Р Е Ш Е Н И Е
№ 2223
гр. Пловдив, 7 декември 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
първи ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски,
като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело
№2473 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С.Ф.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, представляван от адвокат В.С.- пълномощник, както и Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т.Ч.-
пълномощник, обжалват Решение №1393 от 19.07.2023г. по административно дело №2954
по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., Х-ти състав, с което: ГДИН
е осъдена да заплати на С.Ф.К. сумата от 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
- Пловдив за периода от 15.03.2022г. до 16.11.2022г. /датата на завеждане на
исковата молба/, ведно със законна лихва, считано от 16.11.2022г., до
окончателното изплащане на сумата; отхвърлена е исковата претенция в останалата
част до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева.
Жалбоподателят К.
претендира отмяна на оспореното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата
му претенция и постановяване на решение по същество, с което изцяло да бъде уважен
предявеният иск. Не ангажира становище по касационната жалба на ГДИН.
Жалбоподателят ГДИН
претендира отмяна на оспореното решение в осъдителната му част като неправилно
и незаконосъобразно; постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени
претенциите на К., или да бъде отменено оспореното решение в частта му, с която
ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 300,00 лв. до присъдения
размер от 1 000,00 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На 10.08.2023г. по делото постъпва писмен отговор с Вх.№16463 от юрисконсулт Ч.
за неоснователност на касационната жалба на С.К..***, чрез прокурор Светлозар
Чераджийски, изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационните жалби са
подадени в предвидения законен срок и от страни по първоинстанционното производство,
за които оспорените части на решението са неблагоприятни, поради което се
явяват допустими.
Разгледана по същество,
жалбата на С.Ф.К. е неоснователна, а жалбата на ГДИН е основателна по
алтернативно заявеното искане да бъде отменено оспореното решение в частта му,
с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 300,00 лв. до присъдения
размер от 1 000,00 лв.
Производството по дело
№2954/2022г. е образувано по искова молба на С.К. срещу ГДИН за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000,00 лв., за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 01.03.2022г. до 16.11.2022г. /датата на депозиране на исковата
молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Вредите
са резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, с което се презюмира нарушаване
на правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (всъщност Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), известна и като Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС)) и чл.3 от ЗИНЗС.
Нанесените на К.
неимуществени вреди се изразяват в: Липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
на килиите – “падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“); няма достъп до
постоянно течаща студена и топла вода, и санитарен възел; през зимата е много
студено, през лятото е много горещо; в килиите има мухъл; осветлението е лошо;
липсва достъп до свеж въздух; в килиите се сушат дрехи, което води до запарен
въздух и мухъл; има дървеници и гризачи; не му е осигурено лечение, във връзка
с поставена изкуствена клапа, хипертония и порок на сърцето; не му се осигурява
подходяща диета; и другата клапа на сърцето му не е добре, но не му обръщат внимание;
не го водят на ТЕЛК (териториална експертна лекарска комисия); не му се дават
необходимите лекарства, поради липса на издадено направление и необходимите за
това документи.
Въз
основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства,
първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че К. търпи
наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив от 15.03.2022г.- начало на
изтърпяване на наказанието, както и до 16.11.2022г., на която дата е подадена
исковата му молба, когато е още в затвора.
Според приетите по
делото нарочни становища на В. Ч.- ИСДВР (инспектор социална дейност и
възпитателна работа) в Затвора – Пловдив и Е.С.- инспектор пробация, началото
на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ от К. е 15.03.2022г, като
постъпва в Затвора – Пловдив на 18.03.2022г.
Съответно, на 18.03.2022г.
К. е настанен в Стая “ОП-2“ и пребивава съвместно с други лишени от свобода,
както следва: 18, 19, 20 и 21.03.2022г. – 8 лица; 22 и 23.03.2022г. – 7 лица;
26, 27 и 28.03.2022г. – 4 лица; 29 и 30.03.2022г. – лица. Стая “ОП-2“ е с площ
от 26,28 кв.м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с
размери 0,44 х 1,18 м. и 0,98 х 1,18 м., санитарният възел е с площ от 2,7
кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,35 х 1,18 м. Санитарният възел
разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна
светлина, отоплява се с “централно“ парно отопление. От 24.03.2022г. К. е
настанен в болница в гр. Пловдив, откъдето е върнат в затвора на 26.03.2022г. от
31.03.2022г. до 05.04.2022г. пребивава в Арест – Смолян. От 06.04.2022г. до
12.04.2022г., когато е разпределен в шеста група, пребивава в Стая “ОП-1“ на
приемно отделение, съвместно с други лишени от свобода, както следва:
06.04.2022г. – 7 лица; 07.04.2022г. – 8 лица; 08, 09, 10 и 11.04.2022г. – 9
лица. Стая “ОП-1“ е с площ от 26,47 кв.м. (без площта на санитарния възел) и
разполага с два прозореца с размери 0,50 х 1,218 м. и 0,97 х 1,18 м., санитарният
възел е с площ от 2,8 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,30 х 1,18
м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление
и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и
достатъчно дневна светлина, отоплява се с “централно“ парно отопление.
На 12.04.2022г. е
настанен на пост VI, в стая №10, чиято площ е 28,51 кв.м., в стаята има два
отваряеми прозореца с размери 0,50 х 1,15 м. и 1,00 х 1,15 м., санитарният
възел е обособено помещение, с площ от 2,60 кв.м. и с един отваряем прозорец с
размери 0,30 х 1,15 м.
От 12.04.2022г. до
14.04.2022г. в стая №10 са настанени 6-ма лишени от свобода. От 15.04.2022г. до
20.04.2022г. в стая №10 са настанени 7-на лишени от свобода. От 21.04.2022г. до
28.04.2022г. в стая №10 са настанени 8-на лишени от свобода. От 29.04.2022г. до
09.05.2022г. в стая №10 са настанени 7-на лишени от свобода. От 10.05.2022г. до
14.07.2022г. К. е настанен за лечение в затворническа болница в гр. София. К. е
върнат от лечение на 15.07.2022г. и е настанен в Медицински център към Затвора –
Пловдив до 09.09.2022г. От 09.09.2022г. К. отново е настанен на пост VI, в стая
№10. От 09.09.2022г. до 18.09.2022г. в стая №10 са настанени 6-ма лишени от
свобода. От 19.09.2022г. до 22.09.2022г. в стая №10 са настанени 5-ма лишени от
свобода. От 23.09.2022г. до 26.09.2022г. в стая №10 са настанени 6-ма лишени от
свобода. От 27.09.2022г. до 03.11.2022г. в стая №10 са настанени 5-ма лишени от
свобода. От 04.11.2022г. до 16.11.2022г. в стая №10 са настанени 6-ма лишени от
свобода. От 17.11.2022г. до 22.11.2022г. в стая №10 са настанени 5-ма лишени от
свобода.
Прието е за установено,
че за периода от 21.04.2022г. до 28.04.2022г. (8 дни) К. пребивава с други 7-на
лишени от свобода в стая №10, поради което за посочения период по отношение на
него е налице критерият “пренаселеност на килиите“, тъй като се падат под 4
кв.м. нетна площ на човек. За периода от 18.03.2022г. до 23.03.2022г. (6 дни) К.
е в приемно отделение на Затвора - Пловдив, в стая “ОП-2“, която е с площ от 26,28
кв.м. и за тези 6 дни в стая “ОП-2“ по отношение на него е налице критерият “пренаселеност
на килиите“, тъй като се падат под 4 кв.м. нетна площ на човек. За периода от
06.04.2022г. до 12.04.2022г. (5 дни, всъщност 7 дни) К. е в приемно отделение
на Затвора - Пловдив, в стая “ОП-1“, която е с площ от 26,47 кв.м. За тези 5
дни в стая “ОП-1“ по отношение на К. е налице критерият “пренаселеност на
килиите“, тъй като се падат под 4 кв.м. нетна площ на човек.
Пак според посочените
становища, приети неоспорени от страните и съответстващи на останалите
доказателства по делото, за периода на пребиваване на К. *** за всички лишени
от свобода има осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща студена вода.
Отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление.
Проветряването е по желание на лишените от свобода, като могат да правят това и
чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените
от свобода, настанени в помещенията, за което се осигуряват съответните прибори,
които могат да бъдат закупени и от лавката в Затвора - Пловдив, както и да им
бъдат донесени от техни близки. На всички лишени от свобода е осигурен достъп
до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен
ден.
През периода на
изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” от К. *** не са извършвани основни
ремонти. Извършват се текущи ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в
Затвора - Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е
подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в
Затвора - Пловдив на лишените от свобода се осигуряват спално бельо и завивки, като
при желание от страна на лишен от свобода, домакинът на затвора осигурява
колкото комплекта са необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, както
и ползването на пералня са по усмотрение на лишения от свобода. Във всяко
спално помещение има течаща вода и санитарен възел, до които лишените от
свобода имат неограничен достъп. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. От страна на ГДИН е сключен централен
договор за ДДД дейностите (дезинсекция, дератизация и дезакаризация) за обработка
на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се извършват по
утвърден график, за което по делото са приети множество заверени копия на протоколи
за изпълнени в Затвора - Пловдив ДДД-обработки през 2022г.
Според обясненията на
свидетеля Т.Б.Б., “С ищеца (К.) съм бил в
една килия. Миналата година докато си излезе, сега не мога да кажа дали
миналата или тази си излезе, но докато си излезе бяхме заедно в една и съща
стая. В килията бяхме различна бройка, между 6 и 7. Топла вода няма в килията,
дървеници и гризачи има колкото искаш. Дрехите ги сушим на простора вътре в
килията, което е противопоказно и за въздуха, защото става влажно в килията и
т.н.. Зимата в 22 часа и по-рано спират парното, нощно време температурите
падат минус, значи и в стаите е минус, завиваме се кой с каквото може. Лятото е
обратното. Прозорците са малки, като казвам малки има отваряема и неотваряема
част от прозореца. Жегата е голяма. Въздухът не влиза достатъчно от тези
прозорци. Осветлението е такова, че очите ни се развалят от осветление. Чист
въздух, на тези малки прозорчета, които се отварят, не може да се каже, че е
чист въздуха. Мухъл има. Ищецът е болен
от сърце. Бяха му дадени документи от ТЕЛК, които документи аз му ги попълвах,
след това той ми каза, че ги е занесъл и след това е получил съобщение от ТЕЛК,
че такива документи там не са постъпили. Сигурно някъде са се загубили по
трасето. Аз въобще не знам изобщо дали има някакви диети в затвора“.
Според обясненията на
свидетеля С.Н.С., “С ищеца сме били заедно
в един коридор на VІ пост тук в Затвора в Пловдив. Той имаше проблеми, бяхме
заедно в стационара, оплакваше се, че сърцето там, клапи, млапи. Тук медицината
е много зле, лекарите бягат постоянно от отговорност. Трета седмица не можем да
отидем на лекар, не можем да вземем график. Всичко бяга от отговорност. Пълна
анархия е в този затвор. Каква диета, това е пълна помия, това не може да се
яде, храната е под всякаква критика. Парното е зле. Вътре простори, влага. Има
дървеници, има хлебарки, това всичко е болест. Този затвор трябва да се
затвори. Това са само болести. Пръскат с години против хлебарки, дървеници, но
няма никаква оправия“.
Прието е за установено,
въз основа на приетите по делото заверени копия на амбулаторни листи за
извършени прегледи и епикризи, че К. действително има здравословни проблеми,
свързани със сърце и сърдечна дейност (приложени са ЕКГ), като на К. са извършени
медицински прегледи, от които при съответна необходимост е осъществено и
пролежаване в болница, като за процесния период това е от 24.03.2022г. до
26.03.2022г., както и от 10.05.2022г. до 14.07.2022г. Липсват данни обаче К. да
е имал и обективирал други оплаквания, които да налагат извършването на
изследвания и консултации с други медицински специалисти. Липсват данни, К. да
е обективирал желание да бъде продължено действието на издаденото му Експертно
решение.
Според разпоредбите на
чл.3 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.), (1) Осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. (2) За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43, ал.4, пр.1 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
При липсата на легално
определение на “жилищна площ“, същата следва да се определя по общоприетите
правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43, ал.5 от ЗИНЗС (предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона (Правилник
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ППЗИНЗС)), като в чл.20, ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
От своя страна, нормата
на чл.3 от ЕКПЧ (КЗПЧОС),
озаглавена “Забрана на изтезанията“, установява, че никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации (ООН) по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий
за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
“10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат“.
Предвид приетото за
установено от фактическа страна и съобразно посочените норми, първонстанционният
съд приема, че К. търпи наказание “лишаване от свобода“ по периоди, както
следва: от 18.03.2022г. до 23.03.2022г. (6 дни), от 06.04.2022г. до
12.04.2022г. (5 дни), както и от 21.04.2022г. до 28.04.2022г. (8 дни) в
помещения в Затвор – Пловдив, в които се падат под 4 кв.м. “жилищна площ“. Респективно,
жизненото пространство на К. не отговаря на стандартите, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м./човек,
поради което същият пребивава в затвора в условията на пренаселеност.
Посоченото
обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека, израз на която
е и пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставлява самостоятелно
и достатъчно основание да се приеме, че К. е подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧ
(КЗПЧОС).
На следващо място,
първоинстанционният съд приема за установено, че не е налице нарушение на
чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора -
Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, а по отношение
наличието на топла течаща вода, то в затвора е осигурен достъп до такава на
лишените от свобода, съгласно графиците за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, най-малко два пъти седмично.
Прието е за установено,
че оплакванията на К. за наличие на дървеници и хлебарки през процесния исков
период са неоснователни, тъй като от приетите по делото доказателства е
формиран извод, че дейности по ДДД са договорени и съответно изпълнени.
Прието е за установено,
че оплакванията на К. по отношение липсата на хигиена в спалните помещения са
също неоснователни, доколкото проветряването на стая в затвора е по желание на
настанените в нея, чрез отваряне на прозорците, а хигиената в спалните
помещения се осъществява от лишените от свобода, настанени в съответното
помещение, като за това се осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а
при нужда лишените от свобода могат да закупят и допълнителни такива от лавката
на затвора или да им бъдат донесени от техни близки.
Прието е за установено,
че твърденията на К. за липса на естествена светлина и чист въздух в помещенията
са също неоснователни, тъй като големината и разположението на прозорците в
килиите са достатъчни за извършване на проветряване и осветяване на помещенията,
а поддържането на чистотата на помещенията (включително проветряването им) е
задължение на лишените от свобода.
Прието е за установено,
че е неоснователно и твърдението на К., свързано със здравословното му
състояние и по-конкретно касаещо заболяването му от хипертонично сърце със
/застойна/ сърдечна недостатъчност, тъй като на същия своевременно е осигурено
болнично лечение, а по делото липсват доказателства, че са му изписани лекарства
или му е назначена диета, които да не са му осигурени от Затвора – Пловдив.
При това положение,
първоинстанционният съд приема, съгласно правилото на чл.284 ал.5, във връзка с
ал.1 от ЗИНЗС, че К. претърпява посочените от съда неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съответно и съгласно
чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според която норма обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при правилно и
законосъобразно отчитане на степента и характера на вредите, продължителността
на периода, през който са претърпени, както и обстоятелството, че К. страда от
заболяване (хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност), първоинстанционният съд присъжда на К. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 18.03.2022г. до 23.03.2022г., от
06.04.2022г. до 12.04.2022г. и от 21.04.2022г. до 28.04.2022г., в размер на общо 1 000,00 лв. Върху уважения
размер на иска се присъждат и законните лихви върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба (16.11.2022г.) до окончателното ѝ
изплащане.
В
останалите си части исковите претенции на К. са отхвърлени като недоказани.
Настоящият състав на
съда намира, че частта от първоинстанционното решение, оспорена от С.К., е
постановена при правилно прилагане на закона и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на възражението на касатора
К. в тази насока.
Подробно изложените съображения,
мотивирали решението на първоинстанционния съд в посочената му част, се
споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е
необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
оспорената от ГДИН част от решението на първоинстанционния съд, настоящият
състав на съда намира, че същата е постановена при правилно установена
фактическа обстановка.
Независимо от последно посоченото
обаче, в първоинстанционното
решение е прието за установено, че К. *** в условията на пренаселеност в период
от общо 19 дни, съответно 6 дни от 18.03.2022г. до 23.03.2022г.; 5 дни
от 06.04.2022г. до 12.04.2022г.; както и 8 дни от 21.04.2022г. до 28.04.2022г.,
докато настоящият състав на съда намира, че общият период на пребиваване на К. ***
в условията на пренаселеност е 21 дни, съответно 6 дни от 18.03.2022г. до 23.03.2022г.; 7 дни от
06.04.2022г. до 12.04.2022г.; както и 8 дни от 21.04.2022г. до 28.04.2022г.
Също така, в първоинстанционното решение няма конкретно изложени съображения,
въз основа на които е определен размерът на присъденото на К. обезщетение за
общо 19 дни (всъщност 21 дни), като настоящият състав на съда намира, че размерът
на присъденото обезщетение от 1 000,00 лв. за период от общо 19 дни (всъщност
21 дни) или ≈ 47,62 лв./ден (с равностойност от ≈ 24,35 €/ден) не е
съобразен с Приложение към решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)
по делото Йорданов и Джелебов срещу България, както и с Приложение към
решението на ЕСПЧ по делото Иванов срещу България.
Съответно, настоящият
състав на съда намира, че заявеният в касационната жалба на ГДИН размер от
300,00 лв. (≈ 14,29
лв./ден (с равностойност от ≈ 7,31 €/ден)) на присъденото
обезщетение е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД и съответстващ на
посочената съдебна практика по аналогични случаи.
Ето защо, оспорената от
ГДИН част от разглежданото съдебно решение е неправилна и същата следва да бъде
отменена, вместо което да бъде постановено друго решение, по същество.
Касационната жалба на С.К.
настоящият състав на съда намира за неоснователна и като такава не следва да
бъде уважена.
Най-сетне настоящият състав на съда намира искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН за неоснователно, поради което същото не следва да
бъде уважено. Приложимите разпоредби на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. След като те не
предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска
му, то такова в случая не се дължи.
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1393 от
19.07.2023г. по административно дело №2954 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2022г., Х-ти състав, в частта му, с която Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С.Ф.К. сумата от 1 000,00
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора - Пловдив за периода от 15.03.2022г. до
16.11.2022г. /датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законна лихва,
считано от 16.11.2022г., до окончателното изплащане на сумата, вместо което
постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ да заплати на С.Ф.К., ЕГН **********, сумата от
300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора - Пловдив за периода от 15.03.2022г. до
16.11.2022г. /датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законна лихва,
считано от 16.11.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1393 от 19.07.2023г. по административно дело №2954 по описа на Административен
съд- Пловдив за 2022г., Х-ти състав, в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………