Р
Е Ш Е Н И Е
№
836 /26.6.2020г.
гр. Перник, 26.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 08496
по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния му представител адв. В.Г. срещу А.К.Т.
с адрес: ***, с които се иска да бъде установено, че ответника А.К.Т. дължи на
ищцовото дружество сумата от 286,77 лева за незаплатени далекосъобщителни
услуги, от които 46,22 лева за абонатен номер ***за периода от 05.08.2016г. до
04.10.2016г., както и сумата от 275,34
лева незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № *** за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 321,56 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 111,67 лева по Договор за
лизинг от 08.12.2015г. за мобилен номер 0896/936857 за периода след м.
12.2016г. до м. 11.2017г., както и сумата от 163,67 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2015г. за мобилен
номер ***за периода след м. 12.2016г. до м. 11.2017г. с абонатен № ***.
Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни
взаимоотношения, възникнали със сключването на Договор за мобилни услуги от 26.10.2015г.
и Договор за мобилни услуги от 01.04.2016г., ведно с допълнителни споразумения
към тях, както и Договор за лизинг от 08.12.2015г. Твърди се, че в изпълнение
на поетите задължения, ищецът е доставил на ответницата мобилни услуги и е
предоставил на същата мобилни устройства – марка “ ” и
марка „ ”, но от страна на ответницата е неизпълнение
на договорните й задължения, изразяващи се в незаплащане на стойността на
употребените мобилни услуги и незаплащане на лизинговите вноски, дължими за
двете мобилни устройства. Ищецът сочи, че във връзка с неизпълнение на
задълженията по договорите за лизинг от страна на ответницата, последните са
прекратени, при което е възникнала предсрочната изискуемоста на вземанията по тях,
изразяващи се в остатъчната стойност от мобилните устройства.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответницата,
чрез назначения й особен представител, е депозирала писмен отговор, с който
оспорва по основание и размер предявените в условията на обективно съединени
установителни и осъдителни искове. Оспорва истинността на представените от
ищеца писмени доказателства, и в частност: на представените договори за мобилни
услуги и лизинг. Твърди, че ищецът не е доказал обстоятелството, че е
предоставил мобилните услуги, във връзка с които са издадени представените от
него фактури. Оспорва и клаузите от процесните договори и ОУ като
неравноправни.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4219 от 14.08.2018г. по
ч. гр. д. № 05621 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях. Съдът намира за допустими и предявените
осъдителни искове, поради което следва да се произнесе и по тях.
По
основателността:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
342 ал. 1 ТЗ.
По основателността на обективно
кумулативно съединените установителни искове чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
от ГПК:
За уважаването на иска
ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между
„Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по договорите; наличие на
задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.
По делото е приет Договор за
мобилни услуги от 26.10.2015г., сключен между страните по делото, отнасящ се за
мобилен номер +359*********. По силата на договореното между страните, ищецът се
е задължил да предоставя мобилни услуги за предпочетен мобилен номер, като
размера на уговорените абонаментните такси за тази услуга възлиза на 39.99 лв.
всяка. Уговорен е и срок на договора – 24
месеца от влизането му в сила на 26.10.2015г., както и дата на издаване на
фактура – на 01-ви всеки месец. Съгласно чл.27 от Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД (лист 16 от делото) плащането на
посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура (в
случая първо число на месеца), но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. От ангажираните от страна на ищеца писмени доказателства се
установява, че на 08.12.2015г. между страните е подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен /фиксиран номер ……………..
. Видно от същия е, че страните са договорили различен по размер месечн
абонамент, а именно: такъв в размер на 25.99 лева.
По делото е приет и Договор за мобилни услуги от
01.04.2016г., сключен между ответницата и ищцовото дружество, отнасящ се за
мобилен номер…………….. От съдържанието на същия се установява, че ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответницата мобилни услуги, формирани
в абонаментен план „Стандарт +20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди”,
за което ответницата да заплаща месечен абонамент в размер на 20.99 лева на
месец. Уговорено е още, че датата на издаване на фактурата ще е на 5-ти всеки
месец.
От доказателствения материал по делото се
установява, че към всеки един от горепосочените договори е приложено и
приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица, съответно от
26.10.2015г. и от 01.04.2016г. Във всеки един от тях е посочена цената на
минута към мобилни и фиксирани номера от всички национални мрежи след
изчерпването на включените минути за съответните абонаментни планове и всеки
един от тях е подписан от ответницата.
Предвид изричното оспорване на истинността на
представените и гореописани писмени доказателства от страна на ищеца, по делото
е прието заключение на допуснатата комплексна съдебно-почеркова експертиза,
която доказва, че ръкописният текст „А.К.Т.” и подписите, положени върху
релевантните писмени доказателства (описани по-горе) са изпълнени от
ответницата А.К.Т..
Предвид горното съдът намира, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни
такси и срок на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугите - абонаментни такси. В договорите се съдържа
описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията
на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите,
а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието му с нормата на
чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
За да обоснове основателност на исковите
си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В тази връзка, по искане на ищеца е
изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява
определен обем на потреблението на мобилни услуги от страна на ответника за
всеки един от предпочитаните два телефонни номера, в съответствие с условията
на съответния договор за мобилни услуги. От страна на ищеца, обаче, не се
ангажирани доказателства, които да установят стойността на това потребление, т.
е. дали са правилно тарифирани ползваните услуги, а оттук- и дали са коректно
фактурирани. Всички тези обстоятелства са оспорени с отговора и така в тежест
на ищеца остава да осъществи пълно и главно доказване на твърдяните от него
обстоятелства в исковата молба.
Приложените по
делото фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответницата и
доказателствената тежест за получените от нея далекосъобщителни услуги и начина
на определяне на цената им се носи от ищеца.
Неизпълнението на това задължение води до настъпване
на неблагоприятни последици за последния.
Същевременно
съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и,
интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно
тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите
при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от
потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. В тази връзка съдът намира, че за периода от 01.07.2016г.
до 30.11.2016г. се дължи абонаментна такса по договора за мобилни услуги от
26.10.2015г. в размер на 129,95 лева (пет отчетни месеца - по 25.99 лева
месечна вноска /с оглед уговореното в допълнителното споразумение от
08.12.2015г., относимо към процесния период/) и абонаментна такса по договора
за мобилни услуги от 01.04.202016г. в общ размер на 41,98лв. (два отчетни
месеца по 20.99 лева месечна вноска) за периода от 05.08.2016г. до 04.10.2016г.
В останалата част, до пълните предявени размери, установителните искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главниците,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
0913.08.2018г. до окончателното им плащане.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че в настоящото
производство ищецът е предявил частично установителна претенция по издадената
заповед за изпълнение- само за сумата от 332,99 лева, представляваща цената на
далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен размер от 608,33
лева не се предявява установителен, а осъдителен иск. В тази връзка, доколкото
не е предявен установителен иск за цялото вземане по заповедта, за онази част
от него, която не е предмет на настоящия процес, исковият съд следва да
обезсили издадената заповед за изпълнение, по аргумент от мотивната част на т.
13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания
процес по чл. 422 от ГПК не е установено с влязло в сила решение съществуването
на тази част от вземането на заявителя по заповедта.
По основателността на обективно
съединените осъдителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ:
От ангажираните от страна на ищеца писмени
доказателства се установява, че на 08.12.2015г. между страните е подписано
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен
/фиксиран номер ………………. . Видно от същия е, че страните са договорили различен
по размер месечн абонамент, а именно: такъв в размер на 25.99 лева. Установява
се, че с подписването на обсъжданото споразумение, ответницата е получила и
мобилно устройство “……………………..”, като се е задължила да заплаща
стойността на същото съгласно условията, уговорени в Договор за лизинг от
08.12.2015г., сключен между нея и ищцовото дружество. Последният е приет като
доказателство по делото и от същия се установява, че задължението на
ответницата се изразява в задължаването й да заплаща стойността на полученото
мобилно устройство на 23 броя месечни
вноски, всяка една в размер на 8,59 лева
с включен 20% ДДС. В самия договор се съдържа и погасителен план, в който са
отразени броя месечни вноски, падежа, начално и крайно салдо (на главницата).
Срокът на действие на договорът е 23 месеца.
По делото е приет и Договор за лизинг от
08.12.2015г., сключен между ответницата и ищцовото дружество, съгласно който
ищеца предоставя на ответницата мобилно устройство марка „………………….”, а последната се задължава да
изплати стойността на същото на 23 месечни вноски, всяка в размер на 12,59 лева
с включен 20% ДДС. В самия договор се съдържа и погасителен план, в който са
отразени броя месечни вноски, падежа, начално и крайно салдо (на главницата).
Уговорен е срок на договора – 23 месеца.
За да обоснове основателност на
исковете си, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните
договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване на
мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът
следва да установи плащане на претендираните вземания.
Съдът намира, че с договорите за лизинг от 08.12.2015г., ищецът е предоставил на ответницата мобилни устройства,
като с положения си подпис абонатът е декларирал, че са му предадени годни за
употреба вещи (мобилни устройства), които отговарят на съответните технически
характеристики. С договорите тези вещи са предоставени за ползване срещу
месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описаните в
договорите погасителни планове, които е следвало да се заплащат. Тук, вече в
тежест на ответницата е да докаже своето изпълнение по договорите, а именно: че
е заплащала месечните вноски за лизинга на устройствата. Доказателства, обаче,
в тази насока не са представени, поради което, след като не е установил пълно
погасяване на задължението, ответницата следва да бъде осъдена да заплати претендираната
цена на устройството. Отделно от това, ответницата не доказа, че е върнала мобилните
устройства, поради което следва да се приеме, че е останала държател на същите,
без да ги плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договорите
за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните вноски
за изплащане на устройствата са станали предсрочно изискуеми и са дължими в
пълен размер. Още повече, че договорите са със срок от 23 месеца, или към
08.11.2017г. срокът им е изтекъл, а тази осъдителна претенция е предявена с
исковата молба от 30.11.2018 г., поради което при всички положения ответникът
трябва да дължи заплащане на стойността на мобилните апарати (мобилните
устройства), който е получил, подписвайки договорите. Размерът на иска се
установява от погасителния план на всеки един от договорите. По договора за
мобилно устройство “……………….”, съобразно с исковия период – след м.
12.2016г. (при което съдът приема начален период от м.01.2017г.) до м.11.2017г.
– 11 месечни вноски, всяка от по 8,59 лева или общо 94,49 лева, за която сума
установителният иск следва да бъде уважен. В останалата му част, до пълния му
предявен размер от 111,67 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
договора за мобилно устройство „……………………” - съобразно
с исковия период – след м. 12.2016г. (при което съдът приема начален
период от м.01.2017г.) до м.11.2017г. – 11 месечни вноски, всяка от по 12,59
лева или общо 138,49 лева, за която сума установителният иск следва да бъде
уважен. В останалата му част, до пълния му предявен размер от 163,67 лева,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски в размер на 810,00 лева, от които: 360,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 100,00 лв. – държавна такса
в исковото и заповедно производства, 200,00 лв. – възнаграждение за особен
представител и 150,00 лева. – за възнаграждение на вещо лице. Съобразно с
уважената част от исковите претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 539,14 лв.
Предвид изхода на делото, право на
разноски има и ответникът. Същия не е доказал такива, респ. не му се следват. Ответникът,
обаче, на основание чл. 78 ал. 7 изр. 2-ро ГПК следва да бъде осъден да поеме
разноските, свързани с извършената съдебно-графологична експертиза в размер на
301,65 лева. Съобразно с отхвърлената част от предявените искови претенции,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 100,87
лева.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу А.К.Т. с адрес: ***, че А.К.Т. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от сумата от 129,95лв. лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по
Договор за мобилни услуги от 26.10.2015 г., касаещ мобилен номер ………….. (клиентски
№ ***) за отчетен период от 01.07.2016г.
до 30.11.2016г. и сумата от 41,98 лева, представляваща стойността
на предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от
01.04.2016г., касаещ мобилен номер +359********* за отчетен период от 05.08.2016г. до 04.10.2016г., ведно със законната
лихва за забава върху главниците от 129,95 лева и 41,98 лева, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК - 13.08.2018г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 05621/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете до
пълните им предявени размери от 286,77 лева досежно Договор за мобилни услуги
от 26.10.2015г. и 46,22 лева, досежно Договор за мобилни услуги от 01.04.2016г.
ОСЪЖДА А.К.Т. с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от
94,49 лева, предсталвяваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 08.12.2015г. за мобилно устройство “……………….” за периода
от м. 01.2017г. до м.11.2017г. и сумата от 138,49
лева, предсталвяваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 08.12.2015г. за мобилно устройство „LG Magna Blacк” за
периода от м. 01.2017г. до м.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете до пълните им предявени
размери от 111,67 лева за мобилно устройство “ALCATEL ONETOUCH
POP STAR” и 163,67 лева - за
мобилно устройство „LG Magna Blacк”.
ОСЪЖДА А.К.Т. с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 539,14 лева,
предсталвяваща направени по делото и по ч. гр. д. №5621/2018г. по описа на ПРС
разноски, изсчислени съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.К.Т. с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 100,87 лева,
представляващи направени разноски за съдебно-графическа експертиза, изчислени
събразно отхвърлената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 4219/
14.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
частно гр. дело № 5621/ 2018 г. на ПРС в
полза на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, против А.К.Т. с адрес: ***
в частта й, досежно сумата от 275,34 лева, представляваща
част от сумата от 608,33 лева – главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги за клиентски №*** от 26.10.2018г. и за клиентски №***от
01.04.2016г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 05621 по описа
за 2018г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: