МОТИВИ
по н.о.х.д. №359/2020 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви състав
Врачанска районна
прокуратура e повдигнала обвинение срещу М.А. ***, за извършено по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК престъплениe, а именно за това,
че в
края на месец Октомври 2017 г., в гр. Враца, противозаконно присвоил чужди
движими вещи – товарно ремарке за товарен автомобил марка „Блис Индианополис“ с
рег. №***** и номер на рама WB2A35002F0000806 на стойност 7000 /седем хиляди/ лв. и товарно ремарке за
лек автомобил марка Боро БР2 с рег. №***** и номер на рама SZRBR2000F0010677 на стойност 4000 /четири хиляди/ лв. или
общо вещи на стойност 11000 /единадесет хиляди/ лв., собственост на Д.А. ***,
които са му предоставени на 18.10.2019 г. от собственика за временно ползване
под наем, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
В хода на откритото разпоредително заседание, подсъдимият прави искане производството да протече при условията на глава ХХVІІ, чл.371,
т.2 НПК, като С. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
депозирайки съгласие да не се събират други доказателства относно тези факти.
Като съобрази, че изявлението на подсъдимия за разглеждане на производството по
реда на глава ХХVII НПК е направено преди даване ход на съдебното следствие
и като отчете, че самопризнанията се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, на основание чл.372, ал.4 НПК съдът допусна
производството по делото да се развие по реда на глава ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК.
В хода на откритото разпоредително заседание, по искане
на пострадалия Д.А.А. е приет за
съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане
от подсъдимия на сума в размер на 11 000 /единадесет
хиляди/ лева, представляващи претърпени от престъплението имуществени вреди, от
които 7 000 лв. за товарно ремарке за товарен автомобил марка БЛИС
Индианополис и 4 000 лв. за товарно ремарке за л.а. марка Боро БР2.
В хода на съдебните прении, представителят на ВрРП
поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане съдът да признае С. за
виновен по повдигнатото му обвинение и да му определи наказание Лишаване от свобода за срок от 6
години, което да намали с 1/3. По отношение на гражданския иск прави искане
същият да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. В. Г. ВрАК, прави искане за
определяне на по-ниско наказание лишаване от свобода. По отношение на гражданския иск заявява становище да
не бъде уважен изцяло.
Подсъдимия С. се придържа към становището на защитника си
и в последната си дума изказва съжаление за случилото се.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият М.А.С. е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора - София, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.
С присъда по НОХД №431/2011 г. по описа на ОС - Бургас, съдът признал С. за
виновен и на основание чл.212, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26 НК го осъдил
на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдебният акт
влязъл в сила на 06.06.2012 г.
С Определение по НОХД №2718/2015 г. по описа на PC -Бургас, съдът одобрил споразумение с което признал С. за виновен и на
основание чл.316, вр. чл.308, ал.3 /стар към ДВ бр.26/2004 г./ го осъдил на три
години лишаване от свобода. Съдебният акт влязъл в сила на 09.07.2015 г.
С определение по ЧНД №3042/2015 г. по описа на PC - Бургас, на основание чл.25, вр. чл.23 НК съдът определил едно общо
наказание измежду гореописаните присъди спрямо С. и му наложил най-тежкото
измежду тях в размер на седем години лишаване от свобода. Съдебният акт влязъл в сила на 18.08.2015 г. Наказанието по ЧНД №3042/2015г.
по описа на РС - Бургас С. изтърпял на 28.07.2016 г., когато е освободен.
Св. Д.А. ***. Същият притежавал платформи за превоз на леки автомобили,
които отдавал под наем, като за целта пуснал обява.
През м. февруари 2017 г. С. се преместил да живее в гр. Враца в дома на
своя познат - св. Галин З.. През м. октомври 2017 г., виждайки обявата на св. А.
за отдаване под наем на платформи за МПС, С. решил да ги наеме и да извърши
превоз на 2 бр. леки автомобила. За целта провел телефонен разговор със св. А.
и приел условията му за наемна цена, както и че платформите се намират в с. Атия,
обл. Бургас Тъй като нямал съответната категория на управление на МПС за превоз
на платформи, чрез съдействието на свой познат - св. Деян И., С. се свързал със
св. Петър К., който притежавал категория Е. При проведеният разговор св. К. се
съгласил да извърши превоза.
На 18.10.2017 г., според уговорката със св. А., С., заедно със св. Д. И. и
П. К., пристигнали в с. Атия с микробус Мерцедес Спринтер с рег. №ВН4582АА.
Пристигайки на уговореното място С. разговарял със св. А. и постигнали
договорка за взимане под наем за срок от 24 часа на 2 бр. платформи, а именно:
1 бр. товарно ремарке за товарен автомобил марка „Блис Индианополис“ с рег. №*****
и номер на рама WB2A35002F0000806 и 1 бр. товарна
ремарке за лек автомобил марка Боро БР2 с рег. №***** и с номер на рама SZRBR2000F0010677 за наемна цена в размер на 130 лв. При постигане на договорката С.
заплатил исканата сума и се уговорили платформите да се върнат до 17.00 ч. на
19.10.2017 г. в с. Атия. От своя страна св. А. му предал 2 бр. СРМПС част II-ра,
договорите за гражданска застраховка на платформите и два броя талони за
годишен технически преглед, два броя квитанции за платени данъци за
платформите, 2 бр. заключващи механизми и един брой преходник, с който да може
да се включат светлините на платформите. Св. А. помогнал на С. да закачи
голямата платформа за микробуса Мерцедес и да качат малката платформа върху
голямата. След това С. и св. И. и К. траспортирали платформите до гр. Враца.
Впоследствие С. решил да не изпълни уговорката и да не върне платформите на
св. А., като вместо това се разпоредил с тях в своя полза.
В
хода на започналото ДП се установило, че товарно ремарке за товарен автомобил
марка „Блис Индианополис“ с рег. №***** и номер на рама WB2A35002F0000806 е на стойност 7000 лв.,
а 1 бр. товарна ремарке за лек автомобил марка Боро БР2 с рег. №***** и с номер
на рама SZRBR2000F0010677
е на стойност 4000 лв. или общо двете ремаркета са на стойност 11000 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото при условията на чл.373, ал.4 НПК
доказателства. Съдът взе предвид самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на инкриминираното престъпление, както и подкрепящите го
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство по предвидения в НПК
ред, а именно: гласни – показанията на свидетелите Д. А., М. К., П. К., Г. З. и
Д. И., от заключението на съдебно-оценителната експертиза, от справка съдимост, както
и от другите събрани по реда на НПК доказателства.
При анализа на
доказателствената маса съдът констатира, че самопризнанието на подсъдимия
напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като са логични, последователни и
безпротиворечиви. От показанията на св. Д. А., М. К., П. К., Г. З. и Д. И. по
категоричен начин се установява авторството на деянието от страна на
подсъдимото лице, както и предмета на инкриминираната престъпна деятелност. От гласната доказателствена маса се установява и
времето, мястото и начина на осъществяването на деянието.
Съдът кредитира заключението на СОЕ, съгласно което товарно ремарке за
товарен автомобил марка „Блис Индианополис“ с рег. №***** и номер на рама WB2A35002F0000806 е на стойност 7000 лв.,
а 1 бр. товарна ремарке за лек автомобил марка Боро БР2 с рег. №***** и с номер
на рама SZRBR2000F0010677
е на стойност 4000 лв. – общо двете ремаркета са на стойност 11000 лв.
Съдът се отнесе с доверие към справката за съдимост на подсъдимия. От
същата се установява, че с присъда по НОХД №431/2011 г. по описа на ОС Бургас, С.
е осъден на седем години лишаване от свобода, с определение по НОХД №2718/2015 г.
по описа на PC Бургас е осъден на три години лишаване от свобода, а с определение по ЧНД №3042/2015
г. по описа на PC Бургас му е определено едно общо наказание от седем години лишаване от
свобода, изтърпяно на 28.07.2016 г.
Съдът кредитира и останалите
приложени по делото писмени доказателства, като намира, че същите са
непротиворечиви, по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил състава на
престъплението по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК. Съображенията на съда за този извод са следните:
От обективна страна събраните доказателства
сочат, че в края на месец Октомври 2017 г., в гр.
Враца, С. противозаконно присвоил чужди движими вещи – товарно ремарке за
товарен автомобил марка „Блис Индианополис“ с рег. №***** и номер на рама WB2A35002F0000806 на стойност 7000 /седем хиляди/ лв. и товарно ремарке за лек автомобил
марка Боро БР2 с рег. №***** и номер на рама SZRBR2000F0010677 на стойност
4000 /четири хиляди/ лв. или общо вещи на стойност 11000 /единадесет хиляди/
лв., собственост на Д.А. ***, които са му предоставени на 18.10.2019 г. от
собственика за временно ползване под наем. Установява се и това, че деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – след като подсъдимият е осъден с присъда
по НОХД №431/2011 г. по описа на ОС Бургас на седем години лишаване от свобода,
с определение по НОХД №2718/2015 г. по описа на PC Бургас на три години лишаване от свобода, а с определение по ЧНД №3042/2015
г. по описа на PC Бургас му е определено едно общо наказание от седем години лишаване от
свобода, изтърпяно на 28.07.2016 г. Ето защо настоящата
инстанция счете, че от обективна страна подсъдимият е извършил престъпния
състав на
чл.206, ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл - същият съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал
настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК). За
извода си съдът прие, че подсъдимият е имал
представа, че осъществява неправомерно действие,
изразяващо се в присвояване на чужди движими вещи, както и е имал представа, че
по този начин засяга правото на собственост - т.е. налице е интелектуалния момент на
вината. Едновременно с това подсъдимият имал намерение
да присвои и да се разпореди с предоставените му вещи, при което и отчитайки механизма на извършване на деянието следва извода, че подсъдимият е искал, пряко се стремяла към настъпването на причинените от престъплението вреди - т.е. реализиран е и
волевият момент на умишлената вина.
Въз основа на изложените до
момента съображения, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият С. е осъществил и от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК и
го призна за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години, като съдът лишава виновния и от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК и може
да постанови конфискация на част или на цялото имущество.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия С.,
съдебният състав съобрази степента на обществена
опасност на разглежданото престъпление и тази на извършителя. Съдът прие, че
обществената опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като
механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на правото на собственост, а също така бе отчетена динамиката на този вид престъпления в цялата страна и
настъпилите с тях съставомерни резултати.
При преценка на обществената опасност на подсъдимия С. съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство прецизното процесуално поведение на
същия и изказаното съжаление за извършеното. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете високата стойност на паричната сума.
Съдът съобрази отчетените по-горе смекчаващи отговорноста
обстоятелства и установените отегчаващи такива и прие, че на подсъдимия С. следва
да се определи наказание около средния предвиден в закона размер. Ето защо, съобразно
правилата на чл.54 НК, съобразявайки, че за извършеното престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години, съдът
възприе, че наказанието Лишаване от
свобода за срок от 6 години е най-справедливо и съответстващо
на установената по делото фактология - на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от него, на
настъпилите от престъпната деятелност
последици и на другите специфики по случая,
характеризиращи деянието и дееца.
Съдът съобрази и това, че производството по делото се
разви по реда на гл.ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК, доколкото на основание чл.372,
ал.4 разглеждането на делото протече при условията на съкратеното съдебно
следствие. При това съгласно чл.373, ал.2 НПК
определеното на подсъдимия наказание бе редуцирано съобразно нормата на чл.58а,
ал.1 НК и бе намалено в 1/3, като на същия бе наложено Лишаване от свобода за
срок от 4 години.
Съдът прецени, че налагането на наказание конфискация на
част или на цялото имущество на подсъдимия, макар да съществува като
възможност, не е наложително за постигане на предвидените в закона лична и
генерална превенция, при което такова наказание не бе наложено. По отношение на
кумулативно разписаното наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК, съдът прие, че същото не може да бъде постановено, тъй като подсъдимият не
притежава правата по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК, а не следва да се постановява
лишаване от непритежавани права.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
По отношение на предявения от
пострадалия А. граждански иск, съдът прие,
че същият е доказан по основание. С престъпната си деятелност подсъдимият е реализирал фактическия състав на непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД, като виновно е причинил на пострадалия имуществени
вреди. В случая са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД –
вреда, причинена чрез противозаконно присвояване на инкриминираните вещи;
причинно-следствена връзка - увреждането на защитените от закона обществени
отношения е в пряка причинна връзка с престъпната деятелност на подсъдимата;
вина, която както беше изяснено по-горе е под формата на пряк умисъл.
Гражданската претенция е доказана и по
основание. Съгласно фактите по делото, подсъдимият е
присвоил чужди движими вещи на
стойност 11 000 лева, от които 7 000 лв. за товарно
ремарке за товарен автомобил марка БЛИС Индианополис и 4 000 лв. за
товарно ремарке за л.а. марка Боро БР2. Именно в такъв размер е приетата за съвместно разглеждане гражданска
претенция. При това настоящата
инстанация осъди С. да заплати на Д.А.А. сума в размер на 11 000 лв, съобразно основанието и размерите посочени в гражданския
иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия С. да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК по сметка на ОДМВР Враца сума в размер на 58.65 лв. представляваща
направени в хода на ДП разноски, да заплати на
основание чл.2
от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата, по сметка на Районен съд – гр. Враца,
сума в размер на 440.00, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск, както и да заплати по сметка
на Районен съд – гр. Враца сумата от 5 лв. за издаването на ИЛ за
гражданския иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: