№ 385
гр. Русе, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Г. Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500593 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Я. Г. Я. чрез пълномощника му адв.М. П.
от АК-Русе против решение №669/20.05.2022 г., постановено по гр.д.№
20214520106119 на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният
против него ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при допуснати процесуални
нарушения и непривилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът се отхвърли. Иска присъждане на
направените разноски за производството.
Ответниците по жалбата Г. Р. Н. и М. П. В. са подали отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Считат, че решението е правилно и искат същото да бъде потвърдено.
Претендират разноски за въззивното производство
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
1
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявен от ответниците по жалбата
против жалбоподателя иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС с
предмет- ПИ с идентификатор *** с административен адрес: гр.Русе, ул.“*** ,
с площ от 139 кв.м. с описани граници, заедно с построените в имота сгради.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства е установено, че с нотариален акт №25/26.10.2020 г., т.ІV, рег.
№ 7232, нот.дело №550 от 2020 г. на нотариус- рег.№ *** на НК, вписан в
СВ-Русе- вх.рег.№ 11177/27.10.2020 г., акт №101, т.30, дело № 6198 ПН е бил
признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор *** с
административен адрес: гр.Русе, ул.“*** , с площ от 139 кв.м. с описани
граници, заедно с построените в имота сгради с идентификатори ***.1 с площ
от 24 кв.м. и ***.2 с площ от 28 кв.м. ПН В. е починал на 10.12.2020 г. и е
оставил за свои законни наследници преживяла съпруга- Г. Р. Н., син- М. П.
В. и децата на починалия преди него син В П. В., поч. на 26.05.2017 г.- П В.а и
В В.а.
Г. Н., П В.а и В В.а са направили отказ от наследството, оставено от П В.,
които откази са надлежно вписани в особената книга на РРС под №№
155/14.05.2021 г., 156/14.05.2021 г. и 157/14.05.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК жалбоподател не е подал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание е признал, че живее в процесния имот. Навел е
твърдения, че наследодателят на ответниците по жалбата му се представил, че
е собственик на имота и е поискал да му заплаща наем. Нямали сключен
договор за наем в писмена форма, но му плащал наемна цена, в подкрепа на
което твърдение, същият е представил констативен протокол за уреждане на
отношенията до 22.06.2016 г.
Жалбоподателят е заявил, че не оспорва правото на собственост на
ответниците по жалбата и че признава иска.
Първоинстанционният съд е уважил предявеният ревандикационен иск
2
като е постановил решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК регламентира правната възможност да се
постанови решение при признание на иска.
Цитираната правна норма сочи, че когато ответникът признае иска,
ищецът може да поиска съдът да постанови решение при условията на чл.237
от ГПК. В този случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение като e достатъчно да укаже в мотивите, че решението се основава на
признание на иска- чл.237, ал.2 от ГПК.
В настоящият случай първоинстанционният съд е приел, че е налице
признание на иска от страна на жалбоподателя, както и че е налице искане на
ответниците по жалбата за постановяване на решение по реда на чл.237 от
ГПК, поради което е прекратил съдебното дирене и е постановил
обжалваното решение при признание на иска.
В жалбата няма наведени доводи за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционният съд по отношение на приложението на чл.237 от
ГПК, поради което за въззивната инстанция не е налице задължение да се
произнесе дали е направено признание на иска и съответно дали са били
налице предпоставките за постановяване на решение по чл.237 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
ревандикационен иск като в мотивите си е посочил, че решението се
основавана само на признанието на иска, при съобразяване и на чл.237, ал.3
от ГПК.
С оглед на това доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд не е направил анализ на събраните по делото писмени доказателства се
явява неоснователен.
Следва да се посочи, че жалбоподателят не е оспорил по надлежния ред
активната материалноправна легитимация на страните, нито е навел
твърдения, че владее имота на правно основание. Възражения са направени
едва във въззивната жалба, поради което същите са преклудирани- арг. от
чл.133 от ГПК.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че събраните по делото
доказателства дават основание да се приеме, че предявеният иск по чл.108 от
ЗС е основателен.
3
Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за правна защита на
правото на собственост, което право може да се упражни от невладеещия
собственик срещу владеещия имота без правно основание.
За успешното провеждане на исковата защита в доказателствена тежест
на ищцовата страна / ответници по жалбата/ е да установят, че са собственици
на имота- предмет на иска, както и че същият се владее от жалбоподателя без
правно основание.
Със събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства е установено по категоричен начин, че наследодателят на
ответниците по жалбата с констативен нотариален акт е бил признат за
собственик на процесния недвижим имот, заедно с построените в него сгради,
по давностно владение. След неговата смърт в резултат на настъпило
прекратяване на СИО върху имота, както и в резултат на настъпило
наследствено правоприемство ответниците по жалбата са придобили правото
на собственост при равни права.
Фактът, че в хода на делото Г. Н. е прехвърлила на сина си М. В.
притежаваната от нея ид.ч. от имота не обуславя наведения в жалбата порок,
тъй като съгласно чл.226, ал.1 от ГПК делото продължава между
първоначалните страни и правилно решението е постановено по отношения
на същите.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че владее имота на
правно основание. Доказателства относно наличие на сключен договор за
наем с предмет процесния недвижим имот не са релевирани, поради което не
може да бъде споделена защитната му теза, че владее имота на правно
основание.
Наличието на визираните в чл.108 от ЗС предпоставки обуславят
основателността на предявеният иск и правилно същият е уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за настоящата инстанция са в тежест
на жалбоподателя. Ответниците по жалбата не са представили доказателства
за направени разноски във въззивното производство, поради което такива не
им се присъждат.
4
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №669/20.05.2022 г., постановено по гр.д.№
6119/2021 г. по описа на Русенския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5