№ 837
гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100893 по описа за 2021 година
Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищцата Д. Н. Н. твърди, че по изпълнителен лист издаден на 16.05.2014
г. по ч.гр.д.№ 4383/2013 г. на ВТРС е осъдена да заплати главница от 1250
лева, представляваща част от непогасено задължение от 3753,55 лева по
искане за отпускане на потребителски заем № 360937/21.12.2009 г. , ведно
със законна лихва върху главницата от 18.12.2013 г. до окончателното
изплащане и съдебни разноски в размер на 25 лева. Сочи, че по изпълнителен
лист от 13.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 1337/2014 г. на ВТРС е осъдена да заплати
главница от 672,58 лева, представляваща непогасено парично задължение по
договор за стоков кредит № 617208/17.04.2011 г. , ведно със законна лихва
върху главницата от 30.04.2014 г. до изплащане на вземането, както и съдебни
разноски от 25 лева. Твърди, че образуваното по тези изпълнителни листи
изпълнително дело № 1582/15 г. на ЧСИ К.Ангелов след възражение за
местна подсъдност е изпратено на ЧСИ С.Косева и на 30.08.2018 г. е
образувано под нов номер 20188090400889. Изтъква, че след влизане в сила
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК е извършила плащане като е превела по
сметка на ответника сумата от 2200 лева, от която дължимите главници от
1
1250 лева и от 672,58 лева по двата изпълнителни листа, законна лихва в
размер на 152,37 лева по първия и 75,05 лева по втория изпълнителен лист и
общо 50 лева съдебни разноски. Заявява, че поради настъпила погасителна
давност не е извършила плащане за натрупаната до момента законна лихва .
Сочи, че на 03.12.2020 г. е образувано ново изпълнително дело № 542/20 г.
на ЧСИ С.Косева въз основа на предявените от ответника два изпълнителни
листа , като твърди, че поради плащане извършено преди образуването му и
настъпила погасителна давност не дължи на ответника, конституиран като
взискател по изп.д.№ 542/2020 г. на ЧСИ С.Косева рег.№ 809 с район на
действие ВТОС сумите по изп.лист издаден на 16.05.2014 г. по ч.гр.д.№
4383/2013 г. на ВТРС и по изп.лист от 13.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 1337/2014 г.
на ВТРС , предмет на ИД № 542/2020 г. на ЧСИ С.Косева. В съдебно
заседание се представлява от адв.В. от ВТАК.Поддържа исковата претенция.
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД, гр.София не е депозирал в срок отговор
на исковата молба и не е взел становище по иска. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище оспорва предявения иск.
Твърди, че не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност за съдебно
установените вземания. Излага съображения относно предприети от
взискателя действия, които сочат неговата заинтересованост от събирането на
вземането, последното от което е подадена молба от 21.05.2020 г. за
образуване на ново изпълнително дело с искане за налагане на запор на
сметките на длъжника. Счита, че новото изпълнително дело №542/20 г. на
ЧСИ С.Косева е образувано преди изтичане на давността и моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите и приложени по делото доказателства е видно, че по ч.
гр.д. №4383/2013 г. на ВТРС е издаден изпълнителен лист от 16.05.2014 г.
срещу ищцата в полза на ответника за сумите от 1250 лева, представляваща
част от общия размер на непогасено задължение от 3753,55 лева по искане за
отпускане на потребителски паричен заем № 360937/21.12.2009 г. , ведно със
законна лихва върху главницата от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане
и съдебни разноски в размер на 25 лева. По ч. гр.д.№ 1337/2014 г. на ВТРС е
издаден изпълнителен лист от 13.06.2014 г. срещу ищцата в полза на
2
ответника за сумите от 672,58 лева главница, представляваща непогасено
парично задължение по договор за стоков кредит № 617208/17.04.2011 г. ,
ведно със законна лихва върху главницата от 30.04.2014 г. до изплащане на
вземането, както и съдебни разноски от 25 лева. От постановление по
изп.дело № 20188090400889 от 25.09.2018 г. на ПЧСИ при ЧСИ С.Косева рег.
№ 809 в регистъра на КЧСИ с район на действие ВТОС се установява, че
изпълнителното дело е образувано на основание чл. 427,ал.1,т.3 от ГПК като е
препратено по компетентност от ЧСИ К.Ангелов рег. № 766 в КЧСИ
образуваното при него изп.дело № 1582/15 г. Образуваното на 31.08.2018 г.
изпълнително дело № 889/18 г. е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от
ГПК , като страните не спорят, че това постановление не е обжалвано и е
влязло в законна сила. В мотивите на постановлението е посочено, че
последното валидно извършено изпълнително действие по изп.д.№ 1582/15 г.
е наложения запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника
от 30.06.2015 г. Поради бездействието на кредитора в двугодишния период
считано от 30.06.2015 г., последвалото изпълнително действие годно да
прекъсне перемпцията-наложен запор от 13.08.2018 г. се явява
незаконосъобразно, поради което образуваното изп.дело пред ЧСИ С.Косева,
с което се продължват действията по изп.д.№ 1582/15 г. на ЧСИ К.Ангелов е
прекратено. На 12.10.2018 година с платежно нареждане ищцата е внесла по
сметка на ответника сумата от 2200 лева, представляваща главници, лихви и
разноски по изпълнителни листи по ч.гр.д.№ 4383/13 г. и ч.гр.д.№ 1337/14 г.
на ВТРС . Приложено е съобщение за образувано изпълнително дело №
20208090400542 на ЧСИ С.Косева до ищцата, в което е изложено, че по изп.
лист от 16.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 4383/2013 г. и изп.лист от 13.06.2014 г. по
изп.дело № 1337/14 г. на ВТРС е осъдена да заплати сумата от 3825,64 лева ,
от които главница в размер на 1250 лева , законна лихва от 883,22 лева за
периода 18.12.2013 г.- 3.12.2020 г.; главница от 672,58 лева и законна лихва
от 450,35 лева за периода 30.04.2014 г.- 3.12.2020 г. , 50 лева присъдени
разноски и разноски по изпълнителното дело. Няма данни кога съобщението
е получено от длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Защитата в изпълнителния процес е средство за противодействие срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право и поради това се реализира по исков ред.
В настоящото производство е предявен иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
3
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез
иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на процесните изпълнителни листи, именно
плащане и изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя
неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.
Възражението на ищцата относно изтекла погасителна давност следва да бъде
разгледано в светлината на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК, задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата, в т.10 от
което е даден отговор на въпроса от кой момент започва да тече нова
погасителна давност при прекратяване на изпълнителното производство по
перемпция. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато
взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови
изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на
прекратяване. Съобразно указанията на цитираното ТР без правно значение е
дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б.
,,в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за
събиране на парични вземания давността се прекъсва всеки път с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В Тълкувателното решение примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
От анализа на събрания доказателствен материал безспорно се установява, че
по процесните изпълнителни листи е било образувано изп.дело № 1582/2015
г. на ЧСИ К.Ангелов , последното валидно действие по което-налагане на
запор върху сметки и трудово възнаграждение на длъжника е извършено на
30.06.2015 г. В двугодишния период 30.06.2015 г.- 30.06.2017 г. кредиторът не
е поискал и не са извършени изпълнителни действия годни да прекъснат
погасителната давност, която за съдебно установените вземания според чл.
4
117,ал.2 от ГПК е петгодишна. Това изп.дело е препратено по компетентост и
е образувано изп.д.№ 889/20 г. на ЧСИ С.Косева, което е прекратено поради
настъпила перемпция с постановление от 25.09.2018 г. на ПЧСИ , за което не
се спори, че не е обжалвано и е влязло в законна сила. В мотивите на акта е
посочено, че на 13.08.2018 г. е наложен запор , но това изпълнително
действие е било извършено при вече настъпил факт на прекратяване на изп.
дело по силата на закона, поради което то е незаконосъобразно. Следва да се
отбележи, че правните последици на перемпцията и на погасителната
давност са санкция за кредиторите, които бездействат. Бездействието води до
прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е необходимо
изрично постановление на съдебния изпълнител, което води до отпадане на
всички изпълнителни действия извършени след това, като невалидни,
извършени по прекратено производство. Това касае действията извършени
както от взискателите /подаване на молби, посочване на изпълнителни
способи,внасяне на такси/ така и от съдебния изпълнител, чрез извършване на
изпълнителни действия. Изключение правят само изпълнителните действия ,
извършени по изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права
и редовността на извършените плащания от трети задължени лица. За
прецизност и в унисон с постановките на цитираното ТР следва да се
отбележи, че при липса на поискани от взискателя изпълнителни действия
изпълнителното производство следва да се счита прекратено ex lege по
силата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК още на 30.06.2017 година с изтичане на две
години от извършване на последното изпълнително действие от 30.06.2015
г.- наложеният запор върху сметките и тр. възнаграждение на длъжника. С
това действие е прекъсната давността за изпълняемото право и е започнала да
тече нова давност, като до изтичането на общата петгодишна давност
относно вземането по изпълнителните листи – 30.06.2020 година не е
извършвано изпълнително действие, след което да започне да тече нова
погасителна давност. Не може да се сподели наведеното възражение от
ответника относно валидно извършено изпълнително действие на 13.08.2018
г. , с което е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност по
съображенията, изложени подробно по-горе. Не се доказва и твръдението на
ответника, че на 21.05.2020 година е образувано ново изпълнително дело- №
542/2020 година по описа на ЧСИ С.Косева , с което е поискано налагане на
запор върху банкова сметка на длъжника. Видно от приложеното съобщение
за образуване на изпълнително дело № 20208090400542/ изх.№
21511/19.11.2020 г. , ЧСИ е уведомил длъжника за новообразуваното
изпълнително дело относно вземанията по процесните изпълнителни листи /
без да е съобразено дори направеното плащане от12.10.2018 г. /, уведомил е,
че от получаване на това съобщение следва да изпълни задължението си по
изпълнителното дело , предупредил е, че ако не стори това ще пристъпи към
принудително изпълнение чрез налагане на обезпечителни и изпълнителни
мерки, опис, осребряване на имущество чрез изнасяне на публична продан.
Ответникът, позоваващ се на валидно извършено изпълнително действие по
изп.дело № 542/20 г. чрез искането му за налагане на запор с молбата от
21.05.2020 г. не представи доказателства , които да установят, първо, че
5
изпълнителното дело е образувано на 21.05.2020 година, и на следващо място,
че съдебният изпълнител по негово искане е наложил запор върху банкова
сметка на длъжника, с което валидно извършено изпълнително действие би се
прекъснала погасителната давност за вземането му, течаща от 30.06.2015
година. Макар да няма приложен документ относно това кога е образувано
изпълнителното дело, изпратеното съобщение, с което ЧСИ уведомява
длъжника за образуването му е от 19.11.2020 година – след изтичане на
погасителната давност за вземанията по процесните изпълнителни листи на
30.06.2020 година и не съдържа дори индиция за предприето изпълнително
действие от ЧСИ по налагане на запор преди тази дата. Напротив , ЧСИ на
основание чл. 428,ал.1 изречение второ от ГПК уведомява длъжника, че
такива действия ще бъдат предприети, ако не изпълни задълженията си от
датата на връчване на съобщението. Съобщението обаче, както бе отбелязано,
не съдържа изявление за наложен запор съобразно изискванията на чл.
428,ал.2 от ГПК противно на твърдението на ответника. От горното следва,
че давността за вземането по изпълнителния лист от 16.05.2014 г. по ч.гр.д.№
4383/2013 г. и по изп.лист от 13.06.2014 г. по изп.дело № 1337/14 г. на ВТРС
срещу Д. Н. Н. е изтекла на 30.06.2020 година, преди да е извършено валидно
изпълнително действие по изп.дело № 542/20 г. на ЧСИ С.Косева, годно да я
прекъсне и вероятно и преди образуването на самото изпълнително дело, за
което ответникът не ангажира доказателства. Както ответникът сам е
посочил, погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на
възможността то да бъде принудително изпълнено. В този ред на мисли
следва да се отбележи, че видно от приетото платежно нареждане от
12.10.2018 година длъжникът е изплатил главниците и дължимите към този
момент лихви, както и присъдените съдебни разноски доброволно , като е
превел сумата от 2200 лева по сметка на ответника и е посочил основанията
за плащане- процесните два изпълнителни листа. Това доброволно плащане е
извършено в срока след прекратяване на изпълнителното дело № 889/20 г.
поради перемпция, но преди да е изтекла петгодишната погасителна давност
за вземанията. Съдебният изпълнител не е съобразил плащането и е образувал
изпълнителното производство отново за вземанията по двата изпълнителни
листа, които се явяват и погасени по давност. По изложените съображения
съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за основателен.
Следва да се приеме за установено по отношение на длъжника Д. Н. Н. , че не
дължи сумите по изпълнителен лист от изп. лист от 16.05.2014 г. по ч.гр.д.№
4383/2013 г. и изп.лист от 13.06.2014 г. по изп.дело № 1337/14 г. на ВТРС , за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело №
542/2020 г. на ЧСИ С.Косева рег.№ 809 в регистъра на КЧСИ с район на
действие ВТОС, поради плащане и погасяване по давност на изпълняемото
право.
При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на
разноски на ищеца. Същите възлизат в размер на 134,54 лева за внесена
държавна такса . Процесуалният представител адв.В. е поискала присъждане
на възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. На основание чл. 38,ал.2 от
ЗА, вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
6
адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение за адвоката на
ищцата в размер на 465 лева , които ответникът следва да бъде осъден да и
заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Д. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.******“
№ 16, че НЕ ДЪЛЖИ на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Малинова долина, бул.“
Р.Петров-Казанджията“ № 4-6 паричните вземания по изпълнителен лист от
16.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 4383/2013 г. и изп.лист от 13.06.2014 г. по изп.дело
№ 1337/14 г. на ВТРС , предмет на изпълнение по изпълнително дело №
20208090400542 на ЧСИ С.Косева рег.№ 809 в КЧСИ с район на действие
ВТОС, поради плащане и погасяване по давност на изпълняемото право.
ОСЪЖДА „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Малинова долина, бул.“ Р.Петров-
Казанджията“ № 4-6 да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.******“
№ 16, сумата от 134,54 / сто тридесет и четири лева и 54 ст./ направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Малинова долина, бул.“ Р.Петров-
Казанджията“ № 4-6 да заплати на адвокат Р.К. В. от ВТАК сумата от 465 /
четиристотин шестдесет и пет/ лева присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7