Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Д., 13.05.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.
районен съд, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б., сложи за разглеждане гр. дело №2506 по описа на ДРС за 2020 год., докладвано от съдията
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по
допускането.
Образувано е по искова молба,
подадена от М.П.Т., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Ю.О. от ДАК срещу М.П.П., ЕГН **********,*** и П.П.Т.,
ЕГН **********,***. Исковете са за делба на недвижими имоти с пр. осн. чл.341 и
сл. от ГПК.
В ИМ
ищцата твърди, че с ответниците са наследници на П. Т.П., ** на **г. Преживе
наследодателят е имал фирма ЕТ «Б. – П. П.» и като едноличен търговец е закупил
по силата на договор за покупко-продажба от 07.06.1995г. недвижим имот, а
именно: ресторант «Б.п.» - обособена част от «Д.п.» ЕООД, находящ се в гр.Д. по
ул. «..» №... Понастоящем този имот се отдавал под наем на фирма «Д.м.м.» ЕООД
за сумата от 120000 лв. месечно, като всички наеми се ползвали само от
ответниците. Ищцата отправила покана до последните да и заплащат, считано от **г.
сумата от 4000 лв. от този наем, съобразно квотата и в наследството, но другите
двама съделители не са се отзовали на поканата.
На
22.08.1997г. П. П., в качеството му на ЕТ «Б. – П. П.» е закупил едноетажна масивна сграда със
застроена площ от .. кв.м., находяща се в с.М., общ.Д., построена в дворно
място, съставляващо парцел .. в кв… по плана на селото. Сделката е обективирана
в нот. акт №.., том .., вх. Рег. №.. по описа на СВ-Д..
На
07.10.1999г. с договор №.., ЕТ «Б. – П. П.» е закупил и гореописаното дворно
място от .. кв.м., видно от нот. акт №.., том .., вх. Рег. №….
С
оглед гореизложеното, страните се явяват съсобственици при съответните квоти за
всеки един от тях на следните недвижими
имоти:
1.
правото на собственост върху сградата на ресторант «Б.п.», обособена част от «Д.п.»
ЕООД, находяща се в четириетажна жилищна сграда – партерен етаж по ул. «..» №**
в гр.Д., състоящ се от търговска зала, склад, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от ** кв.м., спомагателни и обслужващи помещения в партерния
етаж от ** кв.м. и в подземнат част от ** кв.м., ведно с припадащите се общи
части от сградата и от правото на строеж върху държавната земя, находяща се в
кв.**, парцел **, пл. №**по регулационния план на гр.Д.;
2.
дворно място с площ от ** кв.м. в парцел ** в кв.** по регулационния план на
село М., общ.Д., при граници на имота: улица, улица, зелена площ, ведно с
построената в местото едноетажна масивна сграда със застроена площ от ** кв.м.
Съсобствеността между страните е
възникнала на основание наследствено правоприемство.
Ищцата твърди, че с ответниците не
могат доброволно да се разберат как да прекратят съсобствеността, поради което
тя е предявила настоящите искове и желае съдът да допусне до делба
гореописаните имоти при съответните квоти /по 1/3 ид.ч./ за всеки съделител.
Ищцата с ИМ е предявила искане за:
възлагане в нейн дял на имотите, описани в ИМ, както и иск по чл.31, ал.2 от
ЗС, като исковата молба се счита за покана до ответниците, които да бъдат
осъдени да и заплащат обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените
имоти, съобразно дела и в тях, приравнено на месечен наем в размер на 4000 лв.
за имота в гр.Д. и 600 лв. за имота в с.М., общ.Д., ведно със законната лихва
за забава върху главниците, начиная от подаване на исковата молба, както и за
постановяване на привременни мерки до окончателното приключване на делбата на
осн. чл.344, ал.2 от ГПК, като съдът определи суми за обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствените имоти от ищцата, равни на месечния, респ.
годишен наем, който ответниците да и заплащат, съразмерно дела и в тях. М.П.
претендира и сторените съдебни разноски.
ИМ е надлежно вписана в СВ-Д. на
12.10.2020г.
С разпореждане от 13.10.2020г. ДРС е
изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея,
получени от тях.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението, ответниците, чрез упълномощения адвокат са
изпратили отговори на исковата молба, в които сочат, че исковете са допустими,
но неоснователни и недоказани. Ответната страна не оспорва, че ищцата е ..
на наследодателя П. П.. След .. му, те
направили опити да се свържат с М.П., /която от години живеела в чужбина/, за
да уредят поемането на търговското предприятие и да уредят имуществените си
отношения, но безуспешно. Не отговаряло на истината това, че ищцата е правила
опити да се свърже с ответниците и ги е канила да и заплащат дела и от наема на
заведението. Никой не е възпрепятствал М. П. да ползва имотите, да участва в
управлението им, съобразно насл. си квота. До момента тя обаче не е изразила
такова желание.
Оспорва се твърдението, че заведението
в гр.Д. се отдава под наем за сумата от 12000 лв. месечно. Месечният наем е в
размер на 2000 лв., съгласно сключен договор за наем и е в този размер, предвид
**
Отделно от това се твърди, че
ответниците са спомогнали за увеличаване на наследството, като са помагали на
наследодателя и са извършили подобрения в имота, находящ се в гр.Д., бул. „**”
№**. Ответната страна моли, да бъде сформирана наследствена маса по правилата
на чл.31 от ЗН, като се отразят подобренията в горния имот, довели до
увеличение на стойността му.
Ответниците не са знаели за имота в с.М.
и научили за него от ИМ, като предполагат, че той е бил на **
на П. П. и не са сигурни, дали е част от активите на предприятието на ЕТ.
Ответната страна оспорва по размер
претенциите на ищцата, като прекомерни и несъответстващи на аналозите.
Настояват М. П. да посочи банкова сметка, ***ота в гр.Д.. Ответниците
претендират сторените съдебни разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно по делото, че страните по делото са наследници по закон на
общия наследодател П. Т.П. /** на **г./, видно от представеното удостоверение
за наследници /л.6/. Така последният след ** си е оставил две деца – М.П. и П.П.
и преживяла съпруга М.П..
Преживе, П. Т.П. е регистрирал фирма с Решение №**г. по ф. д. №**. по описа
на ДОС, а именно: ЕТ «Б.
– П. П.», представлявано от П. Т. П. с ЕГН ********** /към момента в ТР
търговецът е с ЕИК **/. Едноличният търговец е придобил процесните недвижими
имоти, които са включени в активите му. Видно от събраните доказателства, ЕТ «Б.
– П. П.» е закупил от «Агенция за приватизация» по силата на договор за
покупко-продажба от ***. /л.11-14/ недвижим имот, а именно: ресторант «Б.п.» -
обособена част от «Д.п.» ЕООД гр.Д., състоящо се от склад, кухня и сервизни
помощения в гр.Д. по ул. «**» №**, със застроена площ от ** кв.м., находяща се
на партерния етаж на четириетажна жилищна сграда с граници на запад – ул. «Н. Р.»,
изток – частен жилищен блок, юг – *** и север – ул. «С.», със съответно припадащата
се идеална част от правото на строеж за сумата от 7646450 лв. Договорът е
надлежно заверен нотариално за верност на препис на **. от нотариус П. М.,
вписан под рег. №** в НК, с район на действие – ДРС, като договорът е вписан в
СВ-Д. под №**, том **, вх. Рег. №***.
С констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот №** том **, нот. дело №**. на нотариус при ДРС /л.7/, ЕТ «Б. – П.
П.» е признат за собственик на горния имот, а именно: «обособена част в
четириетажна жилищна сграда – партерен етаж по ул. «**» №** в гр.Д., състоящ се
от търговска зала, склад, кухня, сервизни помещения със застроена полезна площ
от ** кв.м., спомагателни и обслужващи помещения в партерния етаж от ** км.м. и
в подземната част ** кв.м., ведно с припадащите се общи части на сградата и
правото на строеж върху държавна земя, находящ се в кв.**, парцел **, пл.№** по
регуационния план на гр.Д..» В нот. Акт е посочено, че молителят ЕТ «Б. – П. П.»
е придобил собствеността върху горния имот чрез приватизационна сделка на
основание Решение на Агенция за приватизация №**., като при съставянето на н.а.
№**. е представен договор за покупко-продажба от **.
Впоследствие, въз основа на извършени
преобразования в гореописания имот и издадени удостоверения за ползване №**., №**.,
№**., №**., №**., удостоверение за въвеждане в експлоатация №**. и актуална
скица и данъчна оценка, ЕТ «Б. – П. П.» е признат с констативен нотариален акт
№**, том **, дело №**. на СВ-Д. /л.8/ за собственик на търговския обект в
пълния му идентитет, а именно: «обособена част в четириетажна жилищна сграда –
партерен етаж по ул. «**» №** в гр.Д., състоящ се от магазини, спомагателни и
обслужващи помещения и тоалетна със застроена полезна площ от **кв.м. и
спомагателни и обслужващи помещения в подземната част с площ от ** кв.м., ведно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху земята, имот №**, урегулиран в парцел **, кв.** по плана на гр.Д..»
Видно от представените скици /л.31-33/, заявените
за делба имоти в гр.Д. са три и са индивидуализирани така:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
** на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г.
на изп. Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект със Заповед №КД-14-08-Д-2109/26.11.2007г. на Началника на
СГКК Д., с административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена
площ на обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта: за офис,
ведно с прилежащата на обекта ½ ид.ч. от изба с площ от ** кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – имоти с идентификатор ** и **
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
** на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г.
на изп. Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект със Заповед №КД-14-08-Д-2109/26.11.2007г. на Началника на
СГКК Д., с административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена
площ на обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта: за
търговска дейност, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с
идентификатор **, под обекта – няма, над обекта – имоти с идентификатор ** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**,
със застроена площ на обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на
обекта: за обществено хранене, ведно с прилежащата на обекта ½ ид.ч. от
изба с площ от ** кв.м., /със стар идентификатор: ****/, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор **, под обекта –
няма, над обекта – имоти с идентификатор *** и **.
През последните няколко години тези три гореописани обекта се отдават под
наем на наемателя „Д.м.м.” ЕООД, за което са представени договор за наем от
25.05.2020г., от 23.11.2020г., анекс от 15.04.2020г. към договорза нем от
14.02.2017г. /л.69-75/. Към настоящият момент уговореният месечен наем е в
размер на 2000 лв., която сума е оспорена от ищцата като крайно занижена и
несъответстваща на средния пазарен месечен наем за търговски обект в центъра на
града.
ЕТ «Б.
– П. П.» е придобил чрез покупко-продажба собствеността и върху следният
недвижим имот, а именно: едноетажна масивна сграда със застроена площ от **
кв.м., находяща се в с.М., общ.Д., построена в дворно място с площ от ** кв.м.,
съставляващо парцел ** в кв.** по плана на селото. Договорът е вписан под №**,
том * вх. рег. №** по описа на СВ-Д. /л.10/.
На **.
ЕТ «Б. – П. П.» е закупил от държавата, представлявана от областния управител и
гореописаното дворно място с площ от ** кв.м., при граници на имота: улица,
улица и зелена площ, като договор №**. за
покупко-продажба е вписан под №**, том **, вх. Рег. **. в СВ-Д. /л.9/.
В отговора по исковата молба ответницата
М.П. твърди, че процесните недвижими имоти, макар и придобити от едноличния
търговец, не са вписани като активи в предприятието, а са вещи, придобити по
време на брака и с наследодателя П. П. и са в режим на СИО, поради това квотите
в наследството на тримата наследника не следва да са по 1/3 ид.ч. за всеки един
от тях, а: 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6 ид.ч. за двете деца на П..
Отделно от това, по време на брака си с П. Т., М. П. „е работила заедно със
съпруга си и е допринесла с труда си за развитието, опазването и съхраняването
на придобитото имущество”. Наведените твърдения от ответницата са
неоснователни, поради следните съображения: безспорно, П. П. /до ** си – **г./
е бил в брак с М.П.. По делото е представено удостоверение за сключен
граждански брак между двамата /л.98/, от което е видно, че той е бил сключен на
***. в гр.Б. През ** г. П. регистрира в ДОС фирмата си ЕТ „Б.-П. П.”. Чрез нея
той е придобил правото на собственост върху процесните делбени имоти. Това
имущество е част от предприятието на едноличния търговец. То не е придобито в
режим на СИО /независимо, е договорите за покупко-продажба на имотите са
сключвани по време на брака на П. и М. П./. Налице е константна съдебна
практика по въпроса, която е задължителна за прилагане от съдилищата. В този
аспект, в ТР №2/27.12.2001г. по гр. д.
№2/2001г. на ОСГК на ВКС е прието следното: „предприятието на едноличния
търговец е обособено от неговото останало имущество; в предприятието на
едноличния търговец могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични
влогове - съпружеска имуществена общност. Това е уредена от закона възможност,
а не императивно изискване спрямо едноличния търговец, когато той е в брак.
В подкрепа на разбирането, че
предприятието на едноличния търговец е обособено от вещите, правата върху вещи
и парични влогове - съпружеска имуществена общност, е и разпоредбата на чл.
60, ал. 2 ТЗ, според която наследниците на едноличния търговец могат да
поемат предприятието. Законът има предвид, че съпругът-нетърговец, който се
включва в кръга на законните наследници, ще поеме за управление нещо, което е
извън и отделно от съпружеската имуществена общност.
Придобиването в резултат на търговска дейност,
осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на
другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за
едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи
стопанския риск, който носи едноличният търговец. На съпруга нетърговец се
заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена
работа и съответно съпругът нетърговец подлежи на задължително обществено
осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният
търговец е данъчно-облагателен субект по Закона за облагане доходите на
физическите лица. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези
доходи. Също така според Закона за счетоводството съпругът нетърговец няма дял
в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния
търговец печалби и загуби.”
Отделно от това, съгласно чл. 22, ал.3 от СК /обн. в ДВ
бр.47/23.06.2009г./ в сила от 01.10.2009г./: „Лични са вещните права, придобити
от съпруг – едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската
му дейност и включени в неговото предприятие.” Горната норма е приложима към
настоящия казус, защото наследството е открито в деня на смъртта на
наследодателя /**г./ и са приложими разпоредбите на сега действщия СК.
При така гореизложеното, квотата в
наследствената маса на преживялата съпруга М.П. е 1/3 ид. ч., съгл. чл.9, ал.1
от ЗН /”Съпругът наследява част, равна на часттта на всяко дете.”/.
** на физическо лице, чиято
дейност функционира като едноличен търговец води до възникване на наследствено
правоприемство. Наследството се придобива с приемането му от момента на
откриване на наследството – ** на наследодателя, съгласно чл.48 от Закона за
наследството (ЗН). Предмет на наследствено правоприемство са всички имуществени
права и задължения на наследодателя, включително и тези, които са обособени в
търговското му предприятие като ЕТ. Имуществото на
физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и правата и
отговорността на едноличния търговец не са ограничени от имуществото на
фирмата.
Наследниците по закон разполагат с правната възможност да продължат
търговската дейност на своя наследодател по реда на чл.60, ал.2 от Търговския
закон (ТЗ) чрез делба и поемане на предприятието му. Поемането на търговското
предприятие по реда на чл. 60, ал.2 от ТЗ съставлява делба на наследството, при
което титуляр на имуществената съвкупност от права и задължения става конкретен
наследник. Наследниците имат и изрично предвиденото в чл. 60а, т.2 ТЗ право да
заличат ЕТ в Търговския регистър. Предвидените в ТЗ правни възможности обаче не
дерогират правото на наследниците да се разпоредят предварително с отделни
имуществени права от търговското предприятие на ЕТ. Соченото право произтича от
презумпцията на чл.48 от ЗН и упражняването му не е обусловено от приложимостта
на чл. 60, ал.2 ТЗ или чл. 60а, т.2 ТЗ.
От служебно направената справка по партида на търговеца в
ТР, става ясно, че не са предприети от наследниците му
действия по пререгистрация/поемане на търговеца и препятстващи
заличаването му.
По
смисъла на ТЗ, прехвърлянето на търговското
предприятие на едноличния търговец е възможно при две хипотези - чрез правна
сделка, съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ и чрез наследяване - при **т. Във втората хипотеза на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ е
възможно наследниците да постигнат съгласие и предприятието да бъде поето от
един от тях заедно с неговата фирма. Фирмата съгласно чл. 60, ал. 1 ТЗ може да
бъде прехвърлена само заедно с предприятието на едноличния търговец, като
съгласието за това трябва да бъде дадено по реда, предвиден в чл. 15, ал. 1 ТЗ, т. е.
формата е същата, както за прехвърляне на предприятието - писмена с нотариална
заверка на подписите. Законът не допуска да се извърши разпореждане с фирмата
без предприятието. В този случай поемането на фирмата, наред с предприятието, е способ
за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния
търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия
собственик, но както бе упоменато по-горе, такова процесуално действие не е
извършвнодо момента.
Въз
основа на гореизложеното, съдът приема, че по отношение на процесните недвижими
имоти, а именно:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект със Заповед №КД-14-08-Д-2109/26.11.2007г. на Началника на СГКК Д., с
административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена площ на
обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта: за офис, ведно с
прилежащата на обекта ½ ид.ч. от изба с площ от ** кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
имоти с идентификатор ** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект със Заповед №КД-14-08-Д-2109/26.11.2007г. на Началника на СГКК Д., с
административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена площ на
обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта: за търговска
дейност, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор
**, под обекта – няма, над обекта – имоти с идентификатор ** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**,
със застроена площ на обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на
обекта: за обществено хранене, ведно с прилежащата на обекта ½ ид.ч. от
изба с площ от ** кв.м., /със стар идентификатор: ***/, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор **, под обекта –
няма, над обекта – имоти с идентификатор *** и **;
- едноетажна
масивна сграда със застроена площ от ** кв.м., находяща се в с.М., общ.Д.,
построена в дворно място с площ от ** кв.м., съставляващо парцел ** в кв.** по
плана на селото, е налице
съсобственост между страните на основание наследствено правоприемство, при
квоти: 1/3 ид.ч. за М.П., 1/3 ид. ч.
за П.П. и 1/3 ид. ч. за М.П..
По искането на ищцата за
постановяване на привременни мерки /формулирано в исковата молба така: ”Моля на
чл.344, ал.2 от ГПК, до приключване на съдебното дирене, да постановите
ползването на имотите чрез заплащане на суми, равни на месечния, съответно
годишен наем на така описаните наследствени имоти, съразмерно с дела ми в тях,
като определите какви суми ответниците трябва да ми заплащат срещу ползването
на имотите”./, съдът ще се произнесе във втора фаза на делбата, след като бъде конкретизирана
претенцията като времеви период и точна сума, допусне СОЕ и изслуша
заключението на вещото лице по нея, досежно определяне на средните месечни
пазарни наеми за делбените имоти на база пазарни аналози /още повече, че ищцата
оспори договорите за наем, като наведе възржения, че са нищожни, отделно от
това, оспори размера на договорения месечен наем за имота в гр.Д., като крайно
занижен, но не поиска назначаване на СОЕ/. Според
разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в решението, с което се допуска делба, или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. С определение
№308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е допуснал
касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на привременната
мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на искането за постановяването й или
моментът на влизане в сила на съдебния акт за постановяването й, на осн. чл.
280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният акт, постановен по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето т.е. от момента на влизане на
постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до окончателното приключване на делбеното производство. От
друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо
да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но
предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението
по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е
допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346
от ГПК - във втората фаза на делбеното
производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната
квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се
основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането
касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице
самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за
този период, т. е. - претенция по сметките между съделителите, която следва да
се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК.
Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на
суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до
окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за
постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди
постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за
постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал
период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа
тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни
процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си
по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и
може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват
привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си
по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл.
351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи
изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има
неясноти и противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те
следва да се отстранят чрез даване на указания от съда за уточняването им. В
този аспект, ищцата следва до започване на втора фаза на делбата да
конкретизира претенцията си по чл.344, ал.2 от ГПК.
Воден от изложеното, Д.кият районен
съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
основание чл. 34 от ЗС във вр. чл.341 и сл. от ГПК, на следните недвижими имоти,
а именно:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект със Заповед №КД-14-08-Д-2109/26.11.2007г. на Началника на СГКК Д., с
административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена площ на
обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта: за офис, ведно с
прилежащата на обекта ½ ид.ч. от изба с площ от ** кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
имоти с идентификатор ** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект със Заповед №КД-14-08-Д-2109/26.11.2007г. на Началника на СГКК Д., с
административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена площ на
обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта: за търговска
дейност, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор
**, под обекта – няма, над обекта – имоти с идентификатор ** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на
изп. Директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**,
със застроена площ на обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на
обекта: за обществено хранене, ведно с прилежащата на обекта ½ ид.ч. от
изба с площ от ** кв.м., /със стар идентификатор: ***/, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор **, под обекта –
няма, над обекта – имоти с идентификатор *** и ** и
- едноетажна масивна сграда
със застроена площ от ** кв.м., находяща се в с.М., общ.Д., построена в дворно място с площ от ** кв.м.,
съставляващо парцел ІІ в кв.** по плана на селото, при граници на имота: улица,
улица, зелена площ, между
съделители с квоти: 1/3 ид.ч. за М.П.Т., ЕГН **********, 1/3 ид.ч. за П.П.Т., ЕГН ********** и 1/3 ид. ч. за М.П.П., ЕГН **********.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: