РЕШЕНИЕ
№ 466 09.12.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….
на шести ноември …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Д.Х.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Г........................................................ …….
В.гр. дело № 501............. по
описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се от „Ти
Би Ай Банк“ЕАД решение №245 от 04.06.2019г. постановено по г.д. №1721/2018г. на
Димитровградския районен съд ,в частта с която е отхвърлен предявения от „ТИ БИ
АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от В.А.Г. и А.Ч. Д.-
изпълнителни директори, против К.Г.С., с ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.422 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че К.Г.С.,
с ЕГН **********, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1735,61
лева /хиляда седемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/,
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 08.05.2016г., договорна
лихва за периода от 15.06.2016г. до 16.08.2016г. в размер на 232,41 лева
/двеста тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/, мораторна лихва за
периода от 15.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 30,77 лева /тридесет лева и
седемдесет и седем стотинки/ и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 31.10.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №726/01.11.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВЕТАЛЕН.
Във въззивната жалба
на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД се правят оплаквания за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част,като съдът не се е
съобразил със задължителната практика на ВКС,че вземането следва да бъде
установено към момента на формиране на силата на присъдено нещо,а не към
момента на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.Счита,че иска следва да
бъде уважен,тъй като към образуването на исковото производство потребителския
кредит е изцяло падежирал. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
на иска в по чл.422 от ГПК.
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на подадената въззивна жалба .
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Димитровград и обжалвано пред настоящата инстанция решение е допустимо и валидно. С това решение съдът е
отхвърлил главния иск с правно основание
чл.422 от ГПК предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД и е уважил евентуалния осъдителен
иск против К.Г.С. за сумата от 1735,61
лева /хиляда седемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/,
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 08.05.2016г., договорна
лихва за периода от 15.06.2016г. до 16.08.2016г. в размер на 232,41 лева
/двеста тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/, мораторна лихва за
периода от 15.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 30,77 лева /тридесет лева и
седемдесет и седем стотинки/ и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 31.10.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №726/01.11.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на РС-Димитровград
Ищецът e обосновал правния си интерес от иска по чл.422 от ГПК от Договор за потребителски кредит № *** от 08.05.2016г. по
силата на който „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предоставила на К.Г.С. потребителски паричен кредит в размер
на 1549,65 лева, с който той е закупила телевизор“LG“ и GPS
„Гармин“. При условията на евентуалност, в
случай, че иска бъде отхвърлен,е предявил осъдителен иск за посочените по-горе
суми.
В хода на заповедното
производство пред заповедния съд и исково такова пред първоинстнационния исков
съд е проведена процедура по чл.47 ГПК и е назначен особен представител на К.Г.С.,който
е оспорил установителния иск по чл.422 от ГПК.
Безспорно установените
факти са наличие на договор за потребителски кредит с краен срок на погасяване
15.11.2017г.,който е усвоен от длъжника и неизпълнение на този договор, след
неплащане от страна на ответника на три
поредни погасителни вноски на 15.06.2016г., 15.07.2016г. и 15.08.2016г.,поради
което за ищеца е възникнало основание да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем от 16.08.2016г.,след което провел процедурата по чл.417 от ГПК,завършила с издаването на Заповед
№726/01.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на РС-Димитровград.
Съдът е приел,че не се установява отправеното
от ищеца волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми
да е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК,поради което несе доказва от
ищеца по категоричен начин, че е обявил
на длъжника предсрочната изискуемост на задължението му по процесния договор за
кредит преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК в съда-31.102016г. И след като банката не е надлежно упражнила това
свое право и не е налице изискуемо вземане на ищеца
– кредитор за заявените суми по договора за кредит към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, съдът е извел извод,че предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК се явява неоснователен. Уважил е
евентуалния осъдителен иск,тъй като преди подаването на исковата молба
05.11.2018г. е настъпил падежа по договора за кредит-15.11.2017г.
При така установената фактическа
обстановка,която се възприема изцяло от въззивната инстанция се налагат
следните правни изводи.За да отхвърли главния иск по чл.422 от ГПК и уважи
евентуалния осъдителен иск за сумите,предмет на двата иска,районният съд е
изградил основния си извод на база,че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и не е налице
изискуемо вземане на ищеца – кредитор за заявените суми по
договора за кредит към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
в съда.Извод,който въззивният съд не споделя.При анализа на доказателствата
съдът не е взел предвид ТР №8 от 02.04.2019г. постановено по тълкувателно дело
№8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение се приема,че предявеният по реда на чл.422
ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит, /какъвто е настоящия
случай на предявен главен иск/,поради предсрочна изискуемост ,/факт безспорно
установен в хода на производството/, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо,въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника,преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК.В случая предсрочната изискуемост настъпила
на 16.08.2016г. не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението
31.10.2016г.,но към момента на подаването на исковата молба 05.11.2018г. срокът
на договора за кредит е изтекъл на 15.11.2017г.При това положение съдът е
следвало да уважи положителния установителен иск по чл.422 от ГПК,предявен като
главен, а не да го отхвърля като неоснователен.
Изложеното налага извод за
отмяна на решението изцяло,вместо което да бъде постановено ново, с което да се
уважи предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД иск по чл.422 от ГПК
против К.Г.С..
С оглед изхода на спора К.Г.С.
следва да заплати направените по делото разноски за двете инстанции,включително
и за заповедно производство в размер на 1027,93лв. съобразно представения по чл.80 от ГПК списък
за разноски.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Отменя изцяло решение №245 от
04.06.2019г. постановено по г.д. №1721/2018г. на Районен съд Димитровград, вместо което
постановява:
Признава за установено по
отношение на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от В.А.Г. и А.Ч.Д.- изпълнителни директори,
против К.Г.С., с ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.422 от ГПК, че К.Г.С., с ЕГН **********, дължи на „ТИ БИ
АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1735,61 лева /хиляда седемстотин тридесет
и пет лева и шестдесет и една стотинки/, главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 08.05.2016г., договорна лихва за периода от 15.06.2016г. до
16.08.2016г. в размер на 232,41 лева /двеста тридесет и два лева и четиридесет
и една стотинки/, мораторна лихва за периода от 15.06.2016г. до 20.10.2016г. в
размер на 30,77 лева /тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/ и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
31.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №726/01.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1361/2016г. по описа на Районен съд Димитровград.
Осъжда К.Г.С.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 1027,93лева лева /хиляда двадесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/,
деловодни разноски за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/