалба на доверителя ми касае както имуществените, така и
неимуществени вреди.
Пловдивският окръжен съд е уважил иска за имуществени вреди в
размер само на 800 лв., твърдейки, че за разликата до 2000 лв. няма
представени доказателства по делото, което не е така. Още с исковата молба аз
съм представил два договора за правна защита и съдействие – единият за
1200 лв., а другият за 800 лв. Тези договори не бяха оспорени от
прокуратурата - нито тяхната действителност, нито беше оспорен размерът на
адвокатските възнаграждения, тъй като те касаят досъдебното и съдебното
производство, поради което считам, че в тази част искът безспорно е
основателен в пълен размер.
Основателен е и искът до размер на 35 000 лева, като той е отхвърлен
само за 3000 лв. На доверителя ми са присъдени 32 000 лв., а не 35 000 лв. В
тази връзка считам, че съдът се е съобразил със зададените от ВКС и
утвърдени със съдебната практика критерии при определяне на справедливия
размер. Изредил е 5 решения на ВКС, който е задал стандартите при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но е пропуснал
3
няколко неща. Към тези изброени обстоятелства, които трябва да отчете
съдът, е пропуснал това, че досъдебното производство, което е продължило 7
години и 2 месеца, е поставило край на успешна професионална кариера на
доверителя ми. Той е бил само на 43 години, а е бил вече началник на РУ на
МВР в А.. Изолирало го е ДП от обичайната му социална среда и липсват
всякакви възможности за развитие и благоприятна промяна в кариерното му
израстване. С неговата кариера е приключено с това ДП, а той вече е над 50
години и очевидно нищо не може да се очаква на тази възраст да има някакво
каквото и да е кариерно израстване в системата на МВР, при положение, че
той не работи вече в тази система. Като се отчетат и тези обстоятелства, аз
считам, че не е прекомерен размерът на предявения иск от 35 000 лв., още
повече, че съдебната практика е задала критерий, според който, когато
незаконно наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ
висок професионален или политически пост, съчетано с широко медийно
отразяване на случая, то слага край на неговата кариера, влошава обществения
му статус, изолира го от обичайната му среда. Това са мотивите по делото на
съдия Сантиров – Решение № 10546 от 28.10.2021 по въззивно гр.д. №
2773/2019 г. на Софийски апелативен съд и по него на прокуратурата е
отказано да бъде допуснато касационно обжалване. Там присъдената сума на
съдия Сантиров е 250 000 лева. В сходни казуси, на лица, заемащи по-високо
професионално положение, винаги имаме завишаване на сумите. Освен, че
задава критериите при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, в Решение № 4756/2021 г. на ВКС – ІІІ гр.о., се
застъпва и становището, че всяко наказателно производство води до изпитване
на негативни емоции и стрес от обвиняемия, с оглед очакване на бъдеща
репресия. По това дело страна е бил съдия и обезщетението е 40 000 лв. Само
ще цитирам: по делото за Масларова и нейния заместник Димитров - 50 000
лева, за полк. Петко Петков – председател на Военноапелативния съд са
присъдени 120 000 лв. неимуществени вреди, за варненските прокурори Тони
Томов и Хари Багарян – по 60 000 лв. за русенския съдия Николай Стефанов –
160 000 лв., за военния прокурор Иван Георгиев преди 10-на дни излезе
информация, че с решение ВКС му е присъдил 190 000 лв. неимуществени
вреди. Това са общоизвестни дела, с широко медийно отразяване.
Естествено, аз не правя някакво сравнение и не твърдя, че моят
доверител трябва да получи такива суми. Ние сме ги искали в един много
4
приличен, според мен, размер от 35 000 лв. Все пак са над 7 години досъдебно
и съдебно производство, лишаване от средства, медийно отразяване. 200
свидетели са били разпитани по делото, което значи, че той 200 пъти е
изживял унижението да бъдат разпитвани хора, които са го гледали, и то вече
като подсъдим. Бил е задържан.
Още на едно нещо искам да ви обърна внимание, което може би съдът
трябваше да съобрази. По искане на прокуратурата от 17.09.2015 г. е
инициирано дисциплинарно производство. То е образувано със заповед на
директора. Моят доверител е бил възстановен на следващата година, като
заповедта е била отменена като незаконна от ВАС. Всички тези факти са
описани в мотивите на обжалваното решение. На него му е взет достъпа до
класифицирана информация и му е отнето разрешението за ловно оръжие.
Тези факти също не са взети предвид, според мен неправилно. Мотивът тук е,
че не са взети предвид, защото не са актове на органи на съдебната власт. Аз
ви моля в тази връзка да имате предвид т. 10 от ТР 3/22.04.2004 г. по т.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което се казва, че когато незаконно действие или
акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на
следствието или прокуратурата, административният орган не носи
отговорност, че органите на следствието и прокуратурата не носят
самостоятелна отговорност (отбелязвам, наблягам на думите самостоятелна
отговорност) за настъпилите вреди, когато са осъществени по тяхно
нареждане, а наличието на вреди от такива актове и действия се преценява при
определяне глобалния размер на обезщетението, което се присъжда на
основание чл. 2 от ЗОДОВ, т.е. нямаме отделно обезщетение Не се присъждат
отделно вреди, но при определяне на глобалния размер се вземат предвид.
Затова считам, че искът е основателен в пълния му предявен размер., като за
имуществени, така и за неимуществени вреди.
В този смисъл, моля да уважите жалбата.
Претендирам присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната
жалба на Окръжна прокуратура Пловдив срещу решението на Пловдивския
окръжен съд по съображенията и мотивите, изложени във въззивната жалба.
Считам, че в хода на първоинстанционното производство не е било
доказано причиняването на неимуществени вреди, които да са в пряка и
5
непосредствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство и
които съответно да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1 от
ЗОДОВ. Считам, че в конкретния случай доказването на настъпилите
неимуществени вреди се обосновават на показанията на двама свидетели,
които съответно са в близки отношения с ищеца и те са заинтересовани от
изхода на делото и с оглед на това решаващият състав не е следвало да ги
цени.
Считам също, че първоинстанционното решение е в противоречие с
практиката на съдилищата относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Трябва да се търси принципа на справедливостта по чл.
52 от ЗЗД. Съдът е приел, че вследствие незаконното обвинение ищецът
безспорно е претърпял неимуществени вреди, но не е взел предвид, че
наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, защото
са били повдигнати обвинения на три лица. Безспорно е налице
продължителен срок на наказателното производство, но тези обстоятелства,
които посочих, не са били взети предвид от съда.
Що се отнася до това, че ищецът е останал без работа, Прокуратурата на
РБ не може да носи отговорност, както и за медийните публикации, които са
излъчени, още повече, че прокуратурата е задължена да предостави
информация по водените дела. Що се касае до изтъкнатите съображения от
защитата, съответно, че административният орган е действал по нареждане на
прокуратурата при образуване на съответното дисциплинарно производство,
неправилно се интерпретира съдебната практика. Прокуратурата е направила
предложение и единствено в правомощията и прерогативите на
административния орган е да прецени дали да образува такова дисциплинарно
производство.
Считам също така, че са неоснователни претенциите за присъждане на
имуществени вреди в пълен размер, тъй като, както правилно е посочил
първоинстанциноният съд, в договора за правна защита, който е приложен в
том І по делото не е договорен размера на адвокатското възнаграждение.
С оглед на изложените обстоятелства ще ви моля да отмените
решението на Окръжен съд Пловдив, с което Прокуратурата на РБ е осъдена
да заплати на Т. сумата от 32 000 лева за неимуществени вреди, като
приемете, че исковата претенция е недоказана, вкл. относно претенцията за
6
лихва, която е изцяло неоснователна и недоказана.
При положение, че не уважите въззивната жалба, моля да намалите
присъденото обезщетение за неимуществени вреди съобразно съдебната
практика в сходни случаи.
Адв. А. (реплика): Във връзка с твърдението за недоказаност на
основанието на иска ще посоча, че в мотивите на решението по делото за
съдия Сантиров, което е влязло в сила, съдът е приел, че не се нуждаят от
доказване, а се приемат за установени, с оглед презумпцията за невиновност и
конституционно защитени основни човешки права, психическите тревоги,
притесненията, стреса от повдигнатото обвинение. В нашия случай те са
доказани и от разпитаните свидетели.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 07.03.2025 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7