№ 3069
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20221100509466 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с вх.№81436/24.08.2022година, подадена
от Б. А. С., ЕГН **********, чрез адв. М..Й, със съдебен адрес гр.София,
ул.******* вх.“******* кантора 146, срещу отказ на ЧСИ М.П., рег.№851 на
КЧСИ, от 21.07.2022година, за прекратяване на изп.дело №3051/2012г.
В жалбата се твърди, че атакуваният отказ е незаконосъобразен и това е
така, тъй като последното изпълнително действие срещу настоящия
жалбоподател, който има качество на длъжник по делото, е призовката за
принудително изпълнение от 04.05.2022година и обективно е изтекла
погасителната давност, тъй като са минали почти 10 години от образуване на
делото. Моли съда да отмени атакувания отказ и да уважи искането за
прекратяване на делото.
От изпратеното от ЧСИ П. изпълнително дело се установява, че ЧСИ е
връчил препис от жалбата на взискателите Ч. и Д. по електронен път, на
посочените на листове 381 и 386 от изпълнителното дело електронни адреси.
Отговор на подадената жалба от тези взискатели не е постъпил в
дадения срок.
ЧСИ М. П. излага, на основание чл.463 ГПК, мотиви относно това, че
жалбата е допустима, но разгледана по същество- неоснователна, тъй като не
са налице обстоятелства, които да водят до прекратяване на изпълнителното
производство.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
1
Изпълнително дело №3051/2012г. по описа на ЧСИ М. П., рег.№851 на
КЧСИ е образувано пред този съдебен изпълнител въз основа на молба от
взискателите Г. Ч. и П. Д. от 10.12.2012 година, подадена до ЧСИ Р.М.,
обективираща искане висящото пред нея изп.д.№398/2009г. по нейн опис да
бъде прехвърлено за продължаване на процесуалните действия при ЧСИ М.
П..
Предаването на делото между двамата ЧСИ е осъществено въз основа на
протокол за предаване на дело от 15.12.2012г., съставен от ЧСИ Р.М., рег.№
790 на КЧСИ.
За извършеното прехвърляне на делото е уведомен длъжникът Б. С. с
уведомление от 19.12.2012г.
След образуване на делото по описа на ЧСИ П. под № 3051/2012г. е
изпратено искане за справка за МПС до СДВР на 19.12.2012г. На същата дата
са изпратени над 40 броя запорни съобщения до банки и клонове на
чуждестранни банки.
На нечетлива дата през 2013 година е постъпила молба от взискателите
да бъде извършена справка за наличие на трудов договор на длъжника
новооткрити банкови сметки, което искане ЧСИ е уважил и е изискал тази
информация на 22.01.2013година, като по делото е налична справка от НОИ
към 201.2013г., от която се установява, че осигурителният доход на длъжника
е 1 349,52лв.
Аналогична молба взискателите депозират и на 01.12.2014г., като молят
при откриване на банкови сметки да бъде наложен запор върху вземанията,
както и върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 16.01.2015г. ЧСИ изпраща нови запорни съобщения до банки и
клонове на чуждестранни банки, като в резултат на това по делото постъпва
съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД на 27.01.2015г., с което третото лице
признава запора. Други банки дават отговор, че открити сметки на името на
длъжника има, но по тях липсват авоари, като „ОББ“ АД на 17.11.2016г.
уведомява ЧСИ, че предстои служебно закриване на сметката на длъжника.
На 14.02.2018г. ЧСИ издава запорно съобщение до длъжника С., че
налага запор върху притежаваното от длъжника МПС- ВАЗ 2105 с рег.№
*******.
На 27.08.2018г. по делото постъпва молба от двамата взискатели с
искане за проверка от ЧСИ за наличие на трудови договори и новооткрити
банкови сметки, върху които да се наложи запор, както и върху трудовото
възнаграждение.
По делото е постъпила информация от НАП относно възможностите за
издирване и установяване на имущество на длъжника, като справката
съдържа информация, че длъжникът участва в капитала на търговски
дружество – на 08.05.2020г..
На 25.06.2020г. ЧСИ изпраща призовка за принудително изпълнение до
длъжника, с която го уведомява, че ще пристъпи към опис, оценка и
2
изземване на движими вещи, при липса на плащане на 27.07.2020г.
Няма данни кога е връчена на длъжника.
На 20.07.2020г. по делото постъпва поредната идентична молба от
взискателите за справка за трудови договори и банкови сметки и искане за
евентуален запор върху вземанията на длъжника.
Няма данни да е извършено нещо по това искане от страна на ЧСИ.
На 11.04.2022г. постъпва поредната идентична по съдържание молба от
взискателите.
На 19.07.2022година по делото постъпва молба от длъжника Б. С., чрез
адв. М..Й, с която страната моли ЧСИ да прекрати делото, тъй като
последното изпълнително действие по делото е проведената публична продан
на автомобил на длъжника, възложена на взискателя Ч., на 25.01.2001г. Моли
делото да се прекрати на основание чл.433, т.8 ГПК.
На 19.07.2022година ЧСИ постановява отказ за прекратяване на делото,
за който длъжникът е уведомен на 09.08.2022година.
На 24.08.2022 година по делото постъпва настоящата жалба.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от надлежна страна,
имаща право да обжалва съответното действие на съдебния изпълнител,
съгласно лимитативната норма на чл.435, ал.2 ГПК. Изводът съдът прави по
аргумент на нормата на чл.62, ал.2 ГПК, тъй като жалбата е изпратена по
пощата на 23.08.2022година. Ето защо се явява процесуално допустима.
По основателността на жалбата.
Съобразно т.10 от ТР№2 От 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС :“ Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти“.
Доводите в жалбата са свързани с института на погасителната давност,
но в доктрината и практиката е трайно установено разбирането, че между
двата института е налице разлика, като перемпцията по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК
е без значение за погасителната давност, а с това - и за фактите, релевантни
по предявения иск по чл. 439 ГПК. Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Двата правни института обаче са различни и имат различни правни
последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение (но
пред съдебния изпълнител длъжникът, включително ипотекарният, не може
да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете).
Перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
3
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да зачете перемпцията (решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. ВКС, IV-то ГО). Ето защо изложените от жалбоподателя доводи
за изтекла погасителна давност не могат и не следва да бъдат разгледани в
това производство.
По отношение на твърдението, че е налице перемиране на
изпълнителното дело, поради бездействието на взискателите по него.
Съобразно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. , Г. К.,
ІV Г. О.на ВКС, касационната инстанция приема следното: „Двугодишният
срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане“.
От данните по делото съдът констатира, че в хода на неговото развитие
предвиденият в нормата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК срок е изтекъл след
налагането на запорите от страна на ЧСИ върху банковите сметки на
длъжника с изпращане на запорните съобщения на 16.01.2015г. въз основа на
молбата на взискателите от 01.12.2014г., която искат проверка на банкови
сметки и трудови договори и налагане на запори върху вземанията на
длъжника.
Следващото действие, насочена към принудителното удовлетворяване е
извършено след изтичане на двугодишния срок, поради което съдът намира,
че към 16.01.2017 година делото е било прекратено, на основание чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
Ето защо отказът на ЧСИ се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
По отношение на извършените действия по делото, страни и съдебен
изпълнител следва да съобразят разрешението, дадено от ВКС с с
преждецитираното решение.
ВОДИМ от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх.081436/24.08.2022година, подадена от Б. А. С.,
ЕГН **********, чрез адв. М..Й, със съдебен адрес гр.София, ул.*******
вх.“******* кантора 146, отказ на ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ, от
21.07.2022година, за прекратяване на изп.дело №3051/2012г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5