Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. ***, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
ЯКИМОВА АНД № 1056 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на глава XXVIII от НПК
Р.п.– П. с постановление от 01.06.2020г.
е направила предложение за освобождаване на обвиняемия И.Л.Х. ***, ЕГН**********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на
23.07.2019г. в гр.***е потвърдена
неистина - че е изгубено свидетелство за управление на МПС, в писмена декларация от 23.07.2019г.
подадена по силата на чл.160, ал.1 от Закон за движение по пътищата:“Дубликат
на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация“ пред орган на властта
-служители на ОД МВР-***, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства,
а именно, че е изгубено свидетелство за управление на МПС ***, издадено на 25.11.2013г. от ОД
МВР-***- -престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Съдът като, съобрази
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият И.Л.Х. е
роден на ***г***, ***Той е български гражданин, българин, с основно
образование, неженен, не работи, неосъждан.ЕГН **********.
При проведеното
разследване е установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.Л.Х.
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство ***, издадено на 25.11.2013г. от ОД на МВР- ***.
През месец юли 2019година същото било отнето от компетентните власти в гр***,
за извършени от обвиняемия И.Х. нарушения при управление на моторно превозно
средство на територията на чуждата държава.
Въпреки, че свидетелството за управление на моторно превозно
средство *** му било отнето, на
23.07.2019г. обвиняемият И.Х. се явил в сектор „***- ***с искане да му бъде
издаден дубликат на свидетелството. Обвиняемият Х. е следвало да декларира на
основание чл.160, ал.1 от ЗДвП обстоятелствата, които налагат издаване на
дубликат на документа.
На 23.07.2019г. пред
служител на сектор „***-***обвиняемият И.Х. попълнил и подписал декларация с ***,
която била входирана в деловодството на
25.07.2019г.. В нея обявил, че ***издадено
на негово име е изгубено. На същата дата-23.07.2019г.
попълнил и Заявление за издаване на *** подадено като бърза поръчка. След като депозирал
изискуемата декларация, както и други изискуеми по закон документи, на
25.07.2019година се сдобил с дубликат на свидетелството на управление на МПС с ***.
Впоследствие с писмо ***година уведомила
***сектор „***- ***, че е била водена кореспонденция във връзка с иззето и
впоследствие върнато на 05.08.2019г. от немските власти в гр***, свидетелство за управление на ***на
българския гражданин И.Л.Х., с ЕГН **********. В писмото от ***“ изрично било посочено, че И.Л.Х. притежава
към 19.08.2019г. две свидетелства за управление на ***.
По случая е
образувано досъдебно производство №
Д-1825/2019г. по описа на РП-***.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по случая в качеството на свидетели са разпитани.
В хода на
разследването била назначена Графическа експертиза, от заключението на която е
видно, че подписът в декларация с вх. ***/25.07.2019г.
е положен от обвиняемия И.Л.Х.. Ръкописнитя текст в същата декларация е изписан
от обвиняемия И.Х.. Подписът за „Заявител“ в Заявление за издаване на СУМПС с
вх.№***. е положен от обвиняемия И.Х..
При така установената
фактическа обстановка и с оглед събраните доказателства съдът намира, че
обвиняемият И.Л.Х. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК.
От обективна страна
обвиняемият Х. е осъществил престъплението като на 23.07.2019г.
в гр.***, в сградата на Сектор „***-***потвърдил неистина-че е изгубено
свидетелство за управление на МПС, в
писмена декларация с ***/ 25.07.2019г. по описа на ОД МВР-***, подадена по
силата на чл.160, ал.1 от Закон за движение по пътищата:“Дубликат на
свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация“ пред орган на властта –***-***,
за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство ***, издадено на
негово име е изгубено.Обвиняемият потвърдил неистина, като отразил в
писмена декларация обстоятелства, които не отговарят на истината, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство ***, издадено на
негово име е изгубено и представил декларацията пред орган на властта-***-***,
като с тази декларация по силата на ЗДвП следвало да удостовери истинността на
посочените обстоятелства.
Правната норма на чл. 313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността
на деянието по този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена
изрична разпоредба на закон в широкия смисъл на понятието, в която да е
предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства в писмена
декларация. Така съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, в случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото ***" при ***. Съгласно чл. 160, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, това обстоятелство се декларира пред орган на
властта. Такава декларация е била подадена от обвиняемия И.Х. пред служител на ***, гр. ***, в която от страна на обвиняемия съзнателно е
отразено невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е
изгубено.
От субективна страна
обвиняемият Х. е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2,предл.1-во НК-деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Същият е
съзнавал, че отразените в декларацията обстоятелства не отговарят на истината.Разпитан
в качеството на обвиняем е заявил, че разбира обвинението, признал се е за
виновен и е изразил съжаление за извършеното.
От фактическа и
правна страна, Съдът счита обвинението за
доказано. В подкрепа на това са събраните гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите: ***, от събраните писмени доказателствени средства -Декларация
от 23.07.2019г. подписана от обвиняемия Х., Заявление вх.№***., Справка за
нарушител/водач /, Справка съдимост,Писмо от ***“,характеристична справка, от
назначената Графическа експертиза.
С оглед на
изложените фактически и правни изводи, съдът счита, че са налице материално - правните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.
313, ал.1 НК, като му бъде наложено административно наказание "Глоба"
по реда на чл.78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание " лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300
лева", като не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и
от престъплението което е формално, т. нар. "на просто извършване",
не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Деецът
подлежи на съответно наказание.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда административно наказание глоба в размер
от 1000 до 5000 лева.
При
индивидуализирането на административното наказание "Глоба" съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен
на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало,
трудовата му ангажираност и най-вече отдалечеността на деянието от налагането
на наказание за него. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Поради
това и като отчете степента на обществена опасност на деянието, настоящият
състав счете, че справедливо размерът на наложената му глоба да бъде определена
при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона
размер. Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно
наказание "глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като именно така
определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще
допринесе за постигане целите на наказанието.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК обвиняемия И.Л.Х. ***, ЕГН ********** от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189,
ал.3 от НПК обвиняемия И.Л.Х., ЕГН **********,
със сочена по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД МВР -***сумата 88,77
лв. представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: