Р Е
Ш Е Н
И Е
№
14
гр.
Перник, 28.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 28.02.2020 г., в състав:
Съдия: Кристиан Петров
като
разгледа търг. дело № 00032 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
С решение № 7/08.02.2019 г. по настоящото дело съдът
е обявил в несъстоятелност „Акрю“ ЕАД, ЕИК ********* и на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност, тъй като в указания 2- седмичен срок определените от съда с
определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 16.01.2019 г. разноски от 4000 лв. (до 31.01.2019г.) не са предплатени.
В едногодишния срок от вписване на решението за
спиране в ТР на 13.02.2019 г. под рег. № 2019021330908, с молба с пощенско
клеймо от 13.02.2020г. кредиторът Национална агенция за приходите е поискал
възобновяване на производството, като твърди, че по справка по партида на
дружеството в СВ Монтана длъжникът притежава поземлен имот, който представлява достатъчно имущество за
покриване разноските по несъстоятелност с оглед неговата стойност към
20.07.2010 г. като апортна вноска в размер на 37701 лв. В случай, че съдът
прецени, че имуществото не е достатъчно се изразява готовност да се предплатят
началните разноски в указан от съда подходящ срок и посочена банкова сметка.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателства
по делото и доводите на страните, приема следното:
Съгласно
чл. 632, ал. 2 ТЗ възобновяването на производството по несъстоятелност изисква
наличието на новооткрито имущество, което е достатъчно за покриване на
началните разноски в производството или ако молителят депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. Имуществото на
длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се
превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали
разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е
въпрос на преценка за всеки отделен случай, тъй като зависи от вида на
имуществото, от неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно /решение №
820 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 535/2005 г., I т. о., ТК и др./.
Представената
от молителя- кредитор справка не удостоверява изложените в молбата твърдения за
наличие на имущество на длъжника,
достатъчно за покриване разноските по несъстоятелност, тъй като според
справката става въпрос за имот под възбрана от 2010 г. в полза на кредитора
НАП, което означава, че дори и да е наличен в имуществото на длъжника към
момента, по отношение на имота НАП е предприел индивидуално изпълнение по реда
на ДОПК и подлежи на реализиране извън производството по несъстоятелност - чл.
193 ДОПК. Това обуславя извод, че към настоящия момент за налично не може да се
счита това имущество, тъй като е възбранено по реда на ДОПК (като изпълнението
срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност и
имуществото ще бъде реализирано от обезпечения кредитор извън производството по
несъстоятелност). Освен това кредиторът следва да посочи имущество, неизвестно
на съда по несъстоятелността към момента на постановяване на решението за
спиране. Повторното позоваване на известно имущество, води до опит за
пререшаване на въпроса на който е отговорено с решението по чл. 632, ал.1 ТЗ,
достатъчно ли е известното имущество на длъжника.
Дори несъстоятелният
търговец да притежава необявен досега по делото имот, то както се посочи
основният критерий при преценката за възобновяването на производството по
несъстоятелност е ликвидността на актива. Ликвидността на масата на
несъстоятелността се преценява и с оглед стадия на спряното производство по
несъстоятелност и предвидените в специалния закон особени изисквания и
процедури за осребряване. При обявена несъстоятелност, продажба на актив с цел
покриване на разноски може да бъде извършено само след решение на събрание на
кредиторите /чл. 639б, ал.4 вр. чл. 677, ал.1, т.8 ТЗ/. Твърдяният актив на
длъжника съставлява имот, подлежащ на продажба след решение на събранието на
кредиторите, каквото не е конституирано в настоящото производство. Приемането
на решение от СК и самата продажба на активите по необходимост налагат разноски
за издръжка, включващи текущо възнаграждение на синдика, разходи за оценка,
възнаграждение на счетоводител и др. /чл. 723 ТЗ/, съответно предполагаща
наличието на средства в масата.
Предвид горепосоченото и
с произтичащата от това цялостна условност, то осребряването на този имот ще
бъде значително затруднено поради неясен правен статут и пазарна цена на имота,
като липсва дори актуална данъчна оценка на имота, съответно сочената от
кредитора стойност на имота като
апортна вноска е от 2010 г. и не е достатъчно да илюстрира актуалната пазарна
цена на имота. Твърдяният имот не може да се приеме за бързо ликвидно, за да
послужи за покриване на разноските по провеждането на втората фаза от спряна
понастоящем несъстоятелност. Във всички случаи евентуалното му осребряване не
би покрило следващите се разноски в производството по несъстоятелност, а
напротив – би предизвикало повече разходи по повод осребряването на
имуществото. Твърдяният актив не може да обезпечи текущо разплащане на
разноските в производството съобразно прогласените принципи в чл. 661, ал.3 ТЗ
и чл. 639, ал.1 ТЗ. Обратно – възобновяването на производството по
несъстоятелност при липса на разноски би превърнало синдика в кредитор в
нарушение на забраната по чл. 655, ал.2 ТЗ. По тази причина не може да се
приеме за безспорно установено наличието на някакво имущество на длъжника,
което да послужи за покриване на разноските за откритото производство по
несъстоятелност. Затова продажбата на този имот в производството по
несъстоятелност, би било икономически неоправдано, тъй като релевантно за определяне на "достатъчно имущество"
е това имущество, което е бързоликвидно, а не
имуществото изобщо.
Предвид
обстоятелството, че срокът за изпълнение на вече дадените указания по чл. 629б
от ТЗ с определение от 16.01.2019 г.
е изтекъл и кредиторите и другите заинтересовани лица са бездействали, съдът
намира, че няма законово основание да определи нов срок за внасяне на
разноските, защото това би означавало незаконосъобразно да продължи и
преклузивния срок по чл. 632, ал.2 от ТЗ. Нещо повече, би довело до ситуацията
при неизпълнение и на повторно дадените указания съдът да трябва да постанови
второ по ред решение за спиране на вече спряното производство, тъй като това е
единствената законова последица от неизпълнение на указания по чл. 629б от ТЗ.
Очевидно е, че това противоречи на целта и смисъла на закона, затова няма
основание за определяне на нов срок за изпълнение на вече дадените указания по
чл. 629б от ТЗ. Доколкото молителят НАП изявява желание да внесе вече
определените разноски, налице е възможност за това, като се има предвид
установената практика на ВКС.
Видно
е, че в настоящия случай не е изпълнена нито едната от двете предпоставки за
възобновяване на производството: липсват доказателства за достатъчно имущество,
което да покрие следващите се разноски, а определената сума не е предплатена.
Поради това молбата за възобновяване на производството следва да се остави без
уважение.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
923/13.02.2020г. по чл. 632, ал.2 от ТЗ от Националната агенция за
приходите – гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 за възобновяване на
производството по т. д. № 32/2018 г. на ОС - Перник по несъстоятелност на
„Акрю“ ЕАД, ЕИК ********* - в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Търговска № 30, ет. 2.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в, ал.1 от ТЗ.
Решението да се впише в Търговския регистър по
партидата на Акрю“ ЕАД, ЕИК ********* - в несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия: