Решение по дело №287/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 718
Дата: 28 май 2024 г.
Съдия: Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Дело: 20244430100287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. Плевен, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430100287 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е постъпила молба от „Електроенергиен системен
оператор“ЕАД против М. Б. М.. В молбата се твърди, че за периода от
16.05.2014г. до 29.11.2018г. ответникът, е бил в трудови правоотношения с
ищеца,на длъжност „***. Твърди се, че със Заповед № ***г. на *** на „ЕСО“
ЕАД, трудовото правоотношение с М. М. е било прекратено на основание чл.
328, ал.1,т.6, предл. първо от КТ. Със същата заповед № ***г. е наредено на
лицето да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса
на труда, поради неспазено едномесечно предизвестие, в размер на брутното
трудово възнаграждение за един месец или сума в размер на 1695.75лв.
Работникът е обжалвал по съдебен ред заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение. С Решение № ***/*** г., постановено по гр. д.
№*** по описа за 20***г., *** районен съд е признал за незаконно и е
отменил на Основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението, извършено със
заповед № *** г. на *** на ЕСО ЕАД. Със същото решение, „ЕСО“ ЕАД е
било осъдено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ, да изплати на М. М. обезщетение за оставане без работа в резултат на
1
незаконното уволнение в размер на 8902.70лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане и е
отхвърлил иска за разликата до претендираните 10174,50лв., както и
направените разноски. С влязло в сила решение №***г., постановено по гр.д.
№***/20***г. на *** е бил осъден работодателят да заплати на работника
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 10174,50лв. Твърди се, че при
това положение работникът дължи връщане на обезщетението по чл.220 от
КТ, тъй като отпаднало основанието, на което е била заплатено.Твърди се,
работодателят с писмо №***г. е направил изявление за прихващане между
обезщетението по 225 и 220 от КТ.Посочва се, че обезщетението по чл.225 от
КТ не попада сред освободените от облагане, представлява облагаем доход от
трудови правоотношения, поради което за работодателя е възникнало
задължение за удържане на авансов данък по чл.42 от ЗДДФЛ. Посочва се, че
съгласно спазване на разпоредбата на чл.42 ал.2 и ал.3 от посочения закон,
работодателят е начислил ДОД върху обезщетението и начислената лихва
върху главницата към дата 08.07.2022г., когато доброволно е платена сумата
по ГД№***/20***г. обезщетение по 225 ал.1 от КТ в размер на 1174,50лв.и
начислена лихва в размер на 3589,34лв., както и присъдените разноски. На
същата дата е определил и удържал авансов данък в размер на 1376,38лв.,
видно от удостоверение с изходящ №***г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Посочва се, че след като е удържал авансов данък върху главницата и
начислената лихва до датата на доброволното плащане, е приспадната сумата
1965,75лв. – обезщетение по чл.220 от КТ и е преведена по банкова сметка на
ответника сумата 14260,03лв. Твърди се, че на същата дата на основание
изпълнителен лист по молба на работника, е образувано изпълнително дело
№*** на ЧСИ. С покана за доброволно изпълнение изх.№ ***/***г. ищеца е
уведомен, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 21209,15лв.,
от които главница в размер на 10174,50лв., ведно със законната лихва в
размер на 3640,21лв., за периода 16.01.2019г. – 27.07.2022г., 3568,32лв.
присъдени разноски, 2100лв. разноски за изпълнително дело, 1726,12лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ към 27.07.2022г. Твърди се, че тъй като ищеца е
заплатил всички суми преди образуване на изпълнителното производство, с
писмо изх.№***г. до ЧСИ *** на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е
поискано да се прекрати изпълнителното производство.Въпреки извършеното
доброволно плащане от страна на ECO ЕАД на присъденото обезщетение и
2
разноски, ЧСИ *** с постановление отказал да прекратяване на
изпълнителното дело, получено с писмо вх. № ***г. Съгласно удостоверение
изх. №***г. от ЧСИ *** по ИД ***, към 11.01.2023г. общия размер на
задължението по далото е 7120,37лв. от които 3069,30 лв. главница, законна
лихва за периода 08.07.2022г. до 11.01.2023г. в размер на 160,65лв., разноски
по изпълнителното дело 2100,00лв. и такси по Т ЗЧСИ 1790,43лв. На
11.01.2023 г. ECO ЕАД е превел по сметка на ЧСИ остатък от задължението
по изпълнителното дело, възлизащ към датата на плащане на 7 120.37 лв., за
което е уведомен съдебния изпълнител с писмо изх. № ***г.Видно от
съобщение вх. № ***г. изпълнително дело № *** е приключило на основание
изплащане на дълга по него.След заплащане в цялост на сумите по
изпълнителното дело, е направено и отразяване на плащанията в
индивидуалната ведомост за заплати за януари 2023г. за М. М.. Видно от
приложената ведомост, след приспадане на дължимия ДОД, общият размер на
недължимо изплатените суми възлиза на 3085.36лв. Тази сума включва
обезщетението за оставане без работа в размер на 1695.75 лв. и данък общ
доход в размер 1389,61лв.С оглед принудителното изпълнение на съдебните
решения и заплащане в цялост на сумите по изпълнителното дело от страна
на ECO ЕАД, изявлението за прихващане направено с писмо изх. № *** г. за
сумата от 1695,75 лв. не е произвело действие.Предвид заведеното
изпълнително производство и заплащане в цялост на претендираните суми по
него, включващи и обезщетението за оставанр без работа в размер на 10
174,50 лв., и авансовия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 1389,61 лв. е
недължимо внесения от ECO ЕАД, тъй като отговорността за внасянето на
данъка е на физическото лице, получател дохода, което трябва да подаде
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
С оглед гореизложеното, с писмо изх. № ***г. М. М. е поканен
доброволно да заплати сума в размер общо на 30185.36 лв., формирана от
изплатено на основание чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда обезщетение за
времето през което е останал без работа, възлизащо на 1695.75 лв. и внесен от
страда на ECO ЕАД данък върху доходите по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на
1389,61 лв.Доброволно плащане на сумите не е постъпило, нито в
определения с поканата срок, нито до датата на подаване на настоящата
искова молба. Постъпило е Възражение с вх. № ***г. с което е заявено, че
претенцията на ECO ЕАД е неоснователна, а отношенията между страните са
3
финализирани с изплащането по изпълнителното дело на сумите , за които
ECO ЕАД е осъден.
Предвид гореизложеното, счита, че за ECO ЕАД е налице правен
интерес да предяви по съдебен ред вземането си срещу длъжника М. М., като
моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на „Електроенергиен системен
оператор” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер общо на 3085,36 лв., от които:
-сума в размер на 1695.75 лв. - изплатено на основание чл. 220, ал.1 бт
Кодекса на труда обезщетение за останала без работа,
-сума в размер на 1389,61 лв. представляваща внесен от страна на ECO
ЕАД данък върху доходите по чл.42 от ЗДДФЛ
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил
предявените претенции , като е развил подробни съображения.
Съдът, като съобрази становището на ищеца, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установен факта, че между страните по
делото са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен
трудов договор, по силата на който,ответнъкът е заемал длъжността „***. Със
Заповед № ***г. на *** на ЕСО ЕАД трудовото правоотношение с М. М. е
било прекратено на основание чл. 328, ал.1 , т.6, предл. първо от КТ.Със
същата заповед № ***г. е наредено на лицето да бъдат изплатено
обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда поради неспазено
едномесечно предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за
един месец или сума в размер на 1695.75 лв.Работникът е обжалвал по
съдебен ред заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. С
Решение № *** г. постановено по гр. д. №*** по описа за 20***г., ***
районен съд е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал.1, т.
1 от КТ уволнението, извършено със заповед № *** г. на *** на ЕСО ЕАД.
Със същото решение, ЕСО ЕАД е бил осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да изплати на М. М. обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 8902.70 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2019г. до окончателното
й изплащане и е отхвърлил иска за разликата до претендираните 10174,50лв.
С постановения съдебен акт ЕСО ЕАД е осъден за сторените от ищеца
4
разноски. С влязло в сила решение №***г. , постановено по гр.д.
№***/20***г. на *** е бил осъден работодателят да заплати на работника
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 10174,50лв.
Спорни по делото са въпросите дължат ли се претендираните суми на,
съгласно разпоредбата на чл.55 ал. ЗЗД: Произтичащи от изплатено на ищеца
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, както и внесен данък върху доходите по
чл.42 от ЗДДФЛ.
Въз основа на събраните доказателства и заключенията на ВЛ, както и
направените уточнения в съдебно заседание от 21.05.2024г. съдът счита, че
обезщетението за неспазено предизвестие е добросъвестно получено,
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ, в която разпоредба е посочено не
само трудово възнаграждение, но и обезщетенията от трудовото
правоотношение. Съществува противоречива практика дали се дължи
връщане на това обезщетение, тъй като е отпаднала причината за
получаването му с възстановяването на работника по чл.344, ал.1 от КТ на
длъжността, която е заемал преди уволнението. Фактът, че е предвидена
такава разпоредба в Кодекса на труда, която да обхваща трудовото
възнаграждение и обезщетенията по ТПО, означава, че на икономически по-
слабата страна, е осигурена по-голяма закрила. Независимо от
съществуващата и обратна съдебна практика, че се дължи връщане на сумата
на отпаднало основание, на база на изложеното, настоящия съдебен състав
приема, че връщането на сумата в един много късен етап би затруднила
съществено работника и обезсмислила закрилата по КТ. Съдът споделя
становището на представителя на ответника, че в случая работодателят с
неспазването на предизвестието, не е дал възможност на ответника да работи
и получава трудово възнаграждение за още един месец, тъй като
обезщетението по чл.225 от КТ е за срок от шест месеца от прекратяване на
ТПО и ако работникът би отработил и месеца на предизвестието, то щеше да
получи по-голяма закрила в рамките на седем месеца за осигуряването на
доход. Работникът не е длъжен да връща това обезщетение, съгласно
практиката и дори и след като бъде поканен. Единствено това би довело до
възникване на правен интерес на работодателя да предяви правата си по
съдебен ред. Не е доказано, че е липсвало добросъвестно поведение на
работника към момента на получаване на сумата и съдът приема посочената
практика от представителя на ответника, че последващото отпадане на
5
основание няма отношение към добросъвестността към чл. 271 ал.1 от КТ.
При това положение съдът счита, че предявения иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като такъв. Съществува практика, че работодателят няма
право да прави извънсъдебно прихващане със задължения от двете страни,
като съдът приема, че в случая е правилно това становище, тъй като както бе
посочено съществува противоречива практика, дали подлежи на връщане
обезщетението по чл.220 от КТ. Принципно, всяка страна може да направи
извънсъдебно прихващане ако са налице изискуеми и ликвидни вземания,
каквито са съществували след влизане в сила на решението по
ГД№***/20***г. на ***. Но, както бе посочено се касае за специфичен случай
и работодателят не би могъл да направи такова прихващане, макар и да е
имал желанието да уреди бързо и безпроблемно отношенията между страните
във връзка с ТПО, което е съществувало между. А освен това, дори ида се
приеме, че се дължи сумата на отпаднало основание, обезщетението е
приспаднато от работодателя при доброволното изпълнение на сумите.
По отношение на сумата 1389,61лв., съдът се позовава както на
заключението на вещото лице, което е посочило, че съгласно практиката и
Закона, при изплащане на обезщетението по чл.225 се прави отчисление във
ведомостта за данък ДОД, който се заплаща от работодателя, но само за
обезщетението, но не и за лихвата върху това обезщетение. Вещото лице е
посочило, че този данък върху лихвата е 358,93лв., който е следвало да бъде
заплатен, след изплащане на сумата, от работника с подаване на декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от посочения закон, облагаемият
доход от трудови правоотношения е ТВ и всички други плащания в пари и /
или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на
доходите, посочени в ал.2. Тъй като обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, не
попада в изключенията по чл.24 ал.2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от
облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход
от ТПО за съответното физическо лице. Следователно тези обезщетения
подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на
ЗДДФЛ, установени за облагането на доходи от трудови правоотношения.
Доходът от лихва, изплатен на физическо лице, във връзка с обезщетението
по чл.225 от КТ, представлява облагаем доход, тъй като не е необлагаем по
смисъла на ЗДДФЛ или друг закон. Облагаемият доход от лихви не зависи от
6
основанието за получаването му както и годишната данъчна основа се
формира по специален ред, а именно по реда на чл.35 и чл.36 от цитирания
закон. За доходите, подлежащи на облагане по този ред, не се удържа или
внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата
данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. В тези случаи, данъчният закон
нерегламентира задължение за платеца да издава документ на физическите
лица, но предприятията-платци на такива доходи следва да ги посочат в
справката по чл.73 от ЗДДФЛ. Въз основа и възложеното от вещото лице в
съдебно заседание, което потвърждава и законовата уредба ЗЗДФЛ, съдът
приема, че работодателят е бил задължен единствено да отчисли ДОД върху
обезщетението и внесе в републиканския бюджет, но не е имал такова
задължение върху лихвите върху това обезщетение за периода от влизане в
сила на решението на съда, с което е осъден работодателят по чл.225 от КТ до
датата на доброволното плащане 08.07.2022г. При това положение, исковата
претенция за сумата 358,93лв. платен данък от работодателя вместо
работника, представлява недължимо платена сума от работодателя, поради
което следва да бъде осъден работника, който е имал задължението да посочи
този доход в декларация по чл.50 от ЗЗДФЛ се явява основателна, а за
разликата до 1389,61лв. следва да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен.
С оглед на гореизложеното и изхода на процеса, при съпоставка на
направените разходи от двете страни, фактическата и правна сложност на
делото и неговата продължителност, съдът приема, че не са налице основания
за редукция на възнаграждението на представителя на ответника. Съгласно
Наредба№1/2004г. размера на възнаграждението е 608,54лв., като съдът
определя юрисконсултско възнаграждение и на представител на ищеца
610лв.При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски размер на 379,27лв., по компенсация.
Всички останали възражения и доказателства, които са изследвали по
делото във връзка с образуваното съдебно изпълнително производство и за
което вещото лице изрично е посочило, че са събрани суми допълнително,
които вече са били изплатени доброволно, съдът счита, че не са предмет на
изследване в настоящето производство, поради което не следва и да ги
7
обсъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.55 от ЗЗД М. Б. М., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1618,бул.“Цар Борис III“№201,
сумата 358,93лв. от платения от ищеца данък по чл.42 от ЗДДФЛ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1618,бул.“Цар Борис III“№201 против М. Б. М., ЕГН********** за
разликата до претендираните 3085,36лв/ за сумата 1695,75лв. обезщетение
изплатено по чл.220 от КТ и за сумата 1030,68лв. платен данък по чл.42 от
ЗДДФЛ/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1618,бул.“Цар Борис
III“№201, ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. М., ЕГН**********, сумата 379,27лв.,
направени разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок , считано от полечавене на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8