Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12
от 26.05.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав,
на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в
следния състав:
Съдия: Диана Калоянова
при секретар Диана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 606 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Кофи
дистрибюшън Русе“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция
гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, представлявано от А.Е.Н. – управител, против
Ревизионен акт (РА) № Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г., издаден от А. Ц.
Б., началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и от М.Г.А.-Д., главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 185/16.09.2021
г., постановено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” (ДОДОП) Варна при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени постановения
ревизионен акт като необоснован,
неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния
си представител адв. Б.М. ***, поддържа заявената претенция, ангажира
допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза и претендира
присъждане на направените по делото разноски. Ангажира писмени бележки.
Ответната страна –
Директор на ДОДОП Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.Е.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й. Представя
писмено становище. Претендира присъждане на разноски.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по
административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното
производство. Поради това същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От
приложените по административната преписка доказателства се установява, че със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001820006740-020-001/09.11.2020 г. е
възложена ревизия на „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД с предметен обхват корпоративен
данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и данък върху добавената
стойност (ДДС) за периода от 01.01.2020 г. до 22.06.2020 г., като връчването на
същата е реализирано на 17.11.2020 г. По искане на ръководителя на ревизията и
поради заболяване на член на ревизионния екип, на основание чл. 34, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК, органът, възложил ревизията е издал Заповед № Р-03001820006740-023-001/17.11.2020
г. за спиране на ревизионното производство за срока на болничния лист. Тази
заповед е връчена на ревизираното дружество на 17.11.2020 г. Възобновяването на
ревизионното производство е станало със Заповед № Р-03001820006740-143-001/10.12.2020
г. със срок на извършване на ревизията 10.03.2021 г., връчена на дружеството на
10.12.2021 г. Със ЗИЗВР № Р-03001820006740-020-002/08.03.2021 г. е удължен срока
на ревизията до 10.05.2021 г., като заповедта е връчена на на дружеството на 09.03.2021
г. Връчването на заповедите е по електронен път. Цитираните заповеди са издадени от Анелия Цветозарова
Бонева - началник сектор при ТД на НАП Варна,
като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП със
Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна.
След завършване на
ревизията, на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са
обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001820006740-092-001/ 27.05.2021 г.,
връчен електронно на ревизираното лице на 28.05.2021 г. Жалбоподателят не е упражнил правото си на възражения
против констатациите в ревизионния доклад.
След преценка на
извършените при ревизията действия, органът, възложил ревизията и ръководителят
на ревизията са постановили РА № Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г. С
цитирания РА е установен размера на задълженията за ДДС на „Кофи дистрибюшън
Русе“ ЕООД – 3 121,50 лева и лихви върху тях – 300,49 лева, и задължение
за корпоративен данък в размер на 80,00 лева и лихви – 7,76 лева. РА е връчен
на ревизираното лице отново електронно на 14.06.2021 г.
С жалба вх. № 58169-8/30.06.2021
г. по описа на ТД на НАП Варна дружеството е оспорило РА № Р-03001820006740-091-001/14.06.2021
г. пред Директора на ДОДОП Варна като са изложени възражения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Въведените оплаквания са
бланкетни. Формулирано е искане за отмяна на оспорения ревизионен акт изцяло
като незаконосъобразен.
По повод така подадената
жалба, с Решение № 185/16.09.2021 г., Директорът на ДОДОП Варна е потвърдил РА №
Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г. в частта относно установените задължения
за ДДС за данъчни периоди април, май и юни 2020 г. в размер на 3 121,50
лева и лихви в размер на 300,49 лева. Решаващият административен орган е
отменил процесния РА в частта, в която са установени задължения за корпоративен
данък за 2019 г.
В
жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство,
изцяло се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА №
Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г. Сочи се, че административният орган е
допуснал нарушение на материалните разпоредби и административнопроизводствените
правила. Твърди се, че основният извод, обективиран в ревизионния акт е
незаконосъобразен и това формира основания за неговата отмяна изцяло. Въвежда
възражение, че изложените изводи и интерпретацията на събраните в хода на
ревизията доказателства са съществени нарушения, които правят акта
незаконосъобразен, тьй като според чл. 3 от ДОПК, административните актове се
основават на действителни факти от значение за случая, истината за които се
установява по реда на ДОПК. Заявява, че РА е необоснован и недоказан, издаден в
нарушение на съществуващите процедурни правила и при неправилно прилагане на
материалните закони. Следва да се отбележи, че подадената до съда жалба е
идентична по съдържание с тази, с която е бил сезиран директорът на ДОДОП
Варна, като в частност не е посочено искане за отмяна на задължението по ЗКПО. Иска
се отмяната на процесния РА в неговата цялост.
С Разпореждане от
25.10.2022 г. съдът е разпределил тежестта на доказване между страните.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която да отговори на определени въпроси. За проверяваните данъчни периоди –
април, май и юни 2020 г. вещото лице е посочило, че закупените стоки са
изписани с мемориален ордер, както следва: април 2020 г. - 0,00 лева; май 2020
г. - 1 637,98 лева и юни 2020 г. – 5 726,50 лева. Тези стоки са осчетоводени
по дебита на сметка 304 Стоки, без да се уточнява асортимент, количество и
стойност, в противоречие на НСС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси и в
кредита на сметка 401 Доставчици. Липсва аналитична отчетност на закупените
стоки. Относно разходите, експертът е установил, че същите са отнасяни по
няколко сметки от група 60 Разходи по икономически елементи, като е посочил кои
са тези сметки и какви суми са отнесени по тях. Съобразен е предметът на
дейност на дружеството - приготвяне на ястия и закуски в Гостилница „Вкусно“ и
Бърза закуска „Вкусно“ като е необходимо да се направят калкулационни листи за
изготвените ястия и закуски и разходът на суровини и материали следва да се
отчита по тези калкулационни листи. В процеса на експертизата такива не са
представени. От
представената счетоводна документация е видно, че липсва информация по кои
статии на калкулации са осчетоводени тези разходи. Не може да се направи извод
дали това са разходи за дейността или административни разходи. Същите са
отчетени по дебита на сметка 702, т.е. признати за разход от самото дружество.
Вещото лице е достигнало до извода, че от представената счетоводна информация
не може да се определи коректно данъчната основа за облагане с ДДС. В
заключението е посочено, че на 24.02.2020 г. дружеството е достигнало оборот от
51 124,54 лева и на основание чл. 96 от ЗДДС в 7-дневен срок данъчно
задълженото лице „Кофи Дистрибюшън Русе" ЕООД е следвало да подаде
заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Подробно е разгледано наличието
и принадлежността на електронни касови апарати с фискална памет, като е
разграничено кои от тях принадлежжят на жалбоподателя и кои на „Преслав 2006“
ЕООД, както и данни от тези касови апарати за определени периоди от време.
Категорично е становището на експерта, че е установил нарушния на Закона за
счетоводството и НСС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси. Не може да се
установи пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, т.е.
нарушен е принципа на съпоставимост на разходите и приходите или едновременното
или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от
едни и същи сделки или други събития. Като пример посочва разходите, формиращи
себестойността на произведена кухненска продукция, които дружеството признава
едновременно с прихода, получен от продажбата на тази кухненска продукция.
Липсват данни за формирана себестойност на продадената кухненска продукция.
В съдебно заседание на
24.02.2022 г. вещото лице е направило изявление, че разходи за покупка са
осчетоводени, но в нарушение на правилата, защото в сметката на стоки глобално
са отчетени суми; в хронологията не са посочени асортимент, няма количество,
няма цена, няма стойност на покупка. Според вещото лице когато тази информация
липсва впоследствие би бил оспорен и самия разход, защото за да се изпише
разхода трябва да има асортимент, количества и стойност, както го изисква
нормалната практика. В същото заседание управителят на дружеството жалбоподател
е оспорил експертното заключение в неговата цялост, като се е позовал на факта,
че вещото лице не е изследвало първичната счетоводна документация и
заключението му се базира само на вторични счетоводни документи, поради което е
поискал назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да
съобрази липсващата (според жалбоподателя) документация в административната
преписка и да установи дали дружеството дължи ДДС само върху продажбите от
датата на регистрация 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г., тъй като органът по
приходите е извършил облагане с ДДС именно за този период.
В
представеното заключение по допълнително назначената съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице е посочило, че при регистрация по реда на чл. 102, ал. 4
от ЗДДС данък добавена стойност се превръща от косвен в пряк данък, т.е.
разпоредбите на чл. 102 an. 4 от ЗДДС имат характер на санкция. Лицето, което
не е подало своевременно заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в срок,
се превръща в платец на този данък и то няма право на данъчен кредит за същия
период, през който му е начислен ДДС с ревизионния акт. По тази причина няма
приспадане на данъчен кредит за дружеството. Нормата на чл. 68 от ЗДДС (данъчен
кредит и право на приспадане на данъчен кредит) за периода 23.03.2020 г. до
22.06.2020 г. не е нарушена от органите на приходите, защото тя е неприложима
при регистрация по инициатива на органа
по приходите. Аналогично е положението и относно чл. 70 от ЗДДС за посочения
период. Експертът е потвърдил, че в процесния РА данъчната основа за облагане е
правилно определена. Допълнителното заключение не е оспорено от страните.
Жалбоподателят
е ангажирал писмени бележки вх. № 2121/19.05.2022 г., в които по принцип се
излагат възражения, направени от неговия процесуален представител в последното
по делото съдебно заседание.
При
извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният
ревизионен акт е законосъобразен по следните причини:
Съгласно чл. 160, ал. 2
от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния
акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Преди да пристъпи към
излагане на мотиви по съществото на спора, този съдебен състав намира за
необходимо да посочи предмета на спора.
Видно от жалбата, с която е сезиран съда,
дружеството оспорва РА в неговата цялост. От Решение № 185/16.09.2021 г. на
директора на ДОДОП Варна се установява, че № Р-03001820006740-091-001/14.06.2021
г. е отменен в частта относно установения корпоративен данък. Съгласно чл. 156,
ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.
155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването
на решението. Следователно, предмет на настоящото дело е №
Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г. само в частта за установените задължения
за ДДС в рзмер общо на 3 121, 50 лева и лихви в размер на 300,49 лева. В
останалата си част жалбата относно установеното с РА задължение за корпоративен
данък и лихви следва да се остави без разглеждане като недопустима и
производството по делото в тази му част да се прекрати.
В последното по делото
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството жалбоподател
релевира оплаквания в посока наличие на противоречие между изводите на експерта
(в представените от него основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза) и тези на ревизиращите органи. Според
жалбоподателя експерта е установил осчетоводени приходи, макар и в нарушение на
правилата на Закона за счетоводството, докато органите по приходите твърдят, че
липсва осчетоводяване и е налице укриване на приходите, на база на което тяхно
твърдение ревизията е проведена по особения ред, предвиден в ДОПК.
Жалбоподателят сочи, че именно това противоречие е основание за отмяна на РА,
тъй като при ревизията тази информация (информацията относно осчетоводяването)
е била известна на данъчните органи и те неправилно са квалифицирали
установеното нарушение. Посочените твърдения се отнасят до реда, по който
органът по приходите е определил задължението на дружеството за корпоративен
данък, а както съдът вече посочи, жалбата в тази си част е недопустима.
Следвайки хронологичното
представяне на действията на жалбоподателя в хода на съдебното производство,
тук е моментът да се разгледат неговите писмените бележки. В тях, лист първи,
абзац втори и трети отгоре надолу изрично е посочено „Поддържаме подадената жалба срещу
процесното решение. Намираме, че същото е постановено в противоречие с
процесуалните правила и материалния закон, незаконосъобразно е и необосновано,
поради което следва изцяло да бъде отменено, а жалбата – уважена.“
В глава 19 „Съдебно
обжалване на ревизионния акт“, чл. 156, ал. 1 от ДОПК (вече цитиран от съда)
предвижда, че Ревизионният акт в частта, която не е
отменена с решението по чл. 155, може
да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на
решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е
постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването
на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от
органите по приходите. Според ал. 2 Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в
която не е обжалван по административен ред. Алинея трета гласи, че Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Следователно,
законодателят не предвижда възможност да бъде обжалвано решението, постановено
от директора на ДОДОП, но допуска с него да бъдат извършени промени в
подлежащия на контрол от него ревизионен акт. В този смисъл, съдът отново
подчертава, че предмет на съдебното производство е РА №
Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г. в частта, в която същият е потвърден с
решението на директора на ДОДОП Варна.
Съдът счита, че РА №
Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г. е издаден от компетентните съгласно чл.
119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор, като орган възложил ревизията и главен
инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. В жалбата липсват
възражения в тази насока, но такива са изразени в последното по делото съдебно
заседание. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че не е
направена проверка по отношение на компетентността на издаване на РА, „включително
и компетентността за издаването, спирането и възобновяването“. Съдът вече посочи, че съгласно
Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна, служителите,
издали заповедите във връзка с ревизионното производство, както и тези,
съставили РД и тези, постановили процесния РА, притежават необходимата
компетентност, която е предвидена в Закона за националната агенция за приходите
и в ДОПК. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа тезата, че решаващият
орган се е произнесъл само по компетентността за възлагане на самата ревизия,
но „в
решението не се съдържа нито една мотивировка по отношение на компетентност“. Следва да се посочи, че в
решението на директора на ДОДОП Варна няма произнасяне относно компетентността
на служителите, реализирали ревизионното производство, тъй като тези лица са
служители на Наицоналната агенция по приходите и решаващият орган, като
по-горестоящ административен орган е в йерархични отношения със същите. Освен
това в жалбата до директора (идентична с тази до съда) не са въведени
оплаквания относно компетентността на органите, извършили ревизията. Отделно от
вече изложеното, съдът обясни защо предмет на спора е РА, а не решението на
директора на ДОДОП Варна.
РА се оспорва като необоснован, твърдение,
с което съдът не е съгласен. Обосноваването представлява логическа операция, в
чиято основа лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто
схващане или представяне (на предмети и явления чрез понятия), на отсъждане (че
определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и
явления) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с
необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане). Следователно,
органът, издал РА, трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа
на формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са
логически следствия от дадени условия/предпоставки. При постановяването на РА,
олганите по приходите са съобразии установените от тях факти и обстоятелства,
като правилно са достигнали до заключението, че ревизираното дружество следва
да бъде задължено за данък добавена стойност за данъчни периоди април, май и
юни 2020 г. Не е налице неразбираемост и противоречието в мотивите в РА, същите
са логически следствия от установните условия и те не противоречат на опита и/или
научното познание, поради което те е налице необоснованост на РА (така Решение № 27/22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на
ВКС).
При извършената проверка
съдът не установи нарушения на административно производствените правила, които
да са самостоятелно основание за отмяна на РА. В жалбата до съда е посочено
наличието на нарушения, без същите да са индивидуализирани. В пледоарията си
процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че са налице груби
нарушения на административно производствените правила - не са съобразени
сроковете, в които е необходимо да бъдат издадени РД и РА; просрочване на
дадения в ДОПК срок за постановяване на РА; липса на основания за фактическа и
правна сложност, водещи до удължаване на проверката; непроизнасяне на решаващия
орган по отношение на компетентността и спазването на процедурите от
извършващите ревизията.
Относно сроковете съдът
намира следното: Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на
ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на
заповедта за възлагане. По делото са ангажирани доказателства, че ЗВР № Р-03001820006740-020-001/09.11.2020
г. е връчена на дружеството на 17.11.2020 г. и срокът за нейното извършване е
три месеца. Следователно, същата е следвало да приключи на 17.02.2021 г.
Налични са доказателства, че поради обективна невъзможност на един от членовете
на ревизионния екип да вземе участие в ревизията – заболяване, ревизията е
спряна служено от органа, който е възложил същата и впоследствие при отпадане
на това обстоятелство, тя е възобновена. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ДОПК ако
срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца
със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Именно поради
налагане спирането на ревизията, същата впоследствие е удължена с още 2 месеца
– до 10.05.2021 г. Нормата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК предвижда, че РД следва да
се издаде в 14-дневен срок след приключване на ревизията, т.е. в конкретния
случай до 24.05.2021 г. – официален празник. РД е издаден на 27.05.2021 г., с
просрочие от два календарни дни. Посоченият срок за издаване на РД е
инструктивен и не влече след себе си незаконосъобразност на издадения РД. Не е
нарушено правото на защита на ревизираното лице, тъй като срокът за представяне
на възражения по съставения РД започва да тече от датата на неговото връчване,
което е сторено на 28.05.2021 г. Съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК на
ревизираното лице се прпордоставя 14-дневен срок за представяне на възражения, възможност,
от която „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД не се е възползвало да направи. Този
14-дневен срок изтича на 11.06.2021 г. (петък). Следователно, РА трябва да се
издаде на 12.06.2021 г., събота, неработен ден. Първият работен ден е
14.06.2021 г., като именно на тази дата е издаден и процесния РА, т.е. той е
издаден в срок. Решаващият орган не се е произнесъл във връзка със спазването
на сроковете, тъй като възражения от жалбоподателя в тази насока за първи път са
релевирани в последното по делото съдебно заседание, а освен това неговото
произнасяне е без значение в случая.
Ревизионният акт е
издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК
задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават;
номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените
действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му; разпоредителна
част, в която са определени задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по приходите, които го
издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад № Р-03001820006740-092-001/27.05.2021
г., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт органът по приходите
е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е
приключило в предвидените срокове.
Обжалваният РА е
съответен на приложимите материални разпоредби.
В жалбата, с която е
сезиран съда, и която по своето съдържание е бланкетна, не се сочат конкретни
нарушения на материалния закон, като следва да се има предвид, че доводи в тази
насока не са ангажирани и в жалбата пред директора на ДОДОП Варна.
Във връзка със заявените
в жалбата възражения и след анализ на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ревизираното
юридическо лице „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД има разнообразен предмет на
дейност, но основно съобразно установеното в РД и от експертизата е предлагане
на приготвяне на ястия и закуски в Гостилница „Вкусно“ и Бърза закуска „Вкусно“.
В съставения РД, срещу който дружеството не е подало възражения, са изследвани
различни параметри, свързани с проверяваното лице – проследена е промяната на
правната форма на дружеството от ООД в ЕООД; представени са данни, свързани със
служебната регистрация на дружеството по ЗДДС; установени са лицата, с които
дружеството е свързано; изложени са подробно предприетите в хода на ревизията
процесуални действия; и други. Още на този етап е установено, че ревизираното
лице не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане и счетоводната си
политика в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Установени
са нарушения във връзка с дълготрайните материални и нематериални активи, с амортизационната
политика и стоково – материалните запаси. Установено
е, че приходите отпродажба на стоки и услуги се признават в момента на
фактическото им предаване/извършване, като осчеотводяването се реализира по
сметка 702 (приходи от продажба на стоки) и по сметка 703 (приходи от продажба
на услуги), а като счетоводен софтуер се използва MS Office Excel.
Във
връзка с установените задължения на дружеството за ДДС, основният въпрос, който
трябва да се изследва за да се разреши съдебният спор е далиса налице
обстоятелствата, предвидени в чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Тези предпоставки са
подробно изследвани в хода на ревизията и са описани в РД, като настоящият
съдебен състав напълно споделя извода на органа по приходите относно тяхното
съществуване и необходимостта от приложението на посочената праван норма в
конкретния случай. Посочената разпоредба гласи, че При
последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект
от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия
оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от
всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него,
за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително
текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия
ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се
приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на
две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги,
ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта,
доставчиците/клиентите.
Жалбоподателят
не спори относно факта, че „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД и „Преслав 2006“ ЕООД,
ЕИК ********* са свързани лицапо смисъла на § 1, т. 3, буква „г“ от ДР на ДОПК,
като и двете дружества се управляват и представляват от А.Е.Н.. Установено е в
хода на ревизията, а впоследствие потвърдено и от експертизата, че фискалните
устройства, които са декларирани и използвани от посочените дружества са
регистрирани на адрес гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, в едно и също заведение
за хранене. Данните за фискалните устройства са съобразени от Справки за
регистрирани данни от Z задачи. Установени са две физически лица (идентифицирани),
които последователно са работели и в двете дружества. При проверката е
установено, че първоначално договор за наем на заведението е сключен между „Пла
мар гуп“ ООД, ЕИК ********* (собственик на имота, наемодател) и „Преслав 2006“
ЕООД (наемател), а впоследствие между „Пла мар гуп“ ООД и „Кофи дистрибюшън
Русе“ ЕООД (наемател). Следователно съществува последователно извършване на
еднородна дейност, а също икономическа и организационна свързаност между
дружествата „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД и „Преслав 2006“ ЕООД. В този смисъл
доказани са предпоставките за прилагане на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС.
Съдът
е съгласен с извода на органа по приходите, че е налице приложимост и на
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгасно която Всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече
за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът
е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът. Както
в РД, така и в РА са посочени доказателствата, на база на които са установени
като конкретни суми собствени обороти за 12-месечен период (март 2019 г. –
февруари 2020 г.), общо в размер на 56 933,44 лева, поради което до
09.03.2020 г. дружеството жалбоподател е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС.
Според допълнителното
заключение на вещото лице, в Решение № 185/16.09.2021 г. на директора на ДОДОП
Варна на стр.7 в таблицата е допусната аритметична грешка иа реда януари 2020
г., като е изписано числото 42 680,09 лева
вместо сумата 43 738,09 лева. В този случай се измества датата на която
търговско дружество „Кофи Дистрибюшън Русе" превишава оборота на
облагаемите приходи, а имено 06.02.2020 г. вместо посочената дата 08.02.2020 г.
Заключението на вещото лице е, че на 06.02.2020 г. е достигнат оборот 50 010,08
лева. Изводите на вещото лице не променят крайния резултат, че през март 2020
г. жалбоподателят е следвало да заяви регистрация по ЗДДС.
Следователно ще бъде
приложима разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, съгласно която За
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Като е съобразил
посочената разпоредба, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във връзка с
чл. 96, ал. 1 и чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, правилно ревизиращит орган е достигнал
до извода, че жалбоподателят дължи ДДС общо в размер на 3 121,50 лева за
данъчни периоди април, май и юни 2020 г. Дължимите лихви, определени на
основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 89 от ЗДДС за
невнесените в срок задължения е в размер на 300,49 лева.
Предвид определения общ
размер на задълженията за ДДС – 3 121,50 лева, на основание чл. 160, ал. 7,
изречение второ от ДОПК, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи
на обжалване по касационен ред. Съдът счита за необходимо да посочи, че дори
жалбата да беше допустима в частта относно определените задъжения за
корпоративен данък в размер на 80,00 лева (а това не е така), то отново се
достига до извод за необжалваемост на съдебното решение.
По делото е направено
искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. След като се
съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че претенцията на ответника за
присъждане на разноски е основателна и в негова полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 469,54 лева, поискано от ответника в
представената молба – становище вх. № 1956/11.05.2022 г. (л. 109 от делото) и
докладван от съда в съдебно заседание на 12.05.2022 г. Срещу размера на
юрисконсултското възнаграждение не е постъпило възражение от жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр.
Русе, ул. „Независимост“ № 2, представлявано от А.Е.Н. – управител, против
Ревизионен акт № Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г., издаден от А.Ц. Б.,
началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и от М. Г. А.-Д., главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
185/16.09.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна при
ЦУ на НАП в частта, в която се обжалва определеното задължение за корпоративен
данък за 2019 г. и дължимата лихва, като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Кофи
дистрибюшън Русе“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр. Русе, ул.
„Независимост“ № 2, представлявано от А.Е.Н. – управител, против Ревизионен акт
№ Р-03001820006740-091-001/14.06.2021 г., издаден от А. Ц. Б., началник сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и от М. Г. А.-Д., главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 185/16.09.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП в частта, в която се
обжалва определените задължения за ДДС за данъчни периоди април 2020 г., май
2020 г. и юни 2020 г. и съответните дължими лихви.
ОСЪЖДА на „Кофи дистрибюшън Русе“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2,
представлявано от А.Е.Н. – управител да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 469,54
лева (четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки).
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: