Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по касационна жалба „БИОХАС-83“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. Г. Х., против Решение № 31 от 14.05.2024 г., постановено по АНД № 201 по описа на Дуловския районен съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление № 19-001210 от 20.11.2020 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7500 (седем хиляди и петстотин) лева.

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че не са били налице предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност на юридическото лице, поради изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК от датата на сключване на трудовите договори до настоящия момент. В условията на евентуалност се сочи, че санкцията е силно завишена и не съответства на икономическите условия в страната, а освен това се твърди, че са били налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Моли се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра не взема становище в касационното производство.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление № 19-001210 от 20.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на дружеството-касатор, на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 7500 лв. за извършено в условията на повторност нарушение на чл. 28, ал. 1 от същия закон, изразяващо се в извършване на посредническа дейност за наемане на лица за работа във Франция в периода 21.08.2020 г. – 04.09.2020 г. при отсъствие на регистрация в Агенцията по заетостта. Посоченото НП е издадено въз основа на констатациите по Акт за установяване на административно нарушение, съставен въз основа на извършена проверка по документи на дружеството, при която е установено, че за периода на гроздобера от 21.08.2020 г. до 04.09.2020 г. дружеството е осъществило посредническа дейност на 40 лица от България, които да полагат труд при френски работодател в лозови масиви в областта Шампан, Франция, въз основа на сключен индивидуален трудов договор за всяко лице. В рамките на предоставената услуга, освен намирането на работа, дружеството е осъществило превоза на наетите работници от България до Франция, както и превоза им от мястото им на настаняване до мястото на полагане на труд.

За да постанови обжалвания акт, РС-Дулово е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ, въвеждаща изискване извършването на посредническа дейност по наемане на работа в страната или в чужбина да се извършва само след регистрация в Агенцията по заетостта, каквато дружеството не е притежавало към момента на предоставянето на посредническата услуга. Съдът е констатирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Коментирал е, че нарушението не е маловажно, тъй като е извършено в условията на повторност. По тези съображения съдът е приел, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана правилно.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Неоснователни са твърденията на касатора за изтекла абсолютна погасителна давност, изключваща административнонаказателното преследване. На първо място следва да се акцентира върху обстоятелството, че касаторът счита, че наказанието е наложено за деяние, извършено през есента на 2019 г., но видно както от санкционния акт, така и от всички документи, събрани в хода на производството, е обстоятелството, че посредническата дейност е извършена в периода 21.08.2020 г. – 04.09.2020 г. Освен това давностните срокове, предвидени за наказанието „глоба“ са неприложими по отношение на наказанието „имуществена санкция“. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., за имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5, вр. т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността е уредена в чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно ал. 1 на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на ал. 2 на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която гласи: с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предвиденият 10-годишен абсолютен давностен срок в случая дори не е преполовен, поради което възражението за изтекла давност и позоваването на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН са неоснователни.

Във връзка с оплакванията на касатора за наложено явно несправедливо наказание, настоящата инстанция намира, че същите са частично основателни. Макар да не се установява наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за осъществяване на посредническа дейност за голям брой лица, което изключва инцидентния характер на деянието и определянето на степента на обществената му опасност като незначителна, размерът на наказанието е определен неправилно по квалифицирания състав на нарушението, приложим при повторност на извършеното деяние. Съгласно §1, ал. 2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. За да е налице повторност, е необходимо новото деяние да е извършено в едногодишен срок от влизане с сила на предходен санкционен акт. В настоящия случай визираният в оспореното НП предходен санкционен акт, с който е обоснована повторността, е НП 19-001171/31.08.2020 г., който видно от отбелязванията върху него е влязъл в сила на 11.09.2020 г. Същевременно посредническата дейност без регистрация в Агенцията по заетостта, за която е санкциониран търговецът с процесното НП, е извършена в периода 21.08.2020 г.– 04.09.2020 г., т. е. преди влизане в сила на НП 19-001171/31.08.2020 г., поради което съгласно §1, ал. 2 от ДР на ЗАНН не са налице условия за санкциониране на лицето по квалифицирания състав на нарушението, предвиден при повторност, а по основния, предвиждащ налагане на санкция в размер на 5000 лева. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай въззивната инстанция е следвало да измени дадената квалификация в съответствие с правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Поради пълната идентичност на обстоятелствата, при които първоначално е било привлечено към отговорност лицето, и обстоятелствата по прецизираната правна квалификация, правото му на защита не би било накърнено. Като е пропуснал да прецени предпоставките за изменение на квалификацията на деянието първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение. Доколкото касационната инстанция не разполага с правомощието да измени НП като преквалифицира извършеното нарушение (т. 2 от цитираното Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия), обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Дулово, който да изпълни задължението си за извършване на преценка за наличие на основание за упражняване на правомощието по чл. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за изменение на наказателното постановление.

В заключение на изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, след анализ на всички събрани по делото доказателства, следва да извърши преценка за наличие на основание за упражняване на правомощието по чл. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 31 от 14.05.2024 г., постановено по АНД № 201 по описа на Дуловския районен съд за 2020 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Дулово за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.