Решение по дело №403/2024 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 83
Дата: 16 май 2025 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20243400100403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Силистра, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело №
20243400100403 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ю. Р.
Ю. да му заплати следните суми: 50 000 лв. главница, предявена като част от
общо дължимата сума от 458 812 лв./ съгласно уточнение вх.
№636/12.02.2025г./;1403,75 лв. законна лихва за забава, изчислена върху
главницата от 50 000 лв. за периода от 18.06.2024 г (датата на получаване от
ответника на покана за доброволно плащане) до 30.08.20204 г (датата на
завеждане на исковата молба в съда); Законна лихва за забава върху
главницата от 50 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски за
исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между ЗАД Алианц България АД и С А
М относно л.а „AUDI A4“ с рег. № СС8609СВ е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
полица № BG/01/119002516793 със срок на действие от 15:45 ч на 30.08.2019 г
до 24:00 ч на 30.08.2020г. В срока на действие на полицата, на 01.01.2020 г. в с.
Стефан Караджа, обл. Силистра по ул. „Централна“, при управление на
посочения лек автомобил, ответникът Ю. Р. Ю. е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил пътнотранспортно произшествие,
вследствие на което е нанесъл тежка телесна повреда на Р М Рот с. Стефан
Караджа, обл. Силистра, като деянието е извършено в пияно състояние. С
влязло в сила Споразумение от 28.07.2020 г по НОХД № 153/2020 г по описа
на Районен съд-Тутракан, наказателен състав, Ю. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“ във връзка с чл.
1
343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от Наказателния кодекс. Предвид
сключения за увреждащия лек автомобил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, пострадалото
лице предявило пред ЗАД Алианц България АД застрахователна претенция за
изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, по която
е била образувана щета № 1000/20/217/500007. Впоследствие предявило
срещу застрахователя и съдебни искове на основание чл. 432 КЗ с предмет
изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В
развилото се на три инстанции производство по търговско дело № 16/2020 г на
Окръжен съд-Силистра, Търговско отделение виновният водач Ю. Ю.
участвал като трето лице-помагач на страната на ответника застраховател. Въз
основа на влезлите в сила: Решение № 260003/12.02.2021 г на Окръжен съд-
Силистра по т.д № 16/2020 г; Решение № 64/02.08.2021 г на Апелативен съд -
Варна, II състав по в.гр.д № 237/2021 г; Решение № 50017/21.07.2023 г на
ВКС, ТК, II отделение по к.т.д № 2643/2021 г и Определение №
50191/13.11.2023 г на ВКС, ТК, II отделение по к.т.д № 2643/2021 г., ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД изплатило: - На 24.03.2021 г. по образуваното от
пострадалия Р Р изпълнително дело № 20218600400363 на ЧСИ Виолета
Матова 200 000 лв. главница и 22500 лв. законна лихва за периода 07.02.2020 г
- 18.03.2021 г.; - На 18.08.2021 г. по образуваното от пострадалия Р Р
изпълнително дело № 20218600401194 на ЧСИ Виолета Матова 205 000 лв.
главница и 30579,17 лв. законна лихва за периода от 21.02.2020 г до 11.08.2021
г. Или общо сумата от 458079,17 лв.
Като твърди, че е заплатил претендирани от увредения парични
обезщетения, ищецът настоява, предвид наличието на предпоставките по
чл.500, ал.1 от КЗ, репарирането им от делинквента.
Сочи, че с Покана за доброволно плащане, получена лично от Ю. Р. Ю.
на 18.06.2024 г., поканил ответника да му заплати доброволно платената на Р
М Р сума, част от която е предмет на настоящата искова претенция. До
момента ответника не е погасил задължението си.
ОТВЕТНИКЪТ Ю. Р. Ю. с ЕГН ********** оспорва по отношение
основание и размер предявените обективно кумулативно съединени искове.
Сочи, че не е получавал и подписвал покана за доброволно плащане, поради
което не е налице забава за плащане на задължение.
В открито съдебно заседание, за ищеца не се явява процесуален
представител, като е депозирано писмено становище, с което е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски. За
ответната страна се явява процесуален представител - адвокат, който настоява
за отхвърляне на иска, евентуално – да не се уважава искането за присъждане
на лихва за забава от поканата за доброволно плащане.
СЪДЪТ, след като прецени становищата на страните и съпровождащите
ги писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86 ЗЗД.
2
За да бъде успешно проведен регресния иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, в
тежест на ищеца е да установи наличие на договор за задължителна
застраховка ГО за увреждащото МПС; настъпило в срока на действие на
договора за застраховката ПТП; вина на ответника, която се предполага, ако е
налице допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата;
причинени в пряка причинно-следствена връзка от произшествието конкретни
вреди на трето за застрахователното правоотношение лице, както и че е
заплатил обезщетение за същите в предявения размер; шофиране от страна на
застрахования водач след употреба на алкохол.
С приетия без възражения доклад по делото съдът приел, че по делото
не е спорно и се установява, вкл. служебно известно е на съда, че с решение №
50017/21.07.2023 г. по т.д № 2643/2021 г. на ВКС, влязло в сила на датата на
постановяване на решението на касационната инстанция (чл.296 ГПК),
окончателно е решен правен спор между ищеца и пострадалия Рамадан по
чл.432, ал.1 КЗ за установяване на право на застрахователно обезщетение за
причинени на пострадалия вреди при настъпване ПТП на 01.01.2020 г. - в
размер на 600 000 лева за неимуществените вреди (при определен общ размер
на дължимото обезщетение от 750 000 лв. и след отчитане на 20%
съпричиняване), като ответникът, е бил конституиран в качеството на трето
лице-помагач на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД /сега ищец/ в
хода на водените от пострадалия Р съдебни производства с правно основание
чл. 432 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът
е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, а
според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за
страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България, при което всеки от посочените органи при
упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с
влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите,
разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните. Предвид това като се
зачете и задължителното действие на одобреното по НОХД № 153/2020г. по
описа на PC Тутракан споразумение /ответникът не оспорва и се потвърди
наличието на посоченото – л.126/ по реда на глава XXIX от НПК (чл. 305, ал.
5 НПК, вр. чл. 300 ГПК), с което е установено виновното противоправно
деяние на водача на МПС и съставомерния му резултат – настъпилите телесни
увреждания на ищеца, то не могат да бъдат предмет на преразглеждане в
настоящия процес обстоятелства относно: настъпване на пътнотранспортното
произшествие на 01.01.2020 г. по установения в хода на производството
механизъм; вината на водача Ю. Р. Ю., управлявал след употреба на алкохол
над разрешените от закона стойности увреждащия лек автомобил; наличието
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за увреждащия автомобил, сключена с ответника; вида, характера и тежестта
на нанесените на пострадалия травматични увреждания; наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Рамадан Рамадан, което
е в размер на 20%, както и въпроси по справедлив размер на обезщетение.
3
Същевременно по делото не се формира спор, че въз основа на
издадените от СсОС и ВнАС изпълнителни листи /макар ищецът да е
представил само вторит от тях – л.41/ пред ЧСИ Виолета Матова рег. № 860 с
район на действие СГС с длъжник ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ са образувани,
съответно изп.дело № 20218600401194 с взискател Р Р, чрез адв. Д /л.133/;
изп.д. № 20218600400363 с взискател Р Р, чрез адв. Х /л.132/. От
приложените на лист 139 и 140 като доказателства удостоверение от ЧСИ
Виолета Матова се установява, че по изп. дело № 20218600401194 е
постъпила сума в размер на 249 793,80 лв. на 18.08.21.г., като 03.09.2021г. е
извършено разпределяне на сумата по делото, с която са погасени и
изплатени:205 000 лева - главница, законна лихва в размер на 30977 лв., за
периода от 21.02. 2000 год. до 18. 08.2021г., такси. Посочено е, че обща сума
в размер на 236 043, 78 лева е преведена, съгласно изричната воля на
взискателя по специалната банкова сметка на пълномощника на взискателя, с
което обезщетението е изплатено, като този факт не се оспори от ответника;
по изп.д. № 20218600400363 на 06.04.2021г. е извършено разпределяне на
сумата по делото в размер на 235 146,16 лева – така и платежно нареждане на
л.42 от делото, с която са погасени 200 000 лева – главница, законна лихва в
размер на 22 833,33 лв., такси. Посочено е, че обща сума в размер на
222 833,33лв. е преведена съгласно изричната воля на взискателя по посочена
банкова сметка на пълномощник, с което обезщетението е изплатено, като
този факт не се оспори от ответника.
Следователно за застрахователното дружество е възникнало регресното
право по чл. 500 ал. 1, т. 1 от КЗ да иска възстановяване на платените суми от
виновния водач - ответника. Претендираната в настоящия процес сума от 50
000 лева изцяло се покрива от размера на заплатените суми. Ето защо искът за
платеното на Р Р обезщетение следва да се уважи за сумата от 50 000 лева.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Лихва за забава се дължи от датата на поканата, като доколкото по
делото не се потвърди такава да е получена от ответника преди завеждане на
иска, то не може да се направи извод и че акцесорното задлъжение за
обезщетение за забава върху главницата е възникнало, респ. ответникът
дължи заплащане на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД в размер на 1430,75 лева за периода от 18.06.2024 г. до 30.08.2024г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски се дължат на ищеца съобразно
уважената част от предявените искове. По отношение на претендирания адв.
хонорар в размер на 5580 лв.с ДДС е заявено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно.
В процесния случай предмет на спора е регресно право, предявено с иск
на основание чл. 500, ал. 1 КЗ от застраховател срещу делинквента, като в
процеса намира приложение правилото на чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и
ал. 3 НПК, респ. и чл.297 ГПК. Това обосновава извод за липса на фактическа
и правна сложност на делото, което с оглед също и на обема на оказаната
правна помощ от адвоката, както и че са проведени две съдебни заседания без
4
адвоката на ищеца да се е явил, представляват предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС. Настоящият състав намира, че възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 4000 лв. с ДДС. Съобразно уважената
част от предявените искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 7295,38лв., вкл. съответна част от заплатената държавна
такса, такси за издаване на съдебни удостоверения и определеното адв.
възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Р. Ю. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* сумата от 50 000 лв. главница, частичен иск
от 458 812 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на Р
М Р за неимуществени вреди от настъпило пътно произшествие на
01.01.2020г. по вина на Ю. Р. Ю., управлявал л.а. Ауди А4 с рег.№ СС 8609
СВ под въздействието на алкохол, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 50 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* против
Ю. Р. Ю. с ЕГН за заплащане на сума 1403,75 лв. законна лихва за забава,
изчислена върху главницата от 50 000 лв. за периода от 18.06.2024 г (датата на
получаване от ответника на покана за доброволно плащане) до 30.08.20204 г
(датата на завеждане на исковата молба в съда).
ОСЪЖДА Ю. Р. Ю. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* сумата от 7295,38лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________

5