№ 261156/12.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19629 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез процесуалния му
представител – юрк. А. Бл. против П.П.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК за установяване на
дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед № * г. за изпълнение на по чл. 410 от ГПК, а именно: 1399,00 лв., представляваща
главница по Договор за стоков кредит № *
г. за периода 21.12.2017г. до 21.09.2018 г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и П.П.Ц.,
като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „У. К. Ф.”
ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ подписан на 20.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране заявлението в съда – 05.03.2019
г. до изплащане на вземането, сумата 111,07 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.12.2017 г. до 21.09.2018 г., както и сумата 168,26 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда 05.03.2019 г.
В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в."
ЕАД твърди, че е приобритател на вземанията по Договор за стоков
кредит № * г. по
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.07.2018 г. и Приложение № 1 към него, и сключени на основание Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 20.12.2016 г., сключен с „У. К.
Ф.” ЕАД. Сочи, че ответникът е редовно уведомен за цесията, като в евентуалност
сочи, че страната следа да се счита за уведомена за прехвърлянето на
задължението ѝ с исковата молба. Излага, че с договора за стоков
кредит, „У.
К. Ф.” ЕАД е предоставило на ответника А.М. С. в заем сумата от 1399,00 лв., представляваща
финансирания остатък от цената на мобилен телефон на обща стойност от 1599,00
лв. Съгласно условията на договора ответника се задължил ведно с главницата да
заплати на заемодателя и сумата от 118,00 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва при уговорен ГЛП от18,00 %. Твърди се, че кредитът
следвало да се погаси на 10 месечни вноски от 151,70 лв. Сочи се, че при забава
в плащанията е уговорено длъжникът да заплати обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху просрочените суми, което за периода 21.12.2017 г. – до
05.09.2019 г. възлиза на 168,26 лв. Излага, че кредитополучателят не е
извършвал плащания са по кредита, поради което за дължимата сума ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П.П.Ц., редовно
уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена от „А.з.с.н.в."
ЕАД.
З. да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 05.10.2020 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които е и договор за стоков кредит № *, общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от
„У. К.Ф.“ ЕАД, уведомление договор № *, дубликат
на служебен бон от 21.11.2017 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.07.2018 г., потвърждение за извършена цесия, приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2018 г., 2
бр. пълномощно, уведомително писмо от 03.08.2018г. и от 11.11.2019 г., известие
за доставяне.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
- 33,57 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 122,12 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено в съответствие
с Наредба за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Л., ет. * сумата от 1399,00 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № * г. за периода 21.12.2017г. до
21.09.2018 г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и П.П.Ц., като в последствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „У. К. Ф.” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
подписан на 20.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
заявлението в съда – 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 111,07 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.12.2017 г. до 21.09.2018 г., както и сумата от 168,26 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда 05.03.2019 г., за които вземания по
ч.гр.д. № * г. по описа на PC-Варна
е издадена Заповед № * г. за изпълнение на по
чл. 410 от ГПК, на основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК
ОСЪЖДА П.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Л., ет. *, сумата 83,57 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 222,12 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: