М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 3948 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2009 Г.,
ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Срещу
подсъдимите С.Н.С.-ЕГН ********** и В.С.Д.
–ЕГН ********** , от Варненска районна
прокуратура е внесен обвинителен акт за извършени от тях престъпления, както
следва:
- за С.Н.С. – за това, че през
периода месец декември 2002 г.
- 20.03.2003 г. в гр. Варна, след предварителен сговор с В.С.Д., при условията
на продължавано престъпление с цел да набави за себе си и за В.Д. имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у В.С. с ЛЧН **********, че е упълномощен от Л.Д.В.
с пълномощно заверено под №525/27.01.2003 г. при нотариус В.П. да продава,
ипотекира, заменя, дарява и отдава под наем собствения недвижим имот - ап.30 находящ се в гр. Варна, ***,
с площ 59,54 кв м, че е упълномощен от „Технофер" ОДД представлявано от
управителите Т.А.Ч. и П.И.О. с пълномощно под №3558/17.10.2002 г. при нотариус П.Д.
и пълномощно под №2138/14.03.2003 г. при нотариус Б.В. да извършва всякакви
разпоредителни действия: продажба, дарение, залог с недвижим имот фирмена
собственост - складово помещение, разположено в основата на южната индустриална
зона на гр. Варна с пл. №30 съгласно нотариален акт 186, том XV дело
№10189/2002 г. на Службата по вписвания гр. Варна, че е упълномощен от В.Г.С. с
пълномощно заверено под №2441/20.03.2003 г. при нотариус Р.К. да го
представлява и подписва пред нотариус във връзка с учредяване на договорна
ипотека върху собствен недвижим имот - ап. № 5 находящ се в гр. Варна, ***, с
площ от 44,80 кв м, за което били учредени три договорни ипотеки на
гореописаните недвижими имоти: пред нотариус Т.М. с нотариален акт №72, том 1,
дело 574/2003 г.; пред нотариус Б.В. с нотариален акт № 80, том 2, дело
2233/2003 г.; пред нотариус Т.М. с нотариален акт № 103, том 2, дело 2469/2003
г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 25 000 щатски долара,
равнявайки се на 45 796,50 лева / четиридесети пет хиляди седемстотин
деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/, като причинената вреда е в големи
размери - престъпление чл.210, ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК.
И
- за В.С.Д. – за това, че през
периода месец декември 2002 г.
- 20.03.2003 г. в гр. Варна, след като се сговорил предварително със С.Н.С.,
при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си и за С.С.
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.С. с ЛЧН **********, че С.С.
е упълномощен от Л.Д.В. с пълномощно заверено под № 572/27.01.2003 г. при
нотариус В.п. да продава, ипотекира, заменя, дарява и отдава под наем
собствения недвижим имот - ап.№30 находящ се в гр. Варна, ***, с площ 59,54 кв
м, че С.С. е упълномощено от „Технофер" ООД представлявано от управителите
Т.А.Ч. и П. О. с пълномощно заверено под №3558/17.10.2002 г. при нотариус П.Д.
и пълномощно заверено под №2138/14.03.2003 г. при нотариус Б.В. да извършва
всякакви разпоредителни действия: продажба, дарение, залог, с недвижим имот
фирмена собственост - складово помещение, разположено в основата на южната
индустриално зона на гр.Варна с пл.№30 съгласно нотариален акт 186, том XV дело
№101189/2002 г. но Службата по вписвания гр. Варна, че С.С. е упълномощен от В.Г.С.
с пълномощно заверено под №2441/20.03.2003 г. ри нотариус Р.К. да го
представлява и подписва пред нотариус във връзка с учредяване на договорна
ипотека върху собствен недвижим имот - ап.5 находящ се в гр. Варна, ***, с площ
44, 80 кв м, за което били учредени три договорни ипотеки на гореописаните
недвижими имоти: пред нотариус Т.М. с нотариален акт № 73, том 1, дело 574/2003
г.; пред нотариус Б.В. с нотариален акт № 80, том 2, дело 2233/2003 г.; пред
нотариус Т.М. с нотариален акт № 103, том2, дело 2469/2003 и с това му причинил
имотна вреда в размер от 25 000 щатски долара, равняващи се на 45 796,50
/четиридесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и петдесет
стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери- престъпление чл.210,
ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло възведените
спрямо подсъдимите обвинения и приема за безспорно безспорно установено извършеното
от всеки от тях деяние. Прокурорът счита, че установената фактическа обстановка
в хода на съдебното следствие е такава, каквато е описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт, преповтаря фактите, приети за установени в хода на
ДП, като сочи, че свидетелите Л.В., Т.Ч. и В.С., не са упълномощавали никой да
ипотекира собствените им имоти, в частност- подсъдимия Д. за това. Представителят
на ВРП, коментирайки доказателствата по делото, излага аргументи в подкрепа на
становището си, че именно подс.Д. се е сдобил и е разполагал с личните данни на
собствениците на ипотекираните имоти, които е познавал, както и с данните за
имотите, като никой от собствениците не е бил уведомен и не е давал съгласието
си имотите да бъдат ипотекирани.Коментира се и заключението на една от
изготвените в хода на ДП съдебно-почеркови експертизи, съгласно което почеркът
на пълномощно № 2441/20.03.2003 г. може да се допусне, че е на подс.С.С.,
коментират се и заключенията на вещите лица, че в съответните пълномощни не са положени от свидетелите Л.В., В.С. и Т.Ч.
и счита, че може да се направи обосновано предположение, че подписите са
поставени от подсъдимия С.. Прокурорът счита, че показанията на всички
свидетели са последователни и непротиворечиви, същите описват измамните
действия на двамата подсъдими и моля те да бъдат кредитирате техните изцяло,
като кореспондиращи с останалите
доказателствени материали. След коментар на доказателствата по делото,
представителят на ВРП изразява становище, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че
двамата подсъдими са възбудили и поддържали заблуждение у С. за имотите, с цел имотна облага за сумата
от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ щатски долара, равнявайки се на
45 796.50 /четиридесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и
петдесет стотинки/ лева. Прокурорът счита, че целта на двамата подсъдими е била
да убедят С., че ще върнат взетата от него сума, въвеждайки го в заблуждение и
да се разпоредят с паричните средства и облагодетелстват неправомерно и именно
по тази причина сумата е била обезпечена с ипотека на чужд имот и са били
изготвени запис на заповеди. Изразява се
становище, че обясненията на двамата подсъдими са крайно противоречиви и
нелогични и представляват само една
защитна теза, поради което не следва да бъдат кредитирани. Предвид
гореизложеното прокурорът моли да бъде постановена присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни
и да им бъде наложено наказание към
средния размер предвиден от закона, а именно четири години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от закрит тип.
Защитникът на подс.Д. изразява несъгласие със становището на
прокурора, че деянието е извършено от двамата подсъдими, особено що се касае до
подс.Д. и че е доказано безспорно, тъй като за съставомерността следва да са налице както обективните, така и
субективните елементи.. Защитникът споделя становището на прокурора, че показанията на
свидетелите са последователни и непротиворечиви , но акцентирайки върху
показанията на основния свидетел – измамения, формулира различен извод.
Изразява се становище, че показанията на св.С. не доказват, че подс.Д. е
извършил измамата, предмет на обвинение в настоящото производство.Твърди се, че
показанията на свидетеля Л.В., който
сочи, че от неговото жилище са взети документи и в последствие с тях е
изготвяно пълномощно не са подкрепени от други доказателства. Защитникът сочи,
че за да е налице измама, трябва лицето да е възбудило и поддържало заблуждение у друго
лице, за да набави за себе си средства или облага за друго лице, като в тази
връзка намира твърденията на прокурора за недоказани по безспорен и неоспорим
начин.Визира се липса на факти за сговор между подсъдимите, като се акцентира
върху обясненията на подс. С., че подс.Д. не е участвал в изпълнителното деяние
и не се е установило Д. да е набавил за себе си облага. Такива доказателства
защитникът не открива и коментирайки показанията на св.С..Изразява се
становище, че липсват доказателства подс.Д. да е предоставил неистинските
пълномощни , като се сочи, че същият не е присъствал при изготвянето на
ипотеките, не е страна по тях, не е получавал пари и не е предоставял каквито и
да било документи на св.С..Сочи се, че при изповядването на сделките пред
нотариусите е присъствал единствено подс.С., който е имал съответните договорки
със св.С., че ще му намери подходящи парцели
за строеж, каквито не са намерени. За
получените суми от подс.С. защитникът сочи, че ако е имало участие на подс.Д. е
следвало св.С. да знае каква сума е за единият подсъдим и каква сума е
предназначена за другият подсъдим. В този смисъл се твърди, че подс.Д. не е
участвал, не е обещавал, че ще търси имоти и не е взимал пари. След свой
коментар на доказателствата по делото, защитникът на подс.Д. изразява
становище, че не е ясно в какво се заключават измамните действия на подзащитния
му , респективно обвинението спрямо същия не е доказано от обективна и субективна
страна. Алтернативно защитникът моли, в случай, че подс.Д. бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание в
рамките на минимума, което да бъде групирано с предходните му осъждания.
Подс.Д. не се признава за виновен в
извършването на деянието, за което му е било предявено обвинение, дава
обяснения във връзка с обвинението, а в последната си дума прави свой анализ на
доказателствата по делото, сочейки , че не е получавал пари както от св.С.,
така и от подс.С., не се е уговарял да върши измами, не е получавал документи
от собствениците на ипотекираните имоти , респективно не е предоставял никакви
документи на подс.С..Коментира и предходни налагани наказания ,които не касаят
предмета на настоящото производство.
Защитникът
на подс.С. изразява становище, че
въпреки позицията на представителят на ВРП за доказаност на обвиненията,
възведени спрямо двамата подсъдими, не са
представени никакви доказателства за обективния елемент от състава на
тези престъпления и за каквато и да е продължителна престъпна дейност между
двамата подсъдими, като се визират и противоречия в обясненията на двамата
подсъдими.Защитникът акцентира върху обясненията на подс.С., като счита , че
същите следва да се преценяват ведно с останалите събрани по делото
доказателства, с които са в синхрон.Визират се и показанията на св.С., като се
изразява становище, че същите очертават фактическа обстановка, коренно различна от
субективна страна от тази,, касаеща и субективната страна, от тази, сочена и
поддържана от представителя на ВРП.В този смисъл се изразява становище, че
обясненията на подс.С. напълно кореспондират с показанията на св.С. , че
двамата са имали общи интереси и общи планове в областта на недвижимите имоти и са си имали
доверие, като в тази връзка се визират и показанията на нотариус М., който потвърждава горните обстоятелства.
Визира се и договорката между подс.С. и св.С., последният да предостави на
подсъдимия определена сума при условие, че има някакво обезпечение с уговорката,
че ако се осъществи някаква бъдеща сделка, възнаграждението му да бъде
приспаднато от тази сума, като се акцентира върху факта, че още изначално подс.С.
е уведомил св.С., че не разполага със свои имоти, върху които да бъде наложена
някаква тежест.След анализ на доказателствата по делото, защитникът на
подсъдимия С. изразява становище, че липсват доказателства за сговор между
двамата подсъдими да въведат в заблуждение св.С., като се твърди, че подс.С. не
е знаел, че използваните пълномощни са неистински. Сочи се, че св.С. сам е заострил вниманието си и е посещавал всеки
един обект, като е държал да говори лично със собствениците независимо, че
сделката ще се изповяда с нотариално заверени пълномощни. Защитникът счита, че
държавното обвинение не е ангажирало доказателства, че подс.С. е знаел и е
допускал, че пълномощните представени от
подс.Д. не са подписани от истинските
собственици, като се визират и заключенията на изготвените по делото
съдебно-почеркови експертизи, които са категорични, че няма положени подписи от
двамата подсъдими и дори заключението, че може да се допусне, че подс.С. е
полагал подпис върху някои от изследваните документи не води до категоричен
извод в тази насока.Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че подс.С.
не е имал умисъл да измами св.С., да
вземе парите и да не ги върне, като счита, че фактическата обстановка по повод отношенията между двамата е точно
такава, каквато самите те описват – взаимоотношения, касаещи съвместен бизнес
и заем, гарантиран с обезпечение.Потворно се излагат аргументи в
подкрепа на становището, че подс.С. не е знаел, че пълномощните не са
подписани от собствениците на имотите и
се изразява становище, че нито от обективна, нито от субективна страна по
отношение на подс.С. е доказано деянието, което да е съставомерно по чл. 210 от НК така. Акцентира се върху нотариалната заверка на всички използвани
пълномощни са задълженията на нотариусите да се уверят в самоличността на
лицата, подписващи пълномощните, като се визират показанията на нотариусите,
разпитани в качеството на свидетели, съгласно които същите не са знаели, че
подписите върху пълномощните не са поставени от лицата, от които би следвало да
изхождат и се формира извод, че след като самите нотариуси не са знаели това
обстоятелство, то липсват доказателства, че подс.С. е действал със съзнанието, че
ползва неистински пълномощни. Защитникът счита, че следва да се кредитират
обясненията на подс.С., че е давал по 1000щ.д. , които да бъдат предоставени на
собствениците за оказаното съдействие и
в заключение моли подзащитният му да бъде признат за невинен.
Подс.С.
не се признава за виновен в извършването на престъплението за което е обвинен
от ВРП, дава подробни обяснения във връзка с обвинението, а в последната си
дума сочи, че не е знаел и не е предполагал, че пълномощните са неистински ,
като в противен случай не би подписал ипотеките..
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св.В.С. е израелски гражданин,
постоянно пребиваващ в РБългария и живущ ***.През лятото на 2002 в гр. Варна,
горепосоченият свидетел търсел свободни
парцели за строителство, в което да инвестира, тъй като такава била дейността
на фирмата му. Св.С. контактувал с различни брокери, чрез които се
запознал с подс.С., който също работил като външен брокер
в агенция за недвижими имоти, разполагал с информация за атрактивни парцели,
които показал на св.С. и така спечелил неговото доверие. Между двамата била
постигната устна договорка за съвместна дейност, касаеща намиране от страна на
подс.С. на атрактивни недвижими имоти, каквато възможност последният имал, като
в последствие тези имоти следвало да бъдат застроени и в строежите, като лице
имащо съответните познания, възможности и контакти, следвало да участва подс.С..В
същият момент подс.С. се нуждаел от парични средства, за да закупи част от
недвижим имот и да построи дом за себе си, поради което поискал от св.С. да му
предостави определена сума авансово, преди да са били реализирани някакви
конкретни сделки.Св.С. се съгласил да предостави определена сума на подс.С. ,
като договорката между двамата била тя да остане в полза на подсъдимия, ако се
закупят недвижими имоти и подсъдимият С. окаже необходимото съдействие в
последствие за извършване на съответното строителство, като при определени
условия св.С. бил готов и допълнително да заплати определена сума.Единственото
условия, което св.С. поставил , било предоставената сума да бъде обезпечена с
ипотека върху недвижими имоти, като гаранция, че в случай на нереализиране на
никакви сделки дадената сума ще бъде върната.Подс.С. приел това условия, като
още в първоначалния момент уведомил св.С., че лично той не разполага с
недвижими имоти, които биха могли да послужат за обезпечение.
Същевременно, подс.С. познавал подс.Д., с когото имал и неуредени
взаимотношения във връзка с предоставен от първия на втория подсъдим лек
автомобил „Опел Омега”, който подс.Д. не бил заплатил.В периода на договорките
със св.С., подс.С. срещнал подс.Д. и му споделил за предприетия съвместен
бизнес със свидетеля, с възможността да получи авансово сериозна сума и с
изискването получената сума да бъде обезпечена с тежести върху недвижими имоти.Подс.С.
уведомил подс.Д., че лично не разполага с недвижими имоти, които да ипотекира и
тогава подс.Д. обещал да му съдейства за уговаряне на собственици на такива
имоти, които да дадат съгласие същите да се ипотекират в полза на предоставящото
сумата лице.
В началото на месец декември 2002 г. подс.С. запознал
свидетеля С. с подс.Д., който се представил пълномощник на „Технофер" ООД. В
действителност, подс.Д. имал взаимоотношения с П. О./ покойник към настоящия
момент/, който имал касателство към горепосоченото дружество и който бил внесъл
в капитала му складово помещение.При тази среща св.С. бил уведомен, че именно
подс.Д. е лицето, което ще осигури собственици, склонни да ипотекират свои
недвижими имоти, като обезпечение, че сумата, която свидетелят предостави на
подс.С., при нереализирането на сделки ще бъде върната.Конкретните
договорености между подс.С. и св.С. не били обсъждани пред подс.Д., като спрямо
него горепосоченият свидетел нямал никакви ангажименти, а и подс.Д. не поел такива
към свидетеля.След като подс.Д., в присъствието на подс.С., показал на св.С. недвижим имот - фирмена
собственост на „Технофер" ООД - складово помещение, разположено в южната
индустриална зона на гр. Варна, горепосоченият свидетел се съгласил да даде 10
000 щатски долара на подс.С. за този имот, срещу ипотека. На 28.12.2002 г. в
гр. Варна пред пом. нотариус Кремена Катева, по заместване при нотариус Б.В.,
бил изготвен нотариален акт за договорна ипотека върху гореописаното складово
помещение на дружеството, при който подс.Д. представил неистинско пълномощно,
което било „подписано" от името на св.Т.А.Ч.- управител на дружеството и П. Иванов О. / бивш управител на дружеството,
освободен от тази длъжност към датата на сделката/, с нотариална заверка на
27.12.2002 г. от нотариус П.Д..Изготвен бил НА № 186/2002г., за договорна ипотека,
по смисъла на който св.С. следвало да предостави на подс. С. кредит в размер на
10000/ десет хиляди/ щатски долара с
краен срок за издължаване 28.03.2003г., като за обезпечаването на кредита „Технофер” ООД-,
чрез пълномощника на представляващите дружеството- подс.Д., учредяват в полза
на св.С. ипотека върху складово помещение разположено в южната индустриална
зона на гр.Варна/ същото, което свидетелят и подсъдимият огледали по-рано/. НА
бил подписан от св.С. и двамата подсъдими, но след изготвянето му св. С. отишъл лично при нотариус П.Д. и като
разбрал, че в регистъра не може да бъде намерено пълномощно на името на подс. Д.,
на следващия ден се явил при нотариус Б.В. с молба ипотеката да бъде заличена,
без да дава пари на С.С..
В началото на 2003 г. св.С. бил заведен от двамата подсъдими в жк. „Вл. Варненчик", където огледал
апартамент № 30 в бл.306, вх.З, ет.1 с площ 59,54 м2 -собственост на св.С.Д.
Минева и бившия й съпруг св.Л.Д.В., който бил познат на подс.Д.. В жилището ги
посрещнал неустановен в хода на наказателното производство мъж с
очила, който се представил за собственик на апартамента и
обяснил, че зрението му било много слабо. Свидетеля С. разгледал апартамента, разговарял с лицето, което се представило за Л.В.,
прегледал документи и се убедил лично, че собственикът дава съгласие жилището
му да бъде ипотекирано в чужда полза. Св.С. заявил на подс.С., че за този
апартамент може да му даде сумата
от 5 000 щатски долара. На 29.01.2003 г. в гр. Варна пред нотариус Т.М.
бил изготвен нотариален акт за договорна ипотека върху гореописания недвижим
имот, като подс.С.С. представил пълномощно заверено под № 572/27.01.2003 г. при
нотариус В.П., че е упълномощен от св.Л.В./ упълномощен от своята съпруга/ да
продава заменя, дарява и ипотекира собствения им недвижим имот.пред нотариуса
се явили единствено св.С. и подс.С., който бил получил нужните документи,
удостоверяващи упълномощаването му от подс.Д.. Изготвен бил НА № 37/
29.01.2003г. , след което св.С., уверявайки се, че в регистъра на нотариус В.П.
е заведено гореописаното пълномощно, предал на подс. С. сумата от 5 000 щатски
долара.
Въпреки, че първоначалната сделка с
ипотекирането на складовото помещение на „Технофер „ООД не се осъществила, на
14.03.2003 г. подс.С. и св.С. се явили пред нотариус Б.В., при когото били
подготвени документи за повторна ипотека на същият склад. Нотариусът разполагал
с пълномощно под №3558/17.10.2002 г.,
заверено при нотариус П.Д., по смисъла на което Т.Ч.- в качеството си на
управляващ и представляващ „Технофер” ООД-Варна упълномощавал съдружника си- П.
О. да извършва разпоредителни действия със складовото помещение и др. и
пълномощно под №2138/14.03.2003 г. заверено
от самия него,по силата на което П. О. пък упълномощавал подс.С. да го
представлява при изготвянето на документи и сключването на договорна ипотека за
складовото помещение. Изготвен бил НА 48/2003г.
за договорна ипотека върху собственост
на „Технофер" ООД - складово помещение, разположено в южната индустриална
зона на гр. Варна, с пл. №30 съгласно нотариален акт 186, том XV, дело
№10189/2002 г. на Службата по вписванията гр. Варна, като ипотеката
обезпечавала кредит в размер на 10000/ десет хиляди/ щатски долара, които св.С.
следвало да предостави на подс.С.. Същият ден св.С. предал на подс.С. сумата от 10 000 щатски долара.
С оглед обезпечаване на авансови
средства, които св.С. следвало да предостави на подс.С., на свидетеля била
дадена възможност да разгледа апартамент
, намиращ се на ***, собственост на св.С., с когото подс.Д. бил в договорни
отношения и ползвал горепосоченото жилище под наем.За това жилище св.С.
предложил на подс.С. сумата от 10000щ.д. и след като подс.Д. предоставил на
подс.С. пълномощно от собственика на жилището и данни за самото жилище, на 20.03.2003 г. св.С. и подс.С. се явили пред
нотариус Т.М. и бил изготвен нотариален акт № 179/2003г. за
договорна ипотека върху недвижим имот - ап. №5 находящ се в гр. Варна, ***, с
площ 44,80 м2-собственост на В.Г.С., като обезпечение на сума от 10000щ.д., за
която е отразено, че св.С. предоставя в заем на подс.С..
При тази сделка подс.С.
представил пълномощно заверено под №2441 от 20.03.2003 г. при нотариус Р.К., че
е упълномощен от В.Г.С. да го представлява и подписва пред нотариус във връзка
с учредяване на договорна ипотека върху собствен недвижим имот, предоставено му
от подс.Д... Същия ден св.С., след като се уверил, че в регистъра на нотариус Р.К.
е заведено гореописаното пълномощно, предал на подс.С. сумата от 10 000 щатски долара.
Освен с договорни ипотеки, предоставените
от св.С. суми били обезпечавани и със Запис на заповед, подписана от подс.С..
След получаването на трите горепосочени
суми от подс.С., същият предоставял на подс.Д. сума от 1000щ.д. за всяка една
от сделките, които да предаде на собствениците на трите имота, като обезщетение
за поетата отговорност с налагането на ипотеките върху имотите.
Същевременно, няколкократно подс.С.
предлагал на св.С. атрактивни недвижими имоти в гр.Варна, срещал го и със
собствениците на част от имотите, но сделка не била реализирана, тъй като както
сам свидетелят С. сочи, или поисканата цена не го е устройвала или е
преценявал, че би имал трудности при издаването на разрешително за
строеж.Сериозни преговори са били водени за конкретен имот, като подс.С. и св.С.
са консултирали евентуална сделка с нотариус Т.М..И тази сделка не била
финализирана, тъй като собственикът продал имота на друго лице.
След като изтекъл период от време и
св.С. не успял да закупи недвижим имот , поискал от подсъдимия С. да му върне
дадената авансово сума, но подсъдимият нямал такава възможност, тъй като бил
вложил по-голямата част от средствата в недвижим имот, в който живее и към
настоящия момент/ част от парцел № 1051 в м.т”Планова, обозначен под№ 156 А./ Подс.С. се явявал на всяка нотариална покана
от страна на св.С. и подписвал всички документи, предложени от С. за удължаване
на срока, в който сумата от 25000щ.д. следва да бъде върната.
Видно от изисканите и приети по
делото доказателства, подс.С. , като пълномощник на официалния собственик на
имот с пл.№ 1051 в м-т „Планова” , през месец декември 2003г. е депозирал в
район „Младост” искане за узаконяване на едноетажна постройка, която и към
настоящия момент не е узаконена.
До настоящия момент, съгласно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, подс.С. е върнал на св.С.
определени суми от предоставените му авансово сметки, прехвърлил му е и
собственост върху лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№ В 6356СТ, като са
възстановени общо около 30000лв.
Както е посочено по-горе, с данните на
св.С. и с данните за имота му подс.Д. е разполагал във връзка с наемните
отношения в които двамата са се намирали.Подс.Д. се познавал със св.Л.В. и го е
посещавал в дома му в жк”Владиславово”, като включително след едно от посещенията
на подсъдимия в дома му, св.В. е констатирал липса на чанта с документи, които
в последствие открил в пощенската си кутия, като именно подс.Д. се е познавал и
с покойния П. О. и е имал отношения с него.
В хода на ДП са били изготвени няколко
съдебно- почеркови експертизи, приети от съда, в заключенията на които се сочи
следното:
1.Не може да се отговори дали
подписите за „ нотариус” и „упълномощители” в Пълномощно № 4633/27.12.2002г. на
нотариус П.Д. са изпълнени от подс.С. и подс.Д., поради това, че вероятно са
имитирани от едно и също лице и не носят признаци с идентификационна
стойност.Ръкописният текст в щемпела на нотариална заверка в пълномощно с рег.№
4633/27.12.2002г. не е изпълнен от подс. С. и подс.Д..
2.Подписът за „упълномощител” в
Пълномощно с рег.№ 346/16.01-2003г. вероятно не е изпълнен от подс.С. и подс.Д..Не
може да се отговори дали подписа за „упълномощител” в Пълномощно с рег.№
572/27.01.2003г. на нотариус В.П. е изпълнен от подс.С. или подс.Д.. подписите
за „декларатор” в нотариално заверена Декларация под № 348/16.01.2003г. / след
уточненията на вещото лице, направени в с.з./вероятно не е изпълнен от подс.С.
и подс.Д..Не може да се отговори дали подписа за „декларатор” в нотариално
заверена Декларация с рег.№ 573/27.01.2003г. на нотариус В.П. е изпълнен от
подс.С. и подс.Д..
3.Не може да се отговори дали подписите,
положени за „Упълномощител” в Пълномощно с рег.№ 3558/17.10.2002г. на нотариус п.Д.
и № 2138/14.03.2003г. на нотариус Б.в. , на упълномощители Т.Ч. и П.О., са
изпълнени от подс.С. и подс.Д., поради произволното им полагане и липсата на
достатъчно идентифициращи признаци/ съгласно направеното от в.л. уточнение в
с.з./.Ръкописният текст в щемпела от печат в Пълномощно № 3558/17.10.2002г. на
нотариус П.Д. не е изпълнен от подс.С. и подс.Д..
4.Подписът за „упълномощител” в Пълномощно с
рег.№ 2441/20.03.2003г. на нотариус Р.К. на упълномощител В.С. не е изпълнен от
подс.Д..може да се допусне, че е изпълнен от подс.С..Подписите за „декларатнор”
в нотариално заверени 3бр. Декларации под рег.№ 2439/20.03.2003г.-2бр. и рег.№
2440/20.03.2003г. на нотариус Р.К. не са изпълнени от подс.д..Може да се
допусне, че са изпълнени от подс.С..Ръкописният текст в 2бр.Декларации по чл.226
ал.1 от ДПК не са изпълнени от подс.С. и Д..
5.В представените пълномощни, заверени
под № 4633/27.12.2002г. и 3558/17.10.2002г. на нотариус П.Д., подписите за
„Упълномощители” не са положени от Т.Ч. и П.О..В същите пълномощни, подписите
за „Нотариус” не е положен от нотариус П.Д..Печатите на „Технофер” ООД са
идентични с тези от сравнителния материал, но в пълномощните не са отпечатъци от
тампонен печат, а ксероксни копия.Щемпелите за нотариални заверки и
отпечатъците от кръгъл печат на нотариус не са идентични с тези от представения
сравнителен материал.В представеното пълномощно под рег. № 2138/14.03.2003г. на
нотариус Б.В., подписа за упълномощител не е положен от П.О..
6.В представените пълномощни заверени
под № 346/16.03.2003г. и 572/27.01.2003г. на нотариус В.П., подписите в позиция
„Упълномощител” не са положени съответно от С.В./ към момента М./ и Л.В..В
представените три броя декларации по чл.226 от ДПК под рег.№ 348/16.01.2003г.,
347/16.01.2003г. и 573/27.01.2003г. на нотариус В.п. подписите в позиция
„Декларатор” не са положени съответно за първите две декларации от с.В., а за
третата- от Л.В..
7.В представеното пълномощно заверено
под рег.№ 2441/20.03.2003г. на нотариус Р.К., подписът на упълномощител не е
положен от В.С..В представените три броя декларации по чл.226 от ДПК и ГГСИС
под рег.№ 22439/20.03.2003г.- два броя и 2440/20.03.2003г. на нотариус р.К. ,
подписът на декларатор не е положен от В.С..Ръкописният текст в двете
декларации по чл.226 от ДПК не е изписан от С..
В съдебно заседание, с горепосочените
уточнения, вещите лица поддържат дадените заключения, като се конкретизира, че
тъй като в подписите на подс.С. са открити определени признаци, за които, обаче
се сочи, че са често срещани и при други лица, заключението е, че може да се
допусне определени подписи да са положени от подс.С..Уточнява се също, че несъвпаденията
между изследваните подписи и тези на подс.С. са повече от сходствата и за това
се допуска, а не се сочи „вероятно”.
Горепосочените заключения напълно
кореспондират с показанията на св.В., М./ с бивше фамилно име В./, Ч. и С., че
не са полагали подписи върху използваните при учредяването на ипотеките
пълномощни, като освен горното св.С. в периода на изготвяне на документите и
изповядването на сделката с неговия имот се е намирал извън пределите на
РБългария.
В хода на наказателното производство не
се установи лицето, което се е представило за Л.В., като не се установи и кое
лице пред нотариус Б.В. се е представило за П.О..
В хода на наказателното
производство не се установи и кое лице е
изготвило използваните при изповядването на трите договорни ипотеки неистински
документи- пълномощни от собствениците и други, тъй като подс.Д. отрича да е
изготвял и предавал каквито и да било документи или данни за собствениците и
самите недвижими имоти.Не може да се приеме ,че подс.С. е участвал в
изготвянето на част от документите, тъй като както обясни вещото лице,
сходствата касаят признаци, които са често срещани при много лица и разликите в
признаците са преобладаващи.
Съгласно заключението на назначената
в хода на съдебното производство АТЕ, стойността на л.а.”Опел Зафира”, който
подсъдимият С. е прехвърлил на св.С. е 19010лв., като в приетият по делото
договор за покупко-продажба е визирана стойност на сделката-5000лв. към датата
на отчуждаването на МПС.
С изключение на св.Б.В.,
нотариусите разпитани в с.з. нотариуси
не дава конкретни показания за обстоятелствата, при които са били заверявани
неистинските документи, като всеки от тях сочи, че няма конкретен спомен, но и
от показанията на св.Б.В. не се установи кое лице се е явило при него за
подписване на пълномощно и се е представило за собственик на „Технофер”-ООД,
като се установи единствено, че доста време след сделката в кантората си св.В.
е бил посетен от истинският П. О., който се е различавал от лицето, подписало
пълномощното.
В този смисъл, в хода на
наказателното производство не се установи и лицето, което е подали съответните
молби за заличаване на договорните ипотеки от името на св.С., каквото действие
също е било извършено.
Изискана бе справка от Агенция по вписванията
от която е видно, че подс.С., в периода от 1995г. до 2001г. е била страна по
множество сделки с недвижими имоти, включително, че е имал касателство към ново
строителство на жилищна сграда в жк”Бриз”-Варна.
От назначената и изготвена в хода на
ДП СОЕ, приета от съда се установява, че левовата равностойност на сумата от
25000щ.д. възлиза на сумата от 45796,50лв.
Съдът не кредитира показанията на св.С.
единствено в частта, в която същият първоначално заявява категорично, че не е
имало и уговорка освен авансово във връзка със съвместната дейност, дадената
сума да е и под формата на заем във връзка с лични нужди на подс.С., тъй като в
тази част показанията се разколебаха по време на очната ставка между подс.С. и
свидетеля.В останалата им част съдът напълно кредитира показанията на св.С.,
тъй като същите са последователни, подробни, непротиворечиви, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, а и с обясненията на подс.С..
Съдът напълно кредитира показанията
на св.Ч., М., В.В. и П.Д.,***., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви , кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, а и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на св.И.О.
***. единствено в частта, в която същият сочи, че е чул името на подс.Д. в
офиса на нотариус В. и че е видял преснета лична карта, която е свързана с това
име, тъй като в тази им част показанията на свидетеля са колебливи, не се
подкрепят от никакви други доказателства, като видно от материалите по делото,
липсват доказателства в нотариалното дело да се е съхранявало копие от лична
карта на лицето, подписало пълномощно от името на П. О..В останалата им част
съдът напълно кредитира показанията на св.И.О., тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на св.Ч. и с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св.В.П.,
Р.К., Г.,***. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги
оборват.
Съдът не кредитира показанията на
св.В.С., дадени в с.з., единствено в частта, в която същият първоначално
посочи, че не е предоставял НА на подс.Д. и че не са му били връщани документи,
тъй като след прочитане на показанията, дадени в хода на ДП, свидетелят
поддържа именно тях.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.В.С.,***.
и напълно кредитира тези, дадени в хода на ДП, прочетени в с.з.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Л.В.,***., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и заключенията на изготвените СПЕ.По отношение на
прочетените в с.з. показания, дадени от свидетеля в хода на ДП, съдът не ги
кредитира единствено в частта, в която е отразено, че в чантичката с документи
е имало и такива за жилището, тъй като след прочитане на показанията в с.з.
свидетелят категорично заяви, че всички документи са били взети от съпругата му
и не е имало такива в чантичката.
Съдът напълно кредитира обясненията
на подс.С.,***., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с показанията на св.С. и с другите събрани по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс.Д.
в частта, в която същият сочи, че се познава с подс.С., че е бил упълномощен от
П. О. да го представлява в договорни отношения с евентуални кандидат-купувачи
на складовото помещение , без право на разпоредителни действия / в тази част обясненията
се подкрепят и от показанията на св.И.О./, че се е познавал със св.Л.В. и ги е
запознал общ техен познат, че е знаел, че св.В. ***, че е живял под наем в
жилището на св.В.С., че е знаел , че подс.С. търси чужди имоти, които да се
ипотекират, че не е запознавал св.В.С. с подс.С., че се е явявал пред нотариус
и е участвал в изготвянето на НА № 186/2002г., за договорна ипотека,
подписвайки го като пълномощник, както и че не е изготвял лично неистинските
документи, които са били представяни пред нотариусите, тъй като в тази им част
обясненията на подсъдимия кореспондират както с гласните доказателства по
делото, кредитирани от съда, така и със заключенията на изготвените
съдебно-почеркови експертизи. В останалата им част съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, като непоследователни, нелогични, некореспондиращи
както с показанията на св.С., така и с обясненията на подс.С. и ги приема за
защитна теза. Изключително нелогично звучат твърденията на подс.Д., че не е бил
наясно какво точно сделка се изповядва пред пом.нотариус К.К. и не е знаел
какво пълномощно се представя, при положение, че лично е положил подписа в
нотариалния акт.Нелогично звучат твърденията, че след като подс.С. не познава
св.В.С. сам е отвел св.С. на оглед в
жилището му , в което не друг, а подс.Д. е живял под наем, а в последствие и
сам подс.С. се е сдобил с представените пред нотариусите пълномощно и др.
документи, формално подписани от св.С.. Нелогично звучат твърденията на подс.Д.,
че подс.С., който не е познавал нито П. О., нито св.Ч., нито св.Л.В./ които
подс.Д. познава/ и не е разполагал с никакви данни както техни лични, така и за
притежаваните от тях имоти, сам се е сдобил с пълномощни и др. документи, които
са представени пред нотариусите.Твърденията на подс.Д., че не друг, а св.Л.В. е
приел в жилището си подс.С. и св.С. не се подкрепиха от никакви други
доказателства.Съдът кредитира обясненията на подс.С., че е давал по 1000щ.т. на
подс.Д., за да ги предостави на собствениците на имоти, които се ипотекират,
тъй като неговите твърдения кореспондират с житейската логика.И пред св.С. подс.С.
е обяснил, че подс.Д. се е заел да съдейства, тъй като имат неуредени отношения
с прехвърлен лек автомобил, поради което и в тази част обратните твърдения на
подс.Д. не се подкрепят от други доказателства.
Съдът
напълно кредитира заключенията на изготвените по делото съдебно-почеркови
експертизи, СОЕ и АТЕ, като компетентни и безпристрастни, като кредитира
напълно и писмените доказателства приобщени по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с приетата за установена фактическа
обстановка.
Горепосочената фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства, които
по-горе съдът е посочил, че кредитира.
С оглед установената фактическа обстановка
и предвид становищата на страните, изразени по съществото на делото, от правна
страна съдът прави извода, че не са налице достатъчно и безспорни доказателства,
от които да се направи категоричен извод, че
подс.С.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.210ал.1т.2 и 5 вр.чл.209ал.1 вр.чл.26ал.1 от НК.
В нито един момент от наказателното
производство- както на досъдебното производство, така и в с.з., не се е
спорило, че подсъдимият С., е получил от св.С. сумата от 25000щ.д., които са
били обезпечени с учредяване на договорна ипотека върху три недвижими имота,
собственост на лица, различни от подсъдимия.Спорен е бил единствено въпросът,
какви са били подбудите и намеренията на подсъдимия С. в момента на подписване
на нотариалните актове за договорна ипотека и в момента на получаване на
определените суми от св.С. и в тази насока, становището на съда е
противоположно на становището на представителите на държавното обвинение, по
следните съображения.
В
тази връзка следва да се визира разграничението, което теорията и съдебната
практика прави между измамата като престъпление по чл.209 и сл. от НК и
гражданската измама по см.чл.29 от ЗЗД. Категорична е съдебната практика, че наличието
на сключен договор между две страни, не изключва възможността, едната от тях да
осъществи престъплението измама и безспорно онзи, който използва договорни
отношения с измамлива цел и поначало няма намерение да изпълнява задълженията
си по тях, осъществява състава на това престъпление. / Решение № 404 от
19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов/. Приема
се обаче, че частичното или пълното неизпълнение не е достатъчно за да се квалифицира поведението на лицето като
измама, а е необходимо да се установи дали неизпълнението е в резултат на
измамливите действия.
Престъплението „измама”, обаче, от
субективна страна, изисква пряк умисъл и користна цел-„..да набави за себе си имотна облага..”,
като тази цел следва да е мотивирала дееца да извърши съответното престъпно
деяние и следва да съществува към момента, когато се начева изпълнителното
деяние-възбуждане или поддържане на заблуждението. В този смисъл, за да е
осъществен от обективна и субективна страна състава на горепосоченото
престъпление, на първо място е необходимо деецът, ръководен единствено от
своята користна цел- да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал
заблуждение у св.С. и с това да му е причинил имотна вреда.Съответно, за да е
възбудено заблуждение у св.С., би следвало подсъдимият да въздейства по такъв
начин върху съзнанието му, че да формира у свидетеля неверни представи,
отнасящи се до правното основание или до условията, при които той ще осъществи
акт на имуществено разпореждане.За да е осъществил състава на престъплението, за
което е привлечен в качеството на обвиняем подсъдимият, към момента на договарянето със св.С., следва
да е съзнавал и факта, че разпореждането с имущество от страна на свидетеля, ще
причини на последния имотна вреда.Последващ умисъл за измама не би могъл да
съществува, поради което фактът, дали към датата на падежа по договора, подс.С.
е имал или нямал финансовата възможност да плати цената по договора/ в
конкретния случай да възстанови на св.С. получената от него авансова сума от
25000щ.д./ , не е достатъчен, за да се
направи извод за наличие на субективна
съставомерност.
В конкретният случай , обясненията
на подс.С. за поводът и условията, при които св.С. му е дал сумата от 25000щ.д.,
се подкрепят напълно от показанията на самия св.С. и в този смисъл по делото
безспорно е установено, че между подсъдимия С. и св.С. е имало договореност за
съвместна дейност, водеща началото си от намирането на атрактивни недвижими
имоти, които свидетелят да закупи с помощта на подсъдимия и прерастваща в
съвместна строителна дейност върху закупените имоти.Безспорно по делото се
установи, че подс.С. е развивал дейност, касаеща както намирането на атрактивни
недвижими имоти, така и е участвал в строителни дейности, поради което
обективно е имал възможност първо да осигури на св.С. имот, а в последствие да
вземе участие и в застрояването му.Св.С. сам и доброволно се е съгласил да
предостави сумата от 25000щ.д., дължима за извършването на услугата, авансово
на подс.С., с намерението тази сума да послужи за възнаграждение на подсъдимия
при изпълнение на договореностите между тях, а при необходимост и да доплати по-голямо
възнаграждение.Единствените поставени условия от св.С. за предоставянето на
сумата са били- същата да се върне, в случай, че съвместният бизнес не се
реализира поради ненамиране на подходящи имоти и тази сума предварително да
бъде обезпечена с ипотеки върху недвижими имоти.Подс.С. изначално е уведомил
св.С., че лично не разполага с недвижими имоти , които да ипотекира и следва да
потърси лица, които доброволно да сторят това и именно по тази причина е провел
разговор с подс.Д., който е приел да му съдейства.Тук е момента да се отбележи,
че по делото липсват каквито и да било доказателства, че в този момент двамата
подсъдими са се договорили да измамят св.С. , а именно да го въведат в
заблуждение, че ще бъде спазена договорката за намиране на имот или в противен
случай за връщане на дължимата сума и то след като използват съответните
неистински документи и с единствената цел- получаване на облага.Липсват и
безспорни доказателства, че подс.С. е знаел, че предоставените му пълномощни и
др. документи са неистински, доколкото същият, съвместно със св.С., лично е
посещавал недвижимите имоти, които са били ипотекирани, а и представените
документи- пълномощни са били нотариално заверени и в тази част представляват
истински официални документи.Не са открити авторите на неистинските документи,
поради което първо не са налице доказателства, че подсъдимият С. ги е използвал
със съзнанието, че са неистински, още повече пък, че е използвал неистинските
документи с користна цел, да заблуди св.С.
, мотивирайки го да извърши актът на имуществено разпореждане, без намерение от
страна на подсъдимия С. да изпълни поетите задължения или да върне в срок
получената от свидетеля сума.Още повече, всяка една предоставена от св.С. сума
е била двойно обезпечена- с договорна ипотека и със запис на заповед, подписана
от подсъдимия С..
Съгласно
утвърдената съдебна практика, изводът за субективното отношение на дееца към
деянието следва да се гради не върху неговото твърдение относно това, а върху
обективните факти по делото.В този смисъл съдът намира, че основният извод за
съставомерност на деянието от субективна страна би следвало да се направи въз
основа на обективните факти по делото, касаещи възможността подсъдимият реално
да изпълни поетите договорни задължения.
Фактите
по делото водят до извод, различен от този, направен от представителите на ВРП.Безспорно
подс.С. не само че е имал възможност да изпълни поетите към св.С. задължения,
но и обективно е предприел нужните действия, за да ги изпълни.Безспорно няколкократно
подс.С. е предлагал на св.С. различни атрактивни имоти, организирал е среща със
собствениците, но до сделка не се е стигнало единствено, защото както св.С. ***.
– самият той преценява дали сделката му е изгодна.Стигнало се е и до обсъждане
на конкретна сделка за недвижим имот с нотариус М., но в този случай, не по
вина на подс.С., а поради действия от страна на продавача на имота до сделка не
се е стигнало.В тази връзка обясненията на подс.С. не са голословни , а напълно
се подкрепят от показанията на св.Срамински, който в края на процеса не отрече,
че предоставените 25000щ.д., макар и авансово във връзка с договореностите му с
подс.С., би могла да се приеме и като сума, предоставена в заем, която следва
да бъде върната в определен срок.Подс.С., познавайки възможностите си в
областта на недвижимите имоти, е бил убеден, че ще успее да осигури имот или
имоти, които да удовлетворяват претенциите на св.С., поради което, тъй като е
бил в нужда е вложил по-голяма част от получените средства в недвижим имот и
строителство, които е считал, че обективно би могъл да узакони, да продаде при
нужда и да върне дължимата сума на св.Срамински, което е и сторил- построил е
сграда и е предприел действия по узаконяването й, макар това да не се е случило
по обективни причини.Подс.С. в нито един момент не е отричал, че дължи
процесната сума на св.С., напротив, подписвал е всеки поискан от св.С.
документ, който да удостоверява наличното вземане и видно от доказателствата по
делото към настоящия момент дългът му е погасен в по-голямата си част.
Цялостният
анализ на установените факти и на доказателствата водят до крайния извод на
съда, че неизпълнението не се дължи на изначална невъзможност на подс.С. да изпълни поетите към св.С. задължения и че договорът/ макар в същия да се сочи, че
касае отпускане на кредит и заем, обезпечен с ипотека/ не е сключен с измамливи
намерения. Съгласно съдебната практика, престъплението по чл.209 и следв. от НК
е довършено в момента, в който въведеният в заблуждение се разпореди с веща, а
не към момента в който деецът реално придобие облага. В конкретният случай престъплението
следва да се счита довършено към момента на учредяване на договорната ипотека и
получаването на съответната сума от подсъдимия С. и без значение е какво е
отношението на дееца към невъзстановяването на сумата в по-късен момент, още
повече, по делото се установи, че реалните договорки между подс.С. и св.С. са
различни от тези отразени в нотариалните актова за учредяване на договорна
ипотека и по-скоро касая платена авансова сума за бъдеща услуга, която
подсъдимият следва да извърши, както и с оглед осъществяване на бъдеща
съвместна дейност, за каквато услуга и дейност по делото има събрани
доказателства, че са били направени съответните постъпки от страна на подс.С.,
съобразно неговите възможности.
Предвид всичко
гореизложено съдът намира, че установените чрез събраните доказателствата
обективни данни сочат на това, че при сключване на договора подс.С. по-скоро е имал
намерението да го изпълни, като обратното е само предположение, на което не би
могла да се изгради осъдителна присъда, съобразно разпоредбите на НПК/ Р №116
от 06.03.2009г. на ВКС по к.н.д.№67/2009г., І н.о., Р № 546 от 29.12.2008г. на
ВКС по н.д. №534/2008г., І н.о./
Съдът не само
че счита, че не е осъществен основният състав на престъплението „измама”, но
счита че липсват доказателства за какъвто и да било сговор между подсъдимите по
делото за извършването на измама, като доколкото основният състав не е
осъществен е безпредметно да се коментира вторият квалифициращ елемент- големи
размери, както и налице ли е продължавана престъпна дейност.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си, като на основание чл.304 от НПК призна подс. С.С.Н. за невинен и го оправда по предявеното
обвинение по ч. чл.210, ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода месец декември 2002 г. - 20.03.2003 г. в
гр. Варна, след предварителен сговор с В.С.Д., при условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си и за В.Д. имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у В.С. с ЛЧН **********, че е упълномощен от Л.Д.В. с
пълномощно заверено под №525/27.01.2003 г. при нотариус В.П. да продава,
ипотекира, заменя, дарява и отдава под наем собствения недвижим имот - ап.30
находящ се в гр. Варна, ***, с площ 59,54 кв м, че е упълномощен от
„Технофер" ОДД представлявано от управителите Т.А.Ч. и П. Иванов О. с
пълномощно под №3558/17.10.2002 г. при нотариус П.Д. и пълномощно под
№2138/14.03.2003 г. при нотариус Б.В. да извършва всякакви разпоредителни
действия: продажба, дарение, залог с недвижим имот фирмена собственост -
складово помещение, разположено в основата на южната индустриална зона на гр.
Варна с пл. №30 съгласно нотариален акт 186, том XV дело №10189/2002 г. на
Службата по вписвания гр. Варна, че е упълномощен от В.Г.С. с пълномощно
заверено под №2441/20.03.2003 г. при нотариус Р.К. да го представлява и
подписва пред нотариус във връзка с учредяване на договорна ипотека върху
собствен недвижим имот - ап. № 5 находящ се в гр. Варна, ***, с площ от 44,80
кв м, за което били учредени три договорни ипотеки на гореописаните недвижими
имоти: пред нотариус Т.М. с нотариален акт №72, том 1, дело 574/2003 г.; пред
нотариус Б.В. с нотариален акт № 80, том 2, дело 2233/2003 г.; пред нотариус Т.М.
с нотариален акт № 103, том 2, дело 2469/2003 г. и с това му причинил имотна
вреда в размер на 25 000 щатски долара, равнявайки се на 45 796,50 лева /
четиридесети пет хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и петдесет
стотинки/, като причинената вреда е в големи размери - престъпление чл.210,
ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед установената
фактическа обстановка и предвид становищата на страните, изразени по съществото
на делото, от правна страна съдът прави извода, че не са налице достатъчно и
безспорни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че подс. В.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.210ал.1т.2 и 5 вр.чл.209ал.1 вр.чл.26ал.1 от НК,
за което му е било предявено обвинение.
На първо място,
доколкото съдът е посочил по-горе аргументите си, които са го мотивирали да
приеме, че подс.С. не е осъществил състава на престъплението „измама”, а той е
лицето, което първо се е договорило със св.С., поемайки към него съответните
ангажименти, второ- е получил съответната валута от св.С., трето – се явява
страна по учредените договорни ипотеки, то
няма как подс.Д. да е извършил престъпление „измама” спрямо св.С., още по-малко
пък след предварителен сговор с подс.С..Подс.Д. лично не поемал никакви
ангажименти към св.С., не е имал никакви задължения към него, като липсват
доказателства подс.Д. да е имал някаква користна цел да набави за подс.С. и
себе си имотна облага, въвеждайки св.С. в заблуждение и причинявайки му с това
имотна вреда.Да- подс-Д. вероятно се е облагодетелствал по някакъв начин за
оказаното „съдействие”, доколкото е получил по 1000щ.д., които да предаде на всеки
от собствениците на имотите, но горното изобщо не води до извода, че е извършил
престъплението, за което е бил обвинен от ВРП.Доколкото липсват доказателства,
че при получаването на съответните суми подс.С. е действал със съзнанието, че
няма да изпълни задълженията си към св.С. и няма да му върне получената сума,
то няма как такъв извод да бъде направен за подс.Д., като за да е осъществил
деянието измама, действията му следва да покриват от обективна и субективна
страна всички признаци на престъплението, които съдът е посочил по-горе и не
следва да преповтаря. Безспорно подс.Д. има касателство към подготовката на
неистинските документи, използвани при изповядването на сделките пред
нотариусите/ макар и да няма пряко участие в изготвянето им/, тъй като именно
той е лицето осъществило контакт между подс.С., св.С. и мнимите собственици, но
този факт не води до единственият категоричен и несъмнен извода, че в момента,
в който подс.Д. е предоставил документите на подс.С. е действал с користна цел
и то с ясното съзнание, че подс.С. няма да изпълни задълженията си, няма да
възстанови в срок дължимата сума и единствената му цел е да въведе в
заблуждение св.С., мотивирайки го да извърши акта на имуществено разпореждане.Би
могло да се разсъждава върху действията на подс.Д. и умисъла му, касаещ
неистинските документи, но с обвинителния акт същият не е бил обвинен в
извършването на някакво документно престъпление, за което към момента са
изтекли и давностните срокове за наказателно преследване, не е бил обвинен и за
това, по някакъв начин да е въвел в заблуждение не св.С., а подс.С., поради което
е излишно тези насоки да се коментират. Доколкото съдът приема, че и подс.Д. не
е осъществил основният състав на престъплението „измама”, в извършването на
което е бил обвинен, счита, че не следва да се обсъжда квалифициращият признак-
големи размери и наличието или липсата на продължавано престъпление.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си, като на основание чл.304 от НПК призна подс. В.С.Д. за невинен и го оправда по предявеното
обвинение по чл.210, ал.1 т.2 и т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК- за това, че през периода месец декември 2002 г. - 20.03.2003 г. в
гр. Варна, след като се сговорил предварително със С.Н.С., при условията на
продължавано престъпление с цел да набави за себе си и за С.С. имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у В.С. с ЛЧН **********, че С.С. е упълномощен
от Л.Д.В. с пълномощно заверено под № 572/27.01.2003 г. при нотариус В.п. да
продава, ипотекира, заменя, дарява и отдава под наем собствения недвижим имот -
ап.№30 находящ се в гр. Варна, ***, с площ 59,54 кв м, че С.С. е упълномощено
от „Технофер" ООД представлявано от управителите Т.А.Ч. и П. О. с
пълномощно заверено под №3558/17.10.2002 г. при нотариус П.Д. и пълномощно
заверено под №2138/14.03.2003 г. при нотариус Б.В. да извършва всякакви
разпоредителни действия: продажба, дарение, залог, с недвижим имот фирмена
собственост - складово помещение, разположено в основата на южната индустриално
зона на гр.Варна с пл.№30 съгласно нотариален акт 186, том XV дело №101189/2002
г. но Службата по вписвания гр. Варна, че С.С. е упълномощен от В.Г.С. с
пълномощно заверено под №2441/20.03.2003 г. ри нотариус Р.К. да го представлява
и подписва пред нотариус във връзка с учредяване на договорна ипотека върху
собствен недвижим имот - ап.5 находящ се в гр. Варна *** с площ 44, 80 кв м, за
което били учредени три договорни ипотеки на гореописаните недвижими имоти:
пред нотариус Т.М. с нотариален акт № 73, том 1, дело 574/2003 г.; пред
нотариус Б.В. с нотариален акт № 80, том 2, дело 2233/2003 г.; пред нотариус Т.М.
с нотариален акт № 103, том2, дело 2469/2003 и с това му причинил имотна вреда
в размер от 25 000 щатски долара, равняващи се на 45 796,50 /четиридесет и пет
хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева, като причинената
вреда е в големи размери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: