Решение по дело №508/2020 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                   № 319

                                                 гр.Плевен, 10.06.2021 год.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично  съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №508 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.74 от Закон за защита от дискриминация.

В Административен съд-Русе е било образувано  административно дело №724 по описа на съда за 2019 год., въз основа на искова молба от Е.Т.Ш. ***, против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №52А, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.74, ал.2 от Закон за защита от дискриминация, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 000 лева и за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Ищцата твърди в  исковата молба , че с ответника е била в служебни правоотношения, като ръководството на ответника години наред я е дискриминирало, като не й е предоставяло възможност  за професионално развитие и израстване в длъжност в сравнение с останалите колеги в нарушение на чл.15, ал.1, чл.24 и чл.26 от ЗЗД. В тази връзка е подала жалба до КЗД, по която е била образувана преписка №69/2008 год., по която е постановено Решение №89/23.02.2015 год., с което е установено, че работодателят ДАМТН е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо ищцата по признак „пол“ при повишаване в длъжност в сравнение с М.Т.М.. Сочи, че като последица са й причинени огромни имуществени и неимуществени вреди, които счита, че следва да  бъдат компесирани реално и ефективно, на основание чл.18 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.07.2006 год.. Сочи, че предвид положението й на лице с увреждания/намалена работоспособност поради тежко заболяване, за нея е изключително трудно да си намери друга подходяща работа и вследствие на извършената дискриминация  и забавеното решение на КЗД, повече от 10 години е била в непрекъснат стрес. След съкращаването й от длъжност здравословното й състояние се влошило, изпитвала огромни болки и страдания, стрес и унижения като вредни последици от извършената дискриминация. За нея била създадена враждебна и застрашителна среда, била подложена на постоянни унижения от страна на ръководството на ЗАМТН, поради което дълго време взимала антидепресанти, предписани от личния й лекар, за да преодолее моментите на стрес, унижения, болките и страданията, съзнателно причинени от бившия й работодател, създадената от него застрашителна и враждебна среда на работното място. Сочи, че дълго време се е лекувала с медикаменти и освен водещото си заболяване, е получила още осем тежки заболявания, причинени от непрекъснат стрес и унижения, сред които хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза и ендометриоза на матката, анални фисури, които се възпаляват при притеснения и стрес, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др. Сочи, че поради дългия период на водене на дела, разделяне, връщане на исковата молба и други процесуални действия, здравословното й състояние значително се влошило, ищцата била лишена от нормален начин на живот като последица от извършената пряка дискриминация. На това основание претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Твърди, че фактите и обстоятелствата, от които произтича отговорността на ответника за причинените имуществени вреди, е неравното третиране  и извършената пряка дискриминация. Сочи, че оставяйки ищцата на длъжност младши инспектор, работодателят я лишил от възможността да израстне в длъжност за периода, през който е била в служебно правоотношение с ДАМТН. Но вредните последици от извършената пряка дискриминация не са отстранени и към настоящия момент, тъй като в служебната й книжка е записано, че е освободена като младши инспектор. Твърди, че ответникът я е лишил от кариерно развитие, както и че ако той не е извършил установената пряка дискриминация и ищцата е била назначена на по-висока длъжност, нямало е да съществува рискът от съкращаване на длъжността, която е заемала, тъй като решението на работодателя е било да се съкратят длъжностите на младши инспектори. Ако е била повишена в по-висока длъжност, нямало е да бъде съкратена и е щяла да продължи да работи в ДАМТН и то с по-високо възнаграждение. Сочи, че ответникът е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.1, чл.17, чл.18, чл.19, чл.24 и чл.26 от ЗЗД, като държавен орган е допуснал осъществяване на пряка дискриминация по признак „пол“ и тези негови действия са довели до издаване на незаконни административни актове, действия и бездействия До освобождаването й от длъжност дискриминацията не е преустановена, а самото освобождаване от длъжност също е последица от дискриминацията. Затова счита, че ответникът й дължи обезщетение за имуществени вреди, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа - от 7.05.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 65 000 лева, заедно с дължимите законни лихви до момента на окончателното изплащане на всички дължими парични суми. В заключение моли съда да осъди ответника да й заплати компенсация за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, заедно с дължимите законни лихви, считано от 1.01.2007 год. до момента на окончателното изплащане на всички дължими парични суми; да й заплати обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 65 000 лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, а именно-от 7.05.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба, заедно с дължимите законни лихви до окончателното изплащане на всички парични суми.

Съдията-докладчик по адм.дело №724/2019 год., с Разпореждане от 26.11.2019 год. е оставил без движение исковата молба за поправяне на конкретно посочени нередовности - заплащане на държавна такса и конкретизиране периода на предявената искова претенция. С Определения от 27.12.2019 год. ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по производството, като й е предоставена правна помощ. С Определение  от 24.02.2020 год., след замяна на първоначално определения адвокат, за служебен защитник на ищцата е бил назначен адвокат З.П. ***, с оглед осъществяване на процесуално представителство по делото за всички фази и съдебни инстанции. И ищцата, и служебно назначеният й адвокат са депозирали молби-уточнения, в които са конкретизирали периодите на предявената претенция, както следва: за имуществени вреди – от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба. Направено е пояснение, че видно от стр.2, абз.последен от Решение №89/23.02.2015 год. на КЗД е посочено, че изключения от принципа на последователно израстване в ранг и длъжност е приложима само хипотезата на чл.82, ал.2, ал.4 от ЗДС при обща оценка 1 „изключително изпълнение“, каквато М. М.не е имал от последното атестиране, за да прескочи от длъжност старши инспектор в длъжност главен инспектори началник отдел. От това прави извод, че ищцата отново не е включена в процедура за конкурентен подбор на главен инспектор и началник отдел, поради което съкращаването й от длъжност счита, че е пряка последица от извършената дискриминация, тъй като са съкратени от длъжност младшите инспектори в отдела ; за неимуществени вреди – от 1.01.2007 год.до 18.11.2019 год. Сочи, че за този период продължава стреса и тревожността, като получава и нови заболявания вследствие  последиците от извършената пряка дискриминация. Направени са и фактически уточнения във връзка с обстоятелствата, от които произтича претенцията на ищцата. Посочила е, че непрекъснатото състояние на стрес, унижение и дискриминация в продължение на години, както и обстоятелството, че факта на извършената дискриминация е бил разгласен  сред всички политически, обществени, юридически и други обществени среди, както в България, така и в редица други страни, е довело до тотален провал на юридическата, политическата и правозащитната кариера на ищцата. Сочи, че е провела гладна стачка в знак на протест заради съкращаването й от длъжност и извършената пряка дискриминация. Протестът бил отразен в медиите, имало статии по вестниците, излъчване по телевизията, както национални, така и международни. Родителите й също преживяли тежко случилото се с нея, дългият период на безработица и водене на дела, баща й получил два инсулта и един инфаркт, които станали причина за настъпилата впоследствие негова смърт. Сочи, че изпитва вина, болка и страх, че е станала причина за смъртта на баща си и за страданията на майка си, която постоянно е с кръвно налягане 200/150. Години наред е без работа, като единственият й доход е инвалидната  й пенсия в размер на 233 лева. Счита, че след като в служебната й книжка пише, че е освободена от длъжност като мл.инспектор и след като има много заболявания, няма кой да я назначи на работа. Счита, че е безполезна, лишена от достоен живот, отнето й е правото на кариерно развитие.

Със съдебни определения всички съдии от състава на АС-Русе са се отстранили от разглеждане на делото, след изрично възлагане.

 След отвод на съдиите и изпращане на делото на ВАС за определяне на друг съд, който да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Ш., с Определение  №7689/18.06.2020 год. по адм.дело №5293/2020 год., ВАС е определил АС-Плевен за съд, който да разгледа и да се произнесе по исковата претенция на Ш.. В АС-Плевен е образувано настоящото дело.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от служебно назначения от съда адвокат П. ***, който  поддържа исковата молба, моли съда да я уважи в пълен размер. И служебно назначеният адвокат на ищцата, и Ш. представят подробни писмени бележки, в които изразяват становище по исковата молба.

Ответникът-Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в съдебно заседание не се представлява. Представя писмени бележки, в които изразява подробно становище за неоснователност на исковата претенция.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на предявената искова молба поради липса на пряка причинна връзка между дейността на ответника и причинените на ищцата вреди.

            Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на доказване в настоящото производство е настъпването на вреди за ищцата , както следва:

1.имуществени вреди за периода от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва 7.05.2012 год. до  окончателно изплащане на сумата. Твърди се, че това е периодът  на оставането й без работа, като последица от извършената пряка дискриминация, с включен процент клас прослужено време за същия период, с включена сума от неполучено допълнително възнаграждение за коледни и великденски заплати за целия период, сумите от неполучените възнаграждения за платен годишен отпуск за целия период, сумата от неполученото финансово подпомагане под формата на допълнително материално стимулиране;

2.неимуществени вреди за периода  от 1.01.2007 год.до 18.11.2019 год.,  изразяващи се в  непрекъснатото състояние на стрес, унижение, влошено здравословно състояние - получени тежки заболявания - хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др.,  болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите й за нея довели до смърт на баща й до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред  без работа вследствие извършената дискриминация.

Пред Комисията за защита от дискриминация е започнало административно производство, по жалба от Ш. с вх. № 44-00-927/26.03.2008 г. с твърдения, че спрямо нея е извършвана дискриминация на етническа основа от прекия й ръководител по това време, както и от горестоящия ръководител. Производството е образувано  с разпореждане № 183/31.03.2008 г. Преписката е разпределена на Първи специализиран постоянен състав, компетентен да разглежда жалби по признак „етническа принадлежност”. След проведено производство по реда на Глава Четвърта, раздел първи от ЗЗДискр, в което е извършено предварително проучване, КЗД се е произнесла с Решение № 134/10.06.2010 г. В решението е извършен анализ на установените факти, както и на становищата и възраженията на страните и като краен резултат е установено, че по отношение на Ш. и ДАМТН, нееднаквите критерии при атестирането, респективно нееднаквото им приложение, и резултата им – липса на равни възможности за повишаването в длъжност на Ш.  в сравнение с М. при конкурентен подбор през 2007г. не представлява пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност” по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Посочено е, че  в ДАМНТ е имало няколко процедури за конкурентен подбор за повишаване в длъжност, както следва: през 2007г.- за повишаване в длъжност старши инспектор, през 2008г- за повишаване в длъжност старши инспектор, през 2008г. - за повишаване в длъжност главен инспектор и пак през 2008г. - за повишаване в длъжност началник отдел, всички извършвани по реда на чл.82 ЗДСл и НУРАСДА. Посочени са оценките , които Ш. е получила и които останалите трима служители са получили, като е прието, че единствена и решаваща роля при достъпа до участие в конкурентния подбор за израстване в длъжност е общата оценка на последната атестация на служителите през 2006г., получили оценка 2, като на този критерий са отговаряли само други двама служители, които именно са били повишени в длъжност старши инспектор през 2007г. Ищцата се е съгласявала с поставените й оценки в периода 2003-2008.

Решение № 134/10.06.2010 г. на КЗД било оспорено от Ш.  пред Върховния административен съд, който със свое Решение № 1177/24.01.2013 г. по адм.д. № 12871/2010 г. оставил в сила решение на КЗД в частта, с която е установено, че по отношение на нея не е осъществено дискриминационно отношение и вербален тормоз от страна на ответниците по преписката по признак „етническа принадлежност”. Съдът отменил решението на КЗД в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Ш.  и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по отношение на защитените признаци „пол” и „лично положение”.

Въз основа на решението на ВАС производството по преписка № 69/2008 г. било възобновено и преписката била разпределена на петчленен разширен състав на комисията с оглед факта, че ще бъдат изследвани два признака. Въз основа на събраните по преписката доказателствата петчленният  разширен състав на Комисията за защита от дискриминация постановил Решение № 89/23.02.2015г.

Установява се от приобщените по делото доказателства, че  с приложеното на л.108 и сл. от делото Решение № 89/23.02.2015 г. на Комисия та за защита от дискриминация е установено, че работодателят ДАМТН е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо ищцата Ш. по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „пол” при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.Т.М.. В тази част решението на КЗД като необжалвано е влязло в сила. Решението е влязло в сила и в частта на произнасянето на комисията  като необжалвано, по отношение на две физически лица, изпълняващи съответно длъжност началник и главен директор към процесния период. С  решението си КЗД още е предписала на основание чл.76, ал.1 от ЗЗДискр., във връзка с чл.47 и чл.15 от ЗЗДискр, на С.И.Ц., и.д. председател на ДАМТН да предприеме мерки с цел предоставяне на равни възможности на служителите в ДАМТН без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. при тяхното атестиране и израстване в длъжност при осъществяване на процедура на конкурентен подбор, като прилага еднакви критерии; по т.5 предписва на основание чл.76, ал.1 от ЗЗДискр., във връзка с чл.47 от ЗЗДискр. на И. Ив. Н., изпълняваща длъжността началник в процесния период и С. Т., изпълняващ длъжността главен директор в ДАМТН към процесния период за в бъдеще да се въздържа от понататъшни такива нарушения; прекратява на основание чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. производството по преписка № 69/2008 г. по отношение на ответната страна М.Т.М., бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Русе към ДАМТН.

Ш.  е оспорила пред съда единствено частта от решението на КЗД, с която са дадени предписания  и с която е прекратено производството по отношение на ответника М.Т.М.. Видно е от приложеното на л.122 и сл. от делото Решение № 16/06.08.2015 г. по адм. д № 213/2015 г. на АдмС – Русе, че с това решение е отменено  Решение № 89/23.02.2015 г. на петчленен разширен състав на КЗД, в частта: с която  се предписва на основание чл.76, ал.1 от ЗЗДискр. Във връзка с чл.47 от ЗЗДискр. на И.И.Н., изпълняваща длъжността началник в процесния период и С.А.Т., изпълняващ длъжността главен директор в ДАМТН към процесния период за в бъдеще да се въздържат от понататъшни такива нарушения; с която се прекратява на основание чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. производството по преписка № 69/2008 г. по отношение на ответната страна М.Т.М., бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Русе към ДАМТН и вместо него е постановил, че на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр оставя без уважение жалбата на Ш. до Комисията за защита от дискриминация в частта, с която се твърди извършена дискриминация от М.Т.М. – бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Русе към ДАМТН; отхвърлена е жалбата на Ш.  против Решение №89/23.02.2015 год. на петчленен разширен състав на КЗД в частта, с която се предписва на основание чл.76, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с чл.47 и чл.15 от ЗЗДискр., С.И.Ц., и.д. председател на ДАМТН, да предприеме мерки с цел предоставяне на равни възможности на служителите в ДАМТН без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. при тяхното атестиране и израстване в длъжност при осъществяване на процедура  на конкурентен подбор, като прилага еднакви критерии.

С решение № 2627/ 2.03.2017г. по адм.д. 12438/2015г. на ВАС е  оставено в сила решение № 16 от 6.08.2015 г., постановено по административно дело № 213/2015 г. от Административен съд Русе в частта, с която е отменено решение № 89/23.02.2015 г. на Петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с което е прекратено производството по отношение на М.М.  и е оставена без уважение жалбата на ищцата  до КЗД в частта, с която се иска да бъде установено, че М.М. – бивш началник на РО на ГД”Надзор на пазара”  при ДАМТН е извършил дискриминация спрямо ищцата. Обезсилено е решението на Адм.С-Русе в частта, с която е наложена ПАМ на И.И.Н., изпълняваща длъжността началник към процесния период и С.А.Т., изпълняващ длъжността главен директор  в ДАМТН към процесния период за в бъдеще да се въздържат от понататъшни такива нарушения и е отхвърлена жалбата й против решението на КЗД в частта му, с която на С.И.Ц.-и.д. председател на ДАМТН е наложена ПАМ да предприеме мерки с цел предоставяне на равни възможности на служителите в ДАМТН без оглед признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. при тяхното атестиране и израстване в длъжност при осъществяване на конкурентен подбор като прилага еднакви критерии и е прекратено производството по жалбата на Ш. срещу решение №89/23.02.2015 год. на петчленен състав на КЗД в тази му част.

Установява се от мотивите на постановеното и влязло в сила Решение на КЗД №89/23.02.2015 год. следното:

Е.Ш. е заемала длъжност „младши инспектор“ в РО на ГД "Надзор на пазара" - Русе към ДАМТН, с месторабота в гр. Силистра. Относително по същото време и на същата длъжност са назначени и служителите: Ц. С., Й. П. и М.М.. Четиримата са имали различно професионално развитие, с оглед получените от тях атестационни оценки за периода 2003-2007 г. Всички от тях, с изключение на Ш. са повишени в длъжност, след получените oт тях общи оценки, 2 - изпълнение над изискванията при последната атестация преди повишаването им в длъжност в хипотезата на чл, 35, ал.1, т.1 от НУРАСДА. За разлика от тях Ш. е получавала общи оценки при атестациите 3, което при неудовлетворяването на критериите за ранг по чл. 35, ал. 1, т. 2 от НУРАСДА й е попречило да израсне в длъжност. Най-впечатляващо професионално развитие е имал служителят М., който за разглеждания период е бил в отпуск над 3 години; на база атестацията му от 2007 год. същият, за по-малко от месец в началото на 2008 година, е повишен от „старши инспектор“ последователно на „главен инспектор“ и „началник отдел“, без да е оценяван за предходната длъжност, заемана от него само 11 работни дни, докато Ш. е получила обши оценки от атестациите 3 и не е повишена в длъжност, за разлика от другите служители. Оценяващият ръководител е поставил на М.М. обща оценка 2- изпълнението е над изискванията, а на Ш. е поставил обща оценка 3-изпълнението отговаря на изискванията. В графата коментар на оценяващия ръководител по общите постижения и поведение на оценявания са едни и същи и за двамата служители и за двамата е посочено, че като цяло изпълняват работата на нивото на изискванията за заеманата длъжност, но поставените въз основа на същите коментари оценки но всеки от тях се различават. В крайна сметка, макар наличието на пълна идентичност на коментарите по отношение работата им, при атестирането на Е.Ш. и М.М., при пълна идентичност на коментарите на оценяващия орган, М.е получил по-висока оценка от Ш.. От представените справки за работата на двамата е констатирано, че Е.Ш. е извършила по-голям обем работа и в срок за периода 2006 - 2007 г. в сравнение с М.. Оценяващ ръководител е бил И.Н., а контролиращ С.Т., който без какъвто и да е коментар, на база идентични фактически констатации е потвърдил поставените общи оценки.

Преценявайки подробно доказателствата по преписката, КЗД е приела, че  при липсата на еднакви критерии за атестиране за израстване в длъжност, респективно нееднаквото им прилагане спрямо М.М., Ш. е била по-неблагоприятно третирана спрямо него.

КЗД е изложила съображения, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДнскр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата, специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДнскр. По определението на чл. 4. ал. 2 от ЗЗДискр. „пряка дискриминация“ съставлява всяко по- неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4. ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. Специалната защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво третиране, основано на въведените с този закон признаци. КЗД е приел още, че следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Специалният ЗЗДискр. урежда специфични обществени отношения, дефинирани в чл. 4. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Наличието на конфликти или противоречия  не е достатъчно, за да се приеме, че е извършен акт на дискриминация по този защитен признак. Не всяко напрежение в отношенията между хората изпълва понятието за дискриминация. Доколкото има твърдения от страна на Е.Ш. за влошени междуличностни отношения в службата, то това не води във всички случаи до извод за етническа дискриминация, тъй като не се установява по-неблагоприятното й третиране спрямо другите служители П. и М. при еднакви или сходни обстоятелства по признак "етническа принадлежност".

Фактическият състав на дискриминацията включва белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал, 1 от ЗЗДискр. признаци, неблагоприятно третиране или нежелано поведение и причинна връзка между тях. В предходно отменително решение ВАС е приел, че спрямо Е.Ш. е проявено неравно третиране, по защитен признак - „пол“. В разпоредбата на т. 7 на §1 от ЗР на ЗЗДискр. е дефинирано, че "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за зашита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. КЗД е приела, че в случая ответната страна не е ангажирала и не е представила доказателства, които да опровергаят твърденията на Ш. и от които да се заключи, че не е осъществен неблагоприятно третиране спрямо нея.

КЗД е направила извод в решението си, че цялата хронология на събития, представена в производството мотивира състава да приеме, че с действията си работодателят е допуснал да се осъществи дискриминация под формата на неблагоприятно третиране само по признак „пол“ спрямо Е.Ш. при израстването й в длъжност. Липсват факти, данни и доказателства за осъществена дискриминация по признак „лично положение“. Видно от резултатите от проведения конкурентен подбор за длъжността „старши инспектор“ през 2007 год., волята на работодателя е била Ш. да не бъде повишена в длъжност, като но този начин е осъществил дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране по признак „пол“.

С оглед па гореизложеното КЗД е приела, че работодателят Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, представлявана от председателят С.И.Ц. е допуснал дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо Е.Ш., като не й е предоставил равни възможности без оглед на признаците по чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр. за професионалното й израстване в длъжност, като не с приложил еднакви критерии при конкурентния подбор за длъжността „старши инспектор" Нарушението е допуснато при осъществяване дейността на юридическото лице - ДАМТН.

В случая КЗД е установила, че проведеният конкурентен подбор между Ш. и М.М. се основава на признак “пол", един от защитените по чл, 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци. Съставът установил също така, че изключенията от принципа на последователно израстване в ранг или длъжност е приложима само хипотезата па чл. 82, ал. 2 и ад,4 от Закона за държавния служител при обща оценка 1 „изключително изпълнение“, каквато М.М. не е имал от последното атестиране, за да прескочи от длъжност „старши инспектор“ в длъжност „началник на отдел“.

С оглед на горните мотиви, изложени в Решение №89/23.02.2015 год., КЗД е установила,  че работодателят Държавна агенция за метрология и технически надзор, гр. София, е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо Е.Т.Ш. по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с § 1. т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по признак „пол“ при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.Т.М..

С приложената на л.355 от делото Заповед № П-16 от 2.05.2012 г.на Председателя на ДАМТН, е прекратено служебното правоотношение  на Ш. с ДАМТН за длъжността „младши инспектор“, считано от датата на връчването. Заповедта е връчена на Ш. при условията на отказ да я получи, на 7.05.2012 год.

Ш. е обжалвала горната заповед пред Адм.съд-Русе, който с протоколно определение от с.з. на 14.04.2016 год. по адм.дело №556/2015 год. е оставил жалбата без разглеждане, като подадена след изтичане на преклузивния срок за нейното оспорване, и е прекратил производството по делото. С определение № 7331 от 17.06.2016 г. по адм. дело № 6103/2016 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е оставила в сила прекратителното определение на АдмС – Русе по адм. дело № 556/2015 г. 

Ш. е подала жалба против Заповед № П-16 от 2.05.2012 г.на Председателя на ДАМТН, с която е прекратено служебното й правоотношение  за длъжността „младши инспектор“, до АССГ, с искане за обявяване на нейната нищожност. По жалбата е постановено Решение №2448/13.04.2017 год. по адм.дело №8415/2016 год. на АССГ, с което жалбата е отхвърлена. С Решение №9861/18.07.2018 год. на ВАС по адм.дело №6680/2017 год., решението на АССГ е оставено в сила.

Следователно, Заповед № П-16 от 2.05.2012 г.на Председателя на ДАМТН, с която е прекратено служебното правоотношение  на Ш. с ДАМТН за длъжността „младши инспектор“, е влязла в законна сила.

Същевременно, с влязло в сила Решение № 128/20.03.2015 г. на КЗД  е установено, че работодателят ДАМТН не е допуснала да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на Ш.  по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във вр. с §.1 от ДР на с.з. по признаци „лично положение” и „увреждане” и е оставил жалбите на Ш. (с твърдения, че не й е била осигурена възможност за кариерно израстване при увеличена служебна натовареност, не е атестирана справедливо, длъжността й е съкратена поради това, че е сигнализирала КЗД за дискриминация спрямо нея за периода 2008-2012г.) без уважение. Решението е обжалвано пред АССГ, който с Решение № 4353 от 23.06.2015 г. по адм.д. № 4096/2015 г., оставено в сила с Решение № 13908 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 9176/2015 г. на ВАС,   е отхвърлил жалбата на Ш. против решение № 128/20.03.2015г., постановено от Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 159/2012 г., като неоснователна.

Установява се още по делото, че ищцата е заемала длъжност „младши инспектор” в РО на ГД „Надзор на пазара” – Русе при ДАМТН, с месторабота гр. Силистра., където е била назначена през 2000г. , като през 2007г. е преназначена в същият отдел с месторабота гр.Русе. Видно от приложените на л.55-86 от делото писмени документи, през 2007г. при конкурентния подбор за израстване в длъжност „старши инспектор” условията са били налице по отношение на  Ш., Ц. С., Й. П. и М.М., като ищцата и Ц.С. / с IV младши ранг съответно с 9 и 8 години професионален опит/  са получили оценка 3 при последната си атестация, оценки по степен изпълнение на целите- 2 и оценки при изпълнение на преките си задължения- 2,   а Й. П. и М.М. са с оценка 2 от последната атестация, същите оценки по показателите за степен на изпълнение на целите/2/ и оценка 1 за изпълнение на преките задължения и именно последните двама са предложени за заемане на длъжността „старши инспектор”./л.63-72 от делото /. През м.март 2008г. при конкурентен подбор за длъжност” старши инспектор”  ищцата отново е получила същите оценки-3 , а Ц. С. е получила обща оценка 2 –изпълнението е над изискванията за 2007г. и е била повишена в длъжност старши инспектор.                                                                                                                                                              На тези изложени основания КЗД  в Решение №89/23.02.2015 год. е извела извод, че всички, с изключение на Ш., били повишени в длъжност след получаване на обща оценка 2 – „изпълнение над изискванията” при последната атестация преди повишаването им, на основание чл.35, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация – отм. Ш., за разлика от тях, била оценявана винаги с оценка 3 и поради липса на изискуемите условия по чл.35, ал.1, т.2 от НУРАСДА (отм.), не била повишавана в длъжност. В хода на производството било направено сравнение между атестирането и професионалното израстване на Ш.  и колегата й М.М., който за изключително кратък срок последователно бил повишен от младши инспектор в старши инспектор/ със заповед № Н- 39/09.03.2017г/, от старши инспектор в главен инспектор /януари 2008г/ и  на 7 февруари 2008г./ от главен инспектор в началник отдел. Последните две повишения били извършени на база атестацията на М. за периода 2006 – 2007 г. При сравнение на атестационните формуляри на двамата служители Комисията установила, че в графата коментар на оценяващия ръководил по общите постижения и поведение на оценявания, коментарите са едни и същи и за двамата служители – и за двамата е посочено, че като цяло изпълняват работата на нивото на изискванията за заеманата длъжност, но поставените въз основа на същите коментари оценки за всеки от тях се различават, в полза на М.. Независимо от пълна идентичност на коментарите, М. получил по-висока оценка от Ш. и по различните показатели за оценка. В мотивите на решението  изрично се сочи, че не са били приложени еднакви критерии при конкуретен подбор за длъжността „старши инспектор“ през 2007г. При тези данни КЗД извела извод, че безспорно е налице по-неблагоприятно третиране на ищцата спрямо колегата й М.М. поради липса на еднакви критерии за атестиране за израстване в длъжност, респективно поради нееднаквото им прилагане.

КЗД приела, че с действията си работодателят е допуснал да се осъществи дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак „пол” спрямо Ш. при израстването й в длъжност. Приела е, че видно от резултатите от проведения конкурентен подбор за длъжността „старши инспектор” през 2007 г. волята на работодателя, е била Ш.  да не бъде повишена в длъжност, като по този начин е осъществил дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак „пол”.

От справка „човешки ресурси” се установява, че за повишаване в длъжност са отговаряли 4 лица, в т.ч. и ищцата, както следва : Ц. С., Е.Ш., Й. П. и М.М.. Посочени са критериите, както и че е изготвено предложение по отношение на две лица, отговарящи на изискванията по чл.35 НУРАСДА : П. и М., изразили писменото си съгласие. В предложението са посочени и мотивите на непосредствения ръководител за М. и П.. Извършен е конкурентен подбор на база посочени критерии съгласно НУРАСДА и е изготвено предложение за повишаване в длъжност на  П. и М., които са изразили писмено съгласие. От така представените документи следва извода, че свободните длъжности” старши инспектор” са били 2. Представен е и списък на служителите, отговарящи на условията за участие в конкурентен подбор за длъжността „главен инспектор“, като са били включени 6 лица, отговарящи на изискванията по чл.35 НУРАСДА-л.75.  Ш. не е посочена измежду тези шест лица, като , като видно от справката на л.78 от делото, единствено М.М. е изразил съгласие  за заемане на длъжността „главен инспектор“, поради което е изготвено мотивирано предложение от непосредствения ръководител, съгласувано с контролиращия ръководител до органа на назначаването-л.79-80. Представени са два броя заповеди за преназначаване на М.М.-на л.61-62-Заповед №Н-39/9.03.2007 год.-от младши в старши инспектор, на л.59-60-Заповед №Н-04/23.01.2008 год.-от старши в главен инспектор.

Представена е заповед № 0044/ 04.02.2008г. на и.д. председател на ДАМТН за провеждане на процедура на конкурентен подбор за назначаване на длъжност” началник отдел” в РО-Русе, списък,  съгласно който само М.М. е отговарял на изискванията и мотивирано предложение от гл.директор „НП” за преназначаване на М. на длъжността „началник отдел Русе на ГД“НП“.       

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

В разглеждания случай се претендира обезщетение поради осъществено дискриминационно третиране от орган на ДАМТН, установено по реда на глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. и причиняване на увреждане в резултат на това. Ищцата  твърди, че в резултат от незаконни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при държавен орган, т. е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност, е претърпяла вреди от нарушаване на изисквания по ЗЗДискр., уреждащи равенство в третирането, като неблагоприятното третиране спрямо нея е установено с влязъл в сила акт след проведено  административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационното законодателство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по реда на раздел I от глава четвърта на ЗЗдискр.

Претендирани са:  

1.имуществени вреди за периода от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва 7.05.2012 год. до  окончателно изплащане на сумата;

2.неимуществени вреди за периода  от 1.01.2007 год. до 18.11.2019 год.,  изразяващи се в  непрекъснатото състояние на стрес, унижение, влошено здравословно състояние - получени тежки заболявания - хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др.,  болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите й за нея довели до смърт на баща й до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред  без работа вследствие извършената дискриминация.

В тази връзка , с оглед заявения предмет и периоди на исковата претенция, настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на ответника, изразено в писмо с вх.№3727/20.07.2020 год., че исковата молба е недопустима поради идентитет между страните, предмета и периодите на претенцията по настоящото дело и по адм.дело №385/2018 год. на Административен съд-Русе, което е образувано преди настоящото. Видно от приложеното и невлязло в сила Решение по адм.дело №385/2018 год. на АС-Русе-л.35-41, периодът на претенцията за имуществени вреди от дискриминация е 9.03.2007год.-7.05.2012 год., а претенцията за имуществени вреди по настоящото дело е 7.05.2012 год.-18.11.2019 год., т.е. не е налице съвпадение относно периода на претенцията и на това основание исковата молба не се явява недопустима. От друга страна и видно от материалите по делото, след образуване на адм.дело №385/2018 год., на ищцата са дадени указания за отстраняване на нередовностите на първоначалната искова молба, които не са били отстранени, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева по горното дело, както и искът за претърпени имуществени вреди за периода 7.05.2012-4.04.2017 год. за сумата от 40 000 лева, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи, за времето, през което Ш. е останала без работа, в т.. неполучена заплата като главен инспектор и ДМС, както и пари за облекло, коледни и великденски добавки и за периода от 1.06.2014-1.06.2016 год. за сумата от 18 000 лева, представляващи 24 месечни работни заплати, които би получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в Софийски университет, което не е успяла да завърши поради финансови и здравословни проблеми, възникнали вследствие оставането й без работа, е върната като нередовна и в тази част производството е прекратено. С Определение №13218/7.10.2019 год. по адм.дело №10959/2019 год. на ВАС е потвърдено  разпореждането от 4.02.2019 год. за частично прекратяване на производството по първоначалната искова молба-л.31-32. Поради прекратяване на производството с оглед неотстранените нередовности на исковата молба в тази част, не е  постановено съдебно решение по съществото на исковата претенция, поради което в тази част не е  налице влязло в сила съдебно решение, което за процесните периоди да е задължително за съда и страните и което да е пречка за предявяване на нова искова молба за същия период, по аргумент от чл.297 и чл. 299 от ГПК.

Същевремевнно  ЗЗДискр предвижда две възможности за реализиране на претенция за обезщетяване на вреди (имуществени или неимуществени), които са резултат от проявено дискриминационно отношение, произтичащо от административен акт, действие или бездействие. Едната от тях е засегнатото лице да предяви иск по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр в районния съд и другата - лицето да проведе производство пред КЗД по реда на чл. 50 и сл. ЗЗДискр, след което и при наличие на влязло в сила нейно решение, с което са установени извършеното нарушение, нарушителят и засегнатото лице, последното да предяви иск за обезщетяване по реда на чл. 74 ЗЗДискр./ какъвто е настоящият случай/. Ответникът в писмените бележки навежда доводи, че в СРС  има образувано дело  по искова молба на настоящата ищца, предявена на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., но не са представени доказателства за направените оплаквания, твърдените факти и претендирани искания по това дело, за да се прецени от настоящия състав има ли налице пълен или частичен идентитет между двете производства. Не са представени и доказателства кое от двете производства е образувано по-рано.

В  чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр са уредени две възможни хипотези за предявяване на иска за обезщетение при благоприятно за дискриминираното лице решение на комисията: или по общия исков ред (съгласно правилата на ГПК), или по реда на ЗОДОВ - в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. В случая Решението на специализирания орган, с което се установява дискриминация-КЗД, е предпоставка за допустимост, а не основание за предявяването на исковата претенция по  чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. Налице е влязло в сила решение на КЗД, с което се установява, че работодателят ДАМТН е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо ищцата по смисъла на ч.4, ал.2 от ЗЗДискр. Във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „пол“ при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.Т.М.. Следователно предявените искове за обезщетение за вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  С оглед наложената постоянна съдебна практика в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административните съдилища не установяват неравенство в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., не установяват повторно осъществена ли е дисриминация, от кого и срещу кого, а изследват единствено  съществуването на вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение във връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация и какъв е размера на обезщетението, по арг. от  чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящия съд е длъжен да направи преценка по чл.1 ЗОДОВ, че актовете, действията или бездействията, издадени/ осъществени в нарушение на Закона за защита от дискриминация, представляват административна дейност, тъй като само в този случай имуществената отговорност за вреди може да се търси не от лицето, осъществило дискриминацията, а от юридическото лице, в чийто състав е включен органът или длъжностното лице, извършило дискриминация.

Следователно, и на всички посочени основания, ищцата Ш. е надлежно правнолегитимирано лице-физическо лице по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо право и интерес от водене на настоящото исково производство, основано на успешно проведено производство по установяване неравенство в третирането по определен признак.

Следователно искът е допустим за разглеждане по същество.

Искът е предявен срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор -София, който ответник е ЮЛ по смисъла на чл.205 от АПК във връзка с чл.10в, ал.1 от Закона за измерванията и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН .

По същество исковата претенция е неоснователна.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищцата, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По- конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразен акт, действие, респ.бездействие не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона,  а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

В случая е доказана първата предпоставка . В конкретния случай е налице признато с влязло в сила решение №89 / 23.02.2015г. по пр. № 69/2008г., в частта по т.1 и т.2 . на Комисията за защита от дискриминация за "нарушение на права" по смисъла на чл. 74, ал.1 ЗЗДискр., приравнено съгласно същата разпоредба на противоправно действие, респ. бездействие на длъжностно лице, оправомощено по силата на закона да изпълнява административни властнически функции. Самото нарушение е признато като извършено от ответника, като същото нарушение е квалифицирано като извършване на "пряка дискриминация " по признак „пол” спрямо ищцата при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.М. при извършения подбор през 2007г. за заемане длъжността „старши инспектор”, като ДАМТН не е предоставила на ищцата  равни възможности за професионалното й израстване в длъжност, като не е приложил еднакви критерии при конкурентния подбор за длъжността „старши инспектор”

ДАМТН е държавен орган  и е орган по назначаване на държавните служители (чл. 6, ал. 1 ЗДСл.), и дейността, свързана с възникване, развитие и прекратяване на служебно правоотношение представлява административна такава. Съгласно чл. 15 от ЗЗдискр. във вр. с чл. 28 от същия закон, органът по назначаването е длъжен да предоставя равни възможности на служителите за професионално израстване в ранг и длъжност, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 , като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Съгласно чл. 18 и 19 ЗЗДиср., работодателят е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и при неизпълнение, носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация/отм/ , процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията.

Изискванията на чл. 25 от Наредбата  са пряко свързани с правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Действително извън правомощията на съда, вкл. и на КЗД, е да проверява обективността на поставените оценки,  а само  спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии/ чл.76 ал.7 ЗДСл/, регламентирани в чл. 16 - 21 НУРАСДА. В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието точно и в пълен обем изпълнение е гаранция за обективността и безпристрастността на извършеното оценяване.

За да стигне до извода, че ДАМТН като работодател, „началник отдел" /оценяващ ръководител по смисъла на чл.З, ал.2 от НУРАСДА / „главен директор" /контролиращ ръководител/ към процесния период са допуснали да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо ищцата по признак „ пол " при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата и М.М.,  КЗД е анализирала професионалното развитие през периода 2003 г. - 2007 г. на Ц.С., Й.П. и М.М. - колеги на ищцата, заемащи също длъжността „младши инспектор". И тримата през 2006 г. са били атестирани, като П. и М. са оценени с оценка „2 - изпълнение над изискванията". Последните двама  при проведения през 2007 г. конкурентен подбор за длъжността „старши инспектор" са били повишени. Само М. обаче, на база атестацията му от 2007 г., през 2008 г. е бил повишен в длъжност „главен инспектор", а няма и месец по-късно - в длъжност „началник на отдел" . По тази причина КЗД е сравнила детайлно атестациите на ищцата и М.М. и е установила, че при едни и същи коментари на оценяващия ръководител относно общите постижения и поведение, М.  е получил оценка „2 - изпълнение над изискванията", а ищцата - оценка „З -изпълнение, отговарящо на изискванията". Следователно КЗД е установила , че дискриминацията е причинена от работодателя ДАМТН чрез непредоставяне на равни възможности за професионално израстване, а именно - неприлагане на еднакви критерии при конкурентен подбор за длъжността „старши инспектор", осъществен през 2007 г. и от оценяващия ръководител  чрез изготвяне на атестациите, от контролиращия ръководител чрез „потвърждаването" на атестациите / дл.лица при ответника/ , като дейността по атестирането, повишаването в длъжност е административна.

Т.е налице е първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие на  ответника при изпълнение на административна дейност.

Наличието/ липсата на другите два елемента от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ-настъпила вреда и причинна връзка между незаконосъобразното действие и причинения с него резултат, ще бъдат разгледани от настоящия състав на съда отделно за претендираните имуществени и неимуществени вреди от ищцата за съответните периоди.

           1.Претендирани са от ищцата имуществени вреди за периода от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва 7.05.2012 год. до  окончателно изплащане на сумата. Твърди се, че това е периодът  на оставането й без работа, като последица от извършената пряка дискриминация, с включен процент клас прослужено време за същия период, с включена сума от неполучено допълнително възнаграждение за коледни и великденски заплати за целия период, сумите от неполучените възнаграждения за платен годишен отпуск за целия период, сумата от неполученото финансово подпомагане под формата на допълнително материално стимулиране. Във връзка с размера на претендираните вреди, по искане на ищцата е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно, безпристрастно и съответно на представените от ответника писмени доказателства- фишове за заплати за съответната длъжност и от което заключение се установява размерът на паричните суми от неполучени възнаграждения за длъжността старши инспектор в отдел „В.Търново“ при ГД „Надзор на пазара“, с включена сума за неполучено допълнително възнаграждение за коледни и великденски заплати за целия период, сумите за неполучени възнаграждения  за платен годишен отпуск за целия период, сумата от неполучено финансово подпомагане под формата на ДМС, за периода от датата а прекратяване на служебното й правоотношение с ЗАМТН-7.05.2012 год. до датата на подаване на исковата молба-18.11.2019 год.

Съдът приема, че ищцата действително би получила установените от ВЛ В. суми за възнаграждение за положения от нея труд  при ответника, ако беше работила на длъжност „старши инспектор“. Но дали щеше да бъде избрана да работи тя , вместо някое от другите две лица, преназначени на длъжността „старши инспектор“ /П. и М./, дори да не беше допуснато по отношение на нея да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак „ пол " при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата и М.М., е събитие, което от доказателствата по делото не се установява, че е щяло да се случи със сигурност. На първо място се установява от мотивите на Решение №89/23.02.2015 год. на КЗД, че Ш. е заемала длъжност „младши инспектор“ в РО на 1 Д "Надзор на пазара" - Русе към ДАМТН, с месторабота в гр. Силистра, като такава длъжност са заемали и служителите Ц.С., Й.П. и М.М.. Четиримата са имали различно професионално развитие, с оглед получените от тях атестационни оценки за периода 2003-2007 г., като действително всички от тях, с изключение на Ш. са повишени в длъжност, след получените or тях общи оценки, 2 - изпълнение над изискванията при последната атестация преди повишаването им в длъжност, като за разлика от тях Ш. е получавала общи оценки при атестациите 3,  което й е попречило да израсне в длъжност. Установява се още, че оценяващият ръководител е поставил на М.М. обща оценка 2-,.изпълнението е над изискванията“, а на Ш. е поставил обща оценка 3- „изпълнението отговаря на изискванията“. В графата коментар на оценяващия ръководител по общите постижения и поведение на оценявания са едни и същи и за двамата служители и за двамата е посочено, че като цяло изпълняват работата на нивото на изискванията за заеманата длъжност, но поставените въз основа на същите коментари оценки но всеки от тях се различават. В крайна сметка, макар наличието на пълна идентичност на коментарите по отношение работата им, при атестирането на Е.Ш. и М.М., при пълна идентичност на коментарите на оценяващия орган, М.е получил по-висока оценка от жалбоподателката. Ето защо е прието, че при липсата на еднакви критерии за атестиране за израстване в длъжност, респективно нееднаквото им прилагане спрямо М.М., Ш. е била по-неблагоприятно третирана спрямо М.. Тя е била по-неблагоприятно третирана спрямо М. обаче, единствено при оценяването на служителите за извършената през годината служебна дейност, не и при преценката кой от двамата служители –М. или Ш. да бъде предложен за заемане на длъжността "старши инспектор". Това е така, защото на първо място по делото няма данни Ш. да е оспорила пред  контролиращия ръководител поставената обща оценка „3“ от атестирането по реда на чл.28 от НУРАСДА. На второ място, съгласно чл. 30, ал.2 от НУРАСДА, повишаването в държавна служба е обвързано с оценката от изпълнението на длъжността, получена при атестиране, и с обучението и развитието на служителите в администрацията, посочени кумулативно. Това означава, че атестацията не е единственият критерий за кариерно израстване. Затова именно в чл.34, ал.З от Наредбата  е предвидено, че заемането на по-висока длъжност в същата администрация се извършва чрез конкурентен подбор, в който могат да участват служители, които отговарят на условията за заемане на по-високата длъжност и: 1. имат   оценка   от   последното   атестиране    1 "Изключително изпълнение" или 2 "Изпълнението е над изискванията" или 2. имат оценка от последното атестиране 3 "Изпълнението отговаря на изискванията" и притежават по-висок от минимално изискуемия ранг за по-високата длъжност.  В случая към датата на процесния конкурентен подбор през март 2007г. ищцата е притежавала ранг IV младши. Условията за заемане на  длъжността „старши инспектор" при редакцията на ЕКДА - минимално изискуемият ранг за длъжността „старши инспектор" към 2007 г. е  IV младши. При положение, че М. и П. са имали по-висока оценка от последната атестация-2, от Ш., която е имала оценка 3, която не е оспорила пред контролиращия ръководител, Ш. е могла да участва наравно с тези двама служители при конкурентния подбор, само и единствено, ако е имала по-висок ранг от минимално изискуемия за длъжността- IV младши. Тя е имала минимално изискуемия за длъжността, не по-висок от него и затова именно непритежаването на ранг, по-висок от този, е причината Ш. да не е бъде предложена за участие в конкурентния подбор за длъжността „старши инспектор", а не защото е имала оценка от последното атестиране „3", съгласно чл.35 ал.1 т.2 от НУРАСДА. Но дори и да имаше оценка „2" като М. и П., ако не бе допусната относно нея дискриминация по пол,   това   би   осигурило   на Ш.  единствено равен старт в конкурентния подбор, но не повишаването й в длъжност като краен резултат от този подбор. Така е, защото съгласно чл.36, ал.З от НУРСДА, в случай, че служителите, които отговарят на условията по чл. 35 и са изразили писмено съгласие да заемат длъжността,   са   повече   от   един,   непосредственият   ръководител   на административното  звено,  в  което  е  свободната длъжност,  извършва конкурентен подбор въз основа на: 1.общата оценка на изпълнение на длъжността; 2 оценките по отделните показатели по чл. 16; 3.притежавания ранг; 4.бъдещия потенциал  за  развитие   на  служителя,   отразен   във  формуляра за оценка; 5. събеседване за преценка на професионалните и деловите качества.  На последно място и видно от справката на л.63 от делото, при отчетените показатели на ищцата в сравнение с П. и М. съобразно изискванията на чл.36, ал.3 вр.чл.35, ал.1, т.1 от НУРАСДА , относно същата дори да не бе констатираната пряка дискриминация по признак пол при конкурентния подбор, тя би се състезавала заедно с тях и пак не би имала реални шансове да бъде предложена за повишаване в длъжност, защото  при преценката на прекия ръководител , се вземат и оценките по отделните показатели по чл.16- степента на реализация на целите от работния план; степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност; показаните компетентности, бъдещия потенциал за развитие на служителя, отразен във формуляра за оценка, а ищцата е получила оценка 2 , а М. и П. оценка 1 при оценката на изпълнение на преките им задължения, като Ш. не е получила оценка за бъдещ потенциал, за разлика от другите двама. Налага се извод, че общата оценка в атестацията е само един от критериите за подбор. Наличието на останалите критерии изключва пряката причинно-следствена връзка между установената пряка дискриминации под формата на неблагоприятно третиране при атестирането за периода от 2006 г./ последната атестация преди подбора/ и неповишаването от длъжност „младши инспектор" в длъжност „старши инспектор" при конкурентния подбор през 2007г., пропускането на възможността за получаване на възнаграждение /в т.ч. и ДМС и други парични бонуси/, което  налага извода, че осъществената спрямо ищцата дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по признак „пол” при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.М. няма за задължителна, закономерна последица неизрастването й в длъжност „старши инспектор” през 2007 г. Следва да се вземе предвид, че след като решението на КЗД установява проявите на нежелано и увреждащо правата на засегнатите лица дискриминационно поведение, други факти и обстоятелства извън посочените в това решение не могат да се разглеждат от съда, пред който се предявява иска за обезщетение. Вредите, чието обезщетяване се претендира, не биха могли да произтичат от актове и действия, необхванати от решението на комисията. Последващо издадени от този орган актове или последващо извършени от него действия не биха могли да се разглеждат като продължение на актове и действия, които не са били предмет на произнасяне на Комисията за защита от дискриминация/ в т.см.Решение № 11439 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2018 г., III о/.

Нещо повече, дори да беше установено, че база дискриминационното поведение на ответника именно ищцата не е била назначена на длъжността „старши инспектор“, считано от датата на преназначаване на работа на М.М. на длъжност старши инспектор 9.03.2007 год.-Заповед №39/9.03.2007 год. на л.61-62 и занапред, претенцията на ищцата за обезвреда на имуществените вреди от неполучени заплати и допълнителни парични плащания не е за този период-от датата на преназначаване на работа на М.М. на длъжност старши инспектор 9.03.2007 год. Претенцията й за обезвреда е за периода е за много по-късен период- повече от пет години след преназначаването на М. на тази длъжност- от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба. Тази претенция е свързана с искане за  компенсация за времето, през което Ш. е останала без работа, като последица от извършената пряка дискриминация-за периода след 7.05.2012 год., когато  е било прекратено служебното й правоотношение с приложената на л.58 от делото Заповед №П-16/2.05.2012 год. на Председателя на ЗАМТН до датата на предяваване на ИМ. На първо място съдът намира, че след като не може да се докаже, че  осъществената спрямо ищцата дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по признак „пол” при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.М. няма за задължителна, закономерна последица неизрастването й в длъжност „старши инспектор” през 2007 г., то на още по-голямо основание не може да се установи, че именно неповишаването й в длъжност „старши инспектор“ закономерно е довело до прекратяване на служебното й правоотношение през 2012 год. На второ място съдът намира, че това би могло да бъде установено в съдебно производство по оспорване законосъобразността на прекратяване на служебното й правоотношение, в рамките на което като основание за прекратяване на същото се твърди установеното дискриминационно поведение. В този смисъл например Решение № 6014 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2014 г. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Ш. обаче не е била оспорена в срок, поради което с протоколно определение от с.з. на 14.04.2016 год. по адм.дело №556/2015 год. АС-Русе е оставил жалбата без разглеждане, като подадена след изтичане на преклузивния срок за нейното оспорване, и е прекратил производството по делото. С определение № 7331 от 17.06.2016 г. по адм. дело № 6103/2016 г. описа на ВАС, касационната инстанция е оставила в сила прекратителното определение на АдмС – Русе по адм. дело № 556/2015 г. По подадената от Ш. жалба против Заповед № П-16 от 2.05.2012 г.на Председателя на ДАМТН, с която е прекратено служебното й правоотношение  за длъжността „младши инспектор“, до АССГ, с искане за обявяване на нейната нищожност, от друга страна е  постановено Решение №2448/13.04.2017 год. по адм.дело №8415/2016 год. на АССГ, с което жалбата е отхвърлена. С Решение №9861/18.07.2018 год. на ВАС по адм.дело №6680/2017 год., решението на АССГ е оставено в сила. Следователно налице е влязло в сила решение, с което жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отхвърлена, поради което всички възражения, които са били предявени в това производство, съответно всички непредявени възражения, включително относно наличието на дискриминационно поведение, установено с влязло в сила решение на КЗД, са се преклудирали. Ето защо при неуспешно проведено производство по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Ш. с ДАМТН и при наличие на установяване в настоящото производство, че дискриминационното поведение на ДАМТН, установено с влязлото в сила решение на КЗД не се намира в причинно-следствена връзка с неизрастването на Ш. в длъжност старши инспектор“, претенцията й за имуществени вреди за периода от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва 7.05.2012 год. до  окончателно изплащане на сумата, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

2.На второ място претендирани са от ищцата неимуществени вреди за периода  от 1.01.2007 год.до 18.11.2019 год.,  изразяващи се в  непрекъснатото състояние на стрес, унижение , влошено здравословно състояние - получени тежки заболявания-хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др.,  болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите й за нея довели до смърт на баща й до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред  без работа вследствие извършената дискриминация. И в настоящата хипотеза отговорността по чл.1 от ЗОДОВ възниква, когато е нали­це хипотезата на чл.4 от ЗОДОВ – настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от вредоносните действия, бездействия или административен акт. Освен че сочи на съществените характеристики на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като пълна и обективна имуществена отговорност, разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ сочи и на вида на вредите, които подлежат на обезщетяване-имуществени и неимуществени. Спорен момент в настоящото производство е ищцата претърпяла ли е вреди от дискриминационното поведение на ДАМТН, установено с влязлото в сила решение на КЗД, те пряка и непосредствена последица ли са от това поведение и при положителен отговор- в какъв размер. Под “вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществени права и защитени от правото блага на увредения. В правната действителност „вредите” се делят на различни видове с оглед различни класификации и не може да се говори за някакъв специфичен вид вреда в конкретни частни хипотези. Вредите могат да бъдат морални /неимуществени/ и/или материални /имуществени/. По пункт две от исковата молба се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моралните /неимуществени/ вреди не засягат  имуществото на увреденото лице, а накърняват неговите чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

В доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но положението, че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците от засягане както на блага, които са предмет на субективни права (право на чест, на име, върху духовния интегритет), така и върху блага, които не са предмет на права.  Освен това в резултат на неблагоприятното засягане при незаконосъобразна административна дейност, физическите лица могат да претърпят и един друг вид вреди, които се определят също като неимуществени-страх, стрес, страдания, болки, неудобства, мъка от физическа немощ, чувство за непълноценност и т.н., все последици на едно сравнително сериозно засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Следователно неимуществените вреди също са две групи : първата група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на личните, неимуществени права, а втората група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Логически неприятните вътрешни изживявания на ищцата са несъпоставими с имуществени блага. Законодателят обаче, изхождайки от принципи на житейска целесъобразност, е допуснал имуществено възмездяване на вреди от неимуществен характер.

Понастоящем, ищцата твърди в исковата молба, че като пряка и непосредствена последица от дискриминационното поведение на ответника, установено с влязлото в сила решение на КЗД, се е намирала за процесния период в  непрекъснатото състояние на стрес, унижение , влошено здравословно състояние - получени тежки заболявания-хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др.,  болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите й за нея довели до смърт на баща й до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред  без работа.

За установяване на тези твърдения на ищцата, по нейно искане съдът е допуснали и изслушал  свидетелски показания и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

От показанията на разпитания свидетел В.Г.К. се установява, че е работил в ДАМТН до 2009-2010 г., бил е Главен секретар на Агенцията. В това си качество е узнал за проведеното производство по установяване на дискриминация. Съобщава, че знае, че ищцата има проблеми със здравето и всяка година се лекува, за което има и решения на ТЕЛК. След като К. е бил уволнен, Ш. е останала на работа и от време на време му се е обаждала. Знае, че е правила гладна стачка в София, дори самият той няколко пъти е писал жалби „за да й оправят положението“, т.к. счита, че не е нормално човек с решение на ТЕЛК да бъде освободен от работа. След постановяване на решението на КЗД ищцата се е обаждала на свидетеля, за да му каже до къде са стигнали нещата, като той споделил, че според него не е нормално да бъде съкратена, още повече, че е имало преструктуриране – на хора от Русе са предложили работа във Велико Търново, но на нея не са й предложили. Знае, че за периода от 2015 г. до 2017 г. ищцата е останала без пари, гонили са я от квартирата, нейното здравословно състояние по негово впечатление се влошило, виждал, че куца, ходи с бастунче. Знае, че ищцата е провела гладна стачка, престанала да се храни, издържала повече от 30 дни. След гладната стачка ищцата се чувствала зле, а по време на самата гладна стачка на няколко пъти е припадала. По-голяма част от показанията му са свързани с разказ за това как свидетелят е писал жалби в нейна защита и се е опитвал да й помогне за връщането й на работа. Мисли, че с ищцата са водени разговори, че ако се откаже от делото пред КЗД, ще бъде назначена на работа, но не е била назначена. Според него като лице с увреждане Ш. е следвало да бъде трудоустроена на някаква длъжност в ДАМТН, а вместо да я назначат, нейната длъжност се съкращава при положение, че Агенцията се е разраствала. Не са й предложили да заеме длъжност в Търново или в София, където е имало свободни места. Твърди, че през 2012 г. не е имало процедура за конкурентен подбор, просто са били съкратени длъжности младши инспектори и инспектори, а ищцата е била на такава длъжност в Русе. Проблемът, според свидетеля, е бил дали са били съкратени всички длъжности и дали на ищцата, като трудоустроено лице, е следвало да бъде предложена друга длъжност, т.к. в същия момент в Търново са открити нови длъжности. Сочи, че са били предложени да останат хора с по-нисък процент трудоспособност от този на ищцата.

От показанията на свидетелката С.Г.А., която съобщава, че е в приятелски отношения с ищцата, се установява, че тя е знаела, че ищцата е водила дела срещу ответника, но не се сеща какви. Знае, че вследствие на тези дела ищцата се е разболяла и е получила болест на очите – глаукома и високо кръвно. Съобщава още, че откакто я познава има високо кръвно, краката я болят и има артрит, като по-близкото им познанство датира от преди 7-8 години. Знае от ищцата, че проблемите с очите се дължат на стреса, който е получила поради уволнението й от работа. Знае, че има проблеми със ставите и че трябва да смени става. Не знае от кога е проблема с крака, но 7-8 години откакто я познава, има проблем с крака. Съобщава, че познава ищцата още откакто е била общински съветник и кандидат за кмет, от Главиница. Познава я като добър човек, помагащ на хората, които са се отнасяли с уважение към нея. След като е била уволнена е получила стрес, болести и високо кръвно. Съобщава, че от няколко години не ходи на изпити заради здравословното си състояние, което не се подобрява, а става все по-лошо. Когато са били заедно на квартира знае, че ищцата не се е чувствала добре, вдигала е кръвно и не е могла да се движи дълго, само на късо разстояние. Смята, че след уволнението ищцата не е имала шанс за политическа кариера, защото е уволнена и авторитетът й е паднал. Знае, че уволнението се е отразило зле на майката и бащата на ищцата, бащата е получил инсулт, после е починал, а майката е зле. Знае, че ищцата се издържа само с пенсия от ТЕЛК в размер на 200-250 лв. Знае, че когато ищцата е живяла в Русе, излизането й е било трудно, до центъра едва ходила, все търсила превоз, живеела сама, нямала личен живот.

От разпита на свидетелката С.С.Д., която съобщава, че е приятелка на ищцата от около 30 години, се установява,  че знае, че в момента, в който ищцата е усетила, че е дискриминирана, това е започнало да й се отразява много зле на психиката, започнали са нервни депресии, започнали по-рядко да се виждат, защото ищцата не искала да излиза, изолирала се и само се чували. Съобщава, че в безизходицата си да се бори с това, ищцата е провела гладна стачка пред Министерски съвет и Президентството около 2-3 седмици. Поради дългия срок на гладната стачка е била заведена в болница, т.к. се е чувствала изключително зле, с високо кръвно и задух. Това се отразило зле и на родителите й, баща й починал преди около две години, много страдали от несправедливостта към нея. Съобщава, че като кандидат за съветник или като общински съветник, не си спомня кое от двете, Ш. е имала някакво влияние в политиката и била на много високо ниво на уважение, самочувствие, имала сериозни амбиции, които били попарени след като се случило това с дискриминацията. Съобщава, че след напускането си от ДАМТН ищцата не е работила никъде. Единствените й доходи били от пенсията й като инвалид и от родителите. Започнала да учи право в Софийския университет, което още не е завършила поради липса на средства да завърши образованието си. Сочи, че липсата на средства се отразило негативно на физическото, психическото и цялостното състояние на организма на ищцата. Освен заболяванията, които е имала и за които е получила ТЕЛК, съобщава, че няколко пъти са ходили по балнеосанаториуми, където да се лекува, но е получила впоследствие и допълнителни заболявания вследствие на огромния стрес.

От показанията на свидетеля Б.Х.Ш. се установява, че познава ищцата от 2003 г. Познават се от град Силистра, където от 2003 г. е работила ищцата до 2007 г., след което се изместила в град Русе. След преместването й в Русе знае, че нещата не са се развили добре за Ш., имала проблеми в работата, някаква дискриминация, понижили я, не й дали шанс да се развива. После се поболяла, станала друг човек, променила се коренно на нервна основа, сринала се. Не й се получавали нещата. Като се виждали е споделяла, че нещата не вървят добре. Знае, че е вдигала кръвно, получила странични болести на нервна основа, например гуша. На родителите й също се отразило много зле това. Понякога се налагало да я карат на доктор, защото не се чувствала добре. Знае, че е правила гладна стачка. Знае, че преди, когато е била общински съветник, се е развивала много добре, а след освобождаването й от работа в ДАМТН, хората са променили отношението си към нея, загубила позиции, отношението към ищцата е било по-лошо, отколкото към другите колеги. Сривът при ищцата е станал още докато е работила в Русе, преди съкращаването й и се е изразявал в получени заболявания на нервна основа.

По делото е изслушано заключение на комплексна съдебна психологическа и психиатрична експертиза, което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно, безпристрастно и съответно на останалите събрани по делото доказателства. От психолого-психиатричното обсъждане , от самото заключение и от уточненията на ВЛ при разпита им в съдебно заседание се установява, че  на 7.05.2012г. е прекратено служебното правоотношение между ищцата и ответника. Това според ВЛ е значимо неблагоприятно житейско събитие, отнасящо се до силни преживявания, провокиращи адаптивните способности на ищцата. Според скалата за социална реадаптация на Холмс такова събитие е класирано на 10 място (напускане на работа, уволнение или пенсиониране и др.) по значимост като стресор. Посочено е, че ищцата безспорно е била в криза, т.е. имала е „нарушение на относително стабилно състояние, настъпващо, когато индивидът установи, че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Тези препятствия изглеждат непреодолими, поне за известно време, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите". Поради настъпването на отключващо събитие,  относително стабилното и устойчиво състояние на ищцата е било нарушено. Появила се е вероятно интензивна емоционална реакция, съпроводена с когнитивни, поведенчески и вегетативни симптоми. Първоначално не е постигнато разрешение на кризисната ситуация от ищцата и е последвало състояние на психическа дезорганизация. Кризисното състояние се е развило до депресивно разстройство при ищцата. Описаните от ищцата оплаквания са в тревожно-депресивен стил- потиснато настроение, тревожност, вътрешно напрежение, раздразнителност, безсъние, чувство за безполезност, понижена себеоценка и социално отдръпване. Това е дало основание на ВЛ Т. и А. да приемат, че ищцата е била с депресивен епизод с умерена изразеност на симптомите. Посочили са, че личностите с умерено тежък депресивен епизод често имат задоволително социално функциониране. Умерено тежкият депресивен епизод може да отзвучи спонтанно без антидепресивно лечение за различен период с медиана около шест месеца. Пояснили са, че основните факторите за възникване на депресивно заболяване при всяка една личност вкл. и ищцата могат да се разделят в две основни групи- биологични и психосоциални. Към първите се отнасят генетични (HLA системата разположена върху късото рамо на 6-та хромозома, свързани с Х-хромозома, генетичен локус сцеплен с гените на цветната слепота СВР и CBD, мулти факторно унаследяване), невроанатомични фактори и рецепторни нарушения (катехоламинова, индоламинова, допаминова, ГАМК хипотези) и т.н. Отделните епизоди често се провокират от неблагоприятни житейски събития,  водещи до остри и хронични стресови състояния. Някои автори приписват на факторите на средата ролята на отключващ, пусков механизъм, на тласък, който „събужда дремеща афективна симптоматика“. Като факторите на средата действат на фона на индивидуалното наследствено предразположение и колкото то е по- голямо, толкова по- слаби външни въздействия могат да предизвикат появата му . Но ВЛ поясняват, включително при разпита си в съдебно заседание, че съществено значение за това имат балансиращите фактори: възприемането на събитието от индивида, ситуационната подкрепа, механизмите за справяне.

Според ВЛ съществено значение с оглед на това по какъв начин настъпилото неблагоприятно събитие ще се отрази върху емоционалния и психически живот на дадена личност, има личностовият профил на всеки човек. Според ВЛ патогенно действат не събитията сами по себе си, а степента на дистрес зависи пряко от оценката, която индивидът им дава. Възприемчивостта или резистентността на личността към стреса е съществена личностова черта. Приема се, че към стрес диспонират личностови нагласи, свързани с готовността да се чувстват ощетен, застрашен, безпомощен, “надвит и победен”. Като неадаптивно поведение на стрес според ВЛ би могло да се разглежда и поведението при ищцата Е.Ш., при която се наблюдава дългогодишна фиксация на вниманието и активността върху неблагоприятното житейско събитие-загуба на работа. За тази й реакция я предразполагат и личностовите й характеристики, свързани с повишена сензитивност към негативни въздействия, ригидност и невъзможност за конструктивно-рационално преработване на провали и неудачи в личен и професионален план, а емоционална свръхфиксация върху тях с упоритост и стеничност при отстояване на претенциите и реализиране на целите, видно от дългогодишното ангажиране на институции с проблема, за сметка на търсенето на алтернативни решения и подходи за справяне и продължаване на живота и професионалния път извън свръхзначимата за нея тема - дискриминация и оставане без работа на конкретното работно място. При ищцата според ВЛ  Е.Ш. се наблюдава типично когнитивно изкривяване при стрес, а именно полярно мислене относно събитията и свръхгенерализиране, когато единично негативно събитие се възприема като част от негативна картина за тотален провал. В случая приключването на професионалната й кариера на последната месторабота се възприема като пълна житейска безизходица, свързана с накърнена самооценка, финансови затруднения и затворена перспектива.

Посочено е, че в ситуация на фрустрация / ситуация, в която една личност се чувства ощетена според обяснението на ВЛ Т. в с.з./, при ищцата е завишена категорията екстрапунитивност, което показва външна насоченост на гнева, враждебността и неудовлетворението с доминиращи външно обвинителни отговори и фиксация на вниманието върху фрустриращата ситуация с непримиримост с нея и трудности в проявата на компромиси и търсенето на диагностичен подход и толерантно отношение, а би акцентирала върху преживяването за ощетеност.

Ето защо ВЛ са направили извод, че съвкупността от множество фактори в етиологията и патогенезата на депресивно разстройство прави невъзможно определяне на конкретна причинно-следствена връзка за възникването му, вкл. и при ищцата. Разбирането на съда според това изложение на ВЛ е, че няма конкретна-причинно следствена връзка между възникването на отключващото събитие, в случая оставянето без работа , респ. установената и осъществена спрямо ищцата дискриминация на работното място, и настъпилото депресивно разстройство, а всяко едно от тези  неблагоприятни житейски събития е само един от факторите /например оставането без работа е фактор, поставен на 10 място по скалата на Холмс заедно с можество други фактори/, които биха могли да имат значение, да допринесат за настъпването на такова депресивно разстройство, но не и и единствено да го причинят, доказването на каквато привръзка се търси от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ. При това настъпването на този резултат  според разбирането на съда, основано на заключението на медицинската експертиза е, че именно личностовите, характеровите особености на ищцата са тези, които са в основата на несправянето с преживяната ситуация, защото нейните защитни механизми не са рационални и не са свързани с щения за  намиране на рационално-конструктивни стратегии за разрешаване на възникнал проблем , а с връщане към по-рано възникналия проблем, неговото многократно преживяване, което само по себе си я поставя в състояние на дистрес.

ВЛ са направили и категоричен извод, че ищцата Е.Ш. не е страдала и не страда от посттравматично стресово разстройство. Описаната патологична ЕЕГ-находка “...чести групирани асинхронни остри вълни двустранно, регистрирани фотопароксизмална активност, високо амплитудни честоти ...”, не е провокирана и/или възникнала в резултат на “продължителен” травматичен стрес.

По същия начин, с аналогични/сходни аргументи ВЛ са отговорили на въпросите за следните обстоятелства:  Посочено е в заключението, че острият или хроничен стрес е само един от факторите за възникване на хипертония и не може да се изведе пряка причинно-следствена връзка при възникналата хипертонична болест при ищцата Е.Ш. и преживяната психотравма; острият или хроничен стрес е възможно да инициират възникването на псориазис при генетична предиспозиция, като ВЛ са  подчертали, че кожното заболяване при ищцата е с давност от 2014г. и описано в медицинската документация от 2016г.; същият отговор са дали по отношение на атропатичния псориазис; относно развитието на инфекцията на хемороиди и аналните фисури изрично е посочено, че това не е психично, вкл. психосоматично заболявание и стресът не е етиологичен и патогенетичен фактор, т.е. стресът не може да причини изначално такова заболяване;  същото е посочено и относно аденомиозис - че не е психично, вкл. психосоматично заболявание и стресът не е етиологичен и патогенетичен фактор; аналогично относно ендометриозата на матката е посочено, че  не е психично, вкл. психосоматично заболявание и стресът не е етиологичен и патогенетичен фактор, т.е. не би могъл да го отключи; по отношение на диагнозата  разстройство на вегетативната нервна система е направено заключение, че  не е нозологична единица, попадаща в рубрики F на МКБ 10; относно глаукомата също е посочено, че не е психично, вкл. психосоматично заболявание и стресът не е етиологичен и патогенетичен фактор; а относно шумът и болката в ушите е заключено, че те сами по себе си са симптом, а не нозологична единица, като етиологията им е различна. В психиатрията тези симптоми са възможни при първично или вторично засягане на мозък в контекста при различни заболявания, или като част от конверзионни оплаквания, каквито са налични при ищцата; относно  нетоксичната дифузна гуша при ищцата е посочено, че същата не може да се разглежда като психосоматична болест, каквато например е  хипертиоридизма, от каквото заболяване обаче не страда ищцата;  нефролитиаза и стеноза на уретрата е посочено от ВЛ, че не са психични, вкл. психосоматични заболявания и стресът не е етиологичен.

На база на всички описани писмени и гласни доказателства настоящият състав на съда приема, че ищцата, вследствие установената дискриминация, както и вследствие оставането без работа след прекратяване на служебното и правоотношение се е намирала в състояние на стрес, който обаче според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза  категорично не е в състояние да обуслови конкретна причинно-следствена връзка между настъпилите събития и съобщените и установени от медицинската документация състояния на здравето на ищцата като  хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др., като някои дори от тези заболявания изобщо не съставляват нозологични единици, а друга част от тях, обсъдена при описание на експертизата не са психично, нито психосоматично заболяване, при които стресът да е етиологичен или патогенетичен фактор.  Наличието на стреса от преживените събития съдът приема според заключението на ВЛ, че е само един от факторите, които е възможно да отключат някое от тези заболявания, респективно да го  задълбочат или обострят, наред с множество други фактори-биологични и психосоциални, възникването и съществуването на каквито не е доказано по делото, нито взаимната им или поотделно възможност да провокират твърдените резултати, като при това съществена роля за настъпването на тези състояния при ищцата имат нейните личностови особености. Тези изводи на съда не се променят от показанията на разпитаните свидетели, които са преразказани по-горе в настоящото изложение и от които не се установява никаква конкретика относно конкретни заболявания или психо-емоционални състояния, дати или периоди на възникване, провокирали ги житейски събития, давност на възникване, респективно обостряне или задълбочаване, последици като периоди, както и конкретни последици за състоянието на ищцата. Свидетелите говорят общо, преразказват житейски събития - например, че ищцата е провела гладна стачка, че е прекъснала обучението си, че същата не се е чувствала добре, но липсва конкретика на състоянието на ищцата като време, причини за появата на това състояние, кокретни данни в какво се изразява симптоматиката на това състояние и т.н. Поради липса на конкретика, те не могат да бъдат съотнесени към наличната по делото медицинска документация, за да се даде обоснован отговор на въпроса има ли еднозначност и безпротиворечивост в наличната по делото медицинска документация и съобщените от свидетелите обстоятелства относно здравословното и психо-емоционалното състояние на ищцата. Наред с това, по делото са представени от ищцата  експертни  решения на ТЕЛК-от л.567 до л.574 и видно от тях, част от заболяванията на ищцата с давност отпреди уволнението й от ДАМТН, а малка част от тях- и отпреди 2007 год., към която година е установено дискриминационно поведение от страна на ответника.

Всички тези обсъдени от съда  доказателства налагат у съда извода, че макар за ищцата да са настъпили вреди-влошение на здравословното й и психо-емоционалното й състояние, тези вреди не се доказа да се намират в ПРЯКА причинно-следствена връзка по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ с установеното с влязло в сила решение на КЗД дискриминационно поведение на ответника. От една страна това дискриминационно поведение може да се разглежда като само един от факторите, които биха могли да станат евентуална причина за настъпване на съобщените състояния, наред с други биологични, психосоциални, генетични и др. фактори. От друга страна тези вреди не са обусловени самостоятелно от самото дискриминационно поведение на ответника, установено в решението на КЗД, а са опосредени и от последвалото прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ответника /например ВЛ говорят за уволнението като неблагоприятно житейско събитие/, което уволнение, както се каза вече в настоящото изложение не е необходима, закономерна последица от дискриминационното поведение на ответника и не е настъпило вследствие на това поведение.

Ето защо съдът преценява предявената искова претенция на Ш. като неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, Административен съд гр. Плевен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на  Е.Т.Ш. с ЕГН **********,***, против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, бул „Г.М.Д.“ №52 А, предявен на правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.74, ал.2 от Закон за защита от дискриминация, с който се претендира обезщетение за : имуществени вреди за периода от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва 7.05.2012 год. до  окончателно изплащане на сумата; неимуществени вреди за периода  от 1.01.2007 год.до 18.11.2019 год.,  изразяващи се в  непрекъснатото състояние на стрес, унижение, влошено здравословно състояние-получени тежки заболявания-хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др.,  болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите й за нея довели до смърт на баща й до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред  без работа вследствие извършената дискриминация.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                          

                                                                                 

 

СЪДИЯ: /п/