О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1356
гр.
Пловдив , 13.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ гр.с. в
закрито заседание на 13.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Михова
в.ч.гр.д №1602 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.
Обжалвана
е от длъжника В.П.Д. , ЕГН **********, чрез
процесуалния представител адв.М.Х., заповед № 2970/19.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№6559/2020г. на Пловдивски районен съд, в частта за
разноските, с която е разпоредено жалбоподателят да заплати на кредитора сумата от 500
лева-разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Поддържа се от
жалбоподателя оплакване за неправилност първоинстанционен
съдебен акт в обжалваната част и се
настоява за намаляване поради прекомерност на размера на присъденото
адвокатското възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка
за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че не са извършени всички
възможни и необходими действия по нейното администриране и частната жалба е
преждевременно изпратена на ПОС. Срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е
подадено възражение от длъжника в срока
по чл.
414, ал. 1 ГПК и към настоящия
момент не е изтекъл срока за предявяване
на установителния иск. Т.е. същата не е влязла в
законна сила.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение, в частта за
разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на
страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното
производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ако пред съда
в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение, в частта за разноските, същата не се
администрира до изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по
реда на чл.
422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от
решението по установителния иск. Ако производството
по установителния иск приключи с влязло в сила
решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето
от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта
за изпълнение. Ако производството по установителния
иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на
заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне.
Частната
жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния
съд, ако производството по установителния иск
приключи с определение за прекратяване на производството по установителния
иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като
например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение
е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със
спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и
се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното частната
жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разноските е преждевременно
изпратена на ПОС, поради което производството по нея следва да се прекрати и
същата да се върне на ПРС за изпращането й за разглеждане на въззивния съд при настъпване на някоя от горепосочените
предпоставки в изпълнение на задължителните указания дадени в т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като частната жалба е
преждевременно изпратена на ОС-Пловдив и същият не се е произнесъл по
съществото на правния спор , разноски на страните в това производство не се
дължат.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен
съд,
ПРЕКРАТЯВА
производството
по в.ч.гр.д. № 1602/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, въззивно гражданско отделение – VІІ състав и ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд и състав за изпращане на частна жалба с вх.№37515/02.07.2020г. за
разглеждане на въззивния съд при настъпване на
изложените по горе предпоставки за допустимостта й съгласно т. 12 от ТР №
4/18.6.2014 г. на ВКС, ОСГТК.
ОСТАВЯ
без уважение искането на страните за присъждане на разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.