Решение по дело №3148/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013 21.04.2022г. град С.З.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав

на двадесет и осми февруари 2022 година

в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. УРУКОВ

Секретар ПАВЛИНА Г.ЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ

Гражданско дело № 3148 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 и сл. от ЗЗД , чл.30, ал.1 от Закона за пътищата и във връзка с чл.167, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ищеца И.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. К.А.П. от Софийска адвокатска колегия, личен номер **********, със съдебен адрес:*** Интерпред - СТЦ , Адвокатско съдружие “К. и П.” тел. 0885 233523 e-mail: krasenpetrov@abv.bg СРЕЩУ: АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. “Македония” № 3 с ЦЕНА НА ИСКОВЕТЕ: 120 000 лв. - за неимуществени вреди 5 528,00 лв. - за имуществени вреди за увредено МПС с per. № СТ 9898 КК 4 475,57 лв. - за имуществени вреди - разходи за лечението.

Пълномощника на ищецът твърди в исковата си молба, че на 14.06.2020г. на АМ “Тракия”, км. 160, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал ищеца И.Д.Б. (на 35 години), като водач на лек автомобил “БМВ” с per. № СТ 9898 КК.

Произшествието е настъпило при следните обстоятелства: На 14.06.2020г. около 13 ч. водачът И.Б. е управлявал лек автомобил ”БМВ” с per. № СТ 9898 КК по АМ “Тракия” в посока от гр. С.З.към гр. С. със скорост около 90 - 100 км/ч. в дясната пътна лента. На 160-тия километър от магистралата в района на мостово съоръжение (ЖП надлез), автомобилът е преминал през неравности на пътното платно: дупки, изронено асфалтово покритие и неизправности на дилатационните фуги на моста – липсващ метален ^“Г” образен профил на дилатационните фуги. В резултат на преминаването на автомобила през неравностите на пътното платно, се е спукала (срязала) неговата предна дясна гума, изкривена е предна дясна джанта, автомобилът се е отклонил силно на дясно, станал е неуправляем, завъртял се е в посока, обратна на движението, и е ударил мантинелата и предпазната ограда. Поради прогнилите си колове, мантинелата и оградата са се скъсалали, след което автомобилът е паднал от мостовото съоръжение от височина 10-12 метра.

Като пряка и непосредствена последица от произшествието И.Б. е получил тежки травми. В резултат на удара на автомобила в мантинелата, последната е пробила предната лява врата на автомобила, проникнала е в купето и е срязала левия крак на доверителя ми - с тежка конквасация/разкъсване и размачкване на меките тъкани на лявата подбедрица. От силните травматични разкъсвания на левия крак, ищецът е получил остра кръвозагуба и реална опасност да загуби живота си поради загуба на кръв. Тази травма има характер на временно разстройство на здравето, опасно за живота. Ищеца е пътувал сам в автомобила, не е имало кой да му помогне след произшествието и е успял сам да си направи турникет от колана на панталона, с което е ограничил загубата на кръв. От опитите му да изпълзи нагоре по склона и да потърси помощ, раната е била силно замърсена с пръст.

Размачкването и разкъсването на лявата подбедрица е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.

От падането на автомобила от мостовото съоръжение, И.Б. е получил и фрактура на лявата ключица, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.

В резултат на произшествието, И.Б. е получил следните три средни телесни повреди:

- травматични разкъсвания на лявата подбедрица и кръвозагуба - състояние, временно опасно за живота;

- размачкване и разкъсване на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни;

- фрактура на лявата ключица, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни;

Освен тези увреждания, ищецът е получил и други такива с характер на четири леки телесни повиели - разкъсно-контузни рани на дясното бедро, травма в дясното коляно и в гръдния кош, съществено загрозяване на левия крак в резултат на тежката травма и извършената пластика.

След произшествието И.Б. е бил откаран с линейка и настанен за лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД - гр. С.З.в Клиника по ортопедия и травматология. Приет е със стойности на кръвното налягане 80/50, при драстични отклонения в кръвните показатели, като стойността на хемоглобина му в следващите дни вкл. е била в критично ниски граници. В болницата е престоял за период от 45 дни - от 14.06.2020г. до 29.07.2020г.

През това време е бил на легло, изпитвал е силни болки и страдания, безсъние, многократно му е преливана кръв. Извършени са пет оперативни интервенции - на 14.06.2020г.; на 25.06.2020г.; на 10.07.2020г.; на 15.07.2020г.; на 24.07.2020г. В резултат на силното замърсяване на раната е имало реална опасност от получаване на гангрена. Налице е била некроза. извършено е лечение с вакуум аспирационна система. При това лечение ищецът е бил привързан с маркуч към апарата и поради стягането на целия му ляв крак със специално фолио и създаването на вакуум от Хертманн машината, кракът му от глезена надолу се е подувал силно, а спазмите на ходилото му са били неописуеми болезнени.

Причина за настъпване на описаното ПТП и получените от И.Б. увреждания, са намиращите се неравности на пътното платно и неизправни дилатационни фуги на мостовото съоръжение на АМ “Тракия”, км. 160 в посока С., както и компрометираната (с изгнили колове) мантинела и предпазна ограда. Те са причина водачът на лекия автомобил, който се е движил правомерно, със скорост около 90 - 100 км/ч. (при ограничение от 140 км/ч. за процесния участък) и съобразена с пътните условия, да загуби внезапно контрола върху МПС, поради спукване (срязване) на предната дясна гума на автомобила и неговото внезапно отклоняване вдясно, последвал удар в мантинелата и предпазната ограда и падането му от мостовото съоръжение.

Видно от Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.06.2020г., изготвен по ДП № 186/2020г. по описа на РПУ - гр. Ч., ”...Платното за движение в района на местопроизшествието се намери с множество неравности и дупки, с множество следи от ремонти-кръпки на дупки. Платното се намери с едрозърнест асфалт. В източния край на железопътния надлез се намериха 2 броя метални шини - част от носещата му конструкция. Между шините се намери разстояние незапълнено с асфалт. От изток и запад на металните шини също се намериха пространства без асфалт. ”.

АПИ, чрез своето бездействие и неизпълнение на законови задължения се явява отговорна за настъпилите щети. Пътят, на който е станало ПТП - Автомагистрала А 1 (АМ “Тракия”), е част от републиканската пътна мрежа - включена в Списъка на републиканските пътища. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от АПИ. Според изричната норма на чл. 167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

Според параграф I, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, „поддържането на пътищата” е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата. Твърдят, че Отговорността на ответника е на основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищеца моли да бъдат призовани на съд и като се установи гореизложеното съда да постанови решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” с адрес: гр. С., бул." Македония" № 3, ЕИК *********, да заплати на ищеца И.Д.Б., ЕГН **********, сумата 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП 14.06.2020г. до окончателното изплащане, както и сумите: 5 528 лв. - обезщетение за имуществени вреди във връзка с увреден лек автомобил “БМВ” с per. № СТ 9898 КК и 4 475,57 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Моли да се осъди ответника да плати на ищеца сумата 659,10 лв. - разноски по ч. гр. дело № 400/2020г. по описа на Районен съд - гр. Ч., от които 25 лв. - държавна такса и 634,10 лв. - депозит за вещо лице.

Моли да му се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по настоящото производство, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по ч. гр. дело № 400/2020г. по описа на Районен съд - гр. Ч..

С исковата молба прави ОСОБЕНО ИСКАНЕ: МОЛИ на основание чл.83 ал. 2 от ГПК да бъде освободен от внасяне на д.т, за водене на гражданско дело и разноските по същото. Прилага: Доказателства за освобождаване от ДТ и разноски и Декларация за СИС.

Поради това и на основание чл.83, ал.2 във връзка с чл.83, ал.1 от ГПК моли съда да го освободи от заплащане на дължимите такси и разноски по посоченото производство, ведно със законните последици от това, по съображенията, подробно изложени в исковата молба.

По така постъпилото писмено искане от ищеца И.Д. Б., първоинстанционния съд е намерил това искане за основателно и с Определението си под № 260093/18.01.2021 год. е ОСВОБОДИЛ по настоящото гр. дело под № 3148/2020 год. по описа на ОС – С.З.ищеца И.Д.Б. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес *** 36 Интерпред – СТЦ Адвокатско съдружие “К. и П.”*** от заплащане на дължимите държавни такси и разноските по делото.

Предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“/гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./., с който да вземе становище по допустимостта или евентуалната основателност на Исковата молба, подадена от ищеца И.Д.Б., с адрес ***, чрез адв. К.А.П. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, Интерпред - СТЦ, Адвокатско съдружие „К. и П.“ По гр. д. № 3148/2020г. VI граждански състав.

Със същият писмен отговор ответникът заема следните становища по иска, както следва:

I. Становище по допустимостта на иска

Считат, че така предявените искове са допустими.

II. Становище по основателността на иска

Намират предявените от ищеца обективно съединени искове за неоснователни, поради което ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер. Възразяват срещу описания механизъм на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, както и на причините, поради което същото е настъпило. Необосновани са твърденията на ищеца, че процесният автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, веднага след което е преминал през компроментиорана фуга на мостово съоръжение, с липсващ Г-образен профил. Оспорват като необосновано и твърдението, че предпазното съоръжение-мантинела е била в лошо състояние, с прогнили колове, което се изтъква като причина за нейното скъсване и последващото падане на автомобила от моста. Оспорват като произволно направено и твърдението, че водачът се е движил със скорост от около 90-100 км/час, тъй като същото не намира никаква опора в доказателствата по делото. Също така считат, че самокатастрофата не е настъпила на км 160+000 от АМ „Тракия“, както твърди ищецът ***; тел,: 042/604 459; e-mail: ори ********@***.** Причините за настъпване на катастрофата се състояли изцяло в действията на ' пострадалия, който поради липса на внимание в моментите преди катастрофата, евентуално и с превишена скорост, сам се е поставил в неблагоприятно положение, в резултат на което са настъпили тежките последици за неговото здраве и собственост. Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е изпълнила коректно и в срок всички свои задължения, касаещи обезопасяването на процесния мост с мантинела и пешеходен мост, които са здраво прикрепени към земята посредством здрави и годни метални колчета. Причина за нейното скъсване е навлизането с голяма и несъобразена скорост на процесния автомобил, марка БМВ, който по характеристики е с големи размери, както по маса, така и по габарит. Считат, че при такъв удар, която и да е мантинела не би могла да задържи МПС-то, тъй като нейната основна функция е поемайки голяма част от кинетичната енергия да задържи автомобила на пътното платно. Това така да се каже „омекотяване“ на удара е предвидено да става, когато съприкосновението между защитното съоръжение и автомобила е странично спрямо посоката му на движение, но не и когато ударът е челен или се случва под голям ъгъл. При това положение никоя мантинела не би могла да изпълни функцията си, тъй като проектно тя не е предвидена за такъв тип съприкосновение.

Оспорват твърдението, че е липсвал Г-образен профил на фугата на моста, тъй като такава липса не е описана в протокола за оглед от 14.06.2020 г., който от своя страна е единственият документ по делото от който могат да се черпят данни за мястото и обстановката на ПТП. За първи път констатацията за липса на такъв елемент е описана от вещото лице инж. Валентин Вълчев в изготвената от него и обезпечена по реда на чл. 207 ГПК авто-техническа експертиза. Тук молят да се обърне вниманието на обстоятелството, че огледът на пътя за целите на експертизата е извършен на 04.08.2020 г. /стр. 4 от експертизата/ или близо два месеца след настъпване на ПТП. Именно към тази дата инж. Вълчев е констатирал, че липсва Г-образен елемент, но този факт /доколкото е верен/ е относим към момента на огледа, но не и за по-рано. Поради това считат, че такъв извод е изцяло необоснован и се подкрепя единствено от твърдението на вещото лице. От своя страна огледът извършен от органите на МВР веднага след катастрофата, е изключително подробен, като единственото открито веществено доказателство /освен части от мантинелата, от преградното съоръжение и от самия автомобил/ са два броя метални шини, част от носещата конструкция на моста, открити в източния край на надлеза /стр. 2 от огледния протокол на МВР/. Никъде в този протокол дори и не се споменава за такава липсваща част, каквато се твърди от ищеца и вещото лице. Както бе посочено и по- горе самия протокол за оглед се отличава със своето подробно описание, както на пътната настилка, така и на направените измервания. Поради изложеното и считаме, че твърдяната липса на Г-образен елемент не се подкрепа от каквито и да е доказателства, извън самоволните твърдения на ищеца и вещото лице. Несъстоятелно е да се извежда извод за липса на определен предмет към точно определен момент /14.06.2020 г./ при положение, че такава липса е установена месеци след катастрофата и то при оглед, който е извършван в присъствието на бащата на ищеца, без каквито и да е представители на Областно пътно управление С.З.респективно АПИ. Те твърдят, че механизмът на ПТП, описан в исковата молба е неверен от техническа и логическа гледни точки. Ако в действителност на 14.06.2020 г. е имало дупка непосредствено преди фугата на моста, а тази фуга е била с липсващ Г-образен профил, то на същото място и в този ден биха станали десетки, дори стотици катастрофи със спукана гума. Пътят на който е настъпило злощастното събитие е автомагистрала със среднодневна натовареност на движението от поне 25 000 хиляди автомобила за 24 часа. Към отговора, като доказателство № 1 представяме и справка от която са видни броя моторни превозни средства, преминали през този участък към 14.06.2020 г. Те считат, че в този ден и на този участък не са настъпвали други ПТП с поражения, като обсъжданото, което ще докажат със справка от органите на КАТ-Пътна полиция, в която да бъдат посочени сигналите за спуканата гума на това място и на тази дата. Твърдението, което поддържат и ще докажеат в настоящия процес е, че гумата се спукала не поради това, че е попаднала в дупка и веднага след това е преминала през необезопасената фуга, а поради това, че предна дясна гума е била износена и с много стара година на производство. Именно дългия период от време е отнел всички качествени характеристики на каучука на гумата и е направил същата лесно компрометираща се. Освен това поддържат и твърдението си, че причина за спукване на гума освен преминаване през дупка може да бъде и счупване /повреда на основни носещи елементи от предното окачване на автомобила. Въпросът за техническото състояние на МПС-то, касателно здравина на предното окачване преди удара въобще не е разгледан в предварително обезпечената експертиза, което те намират за недопустимо, тъй като принципно е възможно гума да се спука при попадането й в дупка, но има още десетки причини за достигането до този резултат. Една от тях е техническото състояние на автомобила преди ПТП, което също е с основно значение за установяване на фактическата обстановка по казуса.

Скоростта на автомобила не е установена в изготвената по делото експертиза, като вещото лице се е доверило единствено и само на твърденията на ищеца, че е карал с 90-100 км/час, без да направи годни изчисления, сочещи на действителната скорост. Правдивият и логичен отговор на този въпрос, ведно с конкретните стойности на маса, габарит и техническо състояние на самокатастрофиралия автомобил, са от съществена важност за това какъв е действителният механизъм на ПТП.

Друг въпрос, който е пряко относим към последиците е, дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан по време на произшествието. Отново това обстоятелство е останало неизяснено, а същото се намира в причинно-следствена връзка с получените наранявания /особено в горната част на тялото/ за които се претендират неимуществени вреди в частност и имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи за лечение.

Оспорват размерът на главния иск за неимуществените вреди, като считат, че същият е многократно завишен, не е съобразен с действащите социално-икономически условия към 14.06.2020 г. и не на последно място не отговаря на обезщетения за средни телесни повреди, присъждани от съдилищата по подобни дела. Исканото от ищеца обезщетение, не съответства на степента и характера на получените травми. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на увредените лица.

Оспорват размерът на втория главен иск за имуществени вреди, дължими за увреденото МПС. От експертизата /в оценителната й част/ не става ясно на базата на какви критерии и при използването на кои източници вещото лице стига до категоричния извод, че цената на автомобил, произведен през 1996 г. е 5000 лева. поради това, считаме, че оценката на автомобила е необоснована, следователно и размерът на иска е произволно определен по впечатления на вещото лице и ищеца, без подкрепа от каквито и да е научни знания и изчисления.

Тук е мястото на което следвало да заявят, че в условията на евентуалност релевират на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение за съпричиняване, породено от действията на пострадалия, изразяващо се в превишаване на допустимата спрямо пътните условия скорост, съчетано с липса на необходимото внимание при управлението на МПС при тези пътни условия.

III. Становище по доказателствата, представени от ищеца

Молят да не се приема изготвената по реда на чл. 207 и сл. ГПК авто-техническа експертиза, тъй като същата борави предимно с предположения, а не с научно обосновани изводи. Вещото лице си е позволило да отговаря на въпроси за които не притежава необходимите научни знания. Специалността на вещото лице инж. Валентин Иванов Вълчев е ДВГ, организация и безопасност на движението, съдебна автотехническа експертиза, съдебнооценителна - автотехническа експертиза, оценка на машини и съоръжения, първоначално обучение по защита на класифицираната информация /видно от списъка за вещи лице към ОС Стара Загора/. Същевременно обаче отговорите на въпроси от 1 до 3 включително, 10, 11 и 13 са извън неговата специалност /ДВГ/ и би следвало обосновано заключение по тях да бъде изготвено от инженер пътно строителство, каквото е и нашето искане. Поради изложеното считаме, че експертизата е изготвена от некомпетентно лице, съдържа предположения и внушения, необоснована е и възразяваме срещу нейното приемане. В тази връзка, моля да допуснете комплексна съдебно автотехническа експертиза, която освен от експерт по двигатели с вътрешно горене /ДВГ/ да бъде изготвена и от вещо лице със

специалност пътно строителство, тъй като въпросите касаещи състояние на пътна настилка, * вид, качество, годност на пътни принадлежности и съоръжения изискват квалификация и задълбочени знания единствено в областта на пътното строителство, каквито определено инж. Вълчев не притежава.

Не възразяват срещу искането на ищеца за присъединяване към настоящото дело на материалите от досъдебното производство, като считат, че данните, които се съдържат там ще спомогнат за установяване на фактите по казуса.

С изключение на експертизата по която изразили своето становище, не възразяват да бъдат приети другите писмени доказателства, приложени към исковата молба.

Не възразяват срещу искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза, а ако същата бъде допусната от съда, молят вещото лице да отговори и на следните два въпроса: 1) Ако пострадалият бе използвал предпазния колан на колата щеше ли да получи същите увреждания? 2) Ако пострадалият не бе предприел действия по катерене по ската на пътя, следствие на което е инфектирал крака си до степен застрашаваща собствения му живот, щяха ли да настъпят същите увреждания?

Възразяват срещу искането за свидетел при режим на довеждане, който със своите показания ще установява състоянието на пътя и съоръженията. Има достатъчно писмени доказателства /протокол за оглед от органите на МВР/ в тази насока и при положение, че исканият свидетел не е очевидец на самото ПТП, считат, че показанията му по тези въпроси не биха спомогнали за изясняване на относимите факти.

С отговора на исковата молба са направени и съответните, Доказателствени искания, подробно описани в същия писмен отговор на ответника, по които съдът се е произнесъл надлежно в хода на процеса.

IV. Към датата на процесното ПТП, Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен Договори с предмет, включващ поддържането на процесния участък от АМ „Тракия“, както следва:

1. № РД-38-1/30.08.2019г. с „Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо и зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации/, на АМ Хемус - ОПУ С. и ОПУ Ловеч; АМ Хемус - ОПУ Варна и ОПУ Шумен; АМ Тракия - ОПУ - С., ОПУ - Пазарджик, ОПУ - Пловдив и ОПУ - Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 3 - „АМ Тракия на територията на ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ С.З.с дължина на пътната мрежа 241,904км“ стопанисвани от АПИ“.

2. № РД-37-36/12.09.2018г. с „Юпитер 05“ ООД, за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“, за обособена позиция № 4 - Югоизточен район, включващ области Бургас, Сливен, С.З.и Ямбол.

С оглед на гореизложеното и с оглед предявения иск против Агенция „Пътна инфраструктура“ , за тях възниквал и правен интерес от привличане на трети лица - помагачи.

Ето защо, на основание чл. 219, ал.1 ГПК - молят да се конституират в качеството на ТРЕТИ ЛИЦА - ПОМАГАЧИ на страната на ответника:

1. „Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С. 1618, бул. „Цap Борис III“ № 215,ет. 4 като Изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на АМ „Тракия“ № РД-38- 1/30.08.2019г, представлявано от Изпълнителния директор Стоян Беличев.

2. „Юпитер 05“ ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, Коматево, Околовръстен път, имот № 15006, представлявано от Н. Любомиров Иванов - управител, като изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-36/12.09.2018г.

В заключение , молят съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, а при положение, че ги счете за основателни, алтернативно молят да се разгледа и уважи възражението им за съпричиняване и да се намали размера на присъденото обезщетение.

Именно поради това съдът с Определението си под № 260423/31.03.2021 год. е КОНСТИТУИРАЛ като трети лица - помагачи на страната на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“/гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** 1. „Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С. 1618, бул. „Цap Борис III“ № 215, ет. 4 като Изпълнител по договор за възлагане на обществената поръчка за поддържане на АМ „Тракия“ № РД-38- 1/30.08.2019г, представлявано от Изпълнителния директор Стоян Беличев и 2. „Юпитер 05“ ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, Коматево, Околовръстен път, имот № 15006, представлявано от Н. Любомиров Иванов - управител, като изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка с № РД-37-36/12.09.2018г. Същевременно с това съдът е ИЗПРАТИЛ препис от искането, с което се иска привличане като трето лице-помагачи, инкорпорирано и включено в отговора на исковата молба от ответника, копие от исковата молба и приложенията към нея, копие от отговора на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“/гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** и приложенията към него и на двете трети лица - помагачи по делото 1. „Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., ЕИК *********, и 2. „Юпитер 05“ ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, с даването на указания, до всяко едно от двете трети лица-помогачи, ако желае да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, със задължителното съдържание на отговора по чл.131, ал.2 и ал.3, и по чл.132-133 от ГПК и с вписване на предупреждението за евентуалните последици от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и правото да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

По делото е постъпил писмен отговор и от “АВТОМАГИСТРАЛИ” ЕАД, с ЕИК *********, с административен адрес: бул. ” Цар Борис III" № 215, ет.З, представявано от изпълнителния директор Стоян Фьодоров Беличев, чрез В.Т.- юрисконсулт.

В законоустановения срок и на основание чл. 131 ГПК, депозират писмен отговор на искова молба, предявена от ищеца И.Д.Б. и от ищеца Агенция ‘’Пътна инфраструктура ОПУ Стара Загора, като оспорват изцяло предявения иск и обратен такъв. Относно допустимостта, считат, че претенциите са допустими, но неоснователни.

На първо място считат, че предявения иск от ищеца И.Д.Б. срещу АПИ е неоснователен. Оспорват фактите и съображенията изложени в същият. Оспорват наличието и на причинно- следствена връзка между твърдяното пътнотранспортно произшествие и констатираните в приложените писмени доказателства имуществени вреди, както и твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Оспорват механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причините довели до евентуалното му настъпване. Твърдят, че изложените обстоятелства в исковата молба са необосновани като процесният автомобилна 14.06.2020 г, на АМ “Тракия”, км 160 е преминал през неравности на пътното платно, намиращо се на надлез на ЖП - линия, определени като: дупки, неизправности на дилатационните фуги на мост - липсващ метален Г образен профил на дилатационните фуги, в следствие на което предна дясна гума на процесният автомобил се е спукала, автомобила станал неуправляем и се е ударил в мантинелата, оградата се е скъсала, а процесният автомобил е паднал от мостовото съоръжение. Оспорват факта на настъпилото и описаното ПТП в исковата молба. В случай, че съдебната инстанция приеме, че е настъпило процесното ПТП, считат, че неговото реализиране се дължи на поведението на водача, като не е спазил разпоредбите на чл. 20 Закона за движение по пътищата.

На следващо място оспорват претендиралите от ищеца имуществени вреди върху процесния автомобил. Считат, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила за настъпване на процесното ПТП, с оглед разпоредбите на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед на изложеното считат, че не са налице обстоятелства, които да доказват по несъмнен начин настъпване на твърдяното ПТП, на механизма на осъществяването му, на настъпване на претендираните имуществени вреди по автомобила и пртендираните неимуществени вреди от ищеца, и на причинно-следствена връзка между тях и ПТП-то.

Не е налице пряка причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение на „Автомагистрали“ ЕАД и настъпването на твърдяното ПТП.

Оспорват твърденията за наличие на основание за ангажиране отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД . Липсвало и виновното неизпълнение на конкретно задължение от страна на дружеството, което да е довело до твърдините вреди.

Между „Автомагистрали“ ЕАД и Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключен договор за възлагане на обществена поръчка РД№-38-1/30.08.2019г„ с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане, превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации, на АМ Хемус- ОПУ С., ОПУ Ловеч' АМ Хемус- ОПУ Варна, ОПУ- Шумен, АМ Тракия- ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ- Пловдив, ОПУ-Стара Загора, ОПУ- Сливен, ОПУ- Ямбол, ОПУ- Бургас, АМ Марица-ОПУ- Хасково по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция: № 3 АМ Тракия, на територията на ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив, ОПУ С.З.с дължина на пътната мрежа 241, 904 км., в който участък се включва и участъкът , на който се твърди, че е реализирано процесното ПТП.

Видно от съдържанието на договора и рамковия му характер, дейностите, които „Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява, не са предварително определени в самия договор, а се възлагат отделно на база, месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора).

Поддържането, текущите ремонти на пътния участък, на АМ Тракия- в обхвата на ОПУ Стара Загора, представляват по своята същност работата, която следва да е предварително възложена от АПИ на „Автомагистрали“ ЕАД, в качеството му на изпълнител по посоченият договор. Твърдят също така, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е възлагала на „Автомагистрали“ ЕАД такива дейности, към периода на ПТП в сочения участък, за посочения период, поради, което изцяло оспорват твърденията на АПИ, че именно бездействието на „Автомагистрали“ ЕАД във връзка с поддържането на пътния участък е довело до изпълнение, несъответстващо на задълженията ни по посочения договор. АПИ не представя никакви доказателства, че на „Автомагистрали“ ЕАД е било възложена конкретна работа, касаеща ремонтно-възстановителни дейности на процесния участък- надлез на ЖП линия, за съответния месец, за който се твърди, че е настъпило ПТП.

Видно от гореизложеното, не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди. Именно поради това не възниква и задължение на Автомагистрали за обезщетяване на каквито и да е вреди по договор РД-38- 1/30.08.2019г. Рамковият характер на договора за възлагане на обществена поръчка, не може самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя- „Автомагистрали“ ЕАД. Отговорност може да се носи само за неизпълнение на конкретно възложено задължение, като в този конкретен случай, такова няма.

С оглед изложените аргументи и съображения, молят да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Молят, да им бъдат присъдени разноски по настоящето производство.

По делото е постъпил писмен отговор и от „ЮПИТЕР 05“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, р-н Южен, кв. Коматево, Околовръстен път, имот №15006, Представлявано от Управителя - Н. Любомиров Иванов, - дружеството конституирано като второто Трето лице помагач на страната на ответника. В законоустановения едномесечен срок, съгласно чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), излагат следното становище:

І. По отношение на Определението на съда с № 260423 от 31.03.2021г. по гр.д. №3148/2020г., връчено им на 14.04.2021г., с което -ЮПИТЕР 05“ ООД е конституирано като Трето лице помагач, а именно като подпомагаща страна на АГЕНПИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“. Считат, че конституирането е допустимо, но е неоснователно, тъй като -ЮПИТЕР 05“ ООД няма никакво отношение и отговорност във връзка с процесната ударена мантинела и предпазна ограда при настъпилото пътнотранспортно произшествие на 14.06.2020г. на АМ -Тракия“, км. 160. при което е пострадал ищецът И.Д.Б., като водач на лек автомобил „ВМВ“ с per. № СТ9898 КК, включително дружеството няма никакво отношение и отговорност във връзка с настъпилите вреди за ищеца, което се доказвало от следните факти и обстоятелства:

Процесната предпазна ограда в участъка на 160км на АМ “Тракия“ (тази, в която се е ударил ищецът) мислят, че е била монтирана в периода 1995-1996г. и е от типа СП086, като същата е отговаряла на тогава действащите нормативни документи, но „ЮПИТЕР 05“ ООД не е извършвало монтажа на тази предпазна ограда, нито е извършвало действия по демонтаж и/или ремонтни дейности по същата преди настъпилото ПТП, предмет на исковата молба.

Изискванията по времето, когато е била монтарина процесната предпазна ограда (1995-1996г.), са били само към конструктивните елементи на системата и са важали съвсем различни от днешните европейски правила за монтажа. Към момента на пускане в експлоатация предпазната ограда е отговаряла на всички действащи към онзи момент стандарти.

От 2011г. обаче в страната действат и се прилагат съвсем различни норми и правила за ограничителните системи за пътища. Стоманените предпазни огради трябва да се пускат на пазара и/или в експлоатация единствено след оценяване и удостоверяване на съответствието им съгласно БДС EN1317-5:2007+Al:2009 /т.е. те задължително трябва да бъдат с СЕ маркировка/. След тази дата всички ограничителни пътни системи, изпълнени съобразно изискванията на техническата документация на Изпълнителна агенция "Пътшца" (ИАП) 2004г. или техническата документация на ИАП 2009г., които никога не са изпитвани на удар съгласно БДС EN1317 чрез краш-тест, не могат да се пускат на пазара и/или в експлоатация, нито да бъдат приемани от строителния надзор.

Вярно е, че „Юпитер 05“ ООД е страна по договор №РД-37-36/12.09.2018г. завъзлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона на пътищата“ за обособена позиция: Обособена позиция №4 - ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН, ВКЛЮЧВАЩ ОБЛАСТИ БУРГАС, СЛИВЕН, С.З.И ЯМБОЛ“. Но -ЮПИТЕР 05“ ООД не извършва строително- монтажни дейности по силата на този договор по своя инициатива* а след възлагане от страна на Възложителя - АПИ до следния договорен в Раздел V. „Възлагане на дейностите по договора“ от горе цитирания договор ред: Получаване на Задание (планово, допълнително или извънредно) с конкретни Заявки от Възложителя с поставен срок за изпълнение;

След изпълнение на поставените дейности, Изпълнителят („ЮПИТЕР 05“ ООД) трябва да представи на Възложителя следните документи, с които да отчете своето изпълнение: Гаранционен протокол, Двустранен констативен протокол, Схеми, Приемо-предавателен протокол за върнат материал, ако има демонтаж, Отчет, Сертификат и Декларациите за експлоатационните показатели за монтираните ограничителни системи.

До момента на настъпилото ПТП (процесното) твърдят в отговора си, че не са получавали Задание/Заявката за подмяна на предпазната ограда в този участък.

На датата 17.06.2020г. устно им било е разпоредено/възложено/ да извършат СМР на обекта като извънредна ситуация, което на основание изречение последно на буква „В“ на чл.5 от Договора сключен между Агенция „Пътна Инфраструктура“ и „Юпитер 05“ ООД е допустимо, а на 28.07.2020г. са получили и писменото Задание - Допълнително задание №27, което включва и Заявка №14/2020г. за извършване на подмяната на предпазните огради в участъка на АМ Тракия от км 159+957 до км 159+981,5. Незабавно след получаване на устното задание, на 18.0б.2020г., монтажна група от нашата компания извършва подмяната на предпазните огради, което е отчетено като дейност чрез Двустранен констативен протокол №277/18.0б.2020г. и схема, приложение към протокола. Подписан е и Приемо- предавателен протокол за върнат материал за демонтираните в недобър външен вид предпазни огради към РПС Ч.. Изготвени са Гаранционен протокол, Отчет и Сертификат за извършените СМР. За поставените нови ограничителни системи са предоставени декларации за експлоатационни показатели, които удостоверяват характеристиките на съответните огради. В участъка е монтирана ограничителна система от най-висок клас Н4Ь, която задържа автовлак с тегло 38т.

След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

Съгласно Тълкувателно Решение от датата 21.06.2018г., постановено по тълкувателно дело с № 1/2016г, от ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетението за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при установена дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Безспорно установено между страните по делото е, както и от събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че на датата На 14.06.2020г. около 13.00 ч. водачът и ищец И.Б. е управлявал лекия си автомобил с марка ”БМВ” с per. № СТ 9898 КК по АМ “Тракия” в посока от гр. С.З.към гр. С. със скорост около 90 - 100 км/ч. в дясната пътна лента. На 160-тия километър от магистралата в района на мостовото съоръжение (ЖП надлез), автомобилът е преминал през неравностите на пътното платно: дупки, изронено асфалтово покритие и неизправности на дилатационните фуги на моста – липсващ метален ^“Г” образен профил на дилатационните фуги. В резултат на преминаването на автомобила през неравностите на пътното платно, се е спукала (срязала) неговата предна дясна гума, изкривена е и предна дясна джанта, автомобилът се е отклонил силно на дясно, станал е неуправляем, завъртял се е в посока, обратна на движението, и е ударил мантинелата и предпазната ограда. Поради прогнилите си колове, мантинелата и оградата са се скъсалали, след което автомобилът е паднал от мостовото съоръжение от височина 10-12 метра.

Като пряка и непосредствена последица от произшествието И.Б. е получил тежки травми. В резултат на удара на автомобила в мантинелата, последната е пробила предната лява врата на автомобила, проникнала е в купето и е срязала левия крак на ищеца - с тежка конквасация /разкъсване и размачкване на меките тъкани на лявата подбедрица/. От силните травматични разкъсвания на левия крак, ищецът е получил остра кръвозагуба и реална опасност да загуби живота си поради загуба на кръв. Тази травма има характер на временно разстройство на здравето, опасно за живота. Ищецът е пътувал сам в автомобила, не е имало кой да му помогне след произшествието и е успял сам да си направи турникет от колана на панталона, с което е ограничил загубата на кръв. От опитите му да изпълзи нагоре по склона и да потърси помощ, раната е била силно замърсена с пръст.

От падането на автомобила от мостовото съоръжение, пострадалият И.Б. е получил и фрактура на лявата ключица, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.

В резултат на произшествието, И.Б. е получил следните три средни телесни повреди:

- травматични разкъсвания на лявата подбедрица и кръвозагуба - състояние, временно опасно за живота;

По делото не е образувано досъдебно наказателно производство и не е налице постановена Присъда на наказателния съд.

По делото бяха доказани фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява основателността на предявените искове.

От приетите по делото и неоспорени от страните Комплексна съдебно-автотехническа екпертиза, Допълнителна комплексна съдебно-автотехническа експертиза, както и Автотехническата експертиза, приета като доказателство и по ч. гр. дело с № 400/2020г. по описа на PC - Ч., безспорно се установи, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП и уврежданията, получени от ищеца, е преминаването на управлявания от него автомобил през неравностите на пътното платно на АМ “Тракия”, км. 160 - липсващата част от източния от двата конструктивно предвидени “L профили на дилатационната фуга, нарушение на пътната настилка - празно пространство (дупка), източно от наличната част от “L” профила, както и поради силно ерозиралите метални елементи на предпазната ограда, свързващите ги крепежни детайли и заварки.

От Допълнителната комплексна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че увредената дилатационна фуга е била непредотвратимо препятствие и че при управление на автомобила в конкретна пътна ситуация със скорост от 111,50 или с максимално разрешената скорост за движение по конкретния път - 140 км/ч, за водача не е съществувала техническата възможност да избегне попадането в увредената дилатационна фуга, респективно произшествието не е било предотвратимо.

Горното се подкрепя и от приобщения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от датата 14.06.2020г., изготвен по ДП с № 186/2020г. по описа на РПУ - гр. Ч., видно от който "...Платното за движение в района на местопроизшествието се намери с множество неравности и дупки, с множество следи от ремонти-кръпки на дупки. Платното се намери с едрозърнест асфалт. В източния край на железопътния надлез се намериха 2 броя метални шини - част от носещата му конструкция. Между шините се намери разстояние незапълнено с асфалт. От изток и запад на металните шини също се намериха пространства без асфалт. ”

В същия смисъл са и събраните свидетелски показания на двамата свидетели, допуснати на страната на ищеца - посетили местопроизшествието на следващия ден.

Свидетелят Д.Б. свидетелства: "Под моста видяхме разхвърляни парчета от мантинела, оградата на моста беше долу. Всичко беше в окаяно състояние, всичко е в ръжда, изгнило. По посока на движението липсваше Г-образен винкел, който служи за разширяване на моста. Там имаше оформени две дупки с размери от порядъка на 60 - 70 см дължина, широчина около 35 - 40 см и дълбочина около 15 - 16 см, по които личаха следи от ремонт, наслагване на асфалт и пломба, и беше наличен остър метален ъгъл по посока на движението за гр. Пловдив. Малко преди моста, имаше напуквания и нарушена пътна настилка, няколко дупки, които бяха натрупани петна като цялост на пътна настилка. ”

Според свидетеля Г. Б.: "На място като отидохме видяхме, че мантинелата липсваше. Пътят беше изгнил, имаше дупки преди металния профил, на който започва моста. Имаше две големи дупки 60 см и 30 - 40 см другата, не зная колко бяха дълбоки. Металният профил се виждаше целия и образуваше един прав ъгъл и като минаваш с МПС, минаваш през този прав ъгъл. ”

Свидетелските показания, макар и дадени от близки роднини на ищеца, са пълни, изчерпателни, непротиворечиви и в съответствие с всички други доказателства, събрани по делото, поради което следва да бъдат напълно и изцяло кредитирани от съда с доверие.

На следващо място, безспорно се установи по делото, че ищецът е получил много тежки наранявания в резултат на процесното произшествие. Видно от приетата и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза, ищецът е получил фрактура на дясна ключица, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, тежка конваксация (размачкване и разкъсване на меките тъкани) на лявата подбедрица, довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, разкъсно-контузни рани на дясното бедро, както и други телесни увреди - травма в дясното коляно, травма в гръдния кош. При ищеца е била налице хипотония и критично снижаване на нивото на хемоглобина.

На ищеца е преливавна неколкократно кръв в болницата. Съществувал е и реален риск за живота му.

Получил е увреждане на тибиалния нерв - силно снижен до липсващ мускулен отговор. Дистално-неврорефлексите са с намален процент - касае се за увреда на н. тибиалис син.

По своя медико-биологичен характер, уврежданията на ищеца имат характер на три средни (в т. ч. състояние, временно опасно за живота) и няколко леки телесни повреди.

Лечението на И.Б. е било тежко и продължително, свързано с интензивни и продължителни болки и страдания. В болницата е престоял за период от 45 дни - от 14.06.2020г. до 29.07.2020г. През това време е бил на легло, изпитвал е силни болки и страдания, безсъние, многократно му е преливана кръв. Извършени са му пет оперативни интервенции - на 14.06.2020г.; на 25.06.2020г.; на 10.07.2020г.; на 15.07.2020г.; на 24.07.2020г. Налице е била некроза. извършено е лечение с вакуум аспирационна система. Последната операция е извършена от пластичен хирург - за хомотрансплантация на кожа, като е взета кожа от дясното и лявото бедро.

Всички манипулации са били свързани със силни болки. През целия период на болничен престой, И.Б. не е могъл да се обслужва и грижи за себе си, поради тежкото си състояние, което е наложило баща му Д.Б. да се грижи за него в болницата, като придружител в продължение на 45 дни.

След изписването му от болницата, е започнало едно продължително лечение и възстановяване в домашни условия, което му причинява също значителни неудобства и затруднения и което не е приключило и до днес. Провел е дълъг период на рехабилитация и физиотерапия.

Въпреки проведеното комплексно и адекватно лечение, здравето на И.Б. няма да се възстанови никога в пълен обем - такова, каквото е било преди произшестивето. Част от мускулът (прасец) на левия му крак липсва и няма да се възстанови никога. Според свидетеля Г. Б.: “Десния му крак е както преди, левия му изглежда като ухапан от акула, крака му е по-малък. Всички белези от раните и операциите са описани в приобщеното по делото Съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р Теодор Стаматов - специалист съдебна медицина при УМБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара Загора.

Ищецът ще има ограничени и болезнени движения, никога няма да може води начина на живот, който е водил преди злополуката - преди е бил спортен тип - тренирал е колоездене, бягане, плуване, катерене - неща които сега не може да прави или прави с голямо затруднение.

Освен всички физически травми и страдания, причинени му вследствие на тежкото ПТП, И.Б. е изпитвал и изпитва и психични и емоционални травми. Всички тези страдания са го направили емоционално нестабилен, влияят неблагоприятно на психическото му състояние и пречат на нормалното съществуване и пълноценното общуване.

Ищецът е завършил архитектура в Техническия университет в Мюнхен, работил е известно време като архитект в Г.. След злополуката му е трудно да намери професионална реализация в България, изпуснал е няколко добри предложения за работа. Ежедневието му от произшествието до днес е заето с физическото и психическото му възстановяване.

Обезщетенията за неимуществени вреди имат за цел да репарират в относително пълен размер болките, страданията, неудобствата и всички негативните последици, възникнали в резултат на пътнотранспортното произшествие.

Освен неимуществените вреди, ищецът е претърпял вследствие на злополуката и следните имуществени вреди:

В резултат на процесното ПТП, тотално е унищожен автомобилът, собственост на ищеца - “БМВ” с per. СТ 9898 КК. Поради силните деформации на купето (с усукване), двигателния отсек, предния и задния мост, налице е тотална щета на автомобила. Размерът на обезщетението при тотална щета и размерът на имущестевната вреда за ищеца е 5 000 лв., видно от приетата и неоспорена автотехническа експертиза, изготвена по ч. гр. дело № 400/2020г. по описа на PC - Ч.. Ищецът е извършил разходи за изваждане на катастрофиралия автомобил на пътя и неговото репатриране до гр. Ч. в общ размер на 528 лв., съгласно приложени 2 бр. фактури. Имуществените вреди, свързани с увредения му лек автомобил, които ищецът е претърпял са в общ размер на 5 528 лв. (5 000 лв. - обезщетение за тотална щета и 528 лв. - разходи за репатриране).

В резултат на процесното ПТП и във връзка с провежданото лечение, ищецът е направил разходи за лечение в общ размер на 4 475,57 лв., свързани с необходимостта от разходи за пластична операция, придружител, лекарства, специфични превръзки, бинтове и др. медицински консумативи.

Стойността и относимостта на тези разходи към уврежданията и лечението, са установени както с представените по делото разходни документи - фактури, така и с приетата и неоспорена комплексна съдебномедицинска и икономическа експертиза.

Същевременно по делото не бе доказано нито едно от възраженията, направени от ответника и третите лица помагачи - нито относно причините за настъпване на произшествието, нито относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че произшествието е станало единствено и само по причината, за която отговаря ответвната агенция - АПИ. Същата не е изпълнила задълженията си за поддържане на пътя в изправно състояние, да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Отговорността на ответника е на основание чл. 49 от ЗЗД.

Безспорно е, че от това противоправно деяние на ответника, ищецът е преживял тежки болки и страдания, както и завинаги в живота му остава и белега от травмата на тежкото преживяване, а също така и спомена от нея, а също така и реалната опасност човек да загуби и живота си като биологичен индивид.

Съдът следва още веднъж да отбележи, че напълно кредитира с доверието си показанията на горепосочените свидетели, тъй като те са обективни, безпристрастни, последователни и отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Също така показанията на тези свидетели се подкрепят по един убедителен и категоричен начин и от останалите по делото доказателства.

Съдът счита, че на ищеца и пострадалия по делото Б. следва да бъде призната материалноправната легитимация да получи обезщетението си, както за претърпените от него реални имуществени вреди, така и за неимуществените си вреди, претърпени от него именно в резултат на претърпените от него множество и многобройни реални болки и страдания от настъпилия пътен инцидент с ищеца И.Д.Б..

Относно възражението на ответната страна за съпричиняването на вредоносния резултат:

От приетото като писмено доказателство по делото заключение на комплексна съдебна - автотехническа и медицинска експертиза, от уточненията на вещите лица, дадени в откритото съдебно заседание, от приетите като писмено доказателство по делото преписи от ч.гр. дело под № 400/2020г. по описа на Районен съд - Ч. безспорно и категорично се установи, че не е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - ищецът И.Д.Б..

Съгласно заключението на двамата автоексперти, от първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи, проф. К. и инж. С. пътнотранспортното произшествие не е било предотвратимо чрез предприемане на своевременно аварийно спиране от страна на водача на автомобила И.Б.. При възникналата ситуация за водачът на МПС е съществувала теоретичната техническа възможност, но същият при конкретните пътни условия не е могъл нито да предвиди, нито съответно да предприеме и да проведе аварийно спиране, което би предотвратило възникването на ПТП единствено и само на теория.

По делото се установи несъмнено, че поведението на пострадалия Б. е било изцяло съобразено с правилата за движение съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, а именно: Същия е управлявал автомобила си с разрешена съобразно закона скорост за движението по автомагистрала /в случай Автомагистрала “Тракия”/. така и с максимално съобразената за тези пътни условия скорост, а именно преминаването и през ЖП надлез, извън населеното място, като скоростта му е била около 111 км.ч. при максимално разрешената от 140 км.ч.

В този смисъл видно от приетото като писмено доказателство по делото допълнително заключение на комплексна съдебна - автотехническа и медицинска експертиза от датата 05.01.2022 год., изпълнена от вещите лица проф. д-р на т.н. К. и маг. Инженер С., и от уточненията на вещите лица, дадени в откритото съдебно заседание, се установява, че:

1. От техническа гледан точка, предвид поставената задача, увредената дилатационна фуга е била непредвидимо препятствие.

2. При управление на процесния автомобил в конкретната пътна ситуация със скорост 111,5 или с максимално разрешената скорост за движение по конкретния път- 140 км/ч, за водача не е съществувала техническа възможност да избегне попадане в увредената дилатационна фуга, респективно произшествието не е било предотвратимо.

Съдът също така следва да вземе предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това, не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, /в този смисъл Решение под № 169 от 28.02.2012г. на ВКС по т.д. № 762/2010., II т. о., ТК, докл. Съдия Ваня Алексиева, Решение с № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, както и Решения № 45/2009 г., по т. д. № 525/2008 г. на I-ро т. о.; № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. № 551/2009 г. на ІІ-ро т. о.; № 25/2010 г., по т. д. № 211/2009 г.; № 97/2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на ІІ-ро т. о. и № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на I-во т. о - всички постановени по чл. 290 и сл. ГПК, както и т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай, както съдът посочи и по-горе пострадалият - ищецът И.Д.Б. е имал поведението, съответстващо на нормите и предписанията на ЗДвП, автомобилът му е бил технически изправен, а също така и гумите са му били в добро състояние и с достатъчен протектор, но неравностите и повредите на пътя са били толкова големи и дълбоки, че дори видимо се е повредила и джантата на автомобила, на която се е намирала и спуканата гума.

Налага се извода, че единствената причина за настъпвани не ПТП е виновното и противоправно поведение на ответната агенция АПИ – която не само е допуснала същественото разрушаване на пътната настилка на процесния ж.п. надлез, но не е предприела и никакви действия за подмяната на явно амортизираната и видимо корозиралата предпазна ограда, която по никакъв начин не е изпълнила истинското си предназначение да спре и да възпрепятства авариралия автомобил преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването на катастрофата и пропадането на автомобила под моста.

Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само когато вредоносното събитие е в пряка причинна връзка с конкретно допуснатото от водача нарушение, какъвто не е разглежданият случай, тъй като пострадалият - ищецът И.Д.Б. не е имал активно поведение, водещо до нарушаване правилата и нормите, дължими съгласно разпоредбите на ЗДвП, от което може да се направи правно обоснования извод, че не е налице причинно - следствената връзка между поведението на пострадалия и възникналия вредоносен резултат.

От друга страна, никой от участниците в движението не е длъжен да очаква и предвижда неправомерно поведение от други участници в движението в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, като този принцип е безспорен, както в правораздаването, така и в правната доктрина. В този смисъл, пострадалият водач - ищецът И.Д.Б. не само, че не е бил длъжен, но и обективно не е могъл да допусне, че виновната агенция /В конкретния случай ответника АПИ/ ще допусне такива драстични нарушения както на пътната настилка на автомагистралата, така и правилата за обезопасяването и сигурността по пътищата - чл. 167, ал. 1 и ал.3 от ЗДвП, което също е установено от горепосочените експертизи. Съобразно специалната разпоредба на чл. 30. ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) от Закона за пътищата /ЗП/ Агенцията “Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което следва да бъде взето предвид при определянето на размера на дължимото и адекватно обезщетение, което се дължи на ищеца.

Следователно с противоправното си поведение ответната държавна агенция /в случая А”ПИ”/ и при неизпълнението на законно установените й задължения е причинила както имуществените, така и неимуществени вреди на ищеца, които следва да бъдат съответно и надлежно репарирани и възстановени от ответникът със съответните парични средства от неговия фонд, тъй като пострадалият водач Б. е получил множество телесни увреждани именно в следствие и към момента на настъпването на процесното ПТП.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, дори да не е налице влязла в сила Присъда и да не приложима нормата на чл. 300 от ГПК, която гласи, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.

По отношение на размера на обезщетението за имуществените вреди, претърпени от ищеца, съдът възприе следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съгласно принципа на справедливостта. Обезщетението се дължи за конкретните болки и страдания, които са претърпени от ищеца Б.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага единствено възможният фактически и правен извод, че ищецът е претърпял множество, многобройни и продължителни негативни преживявания, психически дискомфорт, непоносима и трудно поносима болка, безсъние, страдания и мъка от претърпените болки от получените средни и леки телесни увреждания, като дискомфортът им продължава и понастоящем, а психическия дискомфорт и страховете от преживяното ще продължават и за в бъдеще време.

Освен неимуществените вреди, ищецът е претърпял вследстиве на злополуката и следните имуществени вреди:

Стойността и относимостта на тези разходи към уврежданията и лечението, са установени както с представените по делото разходни документи - фактури, така и с приетата и неоспорена комплексна съдебномедицинска и икономическа експертиза.

От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че произшествието е станало единствено и само по причината, за която отговаря ответната агенция - АПИ. Същата не е изпълнила задълженията си за поддържане на пътя в изправно състояние, да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Според специалната разпоредба на чл. 30. ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) от Закона за пътищата /ЗП/ Агенцията “Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Отговорността на ответника е и на основание чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка съдът счита, че исковите за присъждането на обезщетението както за имуществените, така и за неимуществените вреди се явяват основателни и доказани в своето основание и като такива следва да бъдат по принцип уважени.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди, понесени от ищеца, съдът възприе следното:

Ищецът Б. е претендирал заплащането на обезщетение за неимуществените вреди, в размер на 120 000 лева, за претърпените от него болки и страдания от процесното ПТП.

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.

Според трайната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай са различни и се установяват, като се вземат предвид характера на деянието, степента на увреждане и съответната емоцинална и житейска ситуация при настъпилото ПТП и неговото отражения върху физическото и психическото здраве на пострадалия. Въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства следва да се приеме по принцип за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца Б. болки и страдания, в резултат на причинените му увреждания в резултата на настъпилото ПТП и получените от него множество телесни увреждания и повреди.

След изписването му от болницата, е започнало едно продължително лечение и възстановяване в домашни условия, което му причинява значителни неудобства и затруднения и което не е приключило и до днес. Провел е дълъг период на рехабилитация и физиотерапия.

Но дължимия и надлежен размер на обезщетението следва да се съобрази и с постановките залегнали в константната практика на ВКС, а именно степента на увреждане и съответната емоцинална и житейска ситуация при настъпилото ПТП и съответно и след това и неговото отражения върху физическото и психическото здраве на пострадалия. В конкретния случай съдът при определянето размера на обезщетението за тези болки и страдания следва да се съобрази и да вземе предвид поведението на водача на МПС и същевременно с това пострадал по делото, неговата възраст /на пострадалия/ към момента на настъпване на ПТП, настъпилите реални вреди в резултат от него, извършените след ПТП съответни действия на водача и заключението на комплексната съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, подробно посочени по-горе, както и най-вече самия характер и степента на телесните увреждания, които е получил пострадалия и времето и съответно болките и усилията, които са били необходими за тяхното излекуване и преодоляване.

С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищеца Б., болки и страдания, от нанесените му, както многобройни физически болки и страдания, така и получените морални и душевни травми и страдания, следва да бъде определен общо на сумата от 55 000 лева общо за всички нанесени му телесни повреди.

На първо място съдът следва да определи обезщетение за първата и най-тежка средна телесна повреда на левия крак на пострадалия, за лекуването на която са били необходими и нужни и пет оперативни интервенции в размер на 20 000 лева. За останалите две средни телесни повреди размерът на обезщетението следва да бъде определено общо на 15 000 лева или по 7500 лева за всяка една от последните две средни телесни повреди, претърпени от ищеца.

По отношение на останалите четири леки телесни увреждания, които ищецът е получил и претърпените във връзка с тях болки и страдания, съдът следва да определи и обезщетението си за тях общо в размер на 20 000 лева или по 5000 лева за всяка една от тези претърпени от ищеца четири телесни повреди.

Действително, ищецът И.Д.Б. е претърпял множество болки и страдания от настъпилото ПТП, но в конкретния случай и към настоящият момент той се чувства почти напълно възстановен от настъпването на ПТП-то и същият се намира в сравнително добро здравословно и физическо състояния, макар и към настоящия момент да не се е възстановил напълно и никога вече няма да бъде същият здрав и силен човек, какъвто е бил преди процесното ПТП.

Освен това съдът при определянето размера на дължимото обезщетение следва да вземе предвид и константната практика на Върховните съдилища на Републиката относно размера на присъжданите обезщетения за настъпилите различни видове увреждания за различните видове телесни повреди.

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът на ищеца за неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на сумата от 55 000 лева, като в останалата му част до размера на претендираните общо 120 000 лева, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху горепосочените дължими главници, както за имуществените от 10003.75 лева, така и за неимуществените вреди от 55 000.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 20.11.2020 год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРЕТИТЕ ЛИЦА-ПОМАГАЧИ:

Съгласно специалната разпоредба на Чл. 223. ал.(1) от ГПК Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Според ал.(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Това е т.нар. от правната теория “Задължителна сила на мотивите” по отношение на третите лица-помагачи: 1.„Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С. 1618, бул. „Цap Борис III“ № 215, ет. 4 като Изпълнител по договор за възлагане на обществената поръчка за поддържане на АМ „Тракия“ № РД-38- 1/30.08.2019г, представлявано от Изпълнителния директор Стоян Беличев и 2. „Юпитер 05“ ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, Коматево, Околовръстен път, имот № 15006, представлявано от Н. Любомиров Иванов – управител.

Съдът не възприема и не споделя твърденията на ответната агенция за наличието на основание за ангажиране отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД . Липсва виновно неизпълнение на конкретно задължение от страна на дружеството, което да е довело до каквито и да е вреди.

Между „Автомагистрали“ ЕАД и Агенция „Пътна инфраструктура“ действително е сключен договор за възлагане на обществената поръчка с РД№-38-1/30.08.2019г., и с предмет „определяне на изпълнител за извършване на поддържане, превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации, на АМ Хемус- ОПУ С., ОПУ Ловеч’ АМ Хемус- ОПУ Варна, ОПУ- Шумен, АМ Тракия- ОПУОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ-Пловдив, ОПУ-Стара Загора, ОПУ- Сливен, ОПУ- Ямбол, ОПУ- Бургас, АМ Марица-ОПУ-Хасково по обособените позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция: № 3 АМ Тракия, на територията на ОПУ С., ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив, ОПУ С.З.с дължина на пътната мрежа 241,904 км., в който участък се включва и участъкът , на който се твърди, че е реализирано процесното ПТП.

Поддържането, текущите ремонти на пътния участък, на АМ Тракия- в обхвата на ОПУ Стара Загора, представляват по своята същност работа, която следва да е предварително възложена от АПИ на „Автомагистрали“ ЕАД, в качеството на изпълнител по посоченият договор. Твърдим също така, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е възлагала на „Автомагистрали“ ЕАД такива дейности, към периода на ПТП в сочения участък, за процесния период. АПИ не представи никакви доказателства, че на АМ е било възложена конкретна работа, касаеща ремонтно-възстановителни дейности на процесния участък- надлез на ЖП линия, за съответния месец. В подкрепа на горното са и свидетелските показания на свидетеля г-н Д., служител на АМ.

Видно от гореизложеното, не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение от страна на първото трето лице- помагач, а именно на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникването на вредите, вследствие на неизпълнение на възложените дейности, на процесният участък. Отговорност може да се носи единствено и само за неизпълнение на конкретно възложено задължение, като в този конкретен случай, такова няма по отношение на „Автомагистрали“ ЕАД, като единствено отговорен за настъпилите вреди се явява ответната агенция в съответствие с разпоредбите на чл.30, ал.1 от ЗП и чл.167, ал.1 и ал.3 от ЗДвП.

По отношение на конституирането на второто трето лице – помагач –“ЮПИТЕР 05“ ООД гр.Пловдив, съдът счита, че конституирането е допустимо, но е неоснователно, тъй като –“ЮПИТЕР 05“ ООД няма конкретно отношение и най-вече отговорност във връзка с процесната ударена мантинела и предпазна ограда при настъпилото пътнотранспортно произшествие на процесната дата 14.06.2020г. на АМ -Тракия“, км. 160. при което е пострадал ищецът И.Д.Б., като водач на лек автомобил „ВМВ“ с per. № СТ9898 КК, включително дружеството няма никакво отношение и отговорност във връзка с настъпилите вреди за ищеца, което се доказва от следните факти и обстоятелства:

Процесната предпазна ограда в участъка на 160км на АМ “Тракия“ (тази, в която се е ударил ищецът) мислят, че е била монтирана в периода 1995-1996г. и е от типа “СП086”, като същата е отговаряла на тогава действащите нормативни документи, но „ЮПИТЕР 05“ ООД не е извършвало монтажа на тази предпазна ограда, нито е извършвало действия по демонтаж и/или ремонтни дейности по същата преди настъпилото ПТП, предмет на исковата молба.

Изискванията по времето, когато е била монтирана процесната предпазна ограда (1995-1996г.), са били само към конструктивните елементи на системата и са важали съвсем различни от днешните европейски правила за монтажа. Към момента на пускане в експлоатация предпазната ограда е отговаряла на всички действащи към онзи момент стандарти.

От 2011г. обаче в страната действат и се прилагат съвсем различни норми и правила за ограничителните системи за пътища. Стоманените предпазни огради трябва да се пускат на пазара и/или в експлоатация единствено след оценяването и удостоверяването на съответствието им съгласно БДС EN1317-5:2007+Al:2009 /т.е. те задължително трябва да бъдат с СЕ маркировка/. След тази дата всички ограничителни пътни системи, изпълнени съобразно изискванията на техническата документация на Изпълнителна агенция "Пътища" (ИАП) 2004г. или техническата документация на ИАП 2009г., които никога не са изпитвани на удар съгласно БДС EN1317 чрез краш-тест, не могат да се пускат на пазара и/или в експлоатация, нито да бъдат приемани от строителния надзор.

Вярно е, че „Юпитер 05“ ООД гр.Пловдив е страна по договора с №РД-37-36/12.09.2018г. за възлагането на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона на пътищата“ за обособена позиция: Обособена позиция №4 - ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН, ВКЛЮЧВАЩ ОБЛАСТИ БУРГАС, СЛИВЕН, С.З.И ЯМБОЛ“. Но -ЮПИТЕР 05“ ООД не извършва строително- монтажни дейности по силата на този договор по своя инициатива” а след възлагането от страна на Възложителя - АПИ до следния договорен в Раздел V. „Възлагане на дейностите по договора“ от горе цитирания договор ред: Получаване на Задание (планово, допълнително или извънредно) с конкретни Заявки от Възложителя с поставен срок за изпълнение;

До момента на настъпилото ПТП (процесното) съдът намира, че –“ЮПИТЕР 05“ ООД гр.Пловдив не са получавали Задание/Заявката за подмяна на предпазната ограда в този участък. Отговорност може да се носи единствено и само за неизпълнението на конкретно възложено задължение, като в този конкретен случай, такова няма по отношение на –“ЮПИТЕР 05“ ООД, като единствено отговорен за настъпилите вреди се явява ответната агенция в съответствие с разпоредбите на чл.30, ал.1 от ЗП и чл.167, ал.1 и ал.3 от ЗДвП.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

Съдът следва да определи и присъди адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за процесуалното представителство на адв. К.П. – пълномощник на ищеца по делото в размера съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по настоящото производство, както и съгласно представения от адв. П. списък на разноските, направени от ищеца по чл.80 от ГПК в размер общо на 5 879 лева, в което е включено и адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. по ч. гр. дело с № 400/2020г. по описа на Районен съд - гр. Ч..

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от същия съразмерно уважената част на иска в размер на 3269.05 лева, като общата сума на разноските, направени от ищеца възлиза на 6538.10 лева, от които 5379 лева определено възнаграждение за представляващия го един адвокат – адв.К.П. от САК по настоящото гр. дело с № 3148/2020 год. по описа на СТОС, както и адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. по ч. гр. дело с № 400/2020г. по описа на Районен съд - гр. Ч., съобразно първия представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК от датата 28.02.2022 год. /на лист 486, том ІІ от делото/ за ищеца, както и сумата от 659,10 лева /шестотин петдесет и девет лева и 10 ст./, съобразно и втория представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК също от датата 28.02.2022 год. /на лист 488, том ІІ от делото/ за ищеца. извършени от ищеца разноски по ч. гр. дело № 400/2020г. по описа на Районен съд - гр. Ч., от които 25 лв. - държавна такса и 634,10 лв. - депозит за вещо лице,

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да следва да бъде осъден да заплати на ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - гр. С., направените по делото разноски СЪРАЗМЕРНО ОТХВЪРЛЕНАТА ЧАСТ ОТ ИСКА, общо в размер на 2043 лева, като общия размер на разноските по настоящото производство направени от ответника възлиза на 4086 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от този ответник по настоящото производство Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр. С.. Сумата, представлява дължимата ДТ по делото, както и възнаграждението на вещите лица от КСМЕ, а също и възнаграждението за един адвокат заплатени от този ответник, които разноски са подробно описани в списъка му на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 43 от настоящото дело/.

По отношение на разноските направени от третите лица- помагачи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. (10) от ГПК На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В конкретния случай съдът намира, че третите лица помагачи 1. „Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С. 1618, бул. „Цap Борис III“ № 215, ет. 4 като Изпълнител по договор за възлагане на обществената поръчка за поддържане на АМ „Тракия“ № РД-38- 1/30.08.2019г, представлявано от Изпълнителния директор Стоян Беличев и 2. „Юпитер 05“ ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, Коматево, Околовръстен път, имот № 15006, представлявано от Н. Любомиров Иванов - управител, с процесуалните си действия не дължат разноски на другите страни по делото, поради което на тези две трети лица-помагачи нито следва да се присъждат разноски, нито те дължат разноски на другите страни по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. С.З.дължимата държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на 2600.16 лева и сумата от 601 лева /шестотин и един лева/, представляващи възнаграждението на вещите лица, заплатено от бюджета на съда или общо сумата от 3201.16 лева.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.45, във връзка с чл.49, ал.1 от ЗЗД и във връзка с чл. 30, ал.1 от ЗП и чл.167, ал.1 и ал.3 от ЗДвП, Окръжен съд- гр.С.З. Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“/гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** да заплати на ищеца И.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. К.А.П. от Софийска адвокатска колегия, личен номер **********, със съдебен адрес:*** Интерпред - СТЦ , Адвокатско съдружие “К. и П.” тел. 0885 233523 сумата от 5 528 лв. /пет хиляди петстотин двадесет и осем лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с увредения лек автомобил “БМВ” с peг. № СТ 9898 КК, собственост на ищеца И.Д.Б. с посочени по-горе данни, както и сумата от 4 475,57 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 57 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за извършването и заплащането на лечението на пострадалия ищец И.Д.Б., с посочени по-горе данни, ведно със законната лихва върху същите две суми като главници, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 20.11.2020 год. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 3269.05 /три хиляди двеста шестдесет и девет лева и 05 ст./, представляваща направените от ищеца разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“/гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** да заплати на ищеца И.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. К.А.П. от Софийска адвокатска колегия, личен номер **********, със съдебен адрес:*** Интерпред - СТЦ , Адвокатско съдружие “К. и П.” тел. 0885 233523 сумата от 55 000 лв. /петдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болките и страданията на пострадалия ищец И.Д.Б., с посочени по-горе данни при лечението на претърпените от същия три броя средни телесни повреди и четири броя леки телесни повреди, вследствие на настъпилото ПТП на датата 14.06.2020 год. изцяло по вина на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с посочени по-горе данни, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 20.11.2020 год. до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ този ИСК за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до размера на общо претендираните 120000.00 лева /сто и двадесет хиляди лева/ от този ищец, като неоснователен и недоказан в тази му част.

ОСЪЖДА ищеца И.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. К.А.П. от Софийска адвокатска колегия, личен номер **********, със съдебен адрес:*** Интерпред - СТЦ , Адвокатско съдружие “К. и П.” тел. 0885 233523 да заплати на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“ /гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** сумата от 2043.00 лв. /две хиляди и четиридесет и три лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, с административен адрес: гр. С., ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника си А.М.Т. - Г. - Началник отдел , Административно обслужване“/гл. юрисконсулт в ОПУ - Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-30/31.01.2019г. от Председателя на УС на АПИ със Съдебен адрес *** 125, тел: ********** да заплати по сметка на Окръжен съд гр.С.З.общо сумата от 3201.16 лева /три хиляди двеста и един лева и 16 стотинки/, представляваща дължимата държавна такса съразмерно уважената част на иска и дължимото възнаграждение на вещите лица, заплатено от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО е ПОСТАНОВЕНО и при участието на третите лица-помагачи 1. „Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С. 1618, бул. „Цap Борис III“ № 215, ет. 4 като Изпълнител по договор за възлагане на обществената поръчка за поддържане на АМ „Тракия“ № РД-38- 1/30.08.2019г, представлявано от Изпълнителния директор Стоян Беличев и 2. „Юпитер 05“ ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, Коматево, Околовръстен път, имот № 15006, представлявано от Н. Любомиров Иванов – управител.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З.пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	260013
Дата:	21 април 2022 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия:	Николай Илиев Уруков

Дело:	20205500103148
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	20 ноември 2020 г.

Решение по дело №3148/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта